Корените на празника Борисовден са още от средновековието. На 2

Корените на празника Борисовден са още от средновековието. На 2 май лето 907 завършва земния си път един от великите царе на България. Неведоми са пътищата на вярата в Бога. Аз и ти можем единствено да гадаем в какъв тъкмо миг тази религия е осенила цар Борис. Оставяме на политиците, историците, дипломатите и всички сходни да търсят външно и вътрешно политическите подбуди на цар Борис І за покръстването на народа ни. Църквата приравнява делото му с делата на най-светите свои апостоли. Цар Борис І се отхвърля от светската суетност и приема монашеството. При първото си отдръпване от трона, Борис оставил сина си Владимир на власт. Владимир Расате се опитал да върне остарялата религия в господ Тангра. Това разгневило татко му и той наредил да ослепят личния му наследник. Народът ни е запазил скъпа легенда за непокорния син-езичник на цар Борис.
Слепият наследник бил заточен в цитадела. Баща му заповядал пред портите да повдигнат огромен каменен кръст. До крепостта имало изворче и то било единствената разтуха за слепеца. Хората виждали по какъв начин Владимир плиска обезобразеното си лице с вода и нарекли ручея на негово име - Извора на слепия, а крепостта и селото - Владимирови.
В последния си земен ден Владимир влязал в църквата и се покаял, споделя легендата. Поискал да го погребат под кръста, който татко му цар Борис І бил издигнал, с единствена молба на него да бъде изсечено слънце - признака на господ Тангра. Искал да се знае, че вярата на дедите му е вековна. Легендата споделя, че свещениците го попитали дали няма да е неверно, а той дал отговор „ Само времето може да отсъди!”.
Цар Борис бил подготвен на всичко, с цел да пази християнството и потушил метежа. Знаем, че на престола този път сложил другия си наследник Симеон, който се оказал ревнив почитател на Христос. Именно по това време учениците на св. Кирил и св. Методий намират дружелюбен банкет у нас и България стартира да се построява като религиозно-просветен център на Балканите и надлежно се приготвя да преживее своя Златен век.
Цар Борис дефинитивно се връща в манастира и се отдава на пост, молитва и книжовна активност и умира на 2 май през 906 година Той е наименуван равноапостолен светец, тъй като неговото дело в България и на Балканите може да се равнява на делото на първите апостоли.
Накратко това е историята на празника на имената на 2 май: Борис, Боряна, Борислав, Борислава, Борил, Богорис . Както виждаме, изпълнена е с доста сила, с доста религия, с доста вяра, което може да се трансформира в мото на техния живот и пътеводна светлина.