Корупцията в България е достигнала трети исторически връх през миналата

...
Корупцията в България е достигнала трети исторически връх през миналата
Коментари Харесай

ЦИД: Корупционни върхове и безнаказаност в България през изминалата година

Корупцията в България е достигнала трети исторически връх през предходната година. Това сочат данните от обичайния отчет на Центъра за проучване на демокрацията. Експертите регистрират и неуспех в антикорупционни политики от страна на институциите.

Според отчета 30% от жителите и над 25% от бизнеса са взели участие най-малко един път в някакво корупционно деяние. А 35% от интервюираните са коментирали, че върху тях е оказан корупционен напън. Данните са близки и с предходните ``корупционни`` пикове през 2014 и далечната 1999 година.

И още през 2001 и 2015 близо 40% са признали, че са били склонни да дадат или получат нещо в подмяна на услуга. В последните години обаче се следи сериозен растеж с повече от 10%, на хората, които са склонни да дадат рушвет.

Да забележим и по какъв начин правораздавателната система се е борила с порочните практики. Над милион и половина жители са признали, че най-малко един път са взели участие в най-малко една корупционна договорка. Сравнено с броя на хората, които са били наказани и глобени с финален правосъден акт - той е 227.

Корупцията у нас не е единствено чувство.

" Очакванията за резултатите в битка с корупцията по високите етажи не идват от Брюксел, а това са дългогодишни упования на българските жители. 81% смятат, че корупцията е необятно публикувана в страната, като за съпоставяне в Европейски Съюз е 70%, същото важи и за бизнес климата, където 60 на 100 от компаниите смятат, че корупцията е проблем в осъществяването на стопанска активност, за Европейски Съюз междинния % е 35% ", уточни Йорданка Чобанова, началник на представителството на Европейска комисия в България.

През 2023 година административната корупция в България доближи трети връх за последните две десетилетия, като при 30% от жителите и ¼ от фирмите има засилен корупционен напън и нараснало персонално присъединяване в корупция, демонстрират данните от отчета на Центъра за проучване на демокрацията.

" Което значи, че за бизнеса в действителност корупцията се е нормализирала дотам, че те избират да дадат авансово преди още да им е поискано ", удостовери доктор Тодор Галев, шеф научна активност, ЦИД.

Антикорупционните промени би трябвало да станат автентичен, а не декларативен приоритет за държавното управление, разясниха анализаторите. Над милион и половина души у нас са взели участие в най-малко една корупционна договорка, до момента в който броя на наказаните е 227 за 2022г. Разликата е наречена възспиращ резултат.

" Възспиращ резултат и сме го измерили с 0.01%, т.е. какви са глобите, които се постановат за всички тези закононарушения и както виждате от данните те са извънредно слаби. Изключително ниско равнище на санкциониране на всички тези закононарушения ", сподели доктор Тодор Галев, шеф научна активност, ЦИД.

През последните години тематиките свързани със правосъдна промяна и нова антикуропционна комисия бяха съществено дискутирани.

" За страдание извънредно ниска успеваемост на антикорупционните старания ", добави доктор Тодор Галев, шеф научна активност, ЦИД.

Докладът отбелязва, че правосъдната система, остава под мощно политическо въздействие.

" С изработването на нов закон за правосъдната власт, и с приемането на новия антикорупционен закон бяха точно стъпки, с цел да се противодейства на високите равнища на корупция, само че изводът е доста значим, когато има политическа неустойчивост равнищата на корупция се покачват, тъй като не е ясно кой нови отговорност ", сподели Атанас Славов, някогашен министър на правораздаването в кабинета " Денков ".

В изводите на отчета се показва, че с цел да има ефикасна битка с корупцията, би трябвало да има усилване на ролята на правоприлагащите и регулаторни органи.
Източник: novinite.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР