Гоф: В Париж гледната ми точка за живота и тениса се промени
Кори Гоф разкри, че сестрите Уилямс са били тенисистките, които са я въодушевили да стартира да се занимава с този спорт. Световната №12, която на тазгодишния Ролан Гарос доближи до първия си „ мейджър “ край, съобщи, че макар загубата в мача за купата, случилото се в Париж е било доста значим миг освен в кариерата, само че и в живота ѝ като цяло.
„ В Париж гледната ми точка се промени. Осъзнах, че в живота има доста по-важни неща от тениса, успехите и загубите. Трябва да се наслаждаваш на живота. Не желая след години да скърбя за това, че не съм се забавлявала, колкото съм могла, тъй като съм била прекомерно съсредоточена върху резултатите си на корта. Професионалните ми цели си остават непроменени и към момента съм решена да се боря за най-големите титли, само че към този момент психическата ми настройка е друга “ – показа американката пред ESPN.
„ Дълго време излизах на корта със устрема да бъда идната огромна американска звезда, идната Серина. Това обаче не е повода да играя тенис. Преди споделях, че желая да съм най-великата, тъй като хората чакаха да го чуят. Сега го споделям, тъй като в действителност го мисля “.
„ Когато приключа кариерата си, не желая да бъда запомнена само като добра тенисистка. Искам да ме запомнят и като добър човек и заслужен дипломат на този спорт. Още като дребна татко ми непрекъснато ми повтаряше, че мога да трансформира света с ракетата си. Дълго време не знаех какво има поради, само че мисля, че към този момент стартирам да разбирам. Нашият спорт е естрада, посредством която можеш да достигнеш до доста хора. В тениса играчите много рядко показват мнението си по наболели тематики, най-малко спрямо други спортове. Мисля, че да не заемам позиция по значими за обществото въпроси би било демонстрация на безнаказаност “ – сподели още втората ракета на Съединени американски щати.
Гоф разяснява и голямото въздействие, което сестрите Уилямс са оказали върху нея още в детските ѝ години.
„ Серина, Винъс, Серина, Винъс. Само това виждах като дете. С треньора ми гледахме само техните мачове и въобще не обръщах внимание на другите тенисистки. След като победих Винъс на Уимбълдън ѝ благодарих за всичко и ѝ споделих, че надали щях да стана тенисистка без въздействието, което оказа върху мен. Винаги съм мечтала да се изправя против най-малко една от тях, само че мислех, че когато стана професионалистка, те към този момент ще са се отдръпнали. Не мислех, че ще печеля оня мач, тъй като е мъчно да повярваш в нещо сходно, когато играеш против един от идолите си “.
