Космическата сонда Вояджър 1“ редовно включва двигателите си, за да

Екипът на „Вояджър 1“ извърши трудно и опасно превключване на двигателите на сондата

Космическата сонда „ Вояджър 1 “ постоянно включва моторите си, с цел да поддържа антената си ориентирана към Земята, с цел да получава команди и да изпраща механически и научни данни. След 47 години пътешестване в космоса обаче някои горивни тръби са се запушили.

Инженерите на задачата сполучливо отстраниха казуса и след деликатно обмисляне превключиха галактическата сонда на различен комплект мотори.

Сондата „ Вояджър 1 “ е оборудвана с три комплекта мотори: два комплекта за контролиране на ситуацията и един комплект за поправяне на траекторията. Тъй като „ Вояджър 1 “ следва неизменим път отвън Слънчевата система, всеки от двата комплекта мотори може да се употребява за поправяне на ситуацията на сондата.

Двигателите на сондата употребяват полутечен хидразин, който взаимодейства с катализатор, с цел да се трансформира в газообразна форма и се освобождава на къси импулси с дълготрайност десетки милисекунди. За да поддържат антената на „ Вояджър 1 “ ориентирана към Земята, моторите би трябвало да създават до 40 такива импулса дневно.

В продължение на 47 години в космоса тръбите, които водят хидразина към катализаторните пластове последователно се запушват със силициев диоксид – непряк артикул, който се появява с течение на времето вследствие на взаимоотношението сред горивото и гумените уплътнения в горивния контейнер. Запушването понижава успеваемостта на моторите и създаваната от тях двигателна сила.

В началото на 2002 година инженерният екип на задачата, основан в Лабораторията за реактивно придвижване на НАСА в Южна Калифорния вижда, че някои горивни тръби в групата мотори за насочване, употребявани за ориентиране са запушени, по тази причина екипът минава към втора група. Когато през 2018 година и този клон сподели признаци на задръстване, екипът мина към моторите за промяна на траекторията и от този момент употребява тази група.

Сега се оказа, че тръбите на моторите за промяна на траекторията са още по-запушени, в сравнение с тръбите на другите две групи. Там, където в началото отворът на тръбата е бил с диаметър 0,25 mm, запушването го е понижило до 0,035 mm (около половината от дебелината на човешки косъм). В резултат на това екипът е трябвало да се върне към един от клоновете на мотора за ориентировка.

През 1980 година или даже през 2002 година превключването към друга група мотори е било относително елементарна интервенция. Но възрастта на сондата донесе нови проблеми, свързани най-много с мощността и температурата. Факт е, че всички незадължителни бордови системи, в това число някои нагреватели бяха изключени, с цел да се понижи електрическата енергия, генерирана от плутониевия реактор.

Температурата на изключените групи мотори беше толкоз ниска, че включването им можеше да докара до непоправими повреди. Преди да се включат беше належащо моторите да се загреят, което наложи изключването на други потребители. Изключването на един от към момента работещите научни принадлежности можеше да направи невероятно повторното му включване.

След в допълнение изследване и обмисляне инженерите стигнаха до заключението, че е безвредно да се изключи един от главните нагреватели на галактическия транспортен съд за интервал до един час, като се освободи задоволително сила за включване на нагревателите на мотора.

Това проработи – превключването на групите мотори беше сполучливо и „ Вояджър 1 “ още веднъж е в положение да поправя ситуацията си по отношение на Земята.

Космическият уред „ Вояджър 1 “ изследва междузвездното пространство отвън Слънчевата система. Учените и инженерите от задачата работят интензивно, с цел да удължат оптимално живота на сондите, само че с всеки минал път това става все по-трудно.

„ Всички решения, които ще би трябвало да вземаме в бъдеще, ще изискват доста повече разбор и нерешителност от всеки път. “
казва ръководителят на плана „ Вояджър “ Сюзън Дод