bTV Репортерите: Щурм към Космоса
Космосът е необятното пространство, за което знаем малко. Това обаче в никакъв случай не е пречило на човечеството да мечтае за него. Още от древността, хората следили небето и си представяли какво се крие там, в тъмнината, сред милионите дребни светлини.
Технологиите се развивали, а недостижимата Вселена към нас била все по-близо.
Повратната точка на тази човешка фантазия идва на 4 октомври 1957 година На тази дата Съветският съюз изпреварва Съединените американски щати в " Космическата конкуренция ", почнала две години по-рано. В ниската околоземна орбита е изстрелян първият неестествен сателит, който напълно разумно носи името " Спутник 1 ".
Но това е единствено началото. Руснаците съумяват да създадат и още една значима стъпка. Само 3 години и половина по-късно, космонавтът Юрий Гагарин става първият човек в Космоса. На 12 април 1961 година галактическият транспортен съд " Восток 1 ", с Гагарин на борда, прави обиколка на 169 км над Земята в продължение на 108 минути.
А отговорът на американците идва на 20 юли 1969 година с задачата " Аполо 11 ". Астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин са първите човешки същества стъпили на земния сателит – Луната.
В идващите 50 години бяхме очевидци на още хиляди достижения и софтуерни нововъведения, които приближиха звездите още повече. Накъде отиваме в този момент и неограничени ли са нашите благоприятни условия?
Снимка: btvnovinite.bg
Докато преди половин век Луната и дистанцията от 384 хиляди км. ни се е коствало необикновено, през днешния ден към този момент преодоляваме милиони километри в галактическото пространство, с помощта на технологиите. Едно от последните такива достижения беше кацането на роувъра " Пърсивиърънс " на Марс преди месец.
„ Изследването на Марс не е нещо ново, такива изследвания се вършат от 60 години, от зората на галактическите проучвания. Но през последните двадесетина години, от началото на новия век, ставаме наблюдаващи на по-систематично създаване на визия какво съставлява Червената планета, какви секрети крие тя “, споделя астрофизикът Тихомир Димитров.
Пътят до Марс обаче е дълъг.
„ Роботизираната космонавтика фактически пожъна огромни триумфи. 1997 година, когато аз бях единствено на 11, кацна първият марсоход. Той беше с размер на детска количка, " Съджърнър " се споделяше и не можеше да се придвижва на огромно разстояние от спускаемия си уред “, спомня си Светослав Александров, създател на " Космос БГ ".
„ След това обаче инженерите на НАСА започнаха да мечтаят за все по-големи и мощни машини. Разбира се, мина се през поетапна еволюция – през 2003 година бяха изстреляни двата по-мощни марсохода " Спирит " и " Опуртюнити ", които според мен са най-големият успех на НАСА от епохата на " Аполо " до ден сегашен, тъй като те можеха да се придвижват на доста огромно разстояние, да прекосяват километри на повърхността на Марс. (…) Но изключителното инженерно достижение е, че " Спирит " работеше до 2010 година, а " Опортюнити " до 2018 година Никой не предполагаше, че една машина на Марс, може да работи толкоз време “, добавя Александров.
Зад реализирането на този вид софтуерни нововъведения, стои работата на доста учени и инженери. И в случай че преди половин век две сили са били в центъра на конкуренцията, през днешния ден нещата наподобяват по-различно. Само през последните няколко години галактическите си упоритости обявиха още две страни – Турция и Обединените арабски емирства.
Πpeзидeнтът Peджeп Taйип Epдoгaн oбяви Haциoнaлнaтa ĸocмичecĸa пpoгpaмa, в ĸoятo ca зaлoжeни 10 стратегически цели, сред които и пъpвoтo ĸaцaнe нa Лyнaтa на турска xибpиднa paĸeтa.
Дни преди този момент Обединените арабски емирства пък станаха петата галактическа мощ след Съединени американски щати, Русия, Китай, Индия и Европейския съюз, която изпраща сполучливо своя задача до Марс - галактическата сонда „ Ал Амал “.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Надпреварата постоянно е била, тя постоянно ще съществува и напред във времето. На моменти, сякаш има по-силни и по-слаби тласъци в тази конкуренция сред обособени страни, сили. Последните години не е серпантина тази битка за превъзходство на мозъци и технологии в света. Тя няма да спре “, счита доцент доктор Никола Петров от НАО " Рожен ".
„ Забелязваме нахлуване на частния бранш в космонавтиката. Може да звучи изненадващо, само че частни компании постоянно са били свързани с космонавтиката, даже по времето на кацането на Луната. В днешно време те са доста по-инициативни. Те поемат отговорност, вършат свои лични предприемачества и в последна сметка те са тези, които дърпат развиването напред “, отбелязва Светослав Александров, създател на " Космос БГ ".
Визионери в тази сфера в действителност не липсват. В последните години сме очевидци на няколко огромни компании, които развиват и влагат в галактическата промишленост. А безспорният водач е „ Спейс Екс “ и неговият харизматичен водач – Илон Мъск.
„ За да схванат хората през днешния ден и с цел да е прочут Илон Мъск с нещата, които прави, неговите хрумвания и крачките, които прави в тази посока, са почнали преди към 20 години. Неговите упоритости, аз не обичам да споделям фантазии, тъй като има огромна разлика сред двете. Когато хората мечтаят, те може да не правят съответни дейности. Амбициите са, когато работиш, правиш съответни неща, с цел да постигнеш своите фантазии. Илън Мъск е един упорит човек, който има доста знания по инженерство, по галактически науки, умее и има пари “, споделя астрофизикът Тихомир Димитров.
Понякога обаче това не е задоволително, споделят експертите в сферата.
„ Аз бих споделил, че това не е напълно и само частна самодейност. Да, ненапълно това е частна организация, само че е хубаво да знаем и това, че конкуренцията кой ще направи тези ракети носители, които ще отиват и ще се връщат назад на Земята, Съединени американски щати бяха заложили на две компании – " Боинг " и компанията на Мъск. В случая неговата компания изпревари " Боинг " с към половин година. Но там имаше една доста мощна държавна поддръжка – от няколко десетки милиона $, с цел да бъдат направени тези разработки “, разяснява доцент доктор Никола Петров от НАО " Рожен ".
Снимка: btvnovinite.bg
Въпреки това технологиите от ново потомство намират все по-голямо пазарно приложение.
„ Това нямаше да бъде допустимо без това фрапантно намаляване на себестойността на галактическите изстрелвания. Отчита се, че посредством ракетите на Илон Мъск понижението е от порядъка на 20 пъти. Това значи, че една ракета, която се е върнала, преди в случай че е била от порядъка на няколко милиарда $ при совалките на НАСА, при съветските са били към 100-200 млн., в този момент приказваме за смъкване до към 50 млн. $, други компании като тази на Питър Бек даже до 7 млн. или в този момент новата " Астра " до 1 млн “, споделя Светослав Александров, създател на " Космос БГ ".
И до момента в който някои печелят и се развиват, на назад във времето остават проблемите, произлизащи от това бързо придвижване на технологиите. Системата от околоземни спътници " Старлинк " на " Спейс Екс ", която цели обезпечаване на на ниска цена и бърз интернет, към този момент е трансформирала небето, което следят от националната обсерватория.
Изкуствените галактически апарати имат отрицателен резултат върху нощните наблюдения, които се вършат с телескопи като този в националната обсерватория " Рожен ".
„ Целият този план, обвързван с тази мрежа от дребни спътници, като концепция има своето място в нашия актуален живот. Да, ние ще имаме интернет на всяка точка от Земята, че дори към този момент и в не толкоз дълбоки пещери. Прекрасно, няма да се губим, ще се намираме елементарно, само че пренаселването на околоземното пространство с дребни машинки, сигурно стартира към този момент да бъде проблем. Смятам, че икономическите ползи несъмнено ще изпреварят нашите фантазии и този процес на сходен вид активност е единствено една първа стъпка към неприятното, което можем да чакаме в близкото околоземно пространство “, споделя доцент доктор Никола Петров от НАО " Рожен ".
А фотосите на нощното небе към този момент отразяват тази смяна.
Докато погледът на частните играчи е ориентиран все по-далеч, НАСА си слагат по-близки, само че не по-малко забавни цели.
„ Човечеството се стреми да отиде сега на няколко места в Слънчевата система, макар че сме изпращали галактически апарати на безусловно всяко едно място, на всички планети. Сега НАСА има за цел през 2024 година да приземи на повърхността на Луната първата жена астронавт. Планът е доста огромен - да се строи лунна станция, която ще се върти към Луната, с цел да могат астронавти когато и да е да идват от Земята до нея и оттова с галактическо такси да се приземяват на повърхността на Луната. Първо Луната ни показва опция да подобряваме галактическите технологии, второ там можем да се научим по какъв начин се живее отвън Земята за по-дълго време “, изяснява астрофизикът Тихомир Димитров.
„ Според мен, след 10-20 години е допустимо да стане по този начин, че огромно количество хора ще могат да си разрешат да идат в земна орбита към нашата планета, да посетят да вземем за пример галактически хотел. Това е нещо, на което можем да станем очевидци до момента в който ние сме живи “, предвижда ученият.
За един българин пътуването отвън Земята е напълно разумно продължение на детската фантазия. Само преди няколко седмици артистът Мирослав Костадинов – Миро разгласи, че е един от записалите се за първия туристически полет до Луната, проведен от японския милиардер Юсаку Маедзава.
„ Нямаше дете от моето потомство, което да не желае да бъде космонавт. Мечтаехме, по какъв начин ще създадем галактически транспортен съд, по какъв начин ще преодолеем съпротивлението от Земята. Говорихме си с Циолковски, за научно-фантастични книги. Георги Иванов беше идвал в нашето учебно заведение, имахме и идващия, втори български космонавт, който вдъхна вяра на нашата фантазия, че ние можем също да сме космонавти “, описа Миро.
„ Шансът да ме изберат сега е… Не знам какъв брой индивида са кандидатствали за това да са галактически туристи. Когато аз аплайвах, бяха към момента стотина хиляди и шансът изглеждаше по-голям. Според мен към този момент са несъмнено 3 милиона. Така че представете си какъв е шансът - равностоен на това да спечелиш от тотото. И това в действителност си е облага от тотото, тъй като зад това ние да сме галактически туристи, някой е платил цената на нашия билет до такава степен и назад. Надявам се и на обратно… Благодарен съм на този идеалист, тъй като индивидът, бидейки милиардер, ясно е че е имал огромни фантазии. Не се вършат милиарди, в случай че мислиш дребно и имаш дребни фантазии. Човекът има големи фантазии, а когато някой има огромна фантазия, тя е заразна за близките “, споделя артистът.
Той е уверен, че софтуерното развиване и огромните фантазии са в наша изгода.
„ Сега има нови играчи, които също желаят да се наредят, само че към този момент не толкоз, с цел да покажат мускули, в сравнение с поради достолепието да си от първите галактически народи. В какъв брой вълнуващо време живеем. Аз след фотосите, които идват от Марс, фотосите от " Хъбъл " и всичко, което излиза... Само до преди 50 години, да видиш фотосите с тази цветност, тази висока резолюция, това беше фантастика. Ние живеем във фантастични времена “, споделя Миро.
А в случай че сме научили нещо, това е, че в никакъв случай не знаем какво да чакаме от Космоса, само че и от самите нас. Защото от време на време даже експертите могат единствено да мечтаят.
„ Сега се опитваме да създадем своите велики галактически открития, да забележим до какво ще доведат. Хубаво е обаче да се замисляме какво вършим на нашата планета, където живеем в едно прелестно време и свят, който ние астрономите на никое място другаде не сме следили да съществува “, споделя доц.д-р Никола Петров, НАО " Рожен ".
„ Ще станем очевидци през идващите десетилетия на по-голямо количество хора, може би стотици хиляди, ще могат да посетят Луната, насърчаване на галактическия туристически бизнес – ще строим галактически хотели, Космосът ще стане по-достъпен за по-обикновените хора “, предвижда астрофизикът Тихомир Димитров.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Аз желая да видя това, което са описвали великите научнофантастични писатели като Артър Кларк, Айзък Азимов, Станислав Лем. Надявам се в някакъв миг да се случи и това, което беше разказвано под формата на огромните орбитални станции, които са в междупланетното пространство, градовете и задачите до Марс. Ако това се случи, безусловно пътят към Слънчевата система ще бъде открит! “, споделя Светослав Александров, създател на " Космос БГ ".
Технологиите се развивали, а недостижимата Вселена към нас била все по-близо.
Повратната точка на тази човешка фантазия идва на 4 октомври 1957 година На тази дата Съветският съюз изпреварва Съединените американски щати в " Космическата конкуренция ", почнала две години по-рано. В ниската околоземна орбита е изстрелян първият неестествен сателит, който напълно разумно носи името " Спутник 1 ".
Но това е единствено началото. Руснаците съумяват да създадат и още една значима стъпка. Само 3 години и половина по-късно, космонавтът Юрий Гагарин става първият човек в Космоса. На 12 април 1961 година галактическият транспортен съд " Восток 1 ", с Гагарин на борда, прави обиколка на 169 км над Земята в продължение на 108 минути.
А отговорът на американците идва на 20 юли 1969 година с задачата " Аполо 11 ". Астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин са първите човешки същества стъпили на земния сателит – Луната.
В идващите 50 години бяхме очевидци на още хиляди достижения и софтуерни нововъведения, които приближиха звездите още повече. Накъде отиваме в този момент и неограничени ли са нашите благоприятни условия?
Снимка: btvnovinite.bg
Докато преди половин век Луната и дистанцията от 384 хиляди км. ни се е коствало необикновено, през днешния ден към този момент преодоляваме милиони километри в галактическото пространство, с помощта на технологиите. Едно от последните такива достижения беше кацането на роувъра " Пърсивиърънс " на Марс преди месец.
„ Изследването на Марс не е нещо ново, такива изследвания се вършат от 60 години, от зората на галактическите проучвания. Но през последните двадесетина години, от началото на новия век, ставаме наблюдаващи на по-систематично създаване на визия какво съставлява Червената планета, какви секрети крие тя “, споделя астрофизикът Тихомир Димитров.
Пътят до Марс обаче е дълъг.
„ Роботизираната космонавтика фактически пожъна огромни триумфи. 1997 година, когато аз бях единствено на 11, кацна първият марсоход. Той беше с размер на детска количка, " Съджърнър " се споделяше и не можеше да се придвижва на огромно разстояние от спускаемия си уред “, спомня си Светослав Александров, създател на " Космос БГ ".
„ След това обаче инженерите на НАСА започнаха да мечтаят за все по-големи и мощни машини. Разбира се, мина се през поетапна еволюция – през 2003 година бяха изстреляни двата по-мощни марсохода " Спирит " и " Опуртюнити ", които според мен са най-големият успех на НАСА от епохата на " Аполо " до ден сегашен, тъй като те можеха да се придвижват на доста огромно разстояние, да прекосяват километри на повърхността на Марс. (…) Но изключителното инженерно достижение е, че " Спирит " работеше до 2010 година, а " Опортюнити " до 2018 година Никой не предполагаше, че една машина на Марс, може да работи толкоз време “, добавя Александров.
Зад реализирането на този вид софтуерни нововъведения, стои работата на доста учени и инженери. И в случай че преди половин век две сили са били в центъра на конкуренцията, през днешния ден нещата наподобяват по-различно. Само през последните няколко години галактическите си упоритости обявиха още две страни – Турция и Обединените арабски емирства.
Πpeзидeнтът Peджeп Taйип Epдoгaн oбяви Haциoнaлнaтa ĸocмичecĸa пpoгpaмa, в ĸoятo ca зaлoжeни 10 стратегически цели, сред които и пъpвoтo ĸaцaнe нa Лyнaтa на турска xибpиднa paĸeтa.
Дни преди този момент Обединените арабски емирства пък станаха петата галактическа мощ след Съединени американски щати, Русия, Китай, Индия и Европейския съюз, която изпраща сполучливо своя задача до Марс - галактическата сонда „ Ал Амал “.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Надпреварата постоянно е била, тя постоянно ще съществува и напред във времето. На моменти, сякаш има по-силни и по-слаби тласъци в тази конкуренция сред обособени страни, сили. Последните години не е серпантина тази битка за превъзходство на мозъци и технологии в света. Тя няма да спре “, счита доцент доктор Никола Петров от НАО " Рожен ".
„ Забелязваме нахлуване на частния бранш в космонавтиката. Може да звучи изненадващо, само че частни компании постоянно са били свързани с космонавтиката, даже по времето на кацането на Луната. В днешно време те са доста по-инициативни. Те поемат отговорност, вършат свои лични предприемачества и в последна сметка те са тези, които дърпат развиването напред “, отбелязва Светослав Александров, създател на " Космос БГ ".
Визионери в тази сфера в действителност не липсват. В последните години сме очевидци на няколко огромни компании, които развиват и влагат в галактическата промишленост. А безспорният водач е „ Спейс Екс “ и неговият харизматичен водач – Илон Мъск.
„ За да схванат хората през днешния ден и с цел да е прочут Илон Мъск с нещата, които прави, неговите хрумвания и крачките, които прави в тази посока, са почнали преди към 20 години. Неговите упоритости, аз не обичам да споделям фантазии, тъй като има огромна разлика сред двете. Когато хората мечтаят, те може да не правят съответни дейности. Амбициите са, когато работиш, правиш съответни неща, с цел да постигнеш своите фантазии. Илън Мъск е един упорит човек, който има доста знания по инженерство, по галактически науки, умее и има пари “, споделя астрофизикът Тихомир Димитров.
Понякога обаче това не е задоволително, споделят експертите в сферата.
„ Аз бих споделил, че това не е напълно и само частна самодейност. Да, ненапълно това е частна организация, само че е хубаво да знаем и това, че конкуренцията кой ще направи тези ракети носители, които ще отиват и ще се връщат назад на Земята, Съединени американски щати бяха заложили на две компании – " Боинг " и компанията на Мъск. В случая неговата компания изпревари " Боинг " с към половин година. Но там имаше една доста мощна държавна поддръжка – от няколко десетки милиона $, с цел да бъдат направени тези разработки “, разяснява доцент доктор Никола Петров от НАО " Рожен ".
Снимка: btvnovinite.bg
Въпреки това технологиите от ново потомство намират все по-голямо пазарно приложение.
„ Това нямаше да бъде допустимо без това фрапантно намаляване на себестойността на галактическите изстрелвания. Отчита се, че посредством ракетите на Илон Мъск понижението е от порядъка на 20 пъти. Това значи, че една ракета, която се е върнала, преди в случай че е била от порядъка на няколко милиарда $ при совалките на НАСА, при съветските са били към 100-200 млн., в този момент приказваме за смъкване до към 50 млн. $, други компании като тази на Питър Бек даже до 7 млн. или в този момент новата " Астра " до 1 млн “, споделя Светослав Александров, създател на " Космос БГ ".
И до момента в който някои печелят и се развиват, на назад във времето остават проблемите, произлизащи от това бързо придвижване на технологиите. Системата от околоземни спътници " Старлинк " на " Спейс Екс ", която цели обезпечаване на на ниска цена и бърз интернет, към този момент е трансформирала небето, което следят от националната обсерватория.
Изкуствените галактически апарати имат отрицателен резултат върху нощните наблюдения, които се вършат с телескопи като този в националната обсерватория " Рожен ".
„ Целият този план, обвързван с тази мрежа от дребни спътници, като концепция има своето място в нашия актуален живот. Да, ние ще имаме интернет на всяка точка от Земята, че дори към този момент и в не толкоз дълбоки пещери. Прекрасно, няма да се губим, ще се намираме елементарно, само че пренаселването на околоземното пространство с дребни машинки, сигурно стартира към този момент да бъде проблем. Смятам, че икономическите ползи несъмнено ще изпреварят нашите фантазии и този процес на сходен вид активност е единствено една първа стъпка към неприятното, което можем да чакаме в близкото околоземно пространство “, споделя доцент доктор Никола Петров от НАО " Рожен ".
А фотосите на нощното небе към този момент отразяват тази смяна.
Докато погледът на частните играчи е ориентиран все по-далеч, НАСА си слагат по-близки, само че не по-малко забавни цели.
„ Човечеството се стреми да отиде сега на няколко места в Слънчевата система, макар че сме изпращали галактически апарати на безусловно всяко едно място, на всички планети. Сега НАСА има за цел през 2024 година да приземи на повърхността на Луната първата жена астронавт. Планът е доста огромен - да се строи лунна станция, която ще се върти към Луната, с цел да могат астронавти когато и да е да идват от Земята до нея и оттова с галактическо такси да се приземяват на повърхността на Луната. Първо Луната ни показва опция да подобряваме галактическите технологии, второ там можем да се научим по какъв начин се живее отвън Земята за по-дълго време “, изяснява астрофизикът Тихомир Димитров.
„ Според мен, след 10-20 години е допустимо да стане по този начин, че огромно количество хора ще могат да си разрешат да идат в земна орбита към нашата планета, да посетят да вземем за пример галактически хотел. Това е нещо, на което можем да станем очевидци до момента в който ние сме живи “, предвижда ученият.
За един българин пътуването отвън Земята е напълно разумно продължение на детската фантазия. Само преди няколко седмици артистът Мирослав Костадинов – Миро разгласи, че е един от записалите се за първия туристически полет до Луната, проведен от японския милиардер Юсаку Маедзава.
„ Нямаше дете от моето потомство, което да не желае да бъде космонавт. Мечтаехме, по какъв начин ще създадем галактически транспортен съд, по какъв начин ще преодолеем съпротивлението от Земята. Говорихме си с Циолковски, за научно-фантастични книги. Георги Иванов беше идвал в нашето учебно заведение, имахме и идващия, втори български космонавт, който вдъхна вяра на нашата фантазия, че ние можем също да сме космонавти “, описа Миро.
„ Шансът да ме изберат сега е… Не знам какъв брой индивида са кандидатствали за това да са галактически туристи. Когато аз аплайвах, бяха към момента стотина хиляди и шансът изглеждаше по-голям. Според мен към този момент са несъмнено 3 милиона. Така че представете си какъв е шансът - равностоен на това да спечелиш от тотото. И това в действителност си е облага от тотото, тъй като зад това ние да сме галактически туристи, някой е платил цената на нашия билет до такава степен и назад. Надявам се и на обратно… Благодарен съм на този идеалист, тъй като индивидът, бидейки милиардер, ясно е че е имал огромни фантазии. Не се вършат милиарди, в случай че мислиш дребно и имаш дребни фантазии. Човекът има големи фантазии, а когато някой има огромна фантазия, тя е заразна за близките “, споделя артистът.
Той е уверен, че софтуерното развиване и огромните фантазии са в наша изгода.
„ Сега има нови играчи, които също желаят да се наредят, само че към този момент не толкоз, с цел да покажат мускули, в сравнение с поради достолепието да си от първите галактически народи. В какъв брой вълнуващо време живеем. Аз след фотосите, които идват от Марс, фотосите от " Хъбъл " и всичко, което излиза... Само до преди 50 години, да видиш фотосите с тази цветност, тази висока резолюция, това беше фантастика. Ние живеем във фантастични времена “, споделя Миро.
А в случай че сме научили нещо, това е, че в никакъв случай не знаем какво да чакаме от Космоса, само че и от самите нас. Защото от време на време даже експертите могат единствено да мечтаят.
„ Сега се опитваме да създадем своите велики галактически открития, да забележим до какво ще доведат. Хубаво е обаче да се замисляме какво вършим на нашата планета, където живеем в едно прелестно време и свят, който ние астрономите на никое място другаде не сме следили да съществува “, споделя доц.д-р Никола Петров, НАО " Рожен ".
„ Ще станем очевидци през идващите десетилетия на по-голямо количество хора, може би стотици хиляди, ще могат да посетят Луната, насърчаване на галактическия туристически бизнес – ще строим галактически хотели, Космосът ще стане по-достъпен за по-обикновените хора “, предвижда астрофизикът Тихомир Димитров.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Аз желая да видя това, което са описвали великите научнофантастични писатели като Артър Кларк, Айзък Азимов, Станислав Лем. Надявам се в някакъв миг да се случи и това, което беше разказвано под формата на огромните орбитални станции, които са в междупланетното пространство, градовете и задачите до Марс. Ако това се случи, безусловно пътят към Слънчевата система ще бъде открит! “, споделя Светослав Александров, създател на " Космос БГ ".
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ