Застоят в борбата с корупцията в България продължава
" Корупцията си наподобява с импотентността по това, че и двете са интимни процеси. Те не биха могли да бъдат засечени в обществената сфера, по-точно биха могли да бъдат засечени в обществената сфера по изключение. Иначе става дума за две страни, които са под завивките ". Така Огнян Минчев, ръководител на Управителния съвет на Асоциация " Прозрачност без граници ", изясни индиректното мерене на корупцията при представянето на Индекса на Transparency International за усещане на корупцията за 2018 година.
По думите на Минчев се мери усещането на корупцията или това, което хората, живеейки своя живот, срещайки се с админи, с политици, съдии и всевъзможни други институционални фигури, претърпяват, и от тази позиция, когато се изследва публичното мнение и неговото разбиране на корупцията се вършат индиректни заключения за това в кои страни корупцията е по-широко публикувана и кои страни са по-чисти от корупция . " Това, че приказваме за усещане на корупцията, а не за корупция като открит факт, не е израз на свенливост или отвращение да назовем нещата с техните имена ", акцентира политологът.
Застоят в битката в корупцията в България продължава. Това за поредна година демонстрира Индексът за усещане на корупцията, който за изтеклата 2018 година е 42 пункта и бележи намаляване от 1 пункт спрямо миналата година. Налице е застой в противодействието на корупцията у нас на фона на позитивно развиване при забележителна част от останалите държави-членки на Европейски Съюз , разясниха от Асоциация " Прозрачност без граници ". По думите на изпълнителния ѝ шеф Калин Славов, показателят във времето за България демонстрира съвсем права линия, което в медицината значи мъртъв пациент . От 2012 до 2018 година стоим на процедура на едно и също място, стана ясно от думите му.
Една точка от показателя значи 1% по-високи приходи, което, видяно през Брутният вътрешен продукт, значи, че точката, която сме изгубили през тази година, се равнява на 4.2 милиарда лева неосъществени изгоди за стопанската система , пресметна Калин Славов.
България, Румъния, Сърбия са страните, които онагледяват наклонността за на практика застой в битката с корупцията. В рамките на 7 години показателите им съвсем не се трансформират. Съществено оттегляне в битката с корупцията ясно се откроява в Турция и Унгария.
Сред 180 изследвани страни директно до нас са Буркина Фасо, Гана и Тунис – все компания, която по-скоро допуска да се намираме на различен континент, малко по-на юг, разяснява Славов. В Европейски Съюз сме стабилно на опашката. През последните 10 години единствено един път не сме били последни и това беше когато Гърция изпадна в тежка рецесия в 2012 година, уточни още той.
Като позитивни образци бяха посочени Естония, Чехия, Литва, Латвия , а като посока за положителна смяна в България специалистите визираха електронното държавно управление и електронните услуги.
" Вече две десетилетия сме съвсем на едно и също място в Индекса на усещане на корупцията и в този смисъл няма нито почтени партии, нито почтени открити политически фигури , заради което чисто пропагандните политически престрелки през партийните линии са част от целия ажиотаж, който прикрива, а не обяснява както корупцията, по този начин и заобикалянето на закона ", разяснява Огнян Минчев.
Не става въпрос за неправене на промени, а за система отдавна, която генерира този резултат, безапелационен е той. " Политическата система си е изцяло естествена. Проблемът на България не е в политическата система или в неналичието на промени, а в това, че ние нямяме ръководство на правова страна по метода, по който институционалните промени да водят до смяна в обществото. Ние имаме повърхнина от институционални структури и правила, която е номинална и имаме действителни процеси на заобикаляне на институциите ", акцентира Минчев.
По думите му България не се трансформира вследствие на законови промени, България се трансформира или по-точно не се трансформира с помощта на събитието, че каквито и промени и институционални разбърквания да се вършат, под повърхността има един действителен неинституционален, неюридически развой на възпроизводство на статуквото. А статуквото, продължи Минчев - е олигархично статукво на нелегитимни взаимоотношения сред стопанска система зад сцената, политически партии и ръководещи фигури и също правосъдни институции, чиито представители действат номинално законно, а де факто постоянно заобикалящи закона.
" Това е главният български проблем - че страната действа под институциите, под разпоредбите, под процедурите. И нямаме потребност от смяна на политическата система или от промени на политическата система, а имаме потребност от смяна на тази дефакто олигархична конструкция на централизация на единение на властта зад формалното ѝ разделяне и институционално устройство ", заключи Минчев.
По думите на Минчев се мери усещането на корупцията или това, което хората, живеейки своя живот, срещайки се с админи, с политици, съдии и всевъзможни други институционални фигури, претърпяват, и от тази позиция, когато се изследва публичното мнение и неговото разбиране на корупцията се вършат индиректни заключения за това в кои страни корупцията е по-широко публикувана и кои страни са по-чисти от корупция . " Това, че приказваме за усещане на корупцията, а не за корупция като открит факт, не е израз на свенливост или отвращение да назовем нещата с техните имена ", акцентира политологът.
Застоят в битката в корупцията в България продължава. Това за поредна година демонстрира Индексът за усещане на корупцията, който за изтеклата 2018 година е 42 пункта и бележи намаляване от 1 пункт спрямо миналата година. Налице е застой в противодействието на корупцията у нас на фона на позитивно развиване при забележителна част от останалите държави-членки на Европейски Съюз , разясниха от Асоциация " Прозрачност без граници ". По думите на изпълнителния ѝ шеф Калин Славов, показателят във времето за България демонстрира съвсем права линия, което в медицината значи мъртъв пациент . От 2012 до 2018 година стоим на процедура на едно и също място, стана ясно от думите му.
Една точка от показателя значи 1% по-високи приходи, което, видяно през Брутният вътрешен продукт, значи, че точката, която сме изгубили през тази година, се равнява на 4.2 милиарда лева неосъществени изгоди за стопанската система , пресметна Калин Славов.
България, Румъния, Сърбия са страните, които онагледяват наклонността за на практика застой в битката с корупцията. В рамките на 7 години показателите им съвсем не се трансформират. Съществено оттегляне в битката с корупцията ясно се откроява в Турция и Унгария.
Сред 180 изследвани страни директно до нас са Буркина Фасо, Гана и Тунис – все компания, която по-скоро допуска да се намираме на различен континент, малко по-на юг, разяснява Славов. В Европейски Съюз сме стабилно на опашката. През последните 10 години единствено един път не сме били последни и това беше когато Гърция изпадна в тежка рецесия в 2012 година, уточни още той.
Като позитивни образци бяха посочени Естония, Чехия, Литва, Латвия , а като посока за положителна смяна в България специалистите визираха електронното държавно управление и електронните услуги.
" Вече две десетилетия сме съвсем на едно и също място в Индекса на усещане на корупцията и в този смисъл няма нито почтени партии, нито почтени открити политически фигури , заради което чисто пропагандните политически престрелки през партийните линии са част от целия ажиотаж, който прикрива, а не обяснява както корупцията, по този начин и заобикалянето на закона ", разяснява Огнян Минчев.
Не става въпрос за неправене на промени, а за система отдавна, която генерира този резултат, безапелационен е той. " Политическата система си е изцяло естествена. Проблемът на България не е в политическата система или в неналичието на промени, а в това, че ние нямяме ръководство на правова страна по метода, по който институционалните промени да водят до смяна в обществото. Ние имаме повърхнина от институционални структури и правила, която е номинална и имаме действителни процеси на заобикаляне на институциите ", акцентира Минчев.
По думите му България не се трансформира вследствие на законови промени, България се трансформира или по-точно не се трансформира с помощта на събитието, че каквито и промени и институционални разбърквания да се вършат, под повърхността има един действителен неинституционален, неюридически развой на възпроизводство на статуквото. А статуквото, продължи Минчев - е олигархично статукво на нелегитимни взаимоотношения сред стопанска система зад сцената, политически партии и ръководещи фигури и също правосъдни институции, чиито представители действат номинално законно, а де факто постоянно заобикалящи закона.
" Това е главният български проблем - че страната действа под институциите, под разпоредбите, под процедурите. И нямаме потребност от смяна на политическата система или от промени на политическата система, а имаме потребност от смяна на тази дефакто олигархична конструкция на централизация на единение на властта зад формалното ѝ разделяне и институционално устройство ", заключи Минчев.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ