Как Китай победи САЩ и спря една от най-големите им военни инвазии
Корейският полуостров постоянно притегля вниманието на международните медии, за жалост освен поради богатата си история, просвета и забележителности, само че и поради напрежението сред Северна и Южна Корея. Това напрежение се екстраполира от обстоятелството, че от повече от 70 години Съединените американски щати се месят в делата на корейците в границите на своята тактика за поддържане на военно наличие на разнообразни основни точки в Евразия. В днешно време Корейският полуостров продължава да бъде значим за Съединени американски щати, тъй като военното им наличие там може да се преглежда като опасност освен за Северна Корея, само че и за Китай и Русия. Малцина знаят, че в действителност при най-кървавата ескалация сред Севера и Юга, а точно така наречен Корейска война от 1950 до 1953 година, американската войска е победена..... от Китай.
Защото Китайската национална република оказва помощ на Корейската народно-демократична република да се отбрани от американците, които заплашват в даден миг да прегазят севернокорейците и да подложат страната на огромни опустошения, в това число с тежки бомбардировъчни акции и превъзхождаща сухопътна мощ. По това време Китай самичък е преди малко излязъл от спора със силите на Гуоминдана на Чан Кайши, а пет години по-рано и от Втората международна война, където страната дава милиони жертви, убити от японските нашественици.
И макар че по това време младата Китайска национална република не е днешният стопански колос, а към момента бедна и селска страна, тя съумява да помогне на Пхенян да отблъсне Съединени американски щати, непозволявайки на целия полуостров да се трансформира в американска военна база.
А за какво Съединени американски щати нахлуват в Корея?
Разбира се, едва ли някой може да одобри за чиста монета изказванията, че Съединени американски щати нахлули в Корея, с цел да пазят демокрацията и Южна Корея от " комунистите ". Обяснението не е обвързвано с клиширани приказки за " народна власт ", " човешки права " и други обичани разкази на някои историци и медии от Запада, а с чистата и сурова геополитика. Корейският полуостров е огромен, гъсто обитаем, има минерални запаси и най-важното, разрешава на американците да заплашват по това време, както Китайската национална република, по този начин и Съветския съюз.
Контролът над цяла Корея щеше да разреши на Вашингтон да разположи колосални военни сили на полуострова, които да могат в един миг или да ударят по огромното далекоизточно пристанище на Съюз на съветските социалистически републики - Владивосток, или в различен миг да застрашат Манджурия (североизточен Китай). Географията е такава, че безспорен надзор над Корея би дал на американците и съществено преимущество в морския спектакъл на възможни бойни дейности в Източнокитайско море.
Неслучайно Мао Дзъдун споделя: " Да влезем във войната е в огромна наша полза; в огромен минус ще ни е, в случай че не влезем във войната ".
Китайският водач е осъзнавал, че в случай че цяла Корея падне под американски надзор, нищо няма да спре Съединени американски щати да заплашват, както Манджурия, по този начин и Източнокитайско море, в това число цялото гъсто обитаемо източно крайбрежие на Китай. В този смисъл, с цел да предотврати разполагането на стотици хиляди противников бойци по границите си, Китай взема решение да помогне на своя комшия Корея. Това се признава и от доайена на американската дипломация Хенри Кисинджър в книгата му " Дипломацията ":
" Мао има причина да заключи, че в случай че не спре Америка в Корея, може да му се наложи да се бие с Америка на китайска територия. "
Как китайските доброволци победиха американската суперсила
Китай влиза във войната през октомври 1950 година, когато Северна Корея към този момент колкото да се държи пред напора на големите американски, южнокорейски и други военни сили, които към този момент напират на територията й. Противно на спекулациите на някои американски и южнокорейски историци, Китай не влиза в спора по свое убеждение, а едвам след покана от страна на севернокорейското държавно управление.
Севернокорейският външен министър и водача Ким Чен Ир пишат особено писмо до " уважавания приятел Мао Дзъдун ", искайки помощ от своите китайски съседи.
" Нямаме избор с изключение на да желаяме да ни предоставите специфична помощ при положение, че враговете стартират набези на север от 38-ия паралел, ние обезверено ще чакаме, Народно-освободителната войска да помогне на интервенциите на нашата войска като изпрати непосредствено бойци! " - пишат севернокорейците на китайското управление.
От китайска позиция намесата на КНР е обективна, тъй като китайските доброволци и страна оказват помощ на прилежаща страна, която е на ръба на боен колапс, да отбрани своята територия, а също по този начин помагайки на севернокорейците работят превантивно и против бедата, която би надвиснала над Китай, в случай че американците овладеят цяла Корея. Неслучайно в Китай назовават този спор " войната за въздържане на американската експанзия и помощ на Корея ".
Американският военачалник Дъглас Маккартър към октомври 1950-та година е убеден, че военният капацитет на Северна Корея е погубен. Против всякаква логичност и здрав разсъдък, той изпраща войски в най-северните елементи на Северна Корея, само че там американците ги чака изненада - хиляди китайски военни доброволци, които стартират да изтласкват американците. На 1 ноември китайците побеждават американците при Унсан.
Осма американска войска, изправена пред комбинираните китайско-севернокорейски сили, се изтегля на по-укрепени позиции, а самият Маккартър почва да прави проекти за нова атака. Американците възобновяват и тежката си бомбена акция в северните елементи на КНДР, пробвайки се да унищожат локалната инфраструктура (а също и да сплашат популацията, с цел да понижат поддръжката му за военно-политическото ръководство). В последна сметка обаче, Съединени американски щати съумяват да унищожат едвам 1/3 от мостовете и инфраструктурата в северните провинции.
От своя страна китайците се борят по самопризнание даже на американски очевидци, изключително гневно и самоуверено, а демонстрират и огромен опит и умеене, които явно са насъбрани в съпротивата против японците през Втората международна война. Стига се даже до това, че китайски сили обкръжават елитния Х американски корпус при язовира Чосин. В това тежкос ражение умират 7304 китайци, а 14,000 са ранени, до момента в който самите Съединени американски щати дават съвсем 14,000 загуби. Резултатът е, че китайците в действителност побеждават и обръщат американските сили в бягство.
През януари 1951 година силите на Съединени американски щати и Южна Корея не престават да отстъпват пред китайско-севернокорейските бойци, а президентът Трумън даже афишира, че Вашингтон ще обмисля дали да не употребява атомно оръжие.
За да си представим какъв брой доста намесата на китайските доброволци трансформира играта за Съединени американски щати, дано да кажем, че бюджетът им за защита за фискалната 1952 година скача от 13 милиарда по-рано до 55 милиарда $.
На 4 януари 1951 година американците изтеглят даже Сеул, опасявайки се, че няма да устоят на натиска. По това време войната се е обърнала дотам, че тези, които по-рано са били на крачка да завладяват цяла Северна Корея, в този момент самите се изтеглят от южнокорейската столица.
В последна сметка Сеул е взет още веднъж от китайско-севернокорейските сили след тежки боеве, като се има поради, че Съединени американски щати ангажират освен стотици хиляди свои бойци, само че и елементи от целия Запад. Така да вземем за пример, единствено Британската общественост обезпечава за войната на Съединени американски щати 50,000 бойци. Дори една Турция дава на Съединени американски щати 5000 бойци за нашествието в Корея.
Друг забавен факт е, че по това време нито Китай, нито Северна Корея имат положително въоръжение в сухопътните сили, а що се отнася до Военновъздушни сили, двете страни на практика нямат нищо, което да се приближи до американското въздушно владичество, което е открито над Корейския полуостров. Въпреки преимуществата, които Съединени американски щати имат, китайците и севернокорейците сполучливо се борят до края на войната, като съумяват да възстановят границите по 38-ия паралел.
Какви са следствията от войната за района?
На първо място следствията са, че Северна Корея резервира своята самостоятелност, а Съединените щати не съумяват да наложат тотално владичество над Корейския полуостров. Нещо повече, в прочут смисъл Съединени американски щати губят интернационален авторитет и ореола си на непобедимост.
За страдание разделянето на корейския народ продължава и до през днешния ден, само че след успеха на китайците и севернокорейците в тази война (победа, тъй като Съединени американски щати не съумяват да реализират задачите си), мирът на полуострова продължава повече от 70 години. За да подсигуряват стратегическите си ползи през цялото това време та чак до ден сегашен, Съединени американски щати държат големи военни сили в Южна Корея.
Човешките последици от войната, уви, са доста тежки. Загиват близо два милиона и половина души в тази кървава война. Индустрията на Северна Корея, която до тогава е по-развитата част от полуострова, е унищожена от американските бомбардировки. По време на военните дейности и след тях, когато американските въоръжени сили се откриват в Южна Корея, има голям брой произшествия, в това число всеобщо обезчестяване на корейски дами от американски бойци. Сиропиталищата в двете Кореи са претъпкани с децата на изнасилени от американците корейки.
Интересен факт е, че след Корейската война, която Съединени американски щати показват като " отбрана на Южна Корея от комунистите ", в южнокорейското общество скача равнището на американофобия. В дадени моменти от Студената война и съвремието, над 40 % от южнокорейците са гледали съгласно социолозите неблагосклонно на американците. Друга причина с изключение на разрушенията и изнасилванията, които американците предизвикват, е фактът, че Вашингтон поддържа диктатурата на военачалник Пак Чон Хи.
Напрежението през днешния ден
За страдание, напрежението сред Северна и Южна Корея продължава да съществува, а обединяването на полуострова не се вижда в обозримото бъдеще.
Северна Корея продължава да е подложена на тежки наказания от Съединени американски щати и съдружниците им, което изключително след разпада на Съюз на съветските социалистически републики докара до тежки проблеми в страната, в това число и апетит. Присъствието на американски войски на полуострова кара севернокорейците да приоритизират въоръжените си сили пред други разноски. Южна Корея от своя страна постоянно се люшка сред желанието си да организира самостоятелна политика и да пази своите национални ползи в стопанската система и освен, и американското геополитическо въздействие.
Факт е обаче, че Китайската национална република е най-големият сътрудник и на двете страни. И до момента в който за Северна Корея ситуацията е повече или по-малко ясно, тъй като страната е подложена на интернационална изолираност от Запада, то за Южна Корея, която се смяташе надали не за подвластна от Съединени американски щати, не всичко е толкоз просто. Най-големият търговски сътрудник на Южна Корея е Китай. От 1986 година Сеул и Пекин имат дипломатически връзки, а южнокорейците към този момент признават Китайската национална република за единствен законен представител на китайския народ. Въпреки това, от време на време, както наскоро се случи, някои южнокорейски политици под американско давление си разрешават да вършат мнения по Тайванския въпрос.
Но Южна Корея не може да си разреши, макар натиска на Съединени американски щати, да скъса с Китайската национална република, тъй като с изключение на близки култури и богата обща история, двете страни са доста свързани и стопански. Близо 20 % от износа на Южна Корея е за Китай. Стокооборотът сред тях е бил цели 140 милиарда $.
По-важното е, че Китай постоянно се е застъпвал за разговор към Корейския полуостров и съгласие сред Севера и Юга. Не същото може да се каже за други външни фактори, които постоянно са се опитвали да разпалват напрежение сред двете половини на Корея.
Само едно всеобхватно съдействие и разговор сред Северна Корея, Южна Корея, Китай, Русия и други фактори в района, може да подсигурява запазването на мира и следващи стъпки към деескалация, вместо към милитаризация и борба. Дали ще забележим такова нещо времето ще покаже.
Защото Китайската национална република оказва помощ на Корейската народно-демократична република да се отбрани от американците, които заплашват в даден миг да прегазят севернокорейците и да подложат страната на огромни опустошения, в това число с тежки бомбардировъчни акции и превъзхождаща сухопътна мощ. По това време Китай самичък е преди малко излязъл от спора със силите на Гуоминдана на Чан Кайши, а пет години по-рано и от Втората международна война, където страната дава милиони жертви, убити от японските нашественици.
И макар че по това време младата Китайска национална република не е днешният стопански колос, а към момента бедна и селска страна, тя съумява да помогне на Пхенян да отблъсне Съединени американски щати, непозволявайки на целия полуостров да се трансформира в американска военна база.
А за какво Съединени американски щати нахлуват в Корея?
Разбира се, едва ли някой може да одобри за чиста монета изказванията, че Съединени американски щати нахлули в Корея, с цел да пазят демокрацията и Южна Корея от " комунистите ". Обяснението не е обвързвано с клиширани приказки за " народна власт ", " човешки права " и други обичани разкази на някои историци и медии от Запада, а с чистата и сурова геополитика. Корейският полуостров е огромен, гъсто обитаем, има минерални запаси и най-важното, разрешава на американците да заплашват по това време, както Китайската национална република, по този начин и Съветския съюз.
Контролът над цяла Корея щеше да разреши на Вашингтон да разположи колосални военни сили на полуострова, които да могат в един миг или да ударят по огромното далекоизточно пристанище на Съюз на съветските социалистически републики - Владивосток, или в различен миг да застрашат Манджурия (североизточен Китай). Географията е такава, че безспорен надзор над Корея би дал на американците и съществено преимущество в морския спектакъл на възможни бойни дейности в Източнокитайско море.
Неслучайно Мао Дзъдун споделя: " Да влезем във войната е в огромна наша полза; в огромен минус ще ни е, в случай че не влезем във войната ".
Китайският водач е осъзнавал, че в случай че цяла Корея падне под американски надзор, нищо няма да спре Съединени американски щати да заплашват, както Манджурия, по този начин и Източнокитайско море, в това число цялото гъсто обитаемо източно крайбрежие на Китай. В този смисъл, с цел да предотврати разполагането на стотици хиляди противников бойци по границите си, Китай взема решение да помогне на своя комшия Корея. Това се признава и от доайена на американската дипломация Хенри Кисинджър в книгата му " Дипломацията ":
" Мао има причина да заключи, че в случай че не спре Америка в Корея, може да му се наложи да се бие с Америка на китайска територия. "
Как китайските доброволци победиха американската суперсила
Китай влиза във войната през октомври 1950 година, когато Северна Корея към този момент колкото да се държи пред напора на големите американски, южнокорейски и други военни сили, които към този момент напират на територията й. Противно на спекулациите на някои американски и южнокорейски историци, Китай не влиза в спора по свое убеждение, а едвам след покана от страна на севернокорейското държавно управление.
Севернокорейският външен министър и водача Ким Чен Ир пишат особено писмо до " уважавания приятел Мао Дзъдун ", искайки помощ от своите китайски съседи.
" Нямаме избор с изключение на да желаяме да ни предоставите специфична помощ при положение, че враговете стартират набези на север от 38-ия паралел, ние обезверено ще чакаме, Народно-освободителната войска да помогне на интервенциите на нашата войска като изпрати непосредствено бойци! " - пишат севернокорейците на китайското управление.
От китайска позиция намесата на КНР е обективна, тъй като китайските доброволци и страна оказват помощ на прилежаща страна, която е на ръба на боен колапс, да отбрани своята територия, а също по този начин помагайки на севернокорейците работят превантивно и против бедата, която би надвиснала над Китай, в случай че американците овладеят цяла Корея. Неслучайно в Китай назовават този спор " войната за въздържане на американската експанзия и помощ на Корея ".
Американският военачалник Дъглас Маккартър към октомври 1950-та година е убеден, че военният капацитет на Северна Корея е погубен. Против всякаква логичност и здрав разсъдък, той изпраща войски в най-северните елементи на Северна Корея, само че там американците ги чака изненада - хиляди китайски военни доброволци, които стартират да изтласкват американците. На 1 ноември китайците побеждават американците при Унсан.
Осма американска войска, изправена пред комбинираните китайско-севернокорейски сили, се изтегля на по-укрепени позиции, а самият Маккартър почва да прави проекти за нова атака. Американците възобновяват и тежката си бомбена акция в северните елементи на КНДР, пробвайки се да унищожат локалната инфраструктура (а също и да сплашат популацията, с цел да понижат поддръжката му за военно-политическото ръководство). В последна сметка обаче, Съединени американски щати съумяват да унищожат едвам 1/3 от мостовете и инфраструктурата в северните провинции.
От своя страна китайците се борят по самопризнание даже на американски очевидци, изключително гневно и самоуверено, а демонстрират и огромен опит и умеене, които явно са насъбрани в съпротивата против японците през Втората международна война. Стига се даже до това, че китайски сили обкръжават елитния Х американски корпус при язовира Чосин. В това тежкос ражение умират 7304 китайци, а 14,000 са ранени, до момента в който самите Съединени американски щати дават съвсем 14,000 загуби. Резултатът е, че китайците в действителност побеждават и обръщат американските сили в бягство.
През януари 1951 година силите на Съединени американски щати и Южна Корея не престават да отстъпват пред китайско-севернокорейските бойци, а президентът Трумън даже афишира, че Вашингтон ще обмисля дали да не употребява атомно оръжие.
За да си представим какъв брой доста намесата на китайските доброволци трансформира играта за Съединени американски щати, дано да кажем, че бюджетът им за защита за фискалната 1952 година скача от 13 милиарда по-рано до 55 милиарда $.
На 4 януари 1951 година американците изтеглят даже Сеул, опасявайки се, че няма да устоят на натиска. По това време войната се е обърнала дотам, че тези, които по-рано са били на крачка да завладяват цяла Северна Корея, в този момент самите се изтеглят от южнокорейската столица.
В последна сметка Сеул е взет още веднъж от китайско-севернокорейските сили след тежки боеве, като се има поради, че Съединени американски щати ангажират освен стотици хиляди свои бойци, само че и елементи от целия Запад. Така да вземем за пример, единствено Британската общественост обезпечава за войната на Съединени американски щати 50,000 бойци. Дори една Турция дава на Съединени американски щати 5000 бойци за нашествието в Корея.
Друг забавен факт е, че по това време нито Китай, нито Северна Корея имат положително въоръжение в сухопътните сили, а що се отнася до Военновъздушни сили, двете страни на практика нямат нищо, което да се приближи до американското въздушно владичество, което е открито над Корейския полуостров. Въпреки преимуществата, които Съединени американски щати имат, китайците и севернокорейците сполучливо се борят до края на войната, като съумяват да възстановят границите по 38-ия паралел.
Какви са следствията от войната за района?
На първо място следствията са, че Северна Корея резервира своята самостоятелност, а Съединените щати не съумяват да наложат тотално владичество над Корейския полуостров. Нещо повече, в прочут смисъл Съединени американски щати губят интернационален авторитет и ореола си на непобедимост.
За страдание разделянето на корейския народ продължава и до през днешния ден, само че след успеха на китайците и севернокорейците в тази война (победа, тъй като Съединени американски щати не съумяват да реализират задачите си), мирът на полуострова продължава повече от 70 години. За да подсигуряват стратегическите си ползи през цялото това време та чак до ден сегашен, Съединени американски щати държат големи военни сили в Южна Корея.
Човешките последици от войната, уви, са доста тежки. Загиват близо два милиона и половина души в тази кървава война. Индустрията на Северна Корея, която до тогава е по-развитата част от полуострова, е унищожена от американските бомбардировки. По време на военните дейности и след тях, когато американските въоръжени сили се откриват в Южна Корея, има голям брой произшествия, в това число всеобщо обезчестяване на корейски дами от американски бойци. Сиропиталищата в двете Кореи са претъпкани с децата на изнасилени от американците корейки.
Интересен факт е, че след Корейската война, която Съединени американски щати показват като " отбрана на Южна Корея от комунистите ", в южнокорейското общество скача равнището на американофобия. В дадени моменти от Студената война и съвремието, над 40 % от южнокорейците са гледали съгласно социолозите неблагосклонно на американците. Друга причина с изключение на разрушенията и изнасилванията, които американците предизвикват, е фактът, че Вашингтон поддържа диктатурата на военачалник Пак Чон Хи.
Напрежението през днешния ден
За страдание, напрежението сред Северна и Южна Корея продължава да съществува, а обединяването на полуострова не се вижда в обозримото бъдеще.
Северна Корея продължава да е подложена на тежки наказания от Съединени американски щати и съдружниците им, което изключително след разпада на Съюз на съветските социалистически републики докара до тежки проблеми в страната, в това число и апетит. Присъствието на американски войски на полуострова кара севернокорейците да приоритизират въоръжените си сили пред други разноски. Южна Корея от своя страна постоянно се люшка сред желанието си да организира самостоятелна политика и да пази своите национални ползи в стопанската система и освен, и американското геополитическо въздействие.
Факт е обаче, че Китайската национална република е най-големият сътрудник и на двете страни. И до момента в който за Северна Корея ситуацията е повече или по-малко ясно, тъй като страната е подложена на интернационална изолираност от Запада, то за Южна Корея, която се смяташе надали не за подвластна от Съединени американски щати, не всичко е толкоз просто. Най-големият търговски сътрудник на Южна Корея е Китай. От 1986 година Сеул и Пекин имат дипломатически връзки, а южнокорейците към този момент признават Китайската национална република за единствен законен представител на китайския народ. Въпреки това, от време на време, както наскоро се случи, някои южнокорейски политици под американско давление си разрешават да вършат мнения по Тайванския въпрос.
Но Южна Корея не може да си разреши, макар натиска на Съединени американски щати, да скъса с Китайската национална република, тъй като с изключение на близки култури и богата обща история, двете страни са доста свързани и стопански. Близо 20 % от износа на Южна Корея е за Китай. Стокооборотът сред тях е бил цели 140 милиарда $.
По-важното е, че Китай постоянно се е застъпвал за разговор към Корейския полуостров и съгласие сред Севера и Юга. Не същото може да се каже за други външни фактори, които постоянно са се опитвали да разпалват напрежение сред двете половини на Корея.
Само едно всеобхватно съдействие и разговор сред Северна Корея, Южна Корея, Китай, Русия и други фактори в района, може да подсигурява запазването на мира и следващи стъпки към деескалация, вместо към милитаризация и борба. Дали ще забележим такова нещо времето ще покаже.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ