В памет на Елизабет II - Кралицата завинаги
Короната не ѝ принадлежи сега, в който се ражда - само че историята избра Елизабет II да бъде запомнена като Кралицата, която целия свят ще разпознава.
Момичето, родено през 1926 година в фамилията на по-малкия наследник на крал Джордж V, не е отпред на линията за заместничество на престола. Събитията, които не зависят от нейния избор, трансформират освен персоналната ѝ орис, само че и облика на английската монархия през 20 и 21 век - тогавашната империя, в която слънцето в никакъв случай не залязва.
Родната ѝ 1926 година още не допуска за Голямата меланхолия, Холокоста, Берлинската стена, Кадифената гражданска война, Арабската пролет. Не допуска за атомната бомба или за деня, в който човек ще стъпи на Луната.
В годината, в която се ражда Елизабет II, към момента няма телевизия, пеницилинът не е фиктивен, никой не е чувал за интернет или за бебето в епруветка, за генетичните ножици, сателитните фотоси, електронните пари и умните часовници.
Желязната завеса към момента нe е паднала над континента. Мирът с цената на десетки милиони жертви към момента не обединил Европа.
Големият брат, Лятото на любовта и Вятърът на смяната не съществуват като културни знаци. Brexit и Covid биха звучали като неточност на езика в обществото, в което израства кралицата.
Само 8 години преди тя да се роди, е завършила войната, която сякаш трябваше да постави завършек на всички войни - и е унищожила последните илюзии за тази отблъскваща действителност.
На 14 години - в разгара на Втората международна война - гласът на принцеса Елизабет звучи по BBC с обръщение до над един милион английски деца, разграничени от родителите си поради насилствената евакуация.
На 94 години - в разгара на пандемията - още веднъж Елизабет II изпраща обръщение за съпричастност, разтуха и вяра към милионите мъже и дами, преживяващи сами следващата световна рецесия.
Първият министър председател, който ръководи Англия по време на нейното 70-годишно притежание, е Уинстън Чърчил - човек, роден в епохата на кралица Виктория.
Лиз Тръс, на която Елизабет II разпореди да сформира кабинет неотдавна, е дете на 1975-а, когато Виетнамската война завършва, Копола печели " Оскар " за " Кръстникът II ", a Pink Floyd записват " Wish You Were Here ".
Докато монархиите в Европа се разпадат или губят смисъла си, стоицизмът и дискретното неизменност на кралицата прави заварката сред от дълго време изгубеното минало и това, което следва.
Когато бащата на Елизабет II - крал Джордж VI - поема ръководството през 1937 година, го прави непредпазливо, откакто неговият брат Едуард VIII абдикира от отвращение да извършва отговорностите си като монарх.
Десетгодишното дете-престолонаследник пораства във времена на задаваща се злополука. На 18 години, Елизабет се причислява към близо 200 000 дами, които вземат участие в английските въоръжени сили, като знак за уговорката ѝ към общите старания за победа против Хитлер. Когато споделяше " Ще се срещнем още веднъж " в речта си по време на първия локдаун, кралицата говореше на поколението, което помни мобилизацията от войната и едноименната ария от 1943 година
В армията служи и принц Филип - нейният брачен партньор, с който прекарва 73 години от живота си и чиято загуба през 2021 година като че ли сложи началото на нейния край.
Първият наследник на кралицата - принц Чарлз - се ражда през 1948 година, последван от принцеса Ан (1950), принц Андрю (1960) и принц Едуард (1964). Семейна идилия, която кралските репортери отразяват в тези години, е единствено привидна.
Разбирането на Елизабет II за дълг и чест е предопределено както от свадите към персоналния живот и абдикацията на нейния чичо, по този начин и от отговорността, която татко ѝ би трябвало да поеме в най-тежките моменти на нацията - отговорност, която лишава живота му без време. Стабилността на институцията постоянно остава по-важна от всичко - даже в случай че това унищожава щастието на най-близките ѝ хора.
Едва на 26-годишна възраст Елизабет II губи татко си. Внезапната гибел на краля, който превежда Англия през Втората международна война с " Keep Calm and Carry On ", настава на 6 февруари 1952 година, а на 2 юни 1953 година се организира коронацията на новата кралица.
Събитието е исторически миг - BBC излъчва церемонията онлайн, а над 20 милиона души следят по какъв начин архиепископът на Кентърбъри слага съвсем 300-годишна корона върху главата на Елизабет.
Кадрите от ритуала се популяризират по целия свят. Фотографът Сесил Бийтън я снима на престола в Уестминстърското абатство - кралицата е облечена в тога, а в ръцете си държи жезъл и сфера, по този начин както са го правили предшествениците ѝ епохи обратно.
Останалото е история. 15 министър председатели на Англия (сред тях - три жени), 14 президенти на Съединени американски щати, 10 държавни глави на Франция и 9 канцлери на Германия се сменят в седемте десетилетия, откогато Елизабет II е кралица на Англия.
Собственото ѝ притежание се промени трагично - с деколонизацията и еманципирането на от ден на ден от нациите, на които е държавен глава, със следвоенната икономическа рецесия и мъчителните индустриални промени, с преоткриването на Лондон като международен финансов център, с оптимизма на 90-те, с глобализацията и с момента, в който Brexit постави началото на нова епоха.
В продължение на 70 години обликът ѝ е иконичен знак. Тя е Нейно Величество. Тя е дамата със кърпа, грейка и вълнена пола, която кара джипа си сама. Тя е черно-бялата фотография на корицата на " God Save the Queen " на Sex Pistols. Тя е принт на Анди Уорхол. Тя е най-важното " момиче на Бонд ". Тя е кралицата, която носи в чантата си сандвич с мармалад, с цел да го показа с мечето Падингтън.
Както и да се променяше светът на Елизабет II, тя остана Кралицата. Завинаги.
Момичето, родено през 1926 година в фамилията на по-малкия наследник на крал Джордж V, не е отпред на линията за заместничество на престола. Събитията, които не зависят от нейния избор, трансформират освен персоналната ѝ орис, само че и облика на английската монархия през 20 и 21 век - тогавашната империя, в която слънцето в никакъв случай не залязва.
Родната ѝ 1926 година още не допуска за Голямата меланхолия, Холокоста, Берлинската стена, Кадифената гражданска война, Арабската пролет. Не допуска за атомната бомба или за деня, в който човек ще стъпи на Луната.
В годината, в която се ражда Елизабет II, към момента няма телевизия, пеницилинът не е фиктивен, никой не е чувал за интернет или за бебето в епруветка, за генетичните ножици, сателитните фотоси, електронните пари и умните часовници.
Желязната завеса към момента нe е паднала над континента. Мирът с цената на десетки милиони жертви към момента не обединил Европа.
Големият брат, Лятото на любовта и Вятърът на смяната не съществуват като културни знаци. Brexit и Covid биха звучали като неточност на езика в обществото, в което израства кралицата.
Само 8 години преди тя да се роди, е завършила войната, която сякаш трябваше да постави завършек на всички войни - и е унищожила последните илюзии за тази отблъскваща действителност.
На 14 години - в разгара на Втората международна война - гласът на принцеса Елизабет звучи по BBC с обръщение до над един милион английски деца, разграничени от родителите си поради насилствената евакуация.
На 94 години - в разгара на пандемията - още веднъж Елизабет II изпраща обръщение за съпричастност, разтуха и вяра към милионите мъже и дами, преживяващи сами следващата световна рецесия.
Първият министър председател, който ръководи Англия по време на нейното 70-годишно притежание, е Уинстън Чърчил - човек, роден в епохата на кралица Виктория.
Лиз Тръс, на която Елизабет II разпореди да сформира кабинет неотдавна, е дете на 1975-а, когато Виетнамската война завършва, Копола печели " Оскар " за " Кръстникът II ", a Pink Floyd записват " Wish You Were Here ".
Докато монархиите в Европа се разпадат или губят смисъла си, стоицизмът и дискретното неизменност на кралицата прави заварката сред от дълго време изгубеното минало и това, което следва.
Когато бащата на Елизабет II - крал Джордж VI - поема ръководството през 1937 година, го прави непредпазливо, откакто неговият брат Едуард VIII абдикира от отвращение да извършва отговорностите си като монарх.
Десетгодишното дете-престолонаследник пораства във времена на задаваща се злополука. На 18 години, Елизабет се причислява към близо 200 000 дами, които вземат участие в английските въоръжени сили, като знак за уговорката ѝ към общите старания за победа против Хитлер. Когато споделяше " Ще се срещнем още веднъж " в речта си по време на първия локдаун, кралицата говореше на поколението, което помни мобилизацията от войната и едноименната ария от 1943 година
В армията служи и принц Филип - нейният брачен партньор, с който прекарва 73 години от живота си и чиято загуба през 2021 година като че ли сложи началото на нейния край.
Първият наследник на кралицата - принц Чарлз - се ражда през 1948 година, последван от принцеса Ан (1950), принц Андрю (1960) и принц Едуард (1964). Семейна идилия, която кралските репортери отразяват в тези години, е единствено привидна.
Разбирането на Елизабет II за дълг и чест е предопределено както от свадите към персоналния живот и абдикацията на нейния чичо, по този начин и от отговорността, която татко ѝ би трябвало да поеме в най-тежките моменти на нацията - отговорност, която лишава живота му без време. Стабилността на институцията постоянно остава по-важна от всичко - даже в случай че това унищожава щастието на най-близките ѝ хора.
Едва на 26-годишна възраст Елизабет II губи татко си. Внезапната гибел на краля, който превежда Англия през Втората международна война с " Keep Calm and Carry On ", настава на 6 февруари 1952 година, а на 2 юни 1953 година се организира коронацията на новата кралица.
Събитието е исторически миг - BBC излъчва церемонията онлайн, а над 20 милиона души следят по какъв начин архиепископът на Кентърбъри слага съвсем 300-годишна корона върху главата на Елизабет. Кадрите от ритуала се популяризират по целия свят. Фотографът Сесил Бийтън я снима на престола в Уестминстърското абатство - кралицата е облечена в тога, а в ръцете си държи жезъл и сфера, по този начин както са го правили предшествениците ѝ епохи обратно.
Останалото е история. 15 министър председатели на Англия (сред тях - три жени), 14 президенти на Съединени американски щати, 10 държавни глави на Франция и 9 канцлери на Германия се сменят в седемте десетилетия, откогато Елизабет II е кралица на Англия.
Собственото ѝ притежание се промени трагично - с деколонизацията и еманципирането на от ден на ден от нациите, на които е държавен глава, със следвоенната икономическа рецесия и мъчителните индустриални промени, с преоткриването на Лондон като международен финансов център, с оптимизма на 90-те, с глобализацията и с момента, в който Brexit постави началото на нова епоха.
В продължение на 70 години обликът ѝ е иконичен знак. Тя е Нейно Величество. Тя е дамата със кърпа, грейка и вълнена пола, която кара джипа си сама. Тя е черно-бялата фотография на корицата на " God Save the Queen " на Sex Pistols. Тя е принт на Анди Уорхол. Тя е най-важното " момиче на Бонд ". Тя е кралицата, която носи в чантата си сандвич с мармалад, с цел да го показа с мечето Падингтън.
Както и да се променяше светът на Елизабет II, тя остана Кралицата. Завинаги.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ