Обединените нации се нуждаят от преустройство. Може да има малък спор по този въпрос. А срещата на върха на ООН за бъдещето през септември 2024 г. е идеална възможност за това надграждане.
Хората по света очакват глобална форма на управление, която може да се изправи срещу уникалните предизвикателства на 21-ви век. Скърцащите структури на ООН след Втората световна война се борят да посрещнат предизвикателствата на съвременния свят от дълго време. Многото кризи, пред които сме изправени, изискват ООН да се развива, за да посрещне тези предизвикателства.
Но визията на генералния секретар Антонио Гутериш за тази еволюция – както е изложена в доклада му до Общото събрание „Нашата обща програма“ – е зле замислена и недостатъчна.
Вместо да разшири достъпа до системата на ООН до общности от хора, засегнати от днешните кризи, това дава повече влияние и власт на корпоративните участници, които са най-виновните да ни доведат до пропастта на екологична и социална катастрофа.
Подходът на генералния секретар, наречен многостранно управление, би увеличил корпоративното влияние върху глобалното управление, задълбочавайки вредните последици от приоритизирането на „възвръщаемостта на инвестициите“ пред социалните и екологичните нужди. В един свят с множество заинтересовани страни корпоративните ръководители и други основатели обединяват приятелска група от организации на гражданското общество, правителства, академици, персонал на ООН и други недържавни организации, за да поемат ролята на глобално управление.
Това би маргинализирало над две трети от нациите в ООН. Вместо това нова визия и институционално споразумение, които се фокусират върху хората и планетата, трябва да бъдат в основата на Срещата на върха за бъдещето.
Ролята на националните правителства в ООН ще бъде размита от добавянето на ръководени от корпорации органи, които скоро може да поемат повече решения, управлявайки всичко - от океаните до финансовите пазари. В този прекрасен нов свят гигант, използващ изкопаеми горива, може да има привилегирован глас при вземането на решения относно осигуряването на важна енергия за всички – проклети да са конфликтите на интереси. Наистина ли искаме най-големите технологични гиганти в света и ориентирани към печалбите големи фармацевтични фирми да „законодателстват“ глобални правила?
Може би най-притеснителното от всичко в тази нова визия на ООН е липсата на идеи за нови междуправителствени преговори, които да се справят с настоящите социални, икономически, екологични или полови дебати.
В настоящия момент правителствата, като представители на своите граждани, вземат окончателните решения по глобални проблеми и насочват международните организации да изпълняват тези решения. Тази предложена нова система ще направи „заинтересованите страни“ основните играчи.
Но кой точно е „заинтересована страна“ и защо? Има безброй възможни категории заинтересовани страни. На миналогодишната среща на върха на хранителната система с много заинтересовани страни, организирана от офиса на генералния секретар, например, „заинтересованите страни“ бяха големи агробизнеси, фирми за управление на данни и търговци на стоки, а не шестте милиарда души, които действително се нуждаят от храната или местните им представители или застъпници на гражданското общество.
Голяма част от това мислене произтича от доклада на Световния икономически форум (WEF) за Глобална инициатива за редизайн от 2012 г., който предлага такава промяна в глобалното управление.
Според WEF (а сега и генералния секретар на ООН), националните държави и правителствата не могат сами да разрешат основните проблеми на глобалното управление и трябва да бъдат включени други участници. Най-добрите от тези участници според тях в WEF са корпорациите.
Наистина вече станахме свидетели на повишена роля на корпоративния частен сектор чрез тяхното участие в изпълнението – или по-скоро неизпълнението – на Целите за устойчиво развитие.
През 2021 г. WEF и Службата на генералния секретар сключиха меморандум за разбирателство по този въпрос, който не случайно никога не е бил публично достъпен от ООН, нито е бил представен на Общото събрание.
Чрез изместването на правителствата и държавите от вземането на решения, чисто нов паралелен набор от компрометирани с корпорации институции ще има глас и де факто гласуване, за да решава глобални политики, които оказват влияние върху планетата и нейните хора.
В продължение на десетилетия корпоративният свят измамно претендира за по-голяма ефективност от всички останали. Тази ефективност може да се види в изпразнените обществени услуги на богатия свят, осакатяващото дългово бреме на бедния свят и почти универсалното културно обедняване.
Сега, подслаждайки предложението си с намеци за масивно филантропско финансиране, корпоративният свят – единствените реални бенефициенти на тези предложени промени – има международно вземане на решения в полезрението си.
Докато неправителствените организации някога бяха най-големите недържавни организации, присъстващи на срещите на системата на ООН, транснационалните корпорации (ТНК) се превърнаха в най-големите играчи. Организациите на гражданското общество, преподавателите, учените, жените и други социални общности сега имат по-малко пространство за влияние върху поведението на ООН и междуправителствените процеси.
Този подход подкопава суверенитета. Когато другите участници се разглеждат като еквивалентни на държавите, това подкопава дългогодишните концепции за отговорности, задължения и пасиви на държавата, тъй като новите участници не са обременени от подобни правни изисквания.
Многостранните групи и техните корпоративни участници могат да избират в кои политически въпроси искат да участват, като избират тези, които вероятно ще генерират печалба, ще намалят нормата на възвръщаемост или които могат да ограничат продължаващото приемане на глобализацията. Когато се намесят в управлението на определен въпрос, те действат по такъв начин, че да стеснят обхвата на политическите решения само до тези, които са съвместими с търговска възвръщаемост. Излишно е да казвам, че това не винаги е в съответствие с общественото благо.
Общностите по света вече смятат, че международната общност не успява да разреши проблемите. Множеството заинтересовани страни допринася за тази загуба на доверие, като вдига димна завеса около конфликтите на интереси и предлага търговски жизнеспособни „решения“, които не могат да се справят с днешните големи структурни кризи.
Междувременно правителствата на богатите страни успяват да заобиколят обещанията си за финансиране, докато групите с множество заинтересовани страни се представят за отворени портфейли, които могат да гарантират глобалните обществени блага и развитие. Но директните плащания и заеми от правителствата са много различни от инвестиционните потоци, отстъпките за лицензиране на технологии, договорените данъчни плащания и финансирането по веригата на доставки.
Дори от лингвистична гледна точка многозаинтересоваността ни води в грешна посока. Обществените служби по света неусетно смениха езика си от говорене за „граждани“ към говорене за „клиенти“. Дългогодишният речник на ООН говори за „народи“, „граждани“, „общности“, „избирателни райони“ и „неправителствени организации“. Сега всеки е „заинтересована страна“.
Това води до абсурди, като приравняване на нуждите, интересите и влиянието на огромни корпорации с тези на правителствата или малките икономики или местни обществени организации с нестопанска цел.
Бъдещето е заложено на карта
Докато ООН пренастройва своя дневен ред за следващите 25 години, държавите от Глобалния Юг, представлявани от G-77 в ООН, се противопоставят на тази опасна нова мисия, за да предефинират тихо как ООН работи по своя мандат.
Те се грижат гласовете им да бъдат чути на срещата на върха за целите за устойчиво развитие през септември 2023 г. и на срещата на върха за бъдещето през септември 2024 г.
Секретариатът на ООН първоначално предложи многостранна среща на върха на бъдещето през септември 2023 г., която имаше за цел да втвърди плана на генералния секретар за реформа.
В края на 2022 г. обаче коалиция от развиващи се страни се намеси, за да прехвърли планирането и вземането на решения към Общото събрание и заличи предложената водеща роля за многозаинтересованост – засега. Те също така избраха да спрат подготовката на събитието до 2024 г. с аргумента, че ООН трябва да се съсредоточи тази година върху прилагането на своите съществуващи и колебливи цели за устойчиво развитие.
Благодарение на ефективното лобиране и продължаващия натиск от страна на активисти и учени, G-77 продължава да се бори срещу преобладаването на благоприятни за дружествата език и политики и повишената роля на корпорациите в глобалното управление.
Генералният секретар трябва да внимава, да обърне курса и да запази „нациите“ и „народите“ в центъра на глобалното управление. Трябва да се предотврати евентуално необратимо корпоративно поглъщане на системата на ООН.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
