„Фигаро“: Булгари“ са българи, а не гърци
Корените на основателя на световноизвестната компания за бижута, часовници, парфюми, козметика, чанти и други хубави неща „ Булгари “, както е нейното име в оригинал на италиански или „ Бюлгари “, казано по френски, са български. А не са гръцки, както се смяташе до момента и както нормално твърдяха в дописките си за колоса на лукса профилирани в отразяването на „ лайфстайла “ международни кореспонденти. Вършеха го без значение от обстоятелството, че името в оригинал на родения в малко селце в гръцкия Епир създател е Сотириос Вулгарис, значи Сотир Българина. Но както един път някакъв негов биограф от южната ни съседка означи за да парира догадките за българския му генезис, нямало нищо чудно в това той да се споделя Вулгарис. Примерно тъй като и в България имало хора, които носят семейството „ Греков “, но напълно не са гърци, нали? Та меродавният парижки ежедневник „ Льо Фигаро “ написа предходната седмица в специфичното си приложение „ Легенда “, отдадено на 140-та годишнина на компанията, следното: „ Няма подозрение за това, че фамилията /на Сотириос Вулгарис/ един ден е емигрирало от България /в Гърция/ “. Значи съгласно очевидно добре квалифицирания създател на обявата Жером Ановер, семейството на Сотириос е с българска кръв, а най-вероятно повода за напускането на територията на нашата страна е опасността от експлоадирането на поредна руско-турска война, може би тази от 1853 - 1856 година, по известна като „ Кримска “. Както и да е, само че Сотириос е роден на 18 март 1857 година в дребното гръцко село Каларитес, в планините източно от Янина, където татко му Георгис Вулгрис и майка му Елени към този момент живеят.
Основателят Сотирио Булгари пред магазина си през 1905 година
По това време Епир е също под османско владичество, жестокостта на окупацията обаче е някак по-далеч от непристъпните планини, но заплахите са доста, защото след няма и две десетилетия руснаците и турците отново водят война на Балканите. Сотириос към този момент е младеж и цялото му семейство работи за албанските бейове – прави обици, колиета и гривни от злато и сребро за дамите им, а за тях самите кове изящни ножници за ками и ятагани, токи за колани, изящни кутийки за златни монети и декорации. Но тътенът на отприщилата се през 1877 година на територията на България руско-турска война стартира да тресе и Епир, като кара двйсетгодишния юноша и татко му Георгис да се реалокират в Корфу – близкия остров в Йонийско море, който малко ги приближава до Италия. Две години по-късно, през 1880 година, младият златар продължава пътя си към Апенините, без татко си, само че с другар на име Димитър Николов, който пък е 100 % българин. Първо стопират в Бриндизи, там стартират да вършат евтини, само че красиви декорации, от които натрупват дребен капитал и вземат решение да се реалокират в по-големия и богат по това време Неапол. Работят непрекъснато, продават всичко, което творят, само че няма и година след идването им под Везувий кражба с щурм на дребния дюкян на ортаците-приятели им лишава до шушка това, което имат. Димитър се поболява от тъга и след броени дни умира, а изгубил всичко, само че не и вярата да успее в живота, Сотириос потегля пешком на север.
След десетина дни идва в Рим без пукната лира в джоба, чука на вратите на няколко ателиета за бижута - усещайки гения му, остарял занаятчия го приема да му оказва помощ. Двайсет и пет годишният мъж към този момент е „ поииталианчил “ името си от Сотириос Вулгарис на Сотирио Булгари, работи старателно, малко по малко се замогва. До степен през 1884 година, тъкмо преди 140 години, да отвори личен златарски дюкян на фамозната улица „ Систина “ в космополитния квартал на Вечния град, сред световноизвестните по това време хотели за височайши посетители „ Д’Ингелтера “, „ Дьо Рюси “ и наоколо с величествената „ Вила Медичи “, определена от Наполеон Бонапарт за резиденция на френския дипломат.
На процедура това е първият същински бутик на Сотирио, който две години по-късно той реалокира на към този момент заформилата се като съществена римска комерсиална улица за богати клиенти „ Кондоти “ и който от ония времена, та до през днешния ден, компанията „ Булгари “ не е напускала. А от избледняла фотография от 1900 година се вижда какво се е продавало вътре – катарами за колани, сребърни и кристални съдове и чаши, колиета, гривни, принадлежности за хранене. Над входната врата пък е била окачена реклама ненапълно на италиански, след това на френски, като че ли да предскаже бъдещата благосъстоятелност на компанията век и нещо по-късно, през 2011 година, когато я купува против 4,3 милиарда евро парижкият колос на лукса и модата „ Луи Вюитон “. Та през ония години на въпросната реклама пишело: „ Антики, бижута, артистична сребърна посуда, любопитни неща “.
Успехът наподобява е бил огромен, защото след няколко години Сотирио открива един след различен бутици в нашумелия приморски курорт Сан Ремо, отново в Неапол, само че към този момент в неговата най-изискана и добре охранявана зона, в близкото до Неапол крайморско украшение Соренто, в приказното и свръх посещавано от богаташи градче Беладжо на брега на чудното езеро Комо в Северна Италия, в швейцарския град Люцерн и обожавания и тогава, и през днешния ден, изтънчен зимен курорт Сен Мориц.
Успява Сотирио да разкрие тези нови магазини-ателиета, тъй като към този момент му оказват помощ двамата негови синове Константино и Джорджо, родени от брака му през 1888 година със залюбената на о. Корфу красавица Елена. Според Жером Ановер от „ Льо фигаро “ наследилите златарския гений на татко си млади мъже обаче не се задоволяват с извайваните от него декорации най-много от сребро и в малко ориенталски жанр, а прибавят към тях същински бижута. „ С диаманти, перли и други скъпоценни камъни “, както ги прецизира римският търговско-занаятчийски указател от 1915 година, тъй като Константино и Джорджо стартират да постановат модерния по това време в бижутерството парижки жанр. И се вписват във „ френската фешън заръка “ с потреблението на доста платина, на упоменатите диаманти, цветовете пък са малко, доминират първо искрящите гирлянди, а след това идва ред на стила на великодушното на орнаменти и симетрия течение в изкуството „ арт деко “, изобщо доста място за фолклорни мечти не остава.
Сотирио, Джорджо и Леонилде Булгари във Венеция през 1932 година
Но в това време двамата синове, до които бащата е неразделно до 1932-ра, когато напуща този свят на 75-годишна възраст, стартират малко по малко да се откъсват от парижките тежнения в бижутерството. Защото залагайки на размера в украшенията, те стартират да постановат лична хармония и създават същинското римски украшение, освобождавайки се по този начин от опеката на най-прочутите международни златари, работещи на улицата „ Дьо Ла Пе “ и на площад „ Вандом “ във френската столица.
За наслада на младите мъже с българска кръв този нов автентичен жанр „ Булгари “ се утвърждава още в края на трийсетте години, като в него доминира жълтото злато – „ реминисценция “ на античното златарство с цялостно отделяне от френските тежнения. По простата причина, че в новите изящни ювелирни произведения на към този момент прочулата се компания се появяват първите шлифовани скъпоценни камъни „ кабошон “, които Париж отбягвал, постановат се смесицата от цветове, солидната направа, навяваща визия за власт и великолепие. Естетика, която се ражда от нейните съставни детайли – изяснява Жером Ановер, - като да вземем за пример скъпоценните камъни, само че не се лимитира до тях в търсенето на хубост, а залагайки на изящния типично италианския дизайн, твори скъпоценности, които се харесват повече на сетивата, в сравнение с мозъка.
Константино и Джорджо постановат модерния по това време в бижутерството парижки жанр
Браздата е разорана и в нея в средата на шейсетте години се вписва третото потомство Булгари, което поема ръководството на към този момент световноизвестната компания. Ана - дъщерята на Костантино, продължава проучванията на татко си върху италианското златарство и разгласява значима книга по тематиката, паралелно с работата си по основаването на бижута и изящни сребърни произведения, а сестра й Марина е раздвоена сред творчеството и администрацията на компанията. Тримата синове на Джорджо - Джани, Паоло и Никола, се допълват взаимно и личните им усети откриват нови вероятности пред „ Булгари “, развивайки богатата и разнообразна хармония на компанията.
Джани, който дълги години е най-желаният ерген в Италия, е разпален по изискания дизайн и „ модулността “ на бижутата, като основава линии, които не престават да съществуват и през днешния ден. Паоло, вторият брат, който е по-дискретен и прикрехнат, е експертът-гемолог, като се употребява с репутацията, че владее всички техники и ноу-хау за обработка на скъпоценните камъни. Интересното е това, че с помощта на Паоло „ Булгари “ не робуват на разделянето им на скъпоценни, твърди или полускъпоценни, а отдава респект на хубостта на всички редки минерали. Така тюркоазите, аметистите, цитрините, халцедоните нямат от какво да се срамят, съчетани ослепително с рубини, сапфири и изумруди. А Никола – третият брат, който е разпален по археологията, внася в сбирките болшинство антични детайли, напомнящи античните гръцки и римски обичаи в бижутерството.
Някъде към 1980 година всички характерности на дизайна, които са се оформили през годините в бижутата на „ Булгари “, се събират и изкристализират в различим от всички жанр. Става дума за безупречен размер, ярки цветове, изискани форми, стилизирани декоративни шарки и чувство за древност, които дефинират несравнимата хармония на „ Булгари “. А през 1987 година кормилото поема представител на четвъртото потомство на семейството – едвам навършилият 27 години Франческо Трапани, който е наследник на Лия - сестрата на Джани, Паоло и Никола. Под негово управление типичните и разпознаваеми кодове и хармония на компанията раждат и по-достъпни бижута, които уголемяват нейната клиентела и я приготвят за новото хилядолетие. Сега, когато „ Булгари “ чества своята 140-та годишнина, компанията утвърждава своята уникалност повече от всеки път в света на изящните декорации и аксесоари, както посредством своята история, по този начин и посредством своите модерни творения. Модната и бижутерска къща е жива легенда, която съумя да направи две хиляди години римска история своя, тъй като също като великите мислители на Ренесанса непрестанно е преоткривала истината, че няма нищо по-модерно от Античността.
Холивудската звезда Ан Хатауей е измежду феновете на марката
Но би трябвало да се признае, че с изключение на изкусни майстори, създателят с българска кръв Сотирио и неговите наследници, са всепобеждаващи маркетингови лъвове. Разбирай в актуалния смисъл на думите „ маркетинг “ и „ пъблик рилейшънс “, даже те да са самоуки в двете извънредно значими за бизнеса през днешния ден „ дисциплини “. И техният триумф в огромна степен се дължи точно на умеенето им да усещат навреме потребностите на пазара и на способността да намират най-неотразимите „ посланици “ на техните превъзходни декорации. Ами до към края на четирдесетте години клиентелата на „ Булгари “ се е състояла най-вече от короновани глави, принцове, принцеси и аристократи от всевъзможен диаметър. Но в средата на предишния век в Рим се изсипва половината Холивуд, с цел да снима ленти на конвейр в фамозния киноцентър „ Чинечита “ на Вечния град. И тогава Джани, Паоло и Никола Булгари оферират на няколко продуценти на станали в следствие паметни филми, да „ украсят “ актрисите в основните функции с техни бижута. Начинанието им съумява, „ скритата реклама “ тържествува, а марката към този момент е мечтан освен от аристократи, а от супербогаташите Отсам и Отвъд Океана.
И младата звезда Зендая е почитателка на бижутата им
Като постоянно самите актриси в холивудските ленти, един път докоснали ювелирните съвършенства по време на фотоси, стават едни от най-хубавите клиенти на тримата братя и пръскат огромна част от хонорарите си за техните бижута. Така прави да вземем за пример богинята на американското кино за всички имена Елизабет Тейлър, която до момента в който снимала в Рим колосала „ Клеопатра “, всеки свободен следобяд била в бутика на улица „ Кондоти “ и там доста обичала да си приказва с Джани Булгари. А влюбеният до уши в нея през тези години популярен артист и екранен сътрудник Ричард Бъртън споделя за Елизабет, че макар прекараните дълги месеци в Рим, тя била научила единствено една италианска дума: „ Булгари! “
Иначе описът на именитите поклонничките на бижутата с марката, в която е вплетено името на България, е от дълъг, по-дълъг. Започва с Ана Маняни, Ингрид Бергман, Ава Гарднър, За За Габор, Урсула Андерс, Грейс Кели, Одри Хепбърн, по-късно се включва Джина Лолобриджида, Клаудия Кардинале, Джесика Ланг, Бриджит Бардо, Катрин Деньов, Шарън Стоун, към днешна дата пък попадат Прианка Чопра, Ан Хатауей, Лю Ифей, Зендая... Каква звездна сбирка от бижута на огромния екран, нали?!
Автор: Румен Михайлов, " Труд "
Основателят Сотирио Булгари пред магазина си през 1905 година
По това време Епир е също под османско владичество, жестокостта на окупацията обаче е някак по-далеч от непристъпните планини, но заплахите са доста, защото след няма и две десетилетия руснаците и турците отново водят война на Балканите. Сотириос към този момент е младеж и цялото му семейство работи за албанските бейове – прави обици, колиета и гривни от злато и сребро за дамите им, а за тях самите кове изящни ножници за ками и ятагани, токи за колани, изящни кутийки за златни монети и декорации. Но тътенът на отприщилата се през 1877 година на територията на България руско-турска война стартира да тресе и Епир, като кара двйсетгодишния юноша и татко му Георгис да се реалокират в Корфу – близкия остров в Йонийско море, който малко ги приближава до Италия. Две години по-късно, през 1880 година, младият златар продължава пътя си към Апенините, без татко си, само че с другар на име Димитър Николов, който пък е 100 % българин. Първо стопират в Бриндизи, там стартират да вършат евтини, само че красиви декорации, от които натрупват дребен капитал и вземат решение да се реалокират в по-големия и богат по това време Неапол. Работят непрекъснато, продават всичко, което творят, само че няма и година след идването им под Везувий кражба с щурм на дребния дюкян на ортаците-приятели им лишава до шушка това, което имат. Димитър се поболява от тъга и след броени дни умира, а изгубил всичко, само че не и вярата да успее в живота, Сотириос потегля пешком на север.
След десетина дни идва в Рим без пукната лира в джоба, чука на вратите на няколко ателиета за бижута - усещайки гения му, остарял занаятчия го приема да му оказва помощ. Двайсет и пет годишният мъж към този момент е „ поииталианчил “ името си от Сотириос Вулгарис на Сотирио Булгари, работи старателно, малко по малко се замогва. До степен през 1884 година, тъкмо преди 140 години, да отвори личен златарски дюкян на фамозната улица „ Систина “ в космополитния квартал на Вечния град, сред световноизвестните по това време хотели за височайши посетители „ Д’Ингелтера “, „ Дьо Рюси “ и наоколо с величествената „ Вила Медичи “, определена от Наполеон Бонапарт за резиденция на френския дипломат.
На процедура това е първият същински бутик на Сотирио, който две години по-късно той реалокира на към този момент заформилата се като съществена римска комерсиална улица за богати клиенти „ Кондоти “ и който от ония времена, та до през днешния ден, компанията „ Булгари “ не е напускала. А от избледняла фотография от 1900 година се вижда какво се е продавало вътре – катарами за колани, сребърни и кристални съдове и чаши, колиета, гривни, принадлежности за хранене. Над входната врата пък е била окачена реклама ненапълно на италиански, след това на френски, като че ли да предскаже бъдещата благосъстоятелност на компанията век и нещо по-късно, през 2011 година, когато я купува против 4,3 милиарда евро парижкият колос на лукса и модата „ Луи Вюитон “. Та през ония години на въпросната реклама пишело: „ Антики, бижута, артистична сребърна посуда, любопитни неща “.
Успехът наподобява е бил огромен, защото след няколко години Сотирио открива един след различен бутици в нашумелия приморски курорт Сан Ремо, отново в Неапол, само че към този момент в неговата най-изискана и добре охранявана зона, в близкото до Неапол крайморско украшение Соренто, в приказното и свръх посещавано от богаташи градче Беладжо на брега на чудното езеро Комо в Северна Италия, в швейцарския град Люцерн и обожавания и тогава, и през днешния ден, изтънчен зимен курорт Сен Мориц.
Успява Сотирио да разкрие тези нови магазини-ателиета, тъй като към този момент му оказват помощ двамата негови синове Константино и Джорджо, родени от брака му през 1888 година със залюбената на о. Корфу красавица Елена. Според Жером Ановер от „ Льо фигаро “ наследилите златарския гений на татко си млади мъже обаче не се задоволяват с извайваните от него декорации най-много от сребро и в малко ориенталски жанр, а прибавят към тях същински бижута. „ С диаманти, перли и други скъпоценни камъни “, както ги прецизира римският търговско-занаятчийски указател от 1915 година, тъй като Константино и Джорджо стартират да постановат модерния по това време в бижутерството парижки жанр. И се вписват във „ френската фешън заръка “ с потреблението на доста платина, на упоменатите диаманти, цветовете пък са малко, доминират първо искрящите гирлянди, а след това идва ред на стила на великодушното на орнаменти и симетрия течение в изкуството „ арт деко “, изобщо доста място за фолклорни мечти не остава.
Сотирио, Джорджо и Леонилде Булгари във Венеция през 1932 година
Но в това време двамата синове, до които бащата е неразделно до 1932-ра, когато напуща този свят на 75-годишна възраст, стартират малко по малко да се откъсват от парижките тежнения в бижутерството. Защото залагайки на размера в украшенията, те стартират да постановат лична хармония и създават същинското римски украшение, освобождавайки се по този начин от опеката на най-прочутите международни златари, работещи на улицата „ Дьо Ла Пе “ и на площад „ Вандом “ във френската столица.
За наслада на младите мъже с българска кръв този нов автентичен жанр „ Булгари “ се утвърждава още в края на трийсетте години, като в него доминира жълтото злато – „ реминисценция “ на античното златарство с цялостно отделяне от френските тежнения. По простата причина, че в новите изящни ювелирни произведения на към този момент прочулата се компания се появяват първите шлифовани скъпоценни камъни „ кабошон “, които Париж отбягвал, постановат се смесицата от цветове, солидната направа, навяваща визия за власт и великолепие. Естетика, която се ражда от нейните съставни детайли – изяснява Жером Ановер, - като да вземем за пример скъпоценните камъни, само че не се лимитира до тях в търсенето на хубост, а залагайки на изящния типично италианския дизайн, твори скъпоценности, които се харесват повече на сетивата, в сравнение с мозъка.
Константино и Джорджо постановат модерния по това време в бижутерството парижки жанр
Браздата е разорана и в нея в средата на шейсетте години се вписва третото потомство Булгари, което поема ръководството на към този момент световноизвестната компания. Ана - дъщерята на Костантино, продължава проучванията на татко си върху италианското златарство и разгласява значима книга по тематиката, паралелно с работата си по основаването на бижута и изящни сребърни произведения, а сестра й Марина е раздвоена сред творчеството и администрацията на компанията. Тримата синове на Джорджо - Джани, Паоло и Никола, се допълват взаимно и личните им усети откриват нови вероятности пред „ Булгари “, развивайки богатата и разнообразна хармония на компанията.
Джани, който дълги години е най-желаният ерген в Италия, е разпален по изискания дизайн и „ модулността “ на бижутата, като основава линии, които не престават да съществуват и през днешния ден. Паоло, вторият брат, който е по-дискретен и прикрехнат, е експертът-гемолог, като се употребява с репутацията, че владее всички техники и ноу-хау за обработка на скъпоценните камъни. Интересното е това, че с помощта на Паоло „ Булгари “ не робуват на разделянето им на скъпоценни, твърди или полускъпоценни, а отдава респект на хубостта на всички редки минерали. Така тюркоазите, аметистите, цитрините, халцедоните нямат от какво да се срамят, съчетани ослепително с рубини, сапфири и изумруди. А Никола – третият брат, който е разпален по археологията, внася в сбирките болшинство антични детайли, напомнящи античните гръцки и римски обичаи в бижутерството.
Някъде към 1980 година всички характерности на дизайна, които са се оформили през годините в бижутата на „ Булгари “, се събират и изкристализират в различим от всички жанр. Става дума за безупречен размер, ярки цветове, изискани форми, стилизирани декоративни шарки и чувство за древност, които дефинират несравнимата хармония на „ Булгари “. А през 1987 година кормилото поема представител на четвъртото потомство на семейството – едвам навършилият 27 години Франческо Трапани, който е наследник на Лия - сестрата на Джани, Паоло и Никола. Под негово управление типичните и разпознаваеми кодове и хармония на компанията раждат и по-достъпни бижута, които уголемяват нейната клиентела и я приготвят за новото хилядолетие. Сега, когато „ Булгари “ чества своята 140-та годишнина, компанията утвърждава своята уникалност повече от всеки път в света на изящните декорации и аксесоари, както посредством своята история, по този начин и посредством своите модерни творения. Модната и бижутерска къща е жива легенда, която съумя да направи две хиляди години римска история своя, тъй като също като великите мислители на Ренесанса непрестанно е преоткривала истината, че няма нищо по-модерно от Античността.
Холивудската звезда Ан Хатауей е измежду феновете на марката
Но би трябвало да се признае, че с изключение на изкусни майстори, създателят с българска кръв Сотирио и неговите наследници, са всепобеждаващи маркетингови лъвове. Разбирай в актуалния смисъл на думите „ маркетинг “ и „ пъблик рилейшънс “, даже те да са самоуки в двете извънредно значими за бизнеса през днешния ден „ дисциплини “. И техният триумф в огромна степен се дължи точно на умеенето им да усещат навреме потребностите на пазара и на способността да намират най-неотразимите „ посланици “ на техните превъзходни декорации. Ами до към края на четирдесетте години клиентелата на „ Булгари “ се е състояла най-вече от короновани глави, принцове, принцеси и аристократи от всевъзможен диаметър. Но в средата на предишния век в Рим се изсипва половината Холивуд, с цел да снима ленти на конвейр в фамозния киноцентър „ Чинечита “ на Вечния град. И тогава Джани, Паоло и Никола Булгари оферират на няколко продуценти на станали в следствие паметни филми, да „ украсят “ актрисите в основните функции с техни бижута. Начинанието им съумява, „ скритата реклама “ тържествува, а марката към този момент е мечтан освен от аристократи, а от супербогаташите Отсам и Отвъд Океана.
И младата звезда Зендая е почитателка на бижутата им
Като постоянно самите актриси в холивудските ленти, един път докоснали ювелирните съвършенства по време на фотоси, стават едни от най-хубавите клиенти на тримата братя и пръскат огромна част от хонорарите си за техните бижута. Така прави да вземем за пример богинята на американското кино за всички имена Елизабет Тейлър, която до момента в който снимала в Рим колосала „ Клеопатра “, всеки свободен следобяд била в бутика на улица „ Кондоти “ и там доста обичала да си приказва с Джани Булгари. А влюбеният до уши в нея през тези години популярен артист и екранен сътрудник Ричард Бъртън споделя за Елизабет, че макар прекараните дълги месеци в Рим, тя била научила единствено една италианска дума: „ Булгари! “
Иначе описът на именитите поклонничките на бижутата с марката, в която е вплетено името на България, е от дълъг, по-дълъг. Започва с Ана Маняни, Ингрид Бергман, Ава Гарднър, За За Габор, Урсула Андерс, Грейс Кели, Одри Хепбърн, по-късно се включва Джина Лолобриджида, Клаудия Кардинале, Джесика Ланг, Бриджит Бардо, Катрин Деньов, Шарън Стоун, към днешна дата пък попадат Прианка Чопра, Ан Хатауей, Лю Ифей, Зендая... Каква звездна сбирка от бижута на огромния екран, нали?!
Автор: Румен Михайлов, " Труд "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ