Космическият телескоп Джеймс Уеб“ направи рядко наблюдение на екзопланетата WASP-121b,

Космическият телескоп „ Джеймс Уеб “ направи рядко наблюдаване на екзопланетата WASP-121b, известна още като Tylos — ултрагорещ Юпитер, ситуиран на 880 светлинни години от Земята. Това е първото цялостно наблюдаване на екзопланета, при която се губи газова диря от атмосферата ѝ – нещо като опашка. Но изненадващото тук е, че планетата има две газови опашки, едната от които, много нетрадиционно, се движи пред планетата в орбитата ѝ.

Екзопланетата WASP-121b обикаля към звездата си на всеки 30 часа. Такава непосредственост до звездата ѝ води до загуба на атмосфера заради рисково нагряване, като по едно и също време с това се образуват две големи хелиеви опашки. Тези опашки са били засечени непосредствено в инфрачервена светлина от спектрометъра Webb по време на непрестанно наблюдаване, траяло близо 37 часа (повече от една цялостна обиколка). Едната опашка се простира зад планетата, до момента в който другата, по аргументи, които остават недоказани, се извива напред по орбитата. Заедно двете опашки се простират на удивително разстояние, заемайки съвсем 60% от орбитата на WASP-121b.

Откритието изненада учените, защото съществуващите модели предвиждаха единствено една-единствена атмосферна опашка, формирана от звезден вятър и радиация. Водещият създател на проучването, Ромен Аларт, отбелязва: „ Бяхме необикновено сюрпризирани да забележим до каква степен се простира приключването на хелий. “ Двойната конструкция на газовата опашка, открита към WASP-121b, изисква преразглеждане на моделите, като се вземе поради пространственото систематизиране на газа и комплицираните взаимоотношения сред атмосферата на планетата и звездната среда.

Учените са отделили оптимално внимание на това извънредно събитие: никой в никакъв случай не беше следил атмосферни опашки на екзопланети толкоз дълго — цели 37 часа без спиране. Работното време на Webb е доста скъпо, тъй че посвещаването на повече от един ден на един опит приказва доста за цената на получените данни.

Наблюденията имат значими последствия за разбирането на еволюцията на екзопланетите: интензивната загуба на атмосфера би могла в последна сметка да трансформира газовите колоси в по-малки светове като Нептун или даже в голи скалисти планети. Изследователите нарекоха работата „ повратна точка “, която ще изисква създаването на нови модели, които регистрират пространствената разграничителна дарба на протичащите процеси.