Bloomberg: Наследството на коронавируса ще промени света за години напред
Коронавирусната зараза продължава да разклаща световната стопанска система, променяйки навиците и държанието на хората, написа Bloomberg.
Според доста специалисти последствията от тази невиждана рецесия ще се усетят, даже когато обстановката може да бъде повече или по-малко нормализирана, отбелязва изданието.
Всеки стопански потрес оставя завещание. Кризата, породена от смъртоносния ковид, няма да бъде изключение, написа Bloomberg.
Според изданието Голямата меланхолия опитомява хората до спестовност, което дефинира държанието на потребителите в продължение на десетилетия. Хиперинфлацията на Веймарската република към момента е тревожна измежду немските политици, написа "Поглед инфо ".
В резултат на финансовата рецесия в Азия се появи най-големият брой валутни пунктове в света. По-новата световна криза от 2008 година беше тест за зрели демокрации и продължава да припомня за себе си десетилетие по-късно от „ мизерния ритъм на напредък “ на действителните приходи на по-голямата част от популацията.
Този път международната стопанска система се разклаща от изключително състояние за публичното здраве. След няколко седмици хората в районите, наранени от вируса, привикват да носят маски, да се запасяват с най-необходимото, да анулират обществени и бизнес срещи, да отхвърлят да пътуват в чужбина и да стартират да работят от у дома. Дори страни със относително малко инфекции подхващат доста от тези ограничения, отбелязва Bloomberg.
Следите от тези привички ще останат дълго време след намаляване на строгата изолираност, което ще забави търсенето. По въпроса за доставките интернационалните производители към този момент би трябвало да премислят къде да купуват и създават своите артикули.
Това удостоверява обстоятелството, който разкри американската и китайска комерсиална война: рисково е да се зависи от един източник на съставни елементи.
В света с бели якички телеграфната работа и гъвкавите графици стават все по-предпочитани. " Веднага откакто една ефикасна политика за работа вкъщи се затвърди, тя с огромна възможност би трябвало да се запази " - споделя представител на НюЙоркската консултантска компания Bain Macro Trends Group Карен Харрис.
Университетите, наранени от възбраните за пътешестване, би трябвало да разнообразят студентската си база. И учебните заведения ще би трябвало да се приготвят по-добре, с цел да продължат да учат онлайн при положение на неотложност, твърди изданието.
Туристическият бранш търпи най-силния удар, изключително като се вземат поради проблемите, с които се сблъскват въздушните превозвачи, хотели и доста други връзки в този бизнес.
Въпреки че хората безспорно ще продължат да се стремят да опознаят света и да се провиснал на плажа, може да отнеме известно време, преди да се възвърне промишлеността, в която работи съвсем всеки 10 души, се възвърне.
Вирусът неотложно промени вероятностите за икономическа политика и сътвори нови цели. Централните банки още веднъж са в изключителна обстановка, до момента в който държавните управления от ден на ден се отчайват от парите за подкрепяне на проблематичните браншове.
Въпросът с хигиената доближава равнището на корпоративните и даже държавните стратегии. Очаква се тези спомагателни строги правила да тласнат внимателните консуматори към онлайн извършването на покупки, тъкмо както епидемията от SARS през 2003 година промени потребителските привички, до момента в който хората се отклониха от комерсиалните центрове.
„ Това огнище е невиждано във връзка с характера на несигурността и обвързваното с това обществено и икономическо влияние “, споделя Кадзуо Мома, който преди този момент ръководеше паричната политика на Централната банка на Япония.
Според него стягането на граничния надзор, увеличението на разноските за обезпечаване и дълготрайните промени в работата и моделите на придвижване ще бъдат единствено част от микроикономическите промени, които ще съществуват дълго след появяването на вируса.
Изследователи от Австралийския народен университет Уорвик Маккибин и Рошен Фернандо в своята изследователска работа допускат, че държавните управления ще би трябвало да харчат повече за здраве, с цел да избегнат големите загуби от епидемии. Според тях интернационалната общественост също ще би трябвало доста да усили вложенията в бедните страни, с цел да предотврати разпространяването на заболявания в бъдеще.
Тъй като никой не знае по какъв начин ще работи вирусът или какви ще са човешките и икономическите загуби, икономистите предизвестяват против съответни прогнози.
Сред тях и старши откривател от учебното заведение "Кенеди " от Харвардския университет Пол Шерард, който напомня, че няма два идентични стопански шока, тъй че е невероятно да се каже тъкмо какви са следствията.
Нобеловият лауреат Едмунд Фелпс има по-оптимистична позиция. Той не изключва, че в общи линии всичко ще се върне към естественото си положение незабавно щом епидемията е преодоляна. „ Мисля, че множеството предприятия и, несъмнено, колоси в Съединени американски щати и в други страни, няма да пропуснат да се върнат към естествената бизнес процедура “, споделя специалистът.
Джеймс Баутън, който работи в МВФ десетилетия, показва опита на Южна Корея и Индонезия като образец за това по какъв начин икономическият срив може да послужи като катализатор за смяна. „ Само в изискванията на рецесия държавните управления могат да накарат хората да одобряват нужните, само че мъчителни промени. Всяка рецесия - това е и една опция, "- твърди той.
Според доста специалисти последствията от тази невиждана рецесия ще се усетят, даже когато обстановката може да бъде повече или по-малко нормализирана, отбелязва изданието.
Всеки стопански потрес оставя завещание. Кризата, породена от смъртоносния ковид, няма да бъде изключение, написа Bloomberg.
Според изданието Голямата меланхолия опитомява хората до спестовност, което дефинира държанието на потребителите в продължение на десетилетия. Хиперинфлацията на Веймарската република към момента е тревожна измежду немските политици, написа "Поглед инфо ".
В резултат на финансовата рецесия в Азия се появи най-големият брой валутни пунктове в света. По-новата световна криза от 2008 година беше тест за зрели демокрации и продължава да припомня за себе си десетилетие по-късно от „ мизерния ритъм на напредък “ на действителните приходи на по-голямата част от популацията.
Този път международната стопанска система се разклаща от изключително състояние за публичното здраве. След няколко седмици хората в районите, наранени от вируса, привикват да носят маски, да се запасяват с най-необходимото, да анулират обществени и бизнес срещи, да отхвърлят да пътуват в чужбина и да стартират да работят от у дома. Дори страни със относително малко инфекции подхващат доста от тези ограничения, отбелязва Bloomberg.
Следите от тези привички ще останат дълго време след намаляване на строгата изолираност, което ще забави търсенето. По въпроса за доставките интернационалните производители към този момент би трябвало да премислят къде да купуват и създават своите артикули.
Това удостоверява обстоятелството, който разкри американската и китайска комерсиална война: рисково е да се зависи от един източник на съставни елементи.
В света с бели якички телеграфната работа и гъвкавите графици стават все по-предпочитани. " Веднага откакто една ефикасна политика за работа вкъщи се затвърди, тя с огромна възможност би трябвало да се запази " - споделя представител на НюЙоркската консултантска компания Bain Macro Trends Group Карен Харрис.
Университетите, наранени от възбраните за пътешестване, би трябвало да разнообразят студентската си база. И учебните заведения ще би трябвало да се приготвят по-добре, с цел да продължат да учат онлайн при положение на неотложност, твърди изданието.
Туристическият бранш търпи най-силния удар, изключително като се вземат поради проблемите, с които се сблъскват въздушните превозвачи, хотели и доста други връзки в този бизнес.
Въпреки че хората безспорно ще продължат да се стремят да опознаят света и да се провиснал на плажа, може да отнеме известно време, преди да се възвърне промишлеността, в която работи съвсем всеки 10 души, се възвърне.
Вирусът неотложно промени вероятностите за икономическа политика и сътвори нови цели. Централните банки още веднъж са в изключителна обстановка, до момента в който държавните управления от ден на ден се отчайват от парите за подкрепяне на проблематичните браншове.
Въпросът с хигиената доближава равнището на корпоративните и даже държавните стратегии. Очаква се тези спомагателни строги правила да тласнат внимателните консуматори към онлайн извършването на покупки, тъкмо както епидемията от SARS през 2003 година промени потребителските привички, до момента в който хората се отклониха от комерсиалните центрове.
„ Това огнище е невиждано във връзка с характера на несигурността и обвързваното с това обществено и икономическо влияние “, споделя Кадзуо Мома, който преди този момент ръководеше паричната политика на Централната банка на Япония.
Според него стягането на граничния надзор, увеличението на разноските за обезпечаване и дълготрайните промени в работата и моделите на придвижване ще бъдат единствено част от микроикономическите промени, които ще съществуват дълго след появяването на вируса.
Изследователи от Австралийския народен университет Уорвик Маккибин и Рошен Фернандо в своята изследователска работа допускат, че държавните управления ще би трябвало да харчат повече за здраве, с цел да избегнат големите загуби от епидемии. Според тях интернационалната общественост също ще би трябвало доста да усили вложенията в бедните страни, с цел да предотврати разпространяването на заболявания в бъдеще.
Тъй като никой не знае по какъв начин ще работи вирусът или какви ще са човешките и икономическите загуби, икономистите предизвестяват против съответни прогнози.
Сред тях и старши откривател от учебното заведение "Кенеди " от Харвардския университет Пол Шерард, който напомня, че няма два идентични стопански шока, тъй че е невероятно да се каже тъкмо какви са следствията.
Нобеловият лауреат Едмунд Фелпс има по-оптимистична позиция. Той не изключва, че в общи линии всичко ще се върне към естественото си положение незабавно щом епидемията е преодоляна. „ Мисля, че множеството предприятия и, несъмнено, колоси в Съединени американски щати и в други страни, няма да пропуснат да се върнат към естествената бизнес процедура “, споделя специалистът.
Джеймс Баутън, който работи в МВФ десетилетия, показва опита на Южна Корея и Индонезия като образец за това по какъв начин икономическият срив може да послужи като катализатор за смяна. „ Само в изискванията на рецесия държавните управления могат да накарат хората да одобряват нужните, само че мъчителни промени. Всяка рецесия - това е и една опция, "- твърди той.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ