Президентът на Косово призова към санкции срещу Сърбия
Косово е под офанзива, съобщи президентът на Косово Вьоса Османи в изявление за Си Ен Ен, съобщи Косова Прес, представена от Българска телеграфна агенция.
Интервюто на косовския президент идва след въоръженото нахлуване на 24 септември в село Банска, Северно Косово, при което бяха убити един косовски служител на реда и трима въоръжени сърби. Правителството на Косово упрекна Белград в поддръжка на нападението.
Османи акцентира, че първото искане на Косово е сръбската страна да съобщи Милан Радойчич, досегашният заместник-председател на главната партия на косовските сърби „ Сръбска листа “, който предходната седмица пое отговорността за нападенията в Банска.
Вчера Радойчич беше задържан и разпитан в Сърбия, само че отхвърли всички обвинявания. Прокуратурата в Белград му дефинира мярка за задържане за период от 48 часа.
По думите на косовския президент Сърбия няма добра история във връзка с раздаването на правдивост.
„ Не е имало нито един случай, в който нарушителите, направили военни закононарушения и геноцид в Косово и Босна и Херцеговина, да са били изправени пред правораздаването “, сподели Османи.
Във връзка с разговора, който Косово води от 2011 година със Сърбия под егидата на Европейски Съюз, косовският президент акцентира, че „ има единствено една градивна страна по разговора и това е Косово, което е изпълнило над 99 % от отговорностите си през тези 12 години – безусловно противоположното на това, което прави (сръбският президент Александър) Вучич “.
Според Османи нападението в Банска на 24 септември е „ явен акт на експанзия, поръчан от вземащите решения, от държавните органи на Сърбия, (и) осъществен от терористите и паравоенните групировки “.
„ Този акт на експанзия обаче не се е случил ненадейно, той е бил плануван, добре структуриран и квалифициран с единствената цел анексирането на Северно Косово в „ стила на Крим “. За благополучие косовската полиция с поддръжката на интернационалните ни сътрудници осуети осъществяването на този проект “, сподели още президентът на Косово.
Тя акцентира, че е нужно Сърбия да бъде глобена за дейностите си, тъй като в противоположен случай това би я насърчило да употребява „ принуждение след принуждение “.
„ Те (Сърбия) желаят да продължат с ескалацията на напрежението, желаят да продължат с проекта си за дестабилизиране на Западните Балкани и по този метод да разрешат на (руския президент Владимир) Путин да отвори нов фронт против Запада на Западните Балкани. Ние работим със съдружниците и сътрудниците си и няма да позволим това да се случи. Въпреки това извънредно значимо е това (планът на Сърбия) да бъде спряно, като Сърбия бъде осъдена и глобена. В противоположен случай, в случай че на Сърбия не бъдат наложени строги наказания и ограничения след този акт на експанзия, те ще бъдат насърчени да употребяват принуждение след принуждение и освен против Косово, а и към другата част на района “, съобщи Османи.
Османи добави, че Косово желае правдивост във връзка с разговора и акцентира, че неналичието на баланс в този развой е поощрил сръбския президент „ да работи, както предходната неделя (в Банска) – да извърши акт на експанзия, тъй като счита, че ще осъждането или виновността ще му се разминат “.
Тя загатна в това отношение и конфликтите през май тази година. Тогава напрежението сред Косово и Сърбия ескалира около встъпването в служба на кметове косовски албанци в северните косовски общини, където сърбите са болшинство, откакто локалните сърби бойкотираха вота на предварителните избори през април. На един от митингите против встъпването им в служба се стигна до конфликти сред протестиращи косовски сърби, косовската полиция и военни на мироопазващите сили на НАТО в Косово КейФОР, при което бяха ранени към 30 бойци от КейФОР и към 50 косовски сърби.
„ Неговите престъпни групировки (на сръбския президент Александър Вучич) нападнаха 93 бойци на КейФОР през май, не беше понесена никаква отговорност, тъй че в този момент те взеха решение, че могат (пак да) избягат от отговорност, по тази причина нападнаха Косово “, сподели президентът на Косово.
„ Когато става въпрос за Република Косово (във връзка с диалога), (…) Косово даде обещание, че ще извърши и ще извърши отговорностите си, които произтичат от съглашението (от Брюксел, реализирано по-рано тази година и анекса към него, контрактуван в Охрид през март). Това значи (изпълнението) на плануваното от член 7 – самоуправлението на сърбите (в Косово, т.е. Съюз на сръбските общини), както и другите членове “, сподели Османи.
Сърбия и косовските сърби не признават оповестената през 2008 година самостоятелност на Косово, а разногласието е точка на напрежение в продължение на 15 години. Косово и Сърбия водят договаряния под егидата на Европейски Съюз за нормализиране на връзките си.
Интервюто на косовския президент идва след въоръженото нахлуване на 24 септември в село Банска, Северно Косово, при което бяха убити един косовски служител на реда и трима въоръжени сърби. Правителството на Косово упрекна Белград в поддръжка на нападението.
Османи акцентира, че първото искане на Косово е сръбската страна да съобщи Милан Радойчич, досегашният заместник-председател на главната партия на косовските сърби „ Сръбска листа “, който предходната седмица пое отговорността за нападенията в Банска.
Вчера Радойчич беше задържан и разпитан в Сърбия, само че отхвърли всички обвинявания. Прокуратурата в Белград му дефинира мярка за задържане за период от 48 часа.
По думите на косовския президент Сърбия няма добра история във връзка с раздаването на правдивост.
„ Не е имало нито един случай, в който нарушителите, направили военни закононарушения и геноцид в Косово и Босна и Херцеговина, да са били изправени пред правораздаването “, сподели Османи.
Във връзка с разговора, който Косово води от 2011 година със Сърбия под егидата на Европейски Съюз, косовският президент акцентира, че „ има единствено една градивна страна по разговора и това е Косово, което е изпълнило над 99 % от отговорностите си през тези 12 години – безусловно противоположното на това, което прави (сръбският президент Александър) Вучич “.
Според Османи нападението в Банска на 24 септември е „ явен акт на експанзия, поръчан от вземащите решения, от държавните органи на Сърбия, (и) осъществен от терористите и паравоенните групировки “.
„ Този акт на експанзия обаче не се е случил ненадейно, той е бил плануван, добре структуриран и квалифициран с единствената цел анексирането на Северно Косово в „ стила на Крим “. За благополучие косовската полиция с поддръжката на интернационалните ни сътрудници осуети осъществяването на този проект “, сподели още президентът на Косово.
Тя акцентира, че е нужно Сърбия да бъде глобена за дейностите си, тъй като в противоположен случай това би я насърчило да употребява „ принуждение след принуждение “.
„ Те (Сърбия) желаят да продължат с ескалацията на напрежението, желаят да продължат с проекта си за дестабилизиране на Западните Балкани и по този метод да разрешат на (руския президент Владимир) Путин да отвори нов фронт против Запада на Западните Балкани. Ние работим със съдружниците и сътрудниците си и няма да позволим това да се случи. Въпреки това извънредно значимо е това (планът на Сърбия) да бъде спряно, като Сърбия бъде осъдена и глобена. В противоположен случай, в случай че на Сърбия не бъдат наложени строги наказания и ограничения след този акт на експанзия, те ще бъдат насърчени да употребяват принуждение след принуждение и освен против Косово, а и към другата част на района “, съобщи Османи.
Османи добави, че Косово желае правдивост във връзка с разговора и акцентира, че неналичието на баланс в този развой е поощрил сръбския президент „ да работи, както предходната неделя (в Банска) – да извърши акт на експанзия, тъй като счита, че ще осъждането или виновността ще му се разминат “.
Тя загатна в това отношение и конфликтите през май тази година. Тогава напрежението сред Косово и Сърбия ескалира около встъпването в служба на кметове косовски албанци в северните косовски общини, където сърбите са болшинство, откакто локалните сърби бойкотираха вота на предварителните избори през април. На един от митингите против встъпването им в служба се стигна до конфликти сред протестиращи косовски сърби, косовската полиция и военни на мироопазващите сили на НАТО в Косово КейФОР, при което бяха ранени към 30 бойци от КейФОР и към 50 косовски сърби.
„ Неговите престъпни групировки (на сръбския президент Александър Вучич) нападнаха 93 бойци на КейФОР през май, не беше понесена никаква отговорност, тъй че в този момент те взеха решение, че могат (пак да) избягат от отговорност, по тази причина нападнаха Косово “, сподели президентът на Косово.
„ Когато става въпрос за Република Косово (във връзка с диалога), (…) Косово даде обещание, че ще извърши и ще извърши отговорностите си, които произтичат от съглашението (от Брюксел, реализирано по-рано тази година и анекса към него, контрактуван в Охрид през март). Това значи (изпълнението) на плануваното от член 7 – самоуправлението на сърбите (в Косово, т.е. Съюз на сръбските общини), както и другите членове “, сподели Османи.
Сърбия и косовските сърби не признават оповестената през 2008 година самостоятелност на Косово, а разногласието е точка на напрежение в продължение на 15 години. Косово и Сърбия водят договаряния под егидата на Европейски Съюз за нормализиране на връзките си.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ