19 юли 1890 година е рождената дата на торта „Гараш“
Коста Гараш измисля фамозната си торта поради основаването на Търговската камара
Д-р Антонова изяснява, че през 2016 година, когато се означават 65-години от основаването на държавните архиви в България, ДА-Русе трябва да разпространява активността си на страниците на периодическото списание “IDM. InfoEuropa ”. Изданието е на Института за Дунавския район и Средна Европа (IDM), одобрена отвън университетска организация, която обгръща цяла Средна и Югоизточна Европа, както и в част от Черноморския район. И въпреки тематиката за желаната обява мощно да изненадва откривателите в Държавния ахрив – „ кулинарията като национална еднаквост, само че и като национална просвета “, те разпростират документалните източници.
Протоколите на русенската община от края на XIX век съхраняват неоспорими доказателства, че директно след Руско-турската война (1877 – 1878) семейство Гараш са измежду многочислените задгранични жители, които са потърсили професионалната си реализация в младото Българско княжество и бързо стават част от предприемаческия дух на най-големия български дунавски град, пише .
В съвещание, извършено на 18 май 1885 година, Русенското градско общинско ръководство взема решение по отношение на отдаването чартърен на най-представителния в града хотел „ Ислях хане “, издигнат през 1866 година Пътешественици го дефинират като най-изискания гранд-хотел до края на XIX век в българските земи. Наемателите Янаки Янакули и Аристидис Калудис просрочват заплащанията, както и предходните - братя Вентура, по подписания с Общината контракт. Общинските съветници преценят, че Коста и Тереза Гараш „ са почтени и ще разработят хотела по-добре “. Видно е, че братята Гараш, сръбски жители, към този момент са спечелили доверието на русенци – Иван открива пекарна, а брачната половинка му Тереза, дружно със шурей си Коста, през 1885 година наемат „ Ислях хане “. Млади, амбициозни Гараш оправдават доверието и бързо възстановяват блясъка на хотела.
Сред хилядите пожълтели страници доктор Веселина Антонова открива и още една значима детайлност: на 21 юни 1890 г. Общинският съвет разпорежда на наемателя на хотел „ Ислях хане “ Коста Гараш да приготви прием за към 80 души
Окръжният шеф Никола Обретенов е уведомил кмета, че в града ще дойде княжеският наместник и министър-председател Стефан Стамболов със специфичен параход и ще се настани в княжеския замък. Гостът трябвало да се посрещне „ най-бляскаво и да му се отдаде подобаваща чест, която изцяло е заслужил “, вземат решение съветниците и гласоподават сумата от 1757,18 лева
Изследователката на локалната история си задава въпроса – с какво съответното височайшо посещаване е по-различно?
В протоколите на Общината и изявления в периодическия щемпел са отразени многократни гостувания в Русе на княза, министър-председателя и министри, сръбския крал Милан Обренович, шведския крал Оскар ІІ и други, само че в съответния случай подготовката за посрещането е по-различна. Отговорът е – значимо за стопанското развиване на страната събитие. На 15 април се събира локалният икономически и финансов хайлайф и вземат решение да се основе Първата българска комерсиална камара в България. Подобно на съществуващите камари в европейските страни и Америка, основателите си слагат за цел да се събере интелектът и самодейността на икономически дейните пластове и Камарата да служи като консултативен орган на държавното управление, по сходство на устройството на британските свободни камари. Решават това да стане в наличието на министър-председателя през юли.
Подбраните посетители, строители на следосвобожденска България, и министър-председателят се сплотяват към концепцията да се загърбят политическите пристрастия и да се работи на „ съзидателното стопанско занятие “.
Основаването на комерсиалната камара е задоволителен мотив за усвоилия във Виена сладкарство Коста Гараш да измайстори своята торта – шедьовър! Самият той явно има качества на добър бизнесмен, хотелиер и умел сладкар и не инцидентно е определен за хазаин на специфичното събитие. Мнението на изследователката е, че специфичните гости на банкета за първи път пробват сладкото кулинарно прелъщение, сервирано с девет бутилки шампанско, т.е. може да приемем, че 19 юли 1890 г. е рождената дата на торта „ Гараш “. Някои изказвания свързват тортата с идването на княз Батенберг в Русе, само че това исторически не е правилно, тъй като той абдикира през 1886 година
Скоро и изисканите русенски домакини са се снабдили с рецептата на торта „ Гараш “. „ В моето семейство (кореняци русчуклии от шест поколения) - споделя госпожа Диана Коларова, се съхранява тетрадка с готварски предписания, която получих от майка си. Баба ми Мика, родена през 1903 година (кръстена в черквата „ Св.Троица ”) и израснала в Русе, беше събирала и записвала предписания от майка си, от баба си, от свекърва си Ангелина и от нейната майка Маргьола, които са били съвременнички на Коста Гараш… В тази тетрадка открих рецепта за торта Гараш. ”
Д-р Антонова изяснява, че през 2016 година, когато се означават 65-години от основаването на държавните архиви в България, ДА-Русе трябва да разпространява активността си на страниците на периодическото списание “IDM. InfoEuropa ”. Изданието е на Института за Дунавския район и Средна Европа (IDM), одобрена отвън университетска организация, която обгръща цяла Средна и Югоизточна Европа, както и в част от Черноморския район. И въпреки тематиката за желаната обява мощно да изненадва откривателите в Държавния ахрив – „ кулинарията като национална еднаквост, само че и като национална просвета “, те разпростират документалните източници.
Протоколите на русенската община от края на XIX век съхраняват неоспорими доказателства, че директно след Руско-турската война (1877 – 1878) семейство Гараш са измежду многочислените задгранични жители, които са потърсили професионалната си реализация в младото Българско княжество и бързо стават част от предприемаческия дух на най-големия български дунавски град, пише .
В съвещание, извършено на 18 май 1885 година, Русенското градско общинско ръководство взема решение по отношение на отдаването чартърен на най-представителния в града хотел „ Ислях хане “, издигнат през 1866 година Пътешественици го дефинират като най-изискания гранд-хотел до края на XIX век в българските земи. Наемателите Янаки Янакули и Аристидис Калудис просрочват заплащанията, както и предходните - братя Вентура, по подписания с Общината контракт. Общинските съветници преценят, че Коста и Тереза Гараш „ са почтени и ще разработят хотела по-добре “. Видно е, че братята Гараш, сръбски жители, към този момент са спечелили доверието на русенци – Иван открива пекарна, а брачната половинка му Тереза, дружно със шурей си Коста, през 1885 година наемат „ Ислях хане “. Млади, амбициозни Гараш оправдават доверието и бързо възстановяват блясъка на хотела.
Сред хилядите пожълтели страници доктор Веселина Антонова открива и още една значима детайлност: на 21 юни 1890 г. Общинският съвет разпорежда на наемателя на хотел „ Ислях хане “ Коста Гараш да приготви прием за към 80 души
Окръжният шеф Никола Обретенов е уведомил кмета, че в града ще дойде княжеският наместник и министър-председател Стефан Стамболов със специфичен параход и ще се настани в княжеския замък. Гостът трябвало да се посрещне „ най-бляскаво и да му се отдаде подобаваща чест, която изцяло е заслужил “, вземат решение съветниците и гласоподават сумата от 1757,18 лева
Изследователката на локалната история си задава въпроса – с какво съответното височайшо посещаване е по-различно?
В протоколите на Общината и изявления в периодическия щемпел са отразени многократни гостувания в Русе на княза, министър-председателя и министри, сръбския крал Милан Обренович, шведския крал Оскар ІІ и други, само че в съответния случай подготовката за посрещането е по-различна. Отговорът е – значимо за стопанското развиване на страната събитие. На 15 април се събира локалният икономически и финансов хайлайф и вземат решение да се основе Първата българска комерсиална камара в България. Подобно на съществуващите камари в европейските страни и Америка, основателите си слагат за цел да се събере интелектът и самодейността на икономически дейните пластове и Камарата да служи като консултативен орган на държавното управление, по сходство на устройството на британските свободни камари. Решават това да стане в наличието на министър-председателя през юли.
Подбраните посетители, строители на следосвобожденска България, и министър-председателят се сплотяват към концепцията да се загърбят политическите пристрастия и да се работи на „ съзидателното стопанско занятие “.
Основаването на комерсиалната камара е задоволителен мотив за усвоилия във Виена сладкарство Коста Гараш да измайстори своята торта – шедьовър! Самият той явно има качества на добър бизнесмен, хотелиер и умел сладкар и не инцидентно е определен за хазаин на специфичното събитие. Мнението на изследователката е, че специфичните гости на банкета за първи път пробват сладкото кулинарно прелъщение, сервирано с девет бутилки шампанско, т.е. може да приемем, че 19 юли 1890 г. е рождената дата на торта „ Гараш “. Някои изказвания свързват тортата с идването на княз Батенберг в Русе, само че това исторически не е правилно, тъй като той абдикира през 1886 година
Скоро и изисканите русенски домакини са се снабдили с рецептата на торта „ Гараш “. „ В моето семейство (кореняци русчуклии от шест поколения) - споделя госпожа Диана Коларова, се съхранява тетрадка с готварски предписания, която получих от майка си. Баба ми Мика, родена през 1903 година (кръстена в черквата „ Св.Троица ”) и израснала в Русе, беше събирала и записвала предписания от майка си, от баба си, от свекърва си Ангелина и от нейната майка Маргьола, които са били съвременнички на Коста Гараш… В тази тетрадка открих рецепта за торта Гараш. ”
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ