Кос-тен-ту-ция! Нa-а, костентуция!“, възкликва бай Ганьо в Бай Ганьо прави

„ Кос-тен-ту-ция! Нa-а, костентуция! “, възкликва бай Ганьо в „ Бай Ганьо прави избори “ (автор е Алеко Константинов, категорично наблягам, с цел да не го обърка Кирил Петков с Иван Вазов), откакто е станал министър в нарушаване на Конституцията, оповестил се за политически надзор над самостоятелни комисии и изискал „ да сложиме наши хора в прокуратурата “. Всъщност обаче не става дума за бай Ганьо, а става дума за настоящия министър-председател на Република България, който обаче съвсем като едноименния персонаж си е смъкнал от плещите агарянския ямурлук, наметнал си една белгийска тога – и всички рекоха, че е към този момент цялостен европеец. С уточнението, че белгийската тога в тази ситуация е популярната тапия от Харвард, която Кирил Петков не пропуща да спомене във всяко свое медийно присъединяване.

Разбира се, през миналата седмица бай Киро Петков, прочут като „ просто Киро “, както го прогласи от трибуната на Народното събрание „ продължаващата смяната “ Деница Симеонова, направи една обиколка още веднъж по белгийските земи, с цел да кацне в Брюксел и да дава отговор на въпроси пред Комисията LIBE в Европейския парламент (Комисия по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи). Където сполучливо добави най-разнообразни краски към одиозното си другояче схващане за господство на закона, правова страна, конституционализъм и така нататък

В забавен миг се трансформира неговата имитация „ Не можем да вършим арести отвън рамките на закона “, изказано с много съжалителна интонация. Което ме подсети за едни думи на лидера на якобинците Максимилиан Робеспиер от времето на Френската гражданска война, а точно че „ Въз основа на публичната известност на един жител той бива в упрекнат в закононарушения, за които не съществуват писмени доказателства, само че чието доказателство е в сърцата на всички възмутени жители “. Знае ли Кирил Петков, че един човек не може да бъде задържан единствено въз основата на субективната преценка на други хора за него? Каква форма на правораздаване счита той за съответна и кое съгласно него би трябвало да има превес – субективното очакване за нещо или обективната реалност, подкрепена от съответните доказателства? В последна сметка за престоя си в Харвард най-малко един път би трябвало да е чувал за делото „ Miranda v. Arizona “. Поне един път, уповавам се. Ако не, би било добре да се запознае с него. Надявам се по-добре от Чехов и Толстой.

Думите на министър-председателя може да се поясняват като допълнение към дадената преди известно време поръчка по отношение на прокуратурата – „ да сложиме наши хора в прокуратурата “. Ако си вършим изводите обективно, абстрахирайки се от всяко користолюбие или не по отношение на настоящото държавно управление и министър-председател, самото наличие на тези думи би следвало мощно да ни тормози. Така мощно обявената правосъдна промяна наподобява на този стадий финишира до два момента – политически надзор върху прокуратурата и още по-политическо осъществяване на арести въз основата на някаква субективна визия на властимащите. За страдание това не е индивидуален глас в държавното управление на Кирил Петков. По време на парламентарен надзор пред Комисията по вътрешна сигурност и публичен ред министърът на вътрешните работи Бойко Рашков изиска проверяващи функционалности за Министерството на вътрешните работи без присъединяване на прокуратурата – да се даде опция на полицията да образува досъдебни производства и да води следствия без прокуратурата. Нещо, което сигурно би срещнало утвърждението на „ Продължаваме промяната “, в случай че Бойко Рашков реши да предложи законодателни промени в тази посока. И нещо, което очевидно подхожда на възгледите на Кирил Петков.

Би било доста добре, в случай че политическата мъгла към концепциите на „ смяната “ за измененията в правосъдната система, върховенството на закона и да вземем за пример промените в Конституцията добият някаква ясна картина. Общите приказки на Кирил Петков в Брюксел, отвън плашещите формулировки за следствията и арестите, имаха още веднъж извънредно слаб темперамент без каквато и да е била конкретика. Така да вземем за пример той за следващ път повтори, че „ мисля, че ги изненадахме на равнището на подготвеност за това по какъв начин сме решили да вършим смяна в България. Трябва да успеем и да опитаме, тъй като би трябвало да е в границите на закона “, от което разбрахме, че желаят някаква смяна и имат някакво равнище на подготвеност, за което до момента сме видели само политическа декларация от Народното събрание с искане за оставка на основния прокурор Иван Гешев. И нищо друго всъщност.

До този миг поръчките на „ смяната “ за смяна могат да се опишат като меко казано странни. От една страна настоящият министър-председател Кирил Петков като че ли няма концепция защо приказва, защото развитите от него тези опонират по безусловно всеки параграф на основополагащи правни правила. От друга страна разноликата четворна коалиция до този миг се е обединила единствено към три неща – закриване на профилираното наказателно правораздаване, промени в КПКОНПИ и оставката на Иван Гешев. А грандиозната поръчка за „ смяна “ остава някъде измежду обещанията от акцията, тъй като управническа структура, която не може да формулира даже своя дневен ред по належащи рецесии, не може да формулира и някаква всеобхватна концепция за правосъдна промяна.
Димитър Стоянов, коментар особено за
***

Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.

Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тематика