Алтъна разказва
Корав е народът на слънцето. В ледени води и по
жарава хоро играе, червен и бял конец връзва
за благодат и здраве и с хлопки и чанове си пъди злото.
И умен, и прочут е, че опора са му старите, неписани
закони. Много слънца и месечини са се изтърколили,
доста е патил, доста са се мъчили да го пречупят и
майчиното му мляко да отровят. Ама волята му се не
чупи, в случай че ще и над урва да виси, че силата му иде от
земята. Други от нас, българите, са се учили, други
реверанс са ни сторвали, само че и на земята ни са посягали,
по кое време очите им вековните й буки, житните й ниви
и градините й гюлови са възжелавали. И не щат и да
знаят тез други, че в браздите, где кълни семето, са и
костите на праотците ни и че тая рохка пръст с реки
от кръв сме си я плащали. Та затуй си е наша.
Заслужили сме си по нея да стъпват ногите на потомците ни.
Нея ще завещаем на неродените още да я
пазят за безконечни времена. Тъй щото от време оно българите
в кръв и пръст са се клели... Кръвта милее, че у
нея са езикът, паметта и силата на рода. И обичаите
варди и предава от уста на уста, от ръка на ръка, от
сърце към сърце, да я има българщината. А земята
ли? В нея е дълбокият ни корен, от нея пие той
живина и върви нагоре, към бъдното. Корен български,
дето се опира на религия и любов, на истина и доброта,
се не затрива.
„ България в сърцето ми ”, Ивелина Радионова-Никова
Снимка: Мартин Методиев
