Когато корупцията е на щанда като дъвка
Корупцията е непрестанен проблем на българското общество. От началото на 90-те години това е една от главните тематики на всички предизборни акции. По време на дългите преходни години даже са се появявали и политически обединения, разчитащи единствено и само на антикорупционна изразителност. Някои от тях даже са реализирали положителни изборни резултати, които обаче постоянно са се оказвали нетрайни, тъй като решение на казуса не е открито и част от електората просто е търсил идващ политически индивид, на който да гласоподава доверие и да продължи да се надява, че най-сетне на корупцията ще бъде комплициран край. Корупцията обаче е много комплицирано събитие, де факто нейното потребление за предизборни цели опростява разбирането за нея, а това последователно я трансформира в доста комфортна тематика за популистите. Ако един път се е стигнало до такава степен, то това значи, че корупцията е престанала да бъде обект на политически спор и се е трансформирала във опция за разширение на популисткото пространство в границите на политическата система.
Говорейки съответно за България, може да се каже, че точно този феномен се състоя у нас по време на годините на прехода и по този начин вместо политическата ни система да стане основата за превъзмогването или най-малко мощното ограничение на това събитие, то тя по-скоро му се поддаде, което стана причина освен за развихрянето на популизма, само че и за честата поява и изгубване на разнообразни политически обединения. Макар да става дума за дребни обединения, те въпреки всичко оказват въздействие на политическата система. През разнообразни интервали от близкото ни минало политическата ни система минава през ясно разпознаваеми процеси на разрояване и овехтяване, което в немалка степен се дължи навръх превръщането на тематиката за корупцията в тематика за комфортна предизборна изразителност и като основа за възпроизводството на популизма и неговото трайно нахлуване в националните обществени институции. На процедура това развиване на нещата понижи капацитета на институциите да се борят с корупцията. Към разширеното популистко пространство в политическата система интерес започнаха да демонстрират и някои от главните политически обединения. Те не се отхвърлиха от базовата си еднаквост, само че включиха популизма в политическото си говорене и по този начин, без да ги завладява, той навлезе в тях, т.е. те сами го одобриха.
А както към този момент стана дума, корупцията е комплицирано събитие. Тя може да се видоизменя. Появявайки се в едно преходно общество, посредством видоизменяне, тя може да се задържи в него и след приключването на прехода. И по-късно в продължение на доста дълъг интервал от време да съпътства неговото развиване, създавайки трудности освен по отношение на стопанската система, бизнеса и виталния стандарт на хората, само че и отваряйки благоприятни условия за евентуални закани за националната сигурност на страната и за нейното обезпечаване със стратегически първични материали, нужни за популацията и стопанската система в страната.
Ето тук точно е и пресечната точка сред корупцията и опциите за външни въздействия. На процедура основаването на шпионски мрежи става тъкмо посредством потреблението на корупционен инструментариум. Липсата на диверсификация при доставката на стратегически първични материали (в продължение на дълго време България имаше този проблем) също би могла да се дължи на потреблението на корупционни техники. По принцип никоя страна не е застрахована против появяването на корупция вътре в нея посредством външни въздействия. Но когато в съответната страна корупционната среда съществува, то съпротивителните сили на обществените институции няма по какъв начин да бъдат задоволителни, с цел да стане допустимо своевременното блокиране на външните корупционни въздействия. В този ред на мисли хипотетично може да се стигне до такава степен, че чрез външни корупционни въздействия да се дефинира или най-малко да се въздейства върху външната политика на страна, която другояче е самостоятелна и суверенна. За една трансформираща се стопанска система, която се стреми да построи пазарни връзки, само че към момента не се е утвърдила като постоянна пазарна стопанска система, контактът с непазарни стопански системи може да носи избрани опасности и даже би могло да е рисково.
Подобен контакт неизбежно довежда до закъснение на развиването на неутвърдената пазарна стопанска система. Тук е значимо да се посочи, че не става дума за стопански декаданс. Ако в международен мащаб са на разположение условия за стопански напредък, то той ще се случва и на национално ниво. Настоящата година ще отбелязва растеж по отношение на миналата и така нататък, само че при всички случаи повишаването ще става по-бавно и по-неуверено в сравнение с в случай че съответната разрастваща се стопанска система си партнира с одобрени пазарни стопански системи, които биха били потребни за нея освен във връзка с самия напредък, само че и в структурно отношение. Тук става дума за стопански връзки и стандарти, гарантиращи непоклатимост и необратимост. Колкото по-добре построени пазарни връзки и по-добре работещи обществени институции имаме, толкоз по-трудно би било страната да се поддаде на външни корупционни въздействия. Проблемите за пазарните връзки и обществените институции могат да съществуват по линия на съществуването на вътрешна корупционна среда, могат да бъдат породени и от външни корупционни въздействия. Най-сериозен е казусът обаче, когато тези два фактора се демонстрират по едно и също време.
През цялото лято на 2020 година в България имаше огромни митинги, подкрепяни от президента Румен Радев. Причината за това беше точно корупцията, която протестиращите припознаваха в лицето на тогавашния министър председател Бойко Борисов и основния прокурор Иван Гешев. Протестите обаче, както и метода, по който беше разбирана корупцията от малко просъществувалите 45-то и 46-то Народно събрание, по-скоро потвърждаваха това разбиране за нея от времето на прехода - много опростено и обвързвано само с избрани персони и субекти.
Отсъствието на повсеместен взор върху явлението разумно ограничи успеваемостта на неговото разглеждане, а до външните корупционни въздействия изобщо не се стигна. За тях заприказва министър председателят Кирил Петков през сегашния и предходния месец, т.е. по време на втория и третия месец от началото на съветската война в Украйна. И това говорене е в подтекста на нуждата от повече диверсификация, обвързвана с вноса на енергоносители в България. След като " Газпром " спря доставките за нашата страна, тематиката за диверсификацията навлезе в общественото пространство с нова мощ. Разбира се, сред премиера и главната съпротива от ГЕРБ разминаването по тематиката е съществено, само че нуждата от диверсификация не се подлага под подозрение. Просто опозицията твърди, че тя е реализирана по време на нейното дълготрайно ръководство, а министър-председателят не приема изцяло тази теза, свързва бързото изграждане на така наречен " Балкански поток " с допустимо външно копруционно въздействие и подлага на критика забавянето по работата със завършването на газовата връзка с Гърция. Неполучаването в цялостен размер на евтиния азерски газ, за който страната ни има контракт, е сериозен минус, възползването от тази опция е належащо освен поради цената, само че и поради комплицираната обстановка като цяло на газовия пазар в Европа. Както към този момент стана дума построяването на шпионски мрежи в страната също е обвързвано с потреблението на корупционни похвати.
Досега България е обявявала за личност нон грата съветски дипломати не един и два пъти. В действия в прорез с националната сигурност са уличавани и български жители. Такива дейности са били предприемани още по времето на Иван Костов като министър председател (1997 - 2001), имало ги е и по времето на Бойко Борисов, както и в този момент, когато министър председател е Кирил Петков. Никога до момента обаче нито този въпрос, нито въпроса за доставката на първични материали със стратегическо значение не са били обсъждани като евентуално свързани с вероятни външни корупционни въздействия.
Сегашната обстановка разрешава казусът с корупцията да бъде прегледан в концептуален подтекст. Би било отлично, в случай че ръководещите решат да заделят време и старания за една тематика, която постоянно се експлоатира по време на предизборни акции, а преди две лета ясно се разбра, че съществуват съществени публични настройки за превъзмогване или най-малко ограничение на това порочно събитие. По принцип в центъра на битката против корупцията и всички нейни проявления следва да бъде Народното събрание. Това е по този начин, тъй като ефикасната битка против явлението е тясно обвързвана с политическия спор.
До момента за казуса с корупцията се е говорило доста повече отвън Народното събрание, най-много по време на предизборните акции и доста по-малко вътре в него. А от цялостното парламентарно говорене като извадим обвиняванията в корупция към политическия конкурент, ще стане ясно, че концепциите и концепциите за противопоставяне съставляват огромен недостиг в работата на националното заседание. Всъщност по това могат да бъдат разпознати политическите обединения, които фактически имат волята да търсят решение на казуса. Това са тези, които са склонни да се ангажират трайно с антикорупционни политики, а по отношение на самото говорене от парламентарната естрада, в това число и по съответни корупционни проблеми, то по подобен метод важен парламентарен принос не може да има. Конкретните корупционни проблеми следва да бъдат на вниманието на способените следствени и правосъдни институции. Когато страната ни влиза в някакъв тип стопански връзки със страна без пазарна стопанска система е добре да се прави оценка на риска, обвързван с евентуални външни корупционни въздействия. Този въпрос също следва да минава през политическия спор и по тази причина, в случай че се обмисли сходна процедура, то Народното събрание би имало своята значима роля в нея.
Президентът Румен Радев още преди две години на площада се ангажира с антикорупционната тематика. Ето за какво би било извънредно потребно да разберем какво мисли той за външните корупционни въздействия. Дали те не биха могли да се прегледат в Консултативния съвет по национална сигурност. Все отново няма подозрение, че те имат директно отношение към националната сигурност на страната. За оправянето с корупцията, и вътрешна, и външна, е належащо политическо единение по тематиката и добра междуинституционална съгласуваност. Чрез конституционните си пълномощия и престижа, който би трябвало да има, президентът може да бъде доста потребен. Президентът може да насочва и директни обръщения към жителите. Темата за външните корупционни въздействия би могла да бъде обект на най-малко едно такова. Нека още веднъж да подчертаем - казусът е комплициран и лесни решения няма, належащо е потреблението на пълномощията и целия капацитет на всички обществени институции в страната.
Говорейки съответно за България, може да се каже, че точно този феномен се състоя у нас по време на годините на прехода и по този начин вместо политическата ни система да стане основата за превъзмогването или най-малко мощното ограничение на това събитие, то тя по-скоро му се поддаде, което стана причина освен за развихрянето на популизма, само че и за честата поява и изгубване на разнообразни политически обединения. Макар да става дума за дребни обединения, те въпреки всичко оказват въздействие на политическата система. През разнообразни интервали от близкото ни минало политическата ни система минава през ясно разпознаваеми процеси на разрояване и овехтяване, което в немалка степен се дължи навръх превръщането на тематиката за корупцията в тематика за комфортна предизборна изразителност и като основа за възпроизводството на популизма и неговото трайно нахлуване в националните обществени институции. На процедура това развиване на нещата понижи капацитета на институциите да се борят с корупцията. Към разширеното популистко пространство в политическата система интерес започнаха да демонстрират и някои от главните политически обединения. Те не се отхвърлиха от базовата си еднаквост, само че включиха популизма в политическото си говорене и по този начин, без да ги завладява, той навлезе в тях, т.е. те сами го одобриха.
А както към този момент стана дума, корупцията е комплицирано събитие. Тя може да се видоизменя. Появявайки се в едно преходно общество, посредством видоизменяне, тя може да се задържи в него и след приключването на прехода. И по-късно в продължение на доста дълъг интервал от време да съпътства неговото развиване, създавайки трудности освен по отношение на стопанската система, бизнеса и виталния стандарт на хората, само че и отваряйки благоприятни условия за евентуални закани за националната сигурност на страната и за нейното обезпечаване със стратегически първични материали, нужни за популацията и стопанската система в страната.
Ето тук точно е и пресечната точка сред корупцията и опциите за външни въздействия. На процедура основаването на шпионски мрежи става тъкмо посредством потреблението на корупционен инструментариум. Липсата на диверсификация при доставката на стратегически първични материали (в продължение на дълго време България имаше този проблем) също би могла да се дължи на потреблението на корупционни техники. По принцип никоя страна не е застрахована против появяването на корупция вътре в нея посредством външни въздействия. Но когато в съответната страна корупционната среда съществува, то съпротивителните сили на обществените институции няма по какъв начин да бъдат задоволителни, с цел да стане допустимо своевременното блокиране на външните корупционни въздействия. В този ред на мисли хипотетично може да се стигне до такава степен, че чрез външни корупционни въздействия да се дефинира или най-малко да се въздейства върху външната политика на страна, която другояче е самостоятелна и суверенна. За една трансформираща се стопанска система, която се стреми да построи пазарни връзки, само че към момента не се е утвърдила като постоянна пазарна стопанска система, контактът с непазарни стопански системи може да носи избрани опасности и даже би могло да е рисково.
Подобен контакт неизбежно довежда до закъснение на развиването на неутвърдената пазарна стопанска система. Тук е значимо да се посочи, че не става дума за стопански декаданс. Ако в международен мащаб са на разположение условия за стопански напредък, то той ще се случва и на национално ниво. Настоящата година ще отбелязва растеж по отношение на миналата и така нататък, само че при всички случаи повишаването ще става по-бавно и по-неуверено в сравнение с в случай че съответната разрастваща се стопанска система си партнира с одобрени пазарни стопански системи, които биха били потребни за нея освен във връзка с самия напредък, само че и в структурно отношение. Тук става дума за стопански връзки и стандарти, гарантиращи непоклатимост и необратимост. Колкото по-добре построени пазарни връзки и по-добре работещи обществени институции имаме, толкоз по-трудно би било страната да се поддаде на външни корупционни въздействия. Проблемите за пазарните връзки и обществените институции могат да съществуват по линия на съществуването на вътрешна корупционна среда, могат да бъдат породени и от външни корупционни въздействия. Най-сериозен е казусът обаче, когато тези два фактора се демонстрират по едно и също време.
През цялото лято на 2020 година в България имаше огромни митинги, подкрепяни от президента Румен Радев. Причината за това беше точно корупцията, която протестиращите припознаваха в лицето на тогавашния министър председател Бойко Борисов и основния прокурор Иван Гешев. Протестите обаче, както и метода, по който беше разбирана корупцията от малко просъществувалите 45-то и 46-то Народно събрание, по-скоро потвърждаваха това разбиране за нея от времето на прехода - много опростено и обвързвано само с избрани персони и субекти.
Отсъствието на повсеместен взор върху явлението разумно ограничи успеваемостта на неговото разглеждане, а до външните корупционни въздействия изобщо не се стигна. За тях заприказва министър председателят Кирил Петков през сегашния и предходния месец, т.е. по време на втория и третия месец от началото на съветската война в Украйна. И това говорене е в подтекста на нуждата от повече диверсификация, обвързвана с вноса на енергоносители в България. След като " Газпром " спря доставките за нашата страна, тематиката за диверсификацията навлезе в общественото пространство с нова мощ. Разбира се, сред премиера и главната съпротива от ГЕРБ разминаването по тематиката е съществено, само че нуждата от диверсификация не се подлага под подозрение. Просто опозицията твърди, че тя е реализирана по време на нейното дълготрайно ръководство, а министър-председателят не приема изцяло тази теза, свързва бързото изграждане на така наречен " Балкански поток " с допустимо външно копруционно въздействие и подлага на критика забавянето по работата със завършването на газовата връзка с Гърция. Неполучаването в цялостен размер на евтиния азерски газ, за който страната ни има контракт, е сериозен минус, възползването от тази опция е належащо освен поради цената, само че и поради комплицираната обстановка като цяло на газовия пазар в Европа. Както към този момент стана дума построяването на шпионски мрежи в страната също е обвързвано с потреблението на корупционни похвати.
Досега България е обявявала за личност нон грата съветски дипломати не един и два пъти. В действия в прорез с националната сигурност са уличавани и български жители. Такива дейности са били предприемани още по времето на Иван Костов като министър председател (1997 - 2001), имало ги е и по времето на Бойко Борисов, както и в този момент, когато министър председател е Кирил Петков. Никога до момента обаче нито този въпрос, нито въпроса за доставката на първични материали със стратегическо значение не са били обсъждани като евентуално свързани с вероятни външни корупционни въздействия.
Сегашната обстановка разрешава казусът с корупцията да бъде прегледан в концептуален подтекст. Би било отлично, в случай че ръководещите решат да заделят време и старания за една тематика, която постоянно се експлоатира по време на предизборни акции, а преди две лета ясно се разбра, че съществуват съществени публични настройки за превъзмогване или най-малко ограничение на това порочно събитие. По принцип в центъра на битката против корупцията и всички нейни проявления следва да бъде Народното събрание. Това е по този начин, тъй като ефикасната битка против явлението е тясно обвързвана с политическия спор.
До момента за казуса с корупцията се е говорило доста повече отвън Народното събрание, най-много по време на предизборните акции и доста по-малко вътре в него. А от цялостното парламентарно говорене като извадим обвиняванията в корупция към политическия конкурент, ще стане ясно, че концепциите и концепциите за противопоставяне съставляват огромен недостиг в работата на националното заседание. Всъщност по това могат да бъдат разпознати политическите обединения, които фактически имат волята да търсят решение на казуса. Това са тези, които са склонни да се ангажират трайно с антикорупционни политики, а по отношение на самото говорене от парламентарната естрада, в това число и по съответни корупционни проблеми, то по подобен метод важен парламентарен принос не може да има. Конкретните корупционни проблеми следва да бъдат на вниманието на способените следствени и правосъдни институции. Когато страната ни влиза в някакъв тип стопански връзки със страна без пазарна стопанска система е добре да се прави оценка на риска, обвързван с евентуални външни корупционни въздействия. Този въпрос също следва да минава през политическия спор и по тази причина, в случай че се обмисли сходна процедура, то Народното събрание би имало своята значима роля в нея.
Президентът Румен Радев още преди две години на площада се ангажира с антикорупционната тематика. Ето за какво би било извънредно потребно да разберем какво мисли той за външните корупционни въздействия. Дали те не биха могли да се прегледат в Консултативния съвет по национална сигурност. Все отново няма подозрение, че те имат директно отношение към националната сигурност на страната. За оправянето с корупцията, и вътрешна, и външна, е належащо политическо единение по тематиката и добра междуинституционална съгласуваност. Чрез конституционните си пълномощия и престижа, който би трябвало да има, президентът може да бъде доста потребен. Президентът може да насочва и директни обръщения към жителите. Темата за външните корупционни въздействия би могла да бъде обект на най-малко едно такова. Нека още веднъж да подчертаем - казусът е комплициран и лесни решения няма, належащо е потреблението на пълномощията и целия капацитет на всички обществени институции в страната.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ