Кои са болестите, променили човешката история
Коронавирусът може и да наподобява плашещо, само че в действителност бледнее спрямо някои други заболявания, белязали човешката история.
Бубонната чума
Чумата, известна и като „ Черната гибел “, връхлита Европа в средата на 14 в. и лишава живота на над 50 млн. души (около 60% от популацията на континентa). Повечето историци считат, че заболяването е тръгнала от степите на Централна Азия – регион, който и до през днешния ден се смята за същински „ чумен контейнер “. Причината е, че там живеят доста гризачи, които са съществени преносители на рисковата болест.
Любопитен факт е, че първата известна чумна зараза е избухнала в Египет през 541г. Последното сходно събитие пък датира от 1894 година, когато болестта обгръща китайската провинция Юнан и доближава Хонконг. Чумата продължава да съществува и през днешния ден. Благодарение на имунизациите и антибиотиците, тя лишава живота на относително дребен брой хора. Въпреки това, през последното десетилетие заболяването взе стотици жертви в страни като Мадагаскар, Конго и Перу.
Едра шарка
Смята се, че едрата шарка се е появила за пръв път преди към 10 000 години. Причинява се от два типа вируси – Variola major и Variola minor. Болестта визира единствено хората, като инкубационния интервал продължава към две седмици. През 18 в. приблизително по над 400 000 души годишно са умирали от едра шарка. Смъртността при новородените надхвърляла 80%, а една трета от оживелите губели своето зрение.
По данни на Световната здравна организация, едрата шарка е победена и нови случаи не са регистрирани от края на 70-те години на предишния век. Този триумф става вероятен след провеждането на всеобща акция за имунизиране против заболяването, почнала през 1967 година Съществуват терзания, че едрата шарка някой ден може да бъде употребена като биологично оръжие. Експертите на собствен ред успокояват, че шансът това да се случи е дребен, а и в международен мащаб има огромни ресурси от ваксини против заболяването.
Испански грип
С името Испански грип в историята остава пандемията от инфлуенца, обхванала света през 1918 година Точна статистика за броя на жертвите няма. Предполага се, че заболяването е лишила живота на сред 50 и 130 млн. души. В България починалите са към 80 000. Заразата доближава даже до отдалечени региони като Арктика и островните групи в Тихия океан. Изследванията сочат, че единствено за 24 седмици Испанският грип убива повече хора в сравнение с СПИН за няколко десетилетия.
Испанският грип визира най-вече младежи в чудесно здраве. По-късно излиза наяве, че заболяването провокира свръхреакция на имунната система, което на процедура опустошава тялото на инфектирания. Учените считат, че главната причина за пандемията е неимоверно повишеният брой на пътуванията на хора в международен мащаб. В началото на 20 в. модерните транспортни системи улесняват напредването на близки и далечни дистанции, което спомага за бързото разпространение на заболяването.
Холера
Холерата е едно от най-опасните инфекциозни болести. В някои случаи е допустимо човек да почине от тази болест в границите на три часа. До началото на 19 в. холерата е публикувана най-вече в Индия, като главен източник е река Ганг. С течение на времето болестта се популяризира и в други страни, предизвиквайки няколко епидемии с десетки хиляди жертви.
В наши дни холерата на процедура е унищожена в Европа и Северна Америка, с помощта на пречистването и хлорирането на питейната вода. В някои страни от Третия свят, обаче, болестта продължава да е сериозен проблем. Пример за това е Йемен, където по някои оценки през 2019 година са били регистрирани към 1,5 млн. случая на инфектирани с рисковата болест.
Малария
Първите писмени сведения за болести с признаци, напомнящи за малария, датират от 2700 година прочие н. е. в Китай. Много учени считат, че заболяването е съдействала за упадъка на Римската империя. Самата дума „ малария “ произлиза от средновековния италиански език и в дословен превод значи „ неприятен въздух “. Заразата е известна и с името „ блатна тресчица “, защото е асоциирана с съществуването на блата и застояли води.
И до ден сегашен маларията продължава да лишава живота на хиляди хора, главно в страни от Третия свят. През 2018 година броят на инфектираните е бил 228 млн. души, а 405 000 от тях са умряли. Над 90% от въпросните случаи са регистрирани в Африка. Маларията има извънредно отрицателен резултат върху стопанската система на континента и годишно нанася вреди в размер на към 12 милиарда $, пресмятат специалисти.
Жълта тресчица
Жълтата тресчица е още една извънредно рискова болест, предизвикала няколко опустошителни епидемии. Една от тях избухва през 16 в. и обгръща Италия, Франция, Испания и Англия. През 19 в. болестта лишава живота на към 300 000 души в Испания.
Разпространението на инфекцията и на други континенти се свързва с преноса на захарна тръстика, както и размяната на работна ръка – плебеи. По този метод жълтата тресчица се популяризира в началото на остров Барбадос и Карибските острови. Заболяването се характеризира със сезонност обхващаща месеците от януари до юниПрочети още на: Епидемия от жълта тресчица – най-тежката от 50 години насам | Puls.bg - https://www.puls.bg/aktsenti-c-16/epidemiia-ot-zhlta-treska-nai-tezhkata-ot-50-godini-nasam-n-31240 Разпространението на инфекцията и на други континенти се свързва с преноса на захарна тръстика, както и размяната на работна ръка – плебеи. По този метод жълтата тресчица се популяризира в началото на остров Барбадос и Карибските острови. Заболяването се характеризира със сезонност обхващаща месеците от януари до юниПрочети още на: Епидемия от жълта тресчица – най-тежката от 50 години насам | Puls.bg - https://www.puls.bg/aktsenti-c-16/epidemiia-ot-zhlta-treska-nai-tezhkata-ot-50-godini-nasam-n-31240