Гюлтекин Исиклар: В България настигането на доходите в ЕС става по-бавно от възможното
Корпоративният дълг в България остава главно терзание, счита макроикономистът
© Надежда Чипева Профил
Гюлтекин Исиклар е макроикономист на Citibank, основан в Истанбул. Анализира данни за Турция, Румъния, Словения, Хърватия и България. Завършил е University of Albany в Съединени американски щати, където пази докторска степен PhD по стопанска система. В банката постъпва през 2005 година Още по тематиката
МВФ още веднъж увеличи упованията си за българската стопанска система
Ревизираната прогноза демонстрира растеж на Брутният вътрешен продукт от 3.6% през 2017 година
10 окт 2017
Финансовото министерство усъвършенства упованията си за растежа на стопанската система до 4%
Основен мотор на развиването ще бъде частното ползване
6 окт 2017
Уникредит: Растежът в България ще бъде резистентен и уравновесен
Необходими са обучение и подготовка на работната мощ в страната
5 окт 2017 Високият стопански напредък, който реализира Турция през тази година, ще се отрази ли по някакъв метод на прилежаща България?
Турция и България са прилежащи страни с дълбоки двустранни стопански и търговски връзки. Турция е четвъртият по величина пазар за българските експортьори след Германия, Италия и Румъния. Общо износът за Турция е към 2 милиарда $ през 2016 година, което е към 8% от износа на България и към 3.6% от Брутният вътрешен продукт на страната. Експортът е от необятна гама произведения - първични материали, горива, желязо, стомана, машини и съоръжение. От тази позиция позитивните трендове в Турция би следвало да повлияят благотворно върху износа на България, а оттова и на нейната стопанска система.
Също по този начин турските вложения в България са към 2 милиарда $, като има близо 1500 турски компании, опериращи в страната, както и две банки с турска благосъстоятелност. Има и голям брой турски планове, включително в инфраструктурни планове и строителството, които са за 1.2 милиарда $. Ние имаме вяра, че турските вложения в България ще нарастват през идващите години и за това ще способстват разнообразни фактори, включително географското състояние на страната, растящата стопанска система, продължаващото възобновяване на стопанските системи в Европейския съюз и подобряващата се конкурентоспособност на България.
Как наподобяват главните макроикономически индикатори на България - напредък, продуктивност, вложения?
Икономическата интензивност в България набира скорост през последните години. Реалният растеж на Брутният вътрешен продукт е към 3.5% през 2015 и 2016 година, което е доста повече от интервала 2011- 2014 година Последните статистики също демонстрират, че икономическата интензивност остава висока, с напредък на Брутният вътрешен продукт от 3.6% на годишна база през второто тримесечие на годината по отношение на 3.5% на годишна база през първото. Тя се форсира с 1% на тримесечна база при сезонно поправени данни по отношение на 0.9% през предходното тримесечие. Високият напредък е повлиян от релативно мощното самостоятелно ползване (4.1% на годишна база през второто тримесечие и 5% на годишна база през първото тримесечие), както и от частичното възобновяване на брутното формиране на капитал (-1% на годишна база през Q2 и -4.2% на годишна база през Q1).
Износът и вносът се покачиха надлежно с 6.8% и 7.7% на годишна база през второто тримесечие. Другата периодическа статистика като тази за индустриалното произвеждане и търговията на дребно водят към прогнозата, че интензивността ще се резервира мощна и през третото тримесечие. Добавяйки към това и упования по-силен принос на чистия експорт към икономическия напредък поради по-слабо подобряващия се импорт, прогнозата за растежа за тази година е за 3.6% при предходна прогноза за 3.4%. Следващата година чакаме растежът да е по-нисък, към 3%, само че това не е закъснение, а е по-скоро нормализация.
Нетните директни задгранични вложения през първите седем месеца на 2017 година са за към 0.3 милиарда евро, което е най-ниското им равнище от 2011 година насам. Въпреки това ние поддържаме своето виждане, че растежът ще остане релативно мощен до края на годината, подкрепян от вътрешното ползване и възобновяване на капиталовата интензивност, за което пък спомага степента на асимилиране на европейските фондове.
Въпреки този оптимистичен взор върху потреблението и фактът, че растежът е малко над капацитета си, нашите разбори демонстрират, че инфлационният напън ще остане релативно слаб в оставащите месеци от годината, като прогнозата ни е за 1.7%, което е малко по-високо от множеството прогнози за 1.4%. В по дълготраен проект може би ще следим последователно повишаване на инфлацията, подхранвано от засилващото се търсене и по-високите разноски за труд.
По отношение на външнотърговския баланс чакаме през тази година салдото по настоящата сметка да остане на остатък, въпреки и по-малък, спрямо миналата година. Очакваме и известно утежняване във фискално отношение, само че то ще бъде лимитирано, с разминаване от към 0.5% от Брутният вътрешен продукт през тази година.
Това ли е капацитетът на стопанската система или представянето й може да бъде по-добро?
За да се подобрят средносрочните вероятности пред растежа, имаме вяра, че България се нуждае от усилване на институционалната и правната рамка. Окуражаващо е, че има видимо усъвършенстване в класацията за конкурентоспособност. Например съгласно Global Competitiveness Index на Световния стопански конгрес България се е придвижила напред до 50-а най-конкурентна стопанска система в света през 2016-2017 година по отношение на 54-та позиция през миналата година и 62-ра позиция преди четири години. Паралелно с това обаче в последния отчет на Doing Business се показва, че има необятно поле за усъвършенствания във връзка с достъпа до електрическа енергия, заплащането на налози и регистрирането на недвижима благосъстоятелност.
Сравнявайки България и сходни стопански системи, какви са главните разлики?
Когато се вгледаме в моторите на растежа през последните години, е окуражаващо, че структурата на растежа в България е по-балансирана спрямо другите страни в района. В допълнение валутният ръб спомогна в процеса по възобновяване на стопанската система след световната финансова рецесия и цената на това връщане към салдото бе по-ниска за България.
Степента на конвергенция с Европейския съюз обаче във връзка с приходите, измерена като Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, е по-бавна, в сравнение с би могла да бъде. Ако през 2000 година покупателната дарба в България е била съотносима с нивото в сравними страни, в този момент тя е по-слаба.
Растежът на България в предкризисните години се дължеше повече на струпване на капитал, в сравнение с усъвършенстване в продуктивността, която в този момент е измежду основните мотори на растежа в множеството страни от Централна и Югоизточна Европа. Това разграничение също изигра роля в релативно по-ниската степен на конвергенция.
След световната финансова рецесия България има по този начин наречената отрицателна продуктивност, което значи, че икономическата активност на страната е под евентуалното ниво на стопанската система. От 2017 година обаче означаваме позитивна смяна и все още разликата сред евентуалното и настоящото произвеждане на страната е към нулата. За по-добра конвергенция растежът би трябвало да е по-бърз. А с цел да се стигне до такава степен, би трябвало да се усъвършенства евентуалният Брутният вътрешен продукт, за което са нужни структурни промени в стопанската система.
Смятате ли, че държавното управление следва да усили разноските си, с цел да подтиква по този метод стопанската система и да усъвършенства стандарта на живот в страната?
Правителството следва да продължи да е фокусирано върху възстановяване на обществената правдивост, с цел да е по-добре разпределен резултатът от растежа. Увеличаването на разноските за обучение и опазване на здравето, които остават на ниско равнище спрямо останалите страни от Европейски Съюз, би могло да помогне да се адресират някои провокации в средносрочен проект, включително емиграцията, ниската продуктивност на труда и продължителността на живота.
Но забележете следното - до момента в който повишаването на държавните разноски за решаването на изброените проблеми би довело до позитивни резултати в средносрочен проект, утежняване на бюджетния баланс би се отразило в увеличение на рисковата награда за страната, а оттова - до отрицателна вероятност пред растежа.
Как гледате на задлъжнялостта на страната и какво е посланието, което данните насочат към външните вложители?
Смятаме, че нефинансовият корпоративен бранш, чийто консолидиран дълг остава към 90% от Брутният вътрешен продукт, съставлява главното терзание. Равнището на дълг в други браншове е релативно ниско - 20% от Брутният вътрешен продукт при семействата и 27% при обществения бранш.
Високата задлъжнялост в корпоративния бранш и нарасналото равнище на необслужваните заеми в корпоративния бранш остават притеснителни на равнище от 15% по отношение на ниво от 11% за стопанската система като цяло. Ако това ниво бъде понижено, би могло да се чака положителен резултат върху капиталовата интензивност, а оттова и върху капацитета за напредък на стопанската система.
Интервюто взе Гергана Михайлова
© Надежда Чипева Профил
Гюлтекин Исиклар е макроикономист на Citibank, основан в Истанбул. Анализира данни за Турция, Румъния, Словения, Хърватия и България. Завършил е University of Albany в Съединени американски щати, където пази докторска степен PhD по стопанска система. В банката постъпва през 2005 година Още по тематиката
МВФ още веднъж увеличи упованията си за българската стопанска система
Ревизираната прогноза демонстрира растеж на Брутният вътрешен продукт от 3.6% през 2017 година
10 окт 2017
Финансовото министерство усъвършенства упованията си за растежа на стопанската система до 4%
Основен мотор на развиването ще бъде частното ползване
6 окт 2017
Уникредит: Растежът в България ще бъде резистентен и уравновесен
Необходими са обучение и подготовка на работната мощ в страната
5 окт 2017 Високият стопански напредък, който реализира Турция през тази година, ще се отрази ли по някакъв метод на прилежаща България?
Турция и България са прилежащи страни с дълбоки двустранни стопански и търговски връзки. Турция е четвъртият по величина пазар за българските експортьори след Германия, Италия и Румъния. Общо износът за Турция е към 2 милиарда $ през 2016 година, което е към 8% от износа на България и към 3.6% от Брутният вътрешен продукт на страната. Експортът е от необятна гама произведения - първични материали, горива, желязо, стомана, машини и съоръжение. От тази позиция позитивните трендове в Турция би следвало да повлияят благотворно върху износа на България, а оттова и на нейната стопанска система.
Също по този начин турските вложения в България са към 2 милиарда $, като има близо 1500 турски компании, опериращи в страната, както и две банки с турска благосъстоятелност. Има и голям брой турски планове, включително в инфраструктурни планове и строителството, които са за 1.2 милиарда $. Ние имаме вяра, че турските вложения в България ще нарастват през идващите години и за това ще способстват разнообразни фактори, включително географското състояние на страната, растящата стопанска система, продължаващото възобновяване на стопанските системи в Европейския съюз и подобряващата се конкурентоспособност на България.
Как наподобяват главните макроикономически индикатори на България - напредък, продуктивност, вложения?
Икономическата интензивност в България набира скорост през последните години. Реалният растеж на Брутният вътрешен продукт е към 3.5% през 2015 и 2016 година, което е доста повече от интервала 2011- 2014 година Последните статистики също демонстрират, че икономическата интензивност остава висока, с напредък на Брутният вътрешен продукт от 3.6% на годишна база през второто тримесечие на годината по отношение на 3.5% на годишна база през първото. Тя се форсира с 1% на тримесечна база при сезонно поправени данни по отношение на 0.9% през предходното тримесечие. Високият напредък е повлиян от релативно мощното самостоятелно ползване (4.1% на годишна база през второто тримесечие и 5% на годишна база през първото тримесечие), както и от частичното възобновяване на брутното формиране на капитал (-1% на годишна база през Q2 и -4.2% на годишна база през Q1).
Износът и вносът се покачиха надлежно с 6.8% и 7.7% на годишна база през второто тримесечие. Другата периодическа статистика като тази за индустриалното произвеждане и търговията на дребно водят към прогнозата, че интензивността ще се резервира мощна и през третото тримесечие. Добавяйки към това и упования по-силен принос на чистия експорт към икономическия напредък поради по-слабо подобряващия се импорт, прогнозата за растежа за тази година е за 3.6% при предходна прогноза за 3.4%. Следващата година чакаме растежът да е по-нисък, към 3%, само че това не е закъснение, а е по-скоро нормализация.
Нетните директни задгранични вложения през първите седем месеца на 2017 година са за към 0.3 милиарда евро, което е най-ниското им равнище от 2011 година насам. Въпреки това ние поддържаме своето виждане, че растежът ще остане релативно мощен до края на годината, подкрепян от вътрешното ползване и възобновяване на капиталовата интензивност, за което пък спомага степента на асимилиране на европейските фондове.
Въпреки този оптимистичен взор върху потреблението и фактът, че растежът е малко над капацитета си, нашите разбори демонстрират, че инфлационният напън ще остане релативно слаб в оставащите месеци от годината, като прогнозата ни е за 1.7%, което е малко по-високо от множеството прогнози за 1.4%. В по дълготраен проект може би ще следим последователно повишаване на инфлацията, подхранвано от засилващото се търсене и по-високите разноски за труд.
По отношение на външнотърговския баланс чакаме през тази година салдото по настоящата сметка да остане на остатък, въпреки и по-малък, спрямо миналата година. Очакваме и известно утежняване във фискално отношение, само че то ще бъде лимитирано, с разминаване от към 0.5% от Брутният вътрешен продукт през тази година.
Това ли е капацитетът на стопанската система или представянето й може да бъде по-добро?
За да се подобрят средносрочните вероятности пред растежа, имаме вяра, че България се нуждае от усилване на институционалната и правната рамка. Окуражаващо е, че има видимо усъвършенстване в класацията за конкурентоспособност. Например съгласно Global Competitiveness Index на Световния стопански конгрес България се е придвижила напред до 50-а най-конкурентна стопанска система в света през 2016-2017 година по отношение на 54-та позиция през миналата година и 62-ра позиция преди четири години. Паралелно с това обаче в последния отчет на Doing Business се показва, че има необятно поле за усъвършенствания във връзка с достъпа до електрическа енергия, заплащането на налози и регистрирането на недвижима благосъстоятелност.
Сравнявайки България и сходни стопански системи, какви са главните разлики?
Когато се вгледаме в моторите на растежа през последните години, е окуражаващо, че структурата на растежа в България е по-балансирана спрямо другите страни в района. В допълнение валутният ръб спомогна в процеса по възобновяване на стопанската система след световната финансова рецесия и цената на това връщане към салдото бе по-ниска за България.
Степента на конвергенция с Европейския съюз обаче във връзка с приходите, измерена като Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, е по-бавна, в сравнение с би могла да бъде. Ако през 2000 година покупателната дарба в България е била съотносима с нивото в сравними страни, в този момент тя е по-слаба.
Растежът на България в предкризисните години се дължеше повече на струпване на капитал, в сравнение с усъвършенстване в продуктивността, която в този момент е измежду основните мотори на растежа в множеството страни от Централна и Югоизточна Европа. Това разграничение също изигра роля в релативно по-ниската степен на конвергенция.
След световната финансова рецесия България има по този начин наречената отрицателна продуктивност, което значи, че икономическата активност на страната е под евентуалното ниво на стопанската система. От 2017 година обаче означаваме позитивна смяна и все още разликата сред евентуалното и настоящото произвеждане на страната е към нулата. За по-добра конвергенция растежът би трябвало да е по-бърз. А с цел да се стигне до такава степен, би трябвало да се усъвършенства евентуалният Брутният вътрешен продукт, за което са нужни структурни промени в стопанската система.
Смятате ли, че държавното управление следва да усили разноските си, с цел да подтиква по този метод стопанската система и да усъвършенства стандарта на живот в страната?
Правителството следва да продължи да е фокусирано върху възстановяване на обществената правдивост, с цел да е по-добре разпределен резултатът от растежа. Увеличаването на разноските за обучение и опазване на здравето, които остават на ниско равнище спрямо останалите страни от Европейски Съюз, би могло да помогне да се адресират някои провокации в средносрочен проект, включително емиграцията, ниската продуктивност на труда и продължителността на живота.
Но забележете следното - до момента в който повишаването на държавните разноски за решаването на изброените проблеми би довело до позитивни резултати в средносрочен проект, утежняване на бюджетния баланс би се отразило в увеличение на рисковата награда за страната, а оттова - до отрицателна вероятност пред растежа.
Как гледате на задлъжнялостта на страната и какво е посланието, което данните насочат към външните вложители?
Смятаме, че нефинансовият корпоративен бранш, чийто консолидиран дълг остава към 90% от Брутният вътрешен продукт, съставлява главното терзание. Равнището на дълг в други браншове е релативно ниско - 20% от Брутният вътрешен продукт при семействата и 27% при обществения бранш.
Високата задлъжнялост в корпоративния бранш и нарасналото равнище на необслужваните заеми в корпоративния бранш остават притеснителни на равнище от 15% по отношение на ниво от 11% за стопанската система като цяло. Ако това ниво бъде понижено, би могло да се чака положителен резултат върху капиталовата интензивност, а оттова и върху капацитета за напредък на стопанската система.
Интервюто взе Гергана Михайлова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ