Корицата на Какво радва мозъка ви“ от ИК Изток –

Корицата на „ Какво радва мозъка ви “ от ИК „ Изток – Запад “.
Защо постоянно избираме път на държание с пагубни последствия? Защо сме склонни да саботираме сами мъчно извоювани позиции? Защо настояваме, че сме прави даже когато всички доказателства сочат противоположното?

Новата книга “Какво радва мозъка ви ” на Дейвид Дисалво (ИК “Изток – Запад ”) ще отговори на всички тези въпроси и ще ви помогне да разберете механизмите на мозъка. Тя ще ви отвори очите за един незабравим абсурд: това, което желае вашият мозък, постоянно не е това, от което се нуждае. В реалност огромна част от това, което прави мозъка ни “щастлив ”, води до неточности, предразсъдъци и изкривявания, а измъкването от личната ни глава се оказва извънредно мъчно.
Авторът Дейвид Дисалво.
Авторът ще изясни необяснимото: за какво постоянно мислим и действаме по метод, който напълно опонира на личните ни ползи. Ще извади на показ автоматизираните ментални модели, които ръководят живота ни. Ще ни запознае с механизмите за операция, с цел да не ставаме пионки в непознатата игра за превъзходство. В поддръжка на тезата си Дисалво ще включи проучвания от еволюционната и обществената логика на психиката, когнитивната просвета, неврологията и даже маркетинга и стопанската система. В резултат на наученото ще успеем да идентифицираме слабостите на мозъка си, с цел да живеем по-осъзнат и пълностоен живот.

Откъс

Има ли инцидентни съвпадения

Възглавниците на илюзията са неизброими като снежинките в снежна стихия.

Ралф Уолдо Емерсън, “Пътят на живота ”
Вляво – Енцо Ферари, създател на автомобилната компания Ferrari, умрял през 1988 година Вдясно – Месут Йозал, футболист, роден през 1988 година Дали е инцидентно съвпадане?
Нека опитаме дребен умствен опит. Първо, представете си, че вървите в летище. Докато крачите, се натъквате на поредност от променливи, които се появяват по инцидентен метод, само че елементарно могат да се интерпретират като странни съвпадения. Например едно и също число (да речем 429) се появява на разнообразни места в продължение на към 45 минути: цената на списание; часа, който демонстрира часовникът ви, когато го поглеждате; цифрата, отпечатано на гърба на нечия тениска; цената на ледения йогурт. Тези странни, бързо появяващи се съвпадения ви съпътстват до качването в самолета. Когато това става, номерът на вашия полет злокобно попада в поредицата от съвпадения: това е полет 1429. Изправени сте пред избора да разчетете смисъл в тези съвпадения или да ги пренебрегнете. Даден ли ви е “знак ” за полета? Ако е по този начин, от кого? И какво би могъл да значи? Трябва ли да се качите в самолета, или да промените билета си за идващия полет, който е с номер, друг от този чудноват модел?

Пример като този е задоволителен, с цел да подложи на тестване скептицизма на множеството хора: дали инцидентните феномени значат нещо, когато като че ли подхождат на някакъв модел? Но в случай че този модел значи нещо, какъв е компасът за насочване в смисъла? Тъй като се каните да се качите в самолета, първата реакция е, че ви предизвестяват да не се качвате в самолета. Изглежда окей. Тогава обаче какъв брой други от останалите, които се канят да се качат на същия аероплан, са получили сравнимо предизвестие? И в случай че не са получили, за какво вие сте получателят на тази привилегирована информация? А също така съществува и изцяло другата опция да ви е бил даден знак, че нещо положително ще се случи с вас в този аероплан. Може би ще седнете до бъдещия си брачен партньор или някой, който в последна сметка ще ви предложи високоплатена работа. И още веднъж: по какъв начин в действителност може да сте сигурни? Струва ли си да се поеме рискът? Ако се качите на самолета и той се разбие, до момента в който се спускате, ще знаете, че е можело да действате въз основа на “знака ”, само че сте избрали да не го извършите. Само при мисълта за тази опция вадички от пот се стичат по челото ви.

Добре. Сега спрете и си поемете въздух.

Ако да прочетете този параграф е било фрустриращо за вас, тогава първата част от моята теза е показана. Тя се свежда просто до това: смисълът, който придаваме на модели на съвпадения, поражда и населява само съзнанието ни и по-късно се проектира в света. Проблемът е, че откакто нашият откриващ модели мозък получава базисните детайли на безапелационна история – такава с благоприятни условия, които може да ни слагат в заплаха или да са ни от изгода, – е мъчно да се измъкнем от процеса. В този случай ще е мъчно да пренавиете мисловната лента и да се запитате за какво въобще сте почнали да търсите 429. Може би сте видели цифрата два пъти и даже този обикновен модел е сложил мозъка ви нащрек, като резултатът е стягане на фокуса и разширение на модела. След като това е станало, откриването на още образци на 429 в летището няма да е мъчно. Те ще стартират да изпъкват като червени неонови знаци на черен декор. Истината е, че вашата сигурност въобще не е била в по-голям риск, в сравнение с в случай че не бяхте претърпели съвпаденията – и рационално видяно, вие сте го знаели от самото начало. Но както ще забележим по-нататък, пропастта сред библиотеката с знания на щастливия мозък и нашите дейности е по-голяма, в сравнение с подозираме.

Ето още един образец, този път изцяло меродавен и изваден от персоналния ми репертоар със инцидентни прекарвания. Бях на към 8 години, живеехме в Рочестър, Ню Йорк и играех самичък в снега покрай алеята на къщата ни. Докато бях на открито, станаха три странни неща. Първо, подуших нещо непоносимо – нещо като умряло животно. На онази възраст нямах кой знае какъв опит с животни (като изключим нашето куче), само че по някаква причина свързах миризмата във въздуха с животно. Тя изчезна единствено след няколко минути и аз продължих да си играя. След това чух нещо, което съгласно мен беше шумно дишане – прекомерно шумно, с цел да е човек. Огледах към къщата, само че не открих никого и нищо, а шумът спря. Накрая, до момента в който строях снежен форт от пряспата около алеята към къщата, погледнах надолу и видях леке замърсен сняг на алеята с отчетлива форма. Колкото повече го гледах, толкоз по-определено ставаше петното… и аз заключих, че формата е на мечка: глава, тяло, крайници и нокти. Не след дълго майка ми ме извика вкъщи за вечеря. По малкия екран предаваха локалните вести и вниманието ми неотложно беше привлечено към една от топ историите: черна мечка избягала от градската зоологическа градина и към момента била на независимост.

Е, какво мислите? Случайни съвпадения или знак за отбягване на заплаха? Ще ви оставя да разсъждавате върху това, до момента в който ние продължаваме напред.