Космосът е пълен със загадки, но обикновено ги търсим в

Космосът е цялостен със загадки, само че нормално ги търсим в далечните галактики, в светлината на квазарите или в гравитационните талази от сблъскващите се черни дупки. Рядко чакаме да открием тайнственост тъкмо под носа си, в земната орбита. И сигурно не чакаме тя да ни бъде подхвърлена от спокоен фантом от предишното – парче метал, което е спряло да работи, преди човек да стъпи на Луната. в действителност тъкмо това се случи. Един античен, от дълго време изведен от употреба спътник на НАСА, десетилетия наред считан за мъртъв галактически отпадък, внезапно се „ разсъни “. За част от секундата той излъчи толкоз мощен радиоимпулс, че затъмни съвсем всичко в небето. Това събитие не беше просто любопитна записка под линия в астрономическите списания – то принуди учените да погледнат по нов метод на това, което назоваваме „ галактически отпадък “.

Свидетел на галактическата конкуренция

За да разберем какъв брой странна е обстановката, би трябвало да се върнем в 1964 година Студената война е в разгара си, а галактическата конкуренция се изостря. През януари същата година НАСА изстрелва Relay 2, един от пионерите в региона на сателитните връзки. Неговата задача е да опитва с преноса на телефонни диалози и телевизионни сигнали през океана. За времето си това е авангардна технология, знак на глобализацията и софтуерното предимство.

Но епохата на първите спътници е къса. Още през 1965 година НАСА стопира да го употребява, а през 1967 година цялата бордова електроника дефинитивно отхвърля. Relay 2 публично бе разгласен за мъртъв. Оттогава той е единствено един от хилядите обекти в орбиталното гробище, безгласен очевидец на една отминала ера. Само един корпус от метал и силиций, жертван вечно да кръжи към Земята.

Или най-малко по този начин си мислеха всички.

Неочакван сигнал от празнотата

Нека се върнем в наши дни. Екип от астрономи, управителен от Кланси Джеймс от университета Къртин в Австралия, работи по комплекса радиотелескопи ASKAP. Основната им цел е да търсят „ огромната риба “: бързите радиоизбухвания (Fast Radio Bursts, или FRB). Това са мистериозни и необикновено мощни импулси, идващи от други галактики, чиято природа към момента е предмет на полемики.

Най-добрата стойност на дистанцията на близкото поле. Показано е общоприетото отклоняване на времевите останки за всички 19 антени, употребявани при напасването. Минималната стойност от 4500 км подхожда на най-хубавата стойност на дистанцията за пика

И не щеш ли на 13-ти юни предходната година инструментите им записват нещо извънредно. Кратък, само че доста ослепителен радиосигнал. Първоначално екипът се развълнува – може би са уловили нов FRB или са разкрили чужд пулсар в нашата вселена. Но нещо не беше наред.

По-нататъшната инспекция сподели, че източникът на сигнала е бил необикновено близо. Толкова близо, че системата от 36 телескопа на ASKAP не можеше да го концентрира вярно. Представете си, че се пробвате да снимате мравка върху обувката си с професионален телеобектив – няма да се получи нищо изключително. Изчисленията демонстрират, че източникът е бил на по-малко от 20 000 километра от Земята. Това е нашият „ галактически вестибюл “.

Продължителността на импулса е била изумителна – по-малко от 30 наносекунди. В това нищожно мигновение един от дълго време пропуснат обект се трансформира в най-яркия радиоизточник в цялото небе.

Детективска работа в орбита

Започна същинската детективска работа. Учените съпоставиха координатите на източника с каталозите на всички известни обекти в околоземна орбита. Активни спътници, ракетни степени, парчета – всичко беше тествано. И в хипотетичната точка в пространството и времето беше открит един-единствен „ обвинен “ – същият този Relay 2, деец от Студената война.

Общата мощ на импулса при разграничителна дарба на Найквист (точките – линиите са единствено за ориентация) след дедисперсия и кохерентно прибавяне посредством 19 антени

Но по какъв начин може да стане това? Сателитът е изцяло изключен, предавателите му не работят повече от половин век. Сигналът не би могъл да пристигна от вътрешната му електроника. Отговорът би трябвало да се крие на открито. Учените имат две съществени теории за пояснение на това събитие.

Първата версия: галактическа искра. В орбита спътникът е непрекъснато бомбардиран от частици на слънчевия вятър и галактически лъчи. През десетилетията върху металното му тяло може да се е натрупал голям неподвижен заряд. В избран миг този заряд е достигнал сериозната точка и се е разредил – зародил е солиден електростатичен разряд. Всъщност това е била дребна гръмотевица във вакуума, която е генерирала къс радиоимпулс.

Втората версия: Космически билярд. Космосът не е празен. Той е изпълнен с микрометеорити – песъчинки, движещи се с колосална скорост. Дори една дребна парченце може да освободи голямо количество сила, когато се сблъска със спътник. Подобен удар може незабавно да изпари част от корпуса, създавайки облак от нагорещена плазма. А плазмата, формирана от заредени частици, може да излъчва радиовълни.

Коя версия е вярната? Както признават самите откриватели, съвсем е невероятно да се каже. Радиосигналите и от двете събития биха изглеждали съвсем идентично.

Поляризационните свойства на импулса

Защо това е значимо. Уроците от остарелия хардуер

Както наподобява, един остарял спътник е пробляснал. Какво толкоз? Всъщност това събитие има големи последствия за нашия все „ по-населен “ космос.

Свикнали сме да мислим за галактическия отпадък като за пасивна опасност – мъртви обекти, които са рискови единствено когато се сблъскат. Историята на Relay 2 демонстрира, че това не е по този начин. Дори „ мъртвото желязо “ може да бъде интензивно и непредсказуемо. Електростатичните разряди и микроударите са непрекъснати процеси в орбита.

И тук се открива нова, непредвидена опция. Както показва Карен Еплин от Бристолския университет, в случай че се научим да откриваме и проучваме сходни радиоизбухвания, ще разполагаме с напълно нов инструмент за наблюдаване на галактическата среда. Ще можем да преценяме в действително време какъв брой „ наелектризирана “ е дадена орбита и какъв брой постоянно настъпват конфликти с микрочастици.

Това е изключително значимо за актуалните дребни и евтини спътници, които постоянно нямат сериозна отбрана против сходни феномени. Откриването на такива „ сигнали-призраци “ би могло да бъде система за ранно предизвестие за евентуално рискови условия в орбитата.

Така един остарял спътник, който от дълго време е пенсиониран, ни даде скъп урок. Той ни подсети, че космосът в никакъв случай не е същински „ мъртъв “ и че даже в задръстените орбити могат да ни чакат невероятни открития. И кой знае какъв брой още от тези „ призраци на Студената война “ пазят своите секрети, чакайки миг, в който да ни припомнят за себе си за част от секундата.