Какво странно се е случило с мишките, живели на Международната космическа станция за 37 дни
Космосът е едно много тежко и натоварващо място и това важи в цялостна мощ за човешките тела. Продължителното време в микрогравитация се отразява с цялостен набор от физиологични резултати - от загуба на кръвни кафези до по-слаби кости. Но по какъв начин тъкмо се случва тази костна загуба остава неразбираемо.
Осем месеца вместо осем дни - какъв брой пари ще получат " блокираните " астронавти от престоя си в Космоса
Далеч по-малко, в сравнение с чакахме
върху мишки дават някои съответни доказателства за метода, както и за вероятните резултати на радиацията върху това. NASA е пресметнала, че за всеки един месец в космоса, плътността на най-натоварваните кости понижава с минимум 1%.
Това е доста и е съпроводено със загуба на към 20% мускулна маса за по-малко от две седмици. Разбирането на детайлностите по какъв начин се случва това е належащо, за имаме по-здравословни пътувания до космоса, изключително надалеч оттатък Земята.
Желанието за приемане на отговори кара учените да изпратят женски мишки в космоса да живеят на борда на Международната галактическа станция (МКС) в продължение на 37 дни, по време на който престой се следи растежа на костите им. Учените ги съпоставят с контроли на Земята както в елементарни кафези на вивариум, по този начин и в екологичен симулатор на Международната галактическа станция.
Екипът открива, че загубата на костна маса не е идентична, само че е характерна за местата, които се натоварват от тежестта, а не за местата, които се натоварват от мускулната работа. Например, бедрените кости на тези мишки в космоса демонстрират повече загуба на костна компактност, в сравнение с гръбначният дирек да вземем за пример.
Изследването допуска, че това се дължи единствено на микрогравитацията и няма подкрепящи доказателства, които да потвърждават, че това е среда с по-висока радиация. Действителният развой, посредством който костта губи маса, е обяснен в предходни опити с японска оризова риба, също изпратена до Международната галактическа станция.
При този опит излиза наяве, че микрогравитацията изкривява връзката сред костообразуващите остеобласти и разграждащите костите остеокласти. В космоса наподобява, че остеокластите работят изключително и рибата е имала нараснала интензивност на остеокластите и доста понижаване на минералната компактност на костите.
След девет месеца в космоса - астронавтите на НАСА споделят по какъв начин са приели новината, че са останали “блокирани ”
Сунита Уилямс и Бари Уилмор описват повече за прекарването си
Тази нова работа допуска, че това не касае всеки вид кост. Натоварените с тегло кости като бедрената губят маса, някои други остават същите и даже има случаи на уплътняване на долната челюст и черепните кости. Това може да се дължи на нарасналото кръвно налягане в горната част на тялото през първите няколко дни в орбита - което кара лицето да се подува, предизвиква главоболия на астронавтите в космоса и визира обонянието им. Това в последна сметка изчезва, когато тялото стартира да се освобождава от кръвта, написа IFL Science.
Осем месеца вместо осем дни - какъв брой пари ще получат " блокираните " астронавти от престоя си в Космоса
Далеч по-малко, в сравнение с чакахме
върху мишки дават някои съответни доказателства за метода, както и за вероятните резултати на радиацията върху това. NASA е пресметнала, че за всеки един месец в космоса, плътността на най-натоварваните кости понижава с минимум 1%.
Това е доста и е съпроводено със загуба на към 20% мускулна маса за по-малко от две седмици. Разбирането на детайлностите по какъв начин се случва това е належащо, за имаме по-здравословни пътувания до космоса, изключително надалеч оттатък Земята.
Желанието за приемане на отговори кара учените да изпратят женски мишки в космоса да живеят на борда на Международната галактическа станция (МКС) в продължение на 37 дни, по време на който престой се следи растежа на костите им. Учените ги съпоставят с контроли на Земята както в елементарни кафези на вивариум, по този начин и в екологичен симулатор на Международната галактическа станция.
Екипът открива, че загубата на костна маса не е идентична, само че е характерна за местата, които се натоварват от тежестта, а не за местата, които се натоварват от мускулната работа. Например, бедрените кости на тези мишки в космоса демонстрират повече загуба на костна компактност, в сравнение с гръбначният дирек да вземем за пример.
Изследването допуска, че това се дължи единствено на микрогравитацията и няма подкрепящи доказателства, които да потвърждават, че това е среда с по-висока радиация. Действителният развой, посредством който костта губи маса, е обяснен в предходни опити с японска оризова риба, също изпратена до Международната галактическа станция.
При този опит излиза наяве, че микрогравитацията изкривява връзката сред костообразуващите остеобласти и разграждащите костите остеокласти. В космоса наподобява, че остеокластите работят изключително и рибата е имала нараснала интензивност на остеокластите и доста понижаване на минералната компактност на костите.
След девет месеца в космоса - астронавтите на НАСА споделят по какъв начин са приели новината, че са останали “блокирани ”
Сунита Уилямс и Бари Уилмор описват повече за прекарването си
Тази нова работа допуска, че това не касае всеки вид кост. Натоварените с тегло кости като бедрената губят маса, някои други остават същите и даже има случаи на уплътняване на долната челюст и черепните кости. Това може да се дължи на нарасналото кръвно налягане в горната част на тялото през първите няколко дни в орбита - което кара лицето да се подува, предизвиква главоболия на астронавтите в космоса и визира обонянието им. Това в последна сметка изчезва, когато тялото стартира да се освобождава от кръвта, написа IFL Science.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ