АФИС: 43% от българите смятат, че корупцията в правосъдието е най-висока
Корупцията ерозира гражданския морал и е основната причина за недоверието към институциите, сочи изследване на социологическа Агенция АФИС.
От организацията напомнят, че от пролетта насам се следи внезапно нарастване на обществено забележимата битка с корупцията в изключително огромни размери. Заведени бяха каузи против фигури, станали известни в епохата на Голямата приватизация като Баневи, Арабаджиеви, Стайкови, задържани бяха инспектори и общински кмет по съмнение в изнудване за рушвет.
Само 20% имат доверие в правосъдната система като цяло, до момента в който 68% не й се доверяват. Нещо повече, на молба да посочат до две сфери, в които е най-силна корупцията, 43% показват правораздаването, 34% митниците, 24% опазването на здравето, 19% полицията, 17% партиите, 17% администрацията на министерствата, 10% общинските администрации, 8% държавните компании, 6% образованието и 2% други сфери.
Графика: Афис.
На въпроса, „ Очаквате ли, че ще се стигне до присъди? “, 59% са скептични, че в последна сметка ще бъде наказано най-малко едно от разследваните лица. 30% чакат присъда да сполети единствено някои от тях. Едва 6% са на мнение, че ще бъдат наказани всички.
Графика: Афис.
На въпроса, „ Според вас, нараства, понижава или остава на същото равнище корупцията в България? “, през м. декември 58% дават отговор, че нараства, а пет пъти по-малко – 11%, че понижава (Още 32% считат, че тя остава на същото ниво). Иначе казано в съответствие 5,5 към 1 доминира мнението, че корупцията в страната освен не понижава, само че нараства. Същият въпрос е задаван в предходни национални проучвания на АФИС през отминаващата 2018 година и делът на отговарящите, че корупцията пораства, се колебае в интервала 53-58%, до момента в който противоположното мнение се движи сред 10 и 11%.
Причините за тази парадоксална реакция могат да се търсят в разнообразни по дълбочина пластове: оценка за правораздаването, политически пристрастия, мнение за общественото неравноправие в страната, показват от организацията.
Новият орган – Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ), дружно със профилираната прокуратура и съд посегнаха на визията за недостижимост на богати или натоварени с власт лица. Въпреки това, единствено 17% дават отговор позитивно на въпроса, дали имат доверие на Комисията, а 66% декларират, че нямат.
Възприятието за задълбочаване на корупцията в обществото е обвързвано с политическа ориентировка, само че не може да се сведе до партийни пристрастия. Сред хората, които биха дали своят вот за ГЕРБ, позитивното усещане има единствено лек превес (26% дават отговор, че тя нараства, а малко повече – 30% считат, че понижава, до момента в който 42% не виждат промяна; съотношението е 1 към 1,2). По различен метод видяно, съвсем цялото (70%) положително мнение е капсулирано в електората на ръководещите. А измежду неангажираните гласоподаватели (отговорили с „ Други “, „ Не съм решил “, „ Не давам отговор “, „ Няма да гласоподавам “), оценката е даже по-негативна (60% считат, че корупцията набира сила), в сравнение с междинната за всички електорални групи.
Тъй като огромна част от разкритията от изборите насам идват от депутати на Българска социалистическа партия, предстоящо евентуалният електорат на Българска социалистическа партия е изключително безапелационен. Съотношението сред двата отговора е 68% към 3% или 22 към 1). Така че разбивката по партии демонстрира връзка в противоположна посока: чувството за корупция не толкоз е отражение на пристрастия, колкото назад, „ размеква “ поддръжката за ръководещите партии, означават от АФИС.
На въпроса „ Доколко беше потребна приватизацията за България? “, единствено 3% дават отговор, че тя е била напълно потребна. Още 6% считат, че е била най-вече потребна. Противоположният полюс има доста по-голяма тежест – 32% правят оценка, че е била напълно нездравословна и още 26% – най-вече нездравословна.
Коментарът е въз основа на данни от национално представително изследване, осъществено от Агенция АФИС в интервала 30 ноември – 4 декември 2018 година Интервюирани директно в домовете им са 1010 пълнолетни български жители.
От организацията напомнят, че от пролетта насам се следи внезапно нарастване на обществено забележимата битка с корупцията в изключително огромни размери. Заведени бяха каузи против фигури, станали известни в епохата на Голямата приватизация като Баневи, Арабаджиеви, Стайкови, задържани бяха инспектори и общински кмет по съмнение в изнудване за рушвет.
Само 20% имат доверие в правосъдната система като цяло, до момента в който 68% не й се доверяват. Нещо повече, на молба да посочат до две сфери, в които е най-силна корупцията, 43% показват правораздаването, 34% митниците, 24% опазването на здравето, 19% полицията, 17% партиите, 17% администрацията на министерствата, 10% общинските администрации, 8% държавните компании, 6% образованието и 2% други сфери.
Графика: Афис. На въпроса, „ Очаквате ли, че ще се стигне до присъди? “, 59% са скептични, че в последна сметка ще бъде наказано най-малко едно от разследваните лица. 30% чакат присъда да сполети единствено някои от тях. Едва 6% са на мнение, че ще бъдат наказани всички.
Графика: Афис. На въпроса, „ Според вас, нараства, понижава или остава на същото равнище корупцията в България? “, през м. декември 58% дават отговор, че нараства, а пет пъти по-малко – 11%, че понижава (Още 32% считат, че тя остава на същото ниво). Иначе казано в съответствие 5,5 към 1 доминира мнението, че корупцията в страната освен не понижава, само че нараства. Същият въпрос е задаван в предходни национални проучвания на АФИС през отминаващата 2018 година и делът на отговарящите, че корупцията пораства, се колебае в интервала 53-58%, до момента в който противоположното мнение се движи сред 10 и 11%.
Причините за тази парадоксална реакция могат да се търсят в разнообразни по дълбочина пластове: оценка за правораздаването, политически пристрастия, мнение за общественото неравноправие в страната, показват от организацията.
Новият орган – Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ), дружно със профилираната прокуратура и съд посегнаха на визията за недостижимост на богати или натоварени с власт лица. Въпреки това, единствено 17% дават отговор позитивно на въпроса, дали имат доверие на Комисията, а 66% декларират, че нямат.
Възприятието за задълбочаване на корупцията в обществото е обвързвано с политическа ориентировка, само че не може да се сведе до партийни пристрастия. Сред хората, които биха дали своят вот за ГЕРБ, позитивното усещане има единствено лек превес (26% дават отговор, че тя нараства, а малко повече – 30% считат, че понижава, до момента в който 42% не виждат промяна; съотношението е 1 към 1,2). По различен метод видяно, съвсем цялото (70%) положително мнение е капсулирано в електората на ръководещите. А измежду неангажираните гласоподаватели (отговорили с „ Други “, „ Не съм решил “, „ Не давам отговор “, „ Няма да гласоподавам “), оценката е даже по-негативна (60% считат, че корупцията набира сила), в сравнение с междинната за всички електорални групи.
Тъй като огромна част от разкритията от изборите насам идват от депутати на Българска социалистическа партия, предстоящо евентуалният електорат на Българска социалистическа партия е изключително безапелационен. Съотношението сред двата отговора е 68% към 3% или 22 към 1). Така че разбивката по партии демонстрира връзка в противоположна посока: чувството за корупция не толкоз е отражение на пристрастия, колкото назад, „ размеква “ поддръжката за ръководещите партии, означават от АФИС.
На въпроса „ Доколко беше потребна приватизацията за България? “, единствено 3% дават отговор, че тя е била напълно потребна. Още 6% считат, че е била най-вече потребна. Противоположният полюс има доста по-голяма тежест – 32% правят оценка, че е била напълно нездравословна и още 26% – най-вече нездравословна.
Коментарът е въз основа на данни от национално представително изследване, осъществено от Агенция АФИС в интервала 30 ноември – 4 декември 2018 година Интервюирани директно в домовете им са 1010 пълнолетни български жители.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ