20 от най-важните дати в българската история
Корените на един народ можем да търсим в неговата история. Там точно ще открием отговорите на доста въпроси и може би даже ще си зададем нови такива. Историята на една нация е от голямо значение за нейното съзнание, както и за това на всеки обособен субект в нея. Ето за какво считам, че всеки би трябвало да познава най-малко някаква част от историята на своя народ, на своята страна и по този метод ще резервира жива паметта на героите, които са формирали тази история.
Прочетете още
Нека направя едно конкретизиране в скоба, както се споделя – няма по какъв начин да загатна всички значими дати в историята на България, за това съм се спряла на ранглиста от 20 такива. Може би ще има хора, които ще кажат, че липсват значими съгласно тях, само че въпреки всичко както споделих не може такава наситена със събития история да бъде предадена в една публикация, за това се стопирах на цифрата 20 като начало.
Нека стартираме с 681 година – основаването на България. Тогава е подписан мирният контракт сред Аспарух и Византия. Има доста разногласия по кое време е основана страната ни, въпреки всичко тази година остава, тъй като през нея е подписан мирният контракт с Византия и тогава други сили признават България за страна, за единен народ. Иначе българите от много време преди този момент населяват тези земи, само че не и обединени в страна. 855 година – основаване на славянската книжовност. На 24 май честваме деня на славянската книжовност и просвета. В продължение на 3 години Константин-Кирил Философ и Методий замислят славянската писменост. Двамата братя основават глаголицата в манастира Полихрон в Олимп, където Методий е бил свещеник. Името „ глаголица “ идва от думата глаголь, което значи „ дума “. „ Глаголати “ пък значи „ приказвам “ и оттова напълно поетично глаголицата е наричана „ знаците, които приказват “. 864 година – Княз Борис I приема християнската религия . Не е напълно ясно за какво оставя вярата на предците си и приема християнството. Има голям брой теории за този акт, само че нито една потвърдена изцяло. Това е дълъг развой на приемане и одобряване на християнската вяра като публична в страната. Това значимо историческо събитие се случва под ръководството на Княз Борис I, който приема името Михаил. През 870 г . българската черква е оповестена за независима. 886 година – Учениците на Кирил и Методий – Сава, Климент, Наум, Горазд и Ангеларий идват в България. Кирилицата става формалната българска писменост. 893 година – Начело на България застава Цар Симеон – Велики . Започва така наречен „ Златен век “ на българската просвета, просвета и книжнина. 27 май 927 година – умира цар Симеон I , един от най-хубавите владетели, които България е имала. По негово време българската страна се е разпростирала на три морета. Новината за кончината му носи облекчение на Византия и император Роман Лакапин, защото той се е страхувал от българския държател и е считал, че в основата на успехите на българите е стояла някаква антична магия. 1018 година – Цяла България пада под византийска власт. 26 октомври 1185 г . – началото на въстанието на Асен и Петър. Северна България е освободена. Слага се началото на възобновяване на българската страна. Тогава се поставя началото на Второто българско царство. 14 април 1205 г. – цар Калоян нанася разгромява кръстоносците при Одрин. Император Балдуин е покорен и отведен в Търново. 17 юни 1393 г. – столицата на Второто българско царство Търново е превзета от османците. Градът е подложен на тримесечна блокада и скоро по-късно османците убиват 110 от най-видните боляри. Османската власт ликвидира всички български институции, с тях и самата българска власт. 1396 година – османците превземат Видин и водят в плен цар Иван Срацимир – последният български цар преди България да падне под жестокото пет вековно османско иго. 1762 година – „ История славянобългарска “ . През 1762 година Паисий Хилендарски приключва „ История славянобългарска “ в Зографския манастир „ Свети Георги “. Книгата се състои от 10 елементи, поместени в 85 страници. Известни са към 60 преписа на Паисиевата история, като първият е изработен от Софроний Врачански през 1765г. 1824 година – „ Рибен буквар “. Първоначално сборникът се е казвал „ Буквар с разнообразни поуки “. Негов основател е българският академик и енциклопедист Петър Берон. Рибният буквар става първият български учебник. Той съдържа 141 страници и 3 таблици с изображения на животни. За по-кратко е наименуван „ Рибен буквар “ поради рисунките на кит и делфин на последната му страница. 1835 година – Създадено първото светско учебно заведение - Априловската гимназия в Габрово. 20 април 1876 година – Априлското въстание . На 20 април 1876 година Георги Тиханек изстрелва първия патрон на Калъчевия мост в Копривщица, по-късно наименуван „ Мостът на първата пушка “. Той убива турският шеф на града, като с неговата кръв Тодор Каблешков подписва така наречен „ Кърваво писмо “, което изпраща до апостолите в Панагюрище. Там, в къщата на Иван Тутев, е оповестено Априлското въстание. 3 март 1878 година – Освобождението на България . На 3 март 1878 година Русия и Османската империя подписват кротичък контракт в Сан Стефано, посредством който България става свободна. Според този контракт се основава самостоятелно българско княжество с християнско държавно управление и национална милиция, обхващащо Мизия, Тракия и Македония. Начело на страната би трябвало да застане княз, който да бъде определен от народа и утвърден от Великите сили. Така Санстефанският контракт дава началото на Княжество България. Същата година на Берлинския конгрес обаче, Великите сили редуцират територията на българската страна и то доста. 6 септември 1885 година – Съединението. Съединението на Княжество България и Източна Румелиясе реализира посредством манифест от княз Александър Батенберг. Веднага след оповестяването на Съединението е формирано Временно държавно управление. Това паметно събитие за България провокира остра реакция от някои прилежащи страни и Русия. Всъщност руснаците не са срещу самото Съединение, а срещу по-нататъшното ръководство на княз Александър Батенберг. Сърбия обаче е твърдо против Съединението, тъй като съгласно тях по този начин се нарушава равновесието на Балканите. Сърбия атакува България, само че с военната си победа българите утвърждават вечно акта на Съединението. 1 октомври 1888 г. – у нас отваря порти първото висше учебно заведение. Това е Софийският университет „ Св. Климент Охридски “. Първоначално университетът е бил Висш педагогичен курс. Придобива академични статут през 1904 година, когато образователното заведение е преименувано на Български университет „ Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово “ в символ на признателност за дарената от Евлоги Георгиев крупна сума за построяването на красивата постройка на университета. 22 септември 1908 година – Денят на Независимостта. Българската самостоятелност е осъществена от държавното управление на Александър Малинов. На 22 септември 1908 година в църквата „ Св. Четиридесет мъченици “ в Търново със специфичен манифест е оповестена Независимостта на България. Тогава княз Фердинанд I става цар.
Прочетете още
Нека направя едно конкретизиране в скоба, както се споделя – няма по какъв начин да загатна всички значими дати в историята на България, за това съм се спряла на ранглиста от 20 такива. Може би ще има хора, които ще кажат, че липсват значими съгласно тях, само че въпреки всичко както споделих не може такава наситена със събития история да бъде предадена в една публикация, за това се стопирах на цифрата 20 като начало.
Нека стартираме с 681 година – основаването на България. Тогава е подписан мирният контракт сред Аспарух и Византия. Има доста разногласия по кое време е основана страната ни, въпреки всичко тази година остава, тъй като през нея е подписан мирният контракт с Византия и тогава други сили признават България за страна, за единен народ. Иначе българите от много време преди този момент населяват тези земи, само че не и обединени в страна. 855 година – основаване на славянската книжовност. На 24 май честваме деня на славянската книжовност и просвета. В продължение на 3 години Константин-Кирил Философ и Методий замислят славянската писменост. Двамата братя основават глаголицата в манастира Полихрон в Олимп, където Методий е бил свещеник. Името „ глаголица “ идва от думата глаголь, което значи „ дума “. „ Глаголати “ пък значи „ приказвам “ и оттова напълно поетично глаголицата е наричана „ знаците, които приказват “. 864 година – Княз Борис I приема християнската религия . Не е напълно ясно за какво оставя вярата на предците си и приема християнството. Има голям брой теории за този акт, само че нито една потвърдена изцяло. Това е дълъг развой на приемане и одобряване на християнската вяра като публична в страната. Това значимо историческо събитие се случва под ръководството на Княз Борис I, който приема името Михаил. През 870 г . българската черква е оповестена за независима. 886 година – Учениците на Кирил и Методий – Сава, Климент, Наум, Горазд и Ангеларий идват в България. Кирилицата става формалната българска писменост. 893 година – Начело на България застава Цар Симеон – Велики . Започва така наречен „ Златен век “ на българската просвета, просвета и книжнина. 27 май 927 година – умира цар Симеон I , един от най-хубавите владетели, които България е имала. По негово време българската страна се е разпростирала на три морета. Новината за кончината му носи облекчение на Византия и император Роман Лакапин, защото той се е страхувал от българския държател и е считал, че в основата на успехите на българите е стояла някаква антична магия. 1018 година – Цяла България пада под византийска власт. 26 октомври 1185 г . – началото на въстанието на Асен и Петър. Северна България е освободена. Слага се началото на възобновяване на българската страна. Тогава се поставя началото на Второто българско царство. 14 април 1205 г. – цар Калоян нанася разгромява кръстоносците при Одрин. Император Балдуин е покорен и отведен в Търново. 17 юни 1393 г. – столицата на Второто българско царство Търново е превзета от османците. Градът е подложен на тримесечна блокада и скоро по-късно османците убиват 110 от най-видните боляри. Османската власт ликвидира всички български институции, с тях и самата българска власт. 1396 година – османците превземат Видин и водят в плен цар Иван Срацимир – последният български цар преди България да падне под жестокото пет вековно османско иго. 1762 година – „ История славянобългарска “ . През 1762 година Паисий Хилендарски приключва „ История славянобългарска “ в Зографския манастир „ Свети Георги “. Книгата се състои от 10 елементи, поместени в 85 страници. Известни са към 60 преписа на Паисиевата история, като първият е изработен от Софроний Врачански през 1765г. 1824 година – „ Рибен буквар “. Първоначално сборникът се е казвал „ Буквар с разнообразни поуки “. Негов основател е българският академик и енциклопедист Петър Берон. Рибният буквар става първият български учебник. Той съдържа 141 страници и 3 таблици с изображения на животни. За по-кратко е наименуван „ Рибен буквар “ поради рисунките на кит и делфин на последната му страница. 1835 година – Създадено първото светско учебно заведение - Априловската гимназия в Габрово. 20 април 1876 година – Априлското въстание . На 20 април 1876 година Георги Тиханек изстрелва първия патрон на Калъчевия мост в Копривщица, по-късно наименуван „ Мостът на първата пушка “. Той убива турският шеф на града, като с неговата кръв Тодор Каблешков подписва така наречен „ Кърваво писмо “, което изпраща до апостолите в Панагюрище. Там, в къщата на Иван Тутев, е оповестено Априлското въстание. 3 март 1878 година – Освобождението на България . На 3 март 1878 година Русия и Османската империя подписват кротичък контракт в Сан Стефано, посредством който България става свободна. Според този контракт се основава самостоятелно българско княжество с християнско държавно управление и национална милиция, обхващащо Мизия, Тракия и Македония. Начело на страната би трябвало да застане княз, който да бъде определен от народа и утвърден от Великите сили. Така Санстефанският контракт дава началото на Княжество България. Същата година на Берлинския конгрес обаче, Великите сили редуцират територията на българската страна и то доста. 6 септември 1885 година – Съединението. Съединението на Княжество България и Източна Румелиясе реализира посредством манифест от княз Александър Батенберг. Веднага след оповестяването на Съединението е формирано Временно държавно управление. Това паметно събитие за България провокира остра реакция от някои прилежащи страни и Русия. Всъщност руснаците не са срещу самото Съединение, а срещу по-нататъшното ръководство на княз Александър Батенберг. Сърбия обаче е твърдо против Съединението, тъй като съгласно тях по този начин се нарушава равновесието на Балканите. Сърбия атакува България, само че с военната си победа българите утвърждават вечно акта на Съединението. 1 октомври 1888 г. – у нас отваря порти първото висше учебно заведение. Това е Софийският университет „ Св. Климент Охридски “. Първоначално университетът е бил Висш педагогичен курс. Придобива академични статут през 1904 година, когато образователното заведение е преименувано на Български университет „ Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово “ в символ на признателност за дарената от Евлоги Георгиев крупна сума за построяването на красивата постройка на университета. 22 септември 1908 година – Денят на Независимостта. Българската самостоятелност е осъществена от държавното управление на Александър Малинов. На 22 септември 1908 година в църквата „ Св. Четиридесет мъченици “ в Търново със специфичен манифест е оповестена Независимостта на България. Тогава княз Фердинанд I става цар.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ