Кошмарът за всяка жена – да бъде предадена от най-близкия

Кошмарът за всяка жена – да бъде предадена от най-близкия си човек, рано или късно застига всяка една от нас.
И колкото и да се опитваме да го предотвратим или предвидим, в никакъв случай няма да бъдем подготвени за неизбежния пестник в лицето – той има любовница…
Ето какво написа в писмото на една държанка:
„ Не знаеше за мен, нали? Понякога радарът на прословутата женска вътрешен глас не съумява да засече даже явни сигнали, изключително когато титулярката е прекомерно влюбена, доверчива или отегчена.

А и ти надали вярваш в историите за руси косми по ревера, червило по ризата и ненадейно завърнали се от командировка съпруги – те съществуват единствено във вицовете, градския фолклор и следобедните пенсионерски сапунки. Аз също дълго не знаех за теб.
Каза ми, че е женен едвам когато любовта като досадна муха закръжи към идилията на сякаш неангажиращия секс. В началото, до момента в който ловуват, женените мъже нормално крият халките си – изваждат ги едвам по-късно, като вълшебен талисман срещу влюбване. Не, че помага…Дали съм по-хубава от теб? Не мисля.
Съвсем елементарна жена съм. Знам, ти си мислиш, че съм по-млада, по-слаба, по-умна, по-интересна, представяш си ме като съдбовна хубавица с безупречен маникюр, мъждив взор и сатенено долни дрехи – магнетична, загадъчна, капризна, непокорна и пъклен секси.

И даже не съм руса. Защо тогава ти е изневерил с мен ли? Не знам. Може би откакто е потопен в мекото кресло на домашния уют с теб, ловецът в него е почнал да нервничи. И е имал потребност просто ей по този начин, да обстреля нещо – да си напомни по какъв начин става.
Ти си публиката, която към този момент не му ръкопляска, тъй като знае наизуст репертоара му от вицове. Ти си сигурността, чехлите под леглото, топлата чорба, майката на децата му – опитомената женска, свила гнездо и пуснала корени в душата му. Аз съм адреналинът, ускореният пулс, необяздената кобила, бързият секс в обедната отмора, написаният скришом SMS.

Ти си очевидецът на живота му и обещанието, че няма да остарее самичък.Любовницата е вълнуваща единствено до момента в който не му пречи да си я измисля. Когато стане действителен човек от плът и кръв, се трансформира в евентуална брачна половинка. И е време за нова държанка. Това няма нищо общо с теб, ти нямаш персонално значение за мен. Всяка друга можеше да бъде на твое място. И всеки различен – на негово.
Едва по-късно разбрах, че мъжете рядко изневеряват, тъй като са спрели да те обичат. Ти да вземем за пример, като толкоз обичаш обичаната си чанга на Армани, за какво си купуваш нова? Знам, потресена си, не можеш да повярваш, чувстваш се предадена…
Вярвала си в думата му, дадена в гражданското и църквата.

Чувала си, че мъжете изневеряват, само че си била уверена, че тъкмо твоят брачен партньор няма да го направи – ‘той не е подобен човек’. Ще ти го кажа – няма моногамни хора. Има единствено доста влюбени, страхливи или мързеливи. И колкото повече човек се самонавива какъв брой е моногамен, толкоз по-полигамна му става душата.
Просто хората сме по този начин устроени, че сега, в който обявим нещо за неразрешено, почваме да го желаеме.Може би не желае да изгори всички мостове, с цел да съм му подръка, в случай че през някой дъждовен следобяд в офиса още веднъж му доскучае.Ти ме дебнеш, сънуваш ме, нервно душиш из въздуха, с цел да откриеш следите ми. Аз пък постоянно се укривам и вардя и в никакъв случай не му звъня на мобилния вечер. Аз съм дамата в сянка, дамата без име, неговата доза самочувствие и твоят призрачен сън.
Съпругата и любовницата – безконечните врагове, Ева и Лилит, земята и небето, законът и прегрешението – водиме война от епохи, нали? Но той разчита точно на това, разбираш ли? Нашата война е монумент на мъжкото му его, женските ни страхове и негово леговище.
Затова недей да ме мразиш, апелирам те. Нямаш визия какъв брой елементарно можем да си заменяем местата… “
Инфо: dunavmost