Коронакризата ни учи, че можем да преосмислим концепциите си за

Коронакризата ни учи, че можем да преосмислим концепциите си за градска подвижност и развиване. Градовете ни могат да станат по-чисти и по-зелени. Разполагаме с технологията за това. Ще се възползваме ли от този късмет?

Коронавирусът реализира нещо, за което природозащитниците от дълго време копнеят: празни улици и празно небе. По данни на управляващите в Берлин, Хамбург и Мюнхен по време на седмиците на изолираност по пътищата са се движили към 1/3 по-малко транспортни средства. Задръствания съвсем не е имало, а излъчванията въглероден двуокис са намелели доста.

Новата нормалност

Какво обаче ще се случи, когато всички тези, които се трудеха у дома, още веднъж тръгнат към работните си места?
Редакцията предлага
Според Михаел Ганзер от компанията за пътна телематика Kapsch TrafficCom, решенията на проблемите, свързани с придвижването и замърсяването, се крият във опциите на “умния ” град: “С едно интелигентно конфигуриране на светофарите, могат да бъдат лимитирани с 25% ”, споделя той. С помощта на изкуствения разсъдък и така наречен огромни данни (Big Data) цифровите технологии могат да покажат забележителни резултати с малко старания, твърди Ганзер.

Една от опциите е свързването в мрежа на колите и светофарите. “Новите коли към този момент разполагат с такива устройства, а всеки телефон има стратегии за локализиране ”. Ще рече, че нужната инфраструктура към този момент частично съществува, единствено би трябвало да бъде надградена, прибавя Ганзер.

В Мадрид, Мумбай и Кито към този момент работят системи, пренастройващи светофарите по отношение на настоящия трафик. Ганзер споделя, че построяването на системата коства на един жител към 2,50 евро, а поддръжката - към 1 евро на година. В същото време при 25% по-малко тапи всеки икономисва към 500 евро годишно. Технологията води до ограничение на, а лентите за придвижване могат да бъдат реорганизирани по този начин, че да има повече пространство за колоездачи и пешеходци.

Сензори и термокамери

Мартин Елдрахер, шеф на IT компания, също вижда шансове в рестриктивните мерки, зародили поради пандемията. “Цифровите технологии могат да оказват помощ за използване или намаляване на ограничения, да вземем за пример за обществена отдалеченост ”. Сензорите биха помогнали за съблюдаване на отдалеченост на работните места, а посредством термокамери може да се реализира надзор при публичния превоз и на огромни събития.

Според Елдрахер, градовете би трябвало да влагат в цифрова инфраструктура. „ Ако един град събира настояща информация за трафика, строителните действия и излъчванията благодарение на датчици и камери и я дава на открита платформа за данни, общински или частни сдружения могат да я преработват и дават на участниците в придвижването – напряко на таблото на автомобила или в смарт телефона ”, показва специалистът.

Персонализирани услуги от авиолиниите

По данни на Международната асоциация за въздушен превоз IATA, браншът чака загуби за към 300 милиарда евро за тази година. Според специалиста по въздушен превоз Йоаким Кирш, в дълготраен проект размерът на работа ще бъде 75% спрямо равнищата от преди експлоадирането на пандемията.

" Броят на командировките най-вероятно ще намалее, защото домашният офис и видеоконференциите потвърдиха своята успеваемост. Броят на ваканциите също ще намалее, тъй като доста хора няма да могат да си ги разрешават и офертите за почивки ще бъдат лимитирани ", споделя Кирш.

Използването на Big Data (масиви от данни), изкуственият разсъдък и омрежаването могат да понижат доста тапите в градовете ни

Според него фирмите би трябвало още веднъж да извърнат внимание на качеството, както и да се насочат към цифровата промяна. “Цялата верига на даване на услуга на пасажера би трябвало да бъде преосмислена и да стане доста по-лична ”, счита той. “С помощта на масиви от данни и разбор желанията на клиента могат да се извършват до най-малкия подробност ”, споделя Кирш. Такава нова услуга е да вземем за пример доставката на багаж.

По-малко офис-площи, повече зеленина?

Пред ново предизвикателство е изправен и. Много шефове на компании се замислят дали са им нужни огромни фирмени здания, щом работата от у дома действа добре.

Шефът на “Морган Стенли ” Джеймс Гормън разгласи, че една огромна част от 80-те хиляди чиновници на компанията ще продължат да работят вкъщи и след края на пандемията. Проучване измежду брокерите в Германия сочи, че 20% от офис постройките скоро няма да бъдат употребявани.

“Кризата с ковид повлия като катализатор на урбанистичното развиване ”, споделя архитектурният критик Никлас Мак. Занапред постройките ще би трябвало да оферират задоволително пространство, с цел да не бъдат застрашавани животът и здравето на работещите. Това значи по-малко небостъргачи, по-обширни търговски центрове, повече пространства за срещи и връзки. А прилежащата инфраструктура, включително пътища и паркинги, могат да правят отстъпка място на зелени площи и фитнес зали.