Андрей Янкулов: Случаят „Петрохан“ е диагноза за институционален разпад и политически чадър
Корупцията в България доближи най-ниската си точка от 2012 година насам
България се срина до най-ниската си позиция в показателя за усещане на корупцията на Transparency International от 2012 година насам. Този антирекорд обаче не е просто статистика, а логически резултат от цялостния отвод на институциите да се борят с корупцията по високите етажи на властта. Това съобщи Андрей Янкулов, старши специалист в Антикорупционния фонд (АКФ), представен от БНР.
Според Янкулов неналичието на политическа воля е трансформирала битката с корупцията в инструмент за почистване на сметки, като най-яркият образец за този институционален колапс е следствието към случая " Петрохан ".
Симбиоза вместо противопоставяне
Анализът на Янкулов разкрива тревожна наклонност – страната не просто не противодейства на корупцията, а влиза в симбиоза с разрушителни структури. Експертът акцентира, че институциите работят изборно: те са " необятно затворени очи " за едни и " бухалка " за други.
" Истинската политическа власт, когато е обвързана с корупция, не среща никакво противопоставяне. Не просто липсва противопоставяне – имаме явно разгръщане на властта в симбиоза със структури, които реализират съсипия на целия обществен живот ", разяснява Янкулов.
Този механизъм основава предпазен вал към действителните носители на власт, до момента в който цялата тежест на закона се стоварва върху политически съперници или " комфортни " жертви, когато публичното напрежение стане прекомерно огромно.
" Петрохан " – хроника на едно предизвестено безучастие
Янкулов прави директна връзка сред срутва в интернационалните ранглисти и настоящия скандал " Петрохан ". Според него опитите на институциите в този момент да се показват като дейни борци против престъпната група са закъснели и лицемерни.
" Ако някой носи справедлива виновност, то това са самите те [правоохранителните органи], тъй като са проспали съществуването на тази група ", безапелационен е специалистът.
Думите му се удостоверяват от обстоятелството, че въпросната конструкция е работила необезпокоявано години наред, а сигналите против нея са били пренебрегнати. Нещо повече – сегашната интензивност на прокуратурата и службите съответствува съмнително с политическия календар и се употребява за атакуване на съответни политически фигури, вместо за търсене на отговорност от тези, които са позволили групата да укрепне.
Икономическата цена на " заспалите " институции
Освен политически и честен, корупционният модел има и тежко икономическо измерение. Янкулов предизвестява, че парите за корупционните покупко-продажби не идват от нищото – те се изземват непосредствено от джоба на данъкоплатеца.
Когато институциите работят по " политически дневен ред ", а не по закон, резултатът е блокиране на вложения и загуба на публичен запас. " Част от това, което всеки български жител създава, вместо да го използва, отива в корупционни ями ", обобщава специалистът.
Закриването и преструктурирането на органи като Комисията за противопоставяне на корупцията се трансформират в механически маневри без действително наличие. Докато " технологията " на властта разрешава на прокуратурата и службите да избират по кое време да работят и по кое време да " спят ", България ще продължи да пропада в интернационалните ранглисти, а случаи като " Петрохан " ще бъдат употребявани не за правораздаване, а за политически инженеринг.
България се срина до най-ниската си позиция в показателя за усещане на корупцията на Transparency International от 2012 година насам. Този антирекорд обаче не е просто статистика, а логически резултат от цялостния отвод на институциите да се борят с корупцията по високите етажи на властта. Това съобщи Андрей Янкулов, старши специалист в Антикорупционния фонд (АКФ), представен от БНР.
Според Янкулов неналичието на политическа воля е трансформирала битката с корупцията в инструмент за почистване на сметки, като най-яркият образец за този институционален колапс е следствието към случая " Петрохан ".
Симбиоза вместо противопоставяне
Анализът на Янкулов разкрива тревожна наклонност – страната не просто не противодейства на корупцията, а влиза в симбиоза с разрушителни структури. Експертът акцентира, че институциите работят изборно: те са " необятно затворени очи " за едни и " бухалка " за други.
" Истинската политическа власт, когато е обвързана с корупция, не среща никакво противопоставяне. Не просто липсва противопоставяне – имаме явно разгръщане на властта в симбиоза със структури, които реализират съсипия на целия обществен живот ", разяснява Янкулов.
Този механизъм основава предпазен вал към действителните носители на власт, до момента в който цялата тежест на закона се стоварва върху политически съперници или " комфортни " жертви, когато публичното напрежение стане прекомерно огромно.
" Петрохан " – хроника на едно предизвестено безучастие
Янкулов прави директна връзка сред срутва в интернационалните ранглисти и настоящия скандал " Петрохан ". Според него опитите на институциите в този момент да се показват като дейни борци против престъпната група са закъснели и лицемерни.
" Ако някой носи справедлива виновност, то това са самите те [правоохранителните органи], тъй като са проспали съществуването на тази група ", безапелационен е специалистът.
Думите му се удостоверяват от обстоятелството, че въпросната конструкция е работила необезпокоявано години наред, а сигналите против нея са били пренебрегнати. Нещо повече – сегашната интензивност на прокуратурата и службите съответствува съмнително с политическия календар и се употребява за атакуване на съответни политически фигури, вместо за търсене на отговорност от тези, които са позволили групата да укрепне.
Икономическата цена на " заспалите " институции
Освен политически и честен, корупционният модел има и тежко икономическо измерение. Янкулов предизвестява, че парите за корупционните покупко-продажби не идват от нищото – те се изземват непосредствено от джоба на данъкоплатеца.
Когато институциите работят по " политически дневен ред ", а не по закон, резултатът е блокиране на вложения и загуба на публичен запас. " Част от това, което всеки български жител създава, вместо да го използва, отива в корупционни ями ", обобщава специалистът.
Закриването и преструктурирането на органи като Комисията за противопоставяне на корупцията се трансформират в механически маневри без действително наличие. Докато " технологията " на властта разрешава на прокуратурата и службите да избират по кое време да работят и по кое време да " спят ", България ще продължи да пропада в интернационалните ранглисти, а случаи като " Петрохан " ще бъдат употребявани не за правораздаване, а за политически инженеринг.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ