Корицата на книгата.Точно преди 100 години – на 19 ноември

Корицата на книгата.
Точно преди 100 години – на 19 ноември 1917 година, на фронта край Гевгели български юнаци от 13-а рота на 18-и пехотен Етърски полк посредством блестяща офанзива съумяват да пленят петима френски бойци. Води ги кап. Венко Начев, който е дядо на писателя Венцеслав Начев (1939 – 2010). Историята е разказана от инж. П. К. Трифонов, поручик от запаса, в особено издание от 1936 година. Предлагаме на читателите фрагмент от него.

Това се случи тъкмо след една година от офанзивата за преодоляване на височината 321. Воюващите страни бяха измислили всевъзможни способи за узнаване тайните на съперника: шпионаж, подкупи, крадене на проекти и ловене на пленници. От последните можеше да се научи най-добре за разположението или разбъркването на противниковите елементи, за прииждането на нови войски, за редуване от позициите на войски. Също от тях можеше да се узнае за броя и разположението на неприятелските оръдия, картечници, минохвъргачки и други И най-накрая – от разните хванати пленници можеше да се узнае за духа на неприятелските войски. Ето за какво позиционната война беше се обърнала и в лов на пленници.

От Щаба на 5-а пех. Дунавска дивизия се искаше да се заловят пленници. Правиха се няколко несполучливи опита. Един ден нашият пълководец на 13-а рота от 18-и пех. на Н. В. полк капитан Венко Начев изяви предпочитание да направи едно щурмово нахлуване. Дадено му бе право да си избере охотници. От доста явилите се той си избира 30 бойци и 4 души санитари. Той самичък почна да ги образова през деня и нощем зад фронта на полка. Щеше да се нападна една издадена позиция на французите, която самичък кап. Венко Начев бе избрал пред Кота 258 – ние наричахме “Острата чука ”. Ротният пълководец сортира за образование на командата си такова място, което наподобаваше на острата чука. След дълги образования на своите юнаци, което бе към 12 денонощия, най-накрая се дефинира деня за офанзивата.
Кап. Венко Начев.
Денят 19 ноември 1917 година беше определен за осъществяване на офанзивата. По целия фронт на дивизията нашите трябваше да създават демонстрации. Те трябваше да открият пушечна пукотевица, да се хвърлят ракети по цялата линия. Нашата артилерия също по цялата линия трябваше да открие огън, само че най-силния ще бъде концентриран на “Острата чука ”. С това се целеше да се заблуди съперникът и да не узнае точното място на нападението. Също и неприятелската артилерия трябваше да се заблуди. На “Острата чука ” нашата артилерия трябваше да бие 5 минути, след което да придвижи преградния си огън зад чуката. В този миг ще се създаде офанзивата. Демонстрацията и бомбардировката ще почне в 7 часа вечерта.

Преди уговореното време капитан Венко Начев със своите смелчаци взема изходно състояние при реката Люмница. Оттук неприятелската позиция е на 300 крачки и придвижването ще става по един стръмен терен, обраснал със слаби храсталаци. Начев си разпределя хората на три вериги, които ще се движат една след друга. Човек от човек ще има период две-три крачки. Всички си връзват на ръцете бяла забрадка. Паролата е “Етърец ”. Обути са с меки обуща и с каски на главите. Оръжието е заредена карабина с натъкнат нож и 8 бомби в торбички през рамо.

Ето настана решителният миг. Точно в 7 часа по целия фронт на дивизията закипя огън. Пушки, картечници, оръдия – всичко се сля в едно злокобно дрънкане и бумтене. Противникът е в неразбиране. По цялата негова линия почнаха да се извиват като змии стотици ракети, които като стигнат на избрана височина се разпръсват на десетки светлинни кандилца. Спускайки се към земята, те осветяват като ден всичко в близост. Ракети се хвърляха и от “Острата чука ”. Нашите юнаци притулени чакаха със спотаен мирис и туптящи сърца времето, когато ще се понесат напред. Кап. Венко Начев, гледайки на часовника си, четеше минутите до момента в който ще трае демонстрацията – стрелбата по “Острата чука ”. Минават се една, две, три минути. На “Острата чука ” 75 наши разнокалибрени оръдия сипят огън и жупел. Чуката е обърната на цялостен вулкан.

Минават се 5 тихи минути. Огънят е пренесен зад чуката. Нашите герои дебнешката се спущат напред. На 100 крачки от позицията те са видяни от неприятеля, който почва да хвърля бомби и един от нашите бива леко ранен в коляното. Веригите залягат. Кап. Начев виждайки, че може да пропадне офанзивата и да посрами честа на полка, изважда револвера и командва: Напред! Веригите се подвигат и като хали налитат на неприятелските окопи. Телените мрежи са раздрани от нашата артилерия и телорезачите от щурмовата команда. Нашите хвърлят 180 бомби в окопите и почват да ги чистят. Водят един заложник французин, ето втори, трети – всичко пет. Небивал триумф. Други наши смелчаци носят оръжие, патрони, каски. Един носи офицерска мушама. Всички минават пред очите на капитана. Всички са прибрани. Дава се ракет, че офанзивата успешно е приключена и почва изтеглянето. Нашите оръдия реват отначало върху позицията на “Острата чука ”. Неприятелят се сцепи и зашемети: не знае какво е станало и къде би трябвало да стреля. Нашите без жертви се изтеглят със своите пленници и титли. Неприятелската артилерия стреля няколко минути напразно и най-накрая млъкна. Там, на чуката, имаше мъртва тишина. Злите духове там още витаят и живите същества не смееха да се приближат
Луната ясно светеше и пръскаше своята приятна светлина по целия Божи простор. На чуката като че нищо не е било. В същото това време 5 души пленници, от които двама парижани, стояха с наведени глави пред палатките на командира на полка и недоумяваха дали това е реалност или сън. Не минали 3 километра, а се намират в напълно различен свят и конюнктура. Преди половин час са били в тяхната среда, подготвени да се бият до последно издихание. Говорили са на родния си език. А в този момент? Немощни същества. Треперещи от боязън. Минали единствено телените мрежи и стъпват в непозната непозната за тях страна. Изгубили всякаква вяра. Съдба…

И за какво са пристигнали тук на този фронт тия рожби на Велика Франция? Защо тази свободолюбива Франция е изпратила в Близкия изток такава армия. За завоевания ли? Не, а да основава нови плебеи и потиснати нации, с цел да няма мир на земята…