Доц. Недислав Веселинов: Космическият сектор в България в момента е слабо развит
Космическият бранш в България сега е едва развъртян. Институтът за галактически проучвания е неясно копие на това, което е бил по времето на комунизма. Това каза авиационният инженер доцент Недислав Веселинов – основател на първия Софийски планетариум " Андромеда “ и учител в Техническия университет, в предаването " Метроном “ на Радио " Фокус “ .
Единствената организация, която сега има механически постижения в тази област, е " EnduroSat “, която създава елементи за спътници и спътници. " Това е компания, която е финансирана най-много от частни фондове и адресат на облагата са те “, добави доцент Веселинов.
Инициативата на вицепремиера и министър на нововъведенията и растежа Томислав Дончев България да построи собствен сателитен потенциал на стойност до 35 млн. лв. през идващите две години съгласно него може да се реализира. " Ако парите се изхарчат по направление и мъдро, би донесло положителни вероятности “, счита доцент Веселинов.
Космическият бранш нормално се трансформира в лидиращ бранш за цялата стопанска система. " Ако има компания, която се занимава с развиването на стопански технологии, тя нормално въвлича и други компании, които са подизпълнители. Това бута цели браншове напред “, изясни авиационният специалист.
Развитието на лична конкурентна галактическа промишленост съгласно него обаче би било мъчно. " Космическият бранш е най-техноемкият бранш. Това значи, че би трябвало да имаме експерти от доста разнообразни профили, с добър опит, с цел да се надяваме на някакви механически постижения в сферата. В България такива експерти са безусловно на пръстите на едната ни ръка. Затова секторът би трябвало да се поддържа “, разясни доцент Веселинов.
Затова съгласно него би трябвало да се насочим към различен метод, посредством който да реализираме триумфи и да се превърнем в хъб. " Нашата ниша е на границата сред науки, тук-там, където няма конкуренция. За мен това е най-хубавият метод – да предлагаме различни подходи и способи, тъй като ние не сме толкоз конкурентоспособни. Например в Техническия университет създаваме технология за обитаемо помещение на Марс с полимерни композитни материали.
Разработваме цяла идея за обитаеми пространства на Луната, като използваме същата технология, която използвахме за основаването на планетариума в София. Нашето предложение е да създадем полусферични куполи, които да се употребяват като обитаеми пространства. Искаме да изкараме дребен сателит на орбита, който да потвърди технологията “, описа преподавателят в Техническия университет.
Единствената организация, която сега има механически постижения в тази област, е " EnduroSat “, която създава елементи за спътници и спътници. " Това е компания, която е финансирана най-много от частни фондове и адресат на облагата са те “, добави доцент Веселинов.
Инициативата на вицепремиера и министър на нововъведенията и растежа Томислав Дончев България да построи собствен сателитен потенциал на стойност до 35 млн. лв. през идващите две години съгласно него може да се реализира. " Ако парите се изхарчат по направление и мъдро, би донесло положителни вероятности “, счита доцент Веселинов.
Космическият бранш нормално се трансформира в лидиращ бранш за цялата стопанска система. " Ако има компания, която се занимава с развиването на стопански технологии, тя нормално въвлича и други компании, които са подизпълнители. Това бута цели браншове напред “, изясни авиационният специалист.
Развитието на лична конкурентна галактическа промишленост съгласно него обаче би било мъчно. " Космическият бранш е най-техноемкият бранш. Това значи, че би трябвало да имаме експерти от доста разнообразни профили, с добър опит, с цел да се надяваме на някакви механически постижения в сферата. В България такива експерти са безусловно на пръстите на едната ни ръка. Затова секторът би трябвало да се поддържа “, разясни доцент Веселинов.
Затова съгласно него би трябвало да се насочим към различен метод, посредством който да реализираме триумфи и да се превърнем в хъб. " Нашата ниша е на границата сред науки, тук-там, където няма конкуренция. За мен това е най-хубавият метод – да предлагаме различни подходи и способи, тъй като ние не сме толкоз конкурентоспособни. Например в Техническия университет създаваме технология за обитаемо помещение на Марс с полимерни композитни материали.
Разработваме цяла идея за обитаеми пространства на Луната, като използваме същата технология, която използвахме за основаването на планетариума в София. Нашето предложение е да създадем полусферични куполи, които да се употребяват като обитаеми пространства. Искаме да изкараме дребен сателит на орбита, който да потвърди технологията “, описа преподавателят в Техническия университет.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ