Отдавна изгубеният кораб Тринидад е намерен 142 г. след потъването му с непокътнати вещи на екипажа
Корабът " Триниад " е един от многото търговски кораби през XIX век, които се употребяват по това време в Съединени американски щати за транспорт на въглища и желязо от Ню Йорк. На 11 май 1881 година той плава от Порт Хюрън за Чикаго, претрупан с въглища. В някакъв миг корабът стартира да се цялостни с вода, само че въпреки всичко продължава по пътя си, до момента в който ненадейно не се наклонява и потъва в дълбините на езерото Мичиган. Оттогава никой не го беше виждал - до момента.
Плавателният съд e открит през юли тази година - близо 142 година след корабокрушението му. Тази седмица откривателите от Историческото сдружение на Уисконсин разкриха детайлности за него, както и за съдбовния му край.
156-годишният " Тринидад " е открит на към 82 м дълбочина покрай брега на Алгома от членовете на Асоциацията за подводна археология в Уисконсин Брендън Бейлод и Боб Джаек. За да открият кораба, те употребяват сонарна технология въз основа на исторически данни и дългогодишни изследвания.
" Малко хора, в случай че въобще има такива, са го търсили ", споделя Байлод в изказване за находката.
Плавателният съд е " удивително недокоснат ", а някои от движимостите на екипажа, като музикални плочи, камбани и котви, са добре непокътнати.
Шхуната (термин, с който се отбелязва ветроходен транспортен съд с две или повече мачти - б.ред.) е издигната през 1867 година в Гранд Айлънд, Ню Йорк, като предназначението ѝ е да бъде употребена за търговията със зърно на Големите езера сред Милуоки, Чикаго, Бъфало и Осуего. Корабът е превозвал въглища или желязо от Ню Йорк и се е прибирал със зърно от Средния Запад.
Неговият живот е къс, защото притежателите му не са вложили в поддръжката на кораба. Изследователите споделят, че корпусът му е бил неплътен.
На 11 май 1881 година " Тринидад " се насочва на последното си корабоплаване от Порт Хюрън за Чикаго с товар от въглища. В някакъв миг корабът стартира да се цялостни с вода. Според специалистите, защото течът " не е бил извънредно събитие ", " Тринидад " траял пътя си, до момента в който " ненадейно и мощно се наклонил и почнал да потъва ".
Капитанът и екипажът на кораба съумяват да избягат и да се доберат до Алгома, който по това време е прочут като Ахнапи. Единствената жертва при случая е талисманът на кораба - куче, което спяло до печката, когато корабът почнал да потъва.
Застрахователни документи демонстрират, че през 1867 година плавателният съд е коствал 22 хиляди $, само че до 1878 година цената му е спаднала на половина.
В публикацията си за " Shipwreck World " Байлод - един от откривателите, написа, че за първи път се е заинтересувал от " Тринидад " преди близо 20 години, когато е изграждал база данни за всички известни кораби, които са били изгубени във водите на Уисконсин.
Той споделя, че когато двамата с сътрудника му Джак за първи път са снимали останките, " те са изглеждали като малко повече от неразбираемо леке на екрана " и " съвсем са го пропуснали ". Но второто търсене с по-ниска скорост им разрешило " ясно да видят, че са разкрили корабокрушение ".
Те занесли откритията си на подводния археолог Тамара Томсен от Историческото общество на Уисконсин, който провел изследване на мястото с подводен уред и сполучливо го разпознал като от дълго време изгубения транспортен съд.
" Това е едно от най-непокътнатите корабокрушения, откривани в миналото във водите на Уисконсин... Това е доста значима находка... Тя е като капсула на времето ", споделя Байлод.
Историците към момента не са споделили точното местонахождение на кораба, с цел да подсигуряват, че нежният дървен корпус и историческите артефакти ще останат в сигурност. Те обаче обявиха, че възнамеряват да предлагат " Тринидад " за включване в Националния указател на историческите места, с цел да " привлекат повече внимание към обекта ", наричайки го " значима част от историята на общността в Алгома и покрайнината ".
Плавателният съд e открит през юли тази година - близо 142 година след корабокрушението му. Тази седмица откривателите от Историческото сдружение на Уисконсин разкриха детайлности за него, както и за съдбовния му край.
156-годишният " Тринидад " е открит на към 82 м дълбочина покрай брега на Алгома от членовете на Асоциацията за подводна археология в Уисконсин Брендън Бейлод и Боб Джаек. За да открият кораба, те употребяват сонарна технология въз основа на исторически данни и дългогодишни изследвания.
" Малко хора, в случай че въобще има такива, са го търсили ", споделя Байлод в изказване за находката.
Плавателният съд е " удивително недокоснат ", а някои от движимостите на екипажа, като музикални плочи, камбани и котви, са добре непокътнати.
Шхуната (термин, с който се отбелязва ветроходен транспортен съд с две или повече мачти - б.ред.) е издигната през 1867 година в Гранд Айлънд, Ню Йорк, като предназначението ѝ е да бъде употребена за търговията със зърно на Големите езера сред Милуоки, Чикаго, Бъфало и Осуего. Корабът е превозвал въглища или желязо от Ню Йорк и се е прибирал със зърно от Средния Запад.
Неговият живот е къс, защото притежателите му не са вложили в поддръжката на кораба. Изследователите споделят, че корпусът му е бил неплътен.
На 11 май 1881 година " Тринидад " се насочва на последното си корабоплаване от Порт Хюрън за Чикаго с товар от въглища. В някакъв миг корабът стартира да се цялостни с вода. Според специалистите, защото течът " не е бил извънредно събитие ", " Тринидад " траял пътя си, до момента в който " ненадейно и мощно се наклонил и почнал да потъва ".
Капитанът и екипажът на кораба съумяват да избягат и да се доберат до Алгома, който по това време е прочут като Ахнапи. Единствената жертва при случая е талисманът на кораба - куче, което спяло до печката, когато корабът почнал да потъва.
Застрахователни документи демонстрират, че през 1867 година плавателният съд е коствал 22 хиляди $, само че до 1878 година цената му е спаднала на половина.
В публикацията си за " Shipwreck World " Байлод - един от откривателите, написа, че за първи път се е заинтересувал от " Тринидад " преди близо 20 години, когато е изграждал база данни за всички известни кораби, които са били изгубени във водите на Уисконсин.
Той споделя, че когато двамата с сътрудника му Джак за първи път са снимали останките, " те са изглеждали като малко повече от неразбираемо леке на екрана " и " съвсем са го пропуснали ". Но второто търсене с по-ниска скорост им разрешило " ясно да видят, че са разкрили корабокрушение ".
Те занесли откритията си на подводния археолог Тамара Томсен от Историческото общество на Уисконсин, който провел изследване на мястото с подводен уред и сполучливо го разпознал като от дълго време изгубения транспортен съд.
" Това е едно от най-непокътнатите корабокрушения, откривани в миналото във водите на Уисконсин... Това е доста значима находка... Тя е като капсула на времето ", споделя Байлод.
Историците към момента не са споделили точното местонахождение на кораба, с цел да подсигуряват, че нежният дървен корпус и историческите артефакти ще останат в сигурност. Те обаче обявиха, че възнамеряват да предлагат " Тринидад " за включване в Националния указател на историческите места, с цел да " привлекат повече внимание към обекта ", наричайки го " значима част от историята на общността в Алгома и покрайнината ".
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ