Шаро скимти за корица, Буби се мръщи на паница
КОРАБ „ СРЕДНА ГОРА “, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ
18.03. – 22.03.1994 година, Хайфа – кеят
Арабска демонстрация на учтивост е да попиташ „ Потиш ли се добре? “. На транспортен съд съвсем същото можеш да изразиш с въпроса „ Наспа ли се? “. Трудно упражнение. Не е елементарно да се отпуснеш във вибриращата постелка, изключително когато главата ти е цялостна с проблемите от брега. Частен случай е безсънието, обвързвано с късите визити на българско пристанище и терзанията за промените. Изненада може да връхлети всеки от екипажа. Този, който желае да слезе, може да остане на борда – това се случи с четвъртия монтьор. Да се прибере вкъщи, бе последното, което му се искаше на шефа, само че излезе в отпуск, може би финален преди пенсиониране.
Новият основен монтьор, младеж със напълно младежко лъчение, на първи автобус като началник на команда техническа употреба, откакто обходи машинното поделение и палубните механизми, заключи: На този транспортен съд просто няма какво да се случи. Оптимист, който още не се е научил да не провокира шанса. Похвали се, че напуща пренаселения наставнически дом, преди малко си е купил апартамент и най-сетне ще направи връзката баня-спалня съответна на потребностите си.
Но донесе и смущаващи новини. В БМФ към този момент има бляк описи с имената на тези, от които би трябвало да се освободи. Критерият за непопадането в тях не е нереалното „ Кой какво може “, а покриването на написаната длъжностна характерност, оценено по точкова система. И в действителност притеснителното: чака се доста повишение на задграничните дневни пари (доларите), само че единствено за офицерския състав и нищо за изпълнителския. Това към този момент в действителност може да смути съня ми като татко на двама студенти.
24.03. – 27.03.1994 година, Торос Гюбре – кеят
Странна маневра за отплаване. Цялата вахта 08,00 – 12,00 часа изкарахме в цялостна подготвеност, а водачът са направи на Годо – по този начин и не пристигна. Четвъртият монтьор от самото начало не миряса и не седна, маршируваше, преговаряйки рутинните дейности на маневрата. Това е вътрешната пружина на един надълбоко нерешителен в себе си човек.
Срещу късия преход от към 30 часа нямам нищо срещу, само че това не може да бъде пристанище. Бетонен, вдаден на 400-500 метра в морето, пристан. Нищо друго. Наоколо е военна зона, тъй че стъпки на територията в тази част на Турция не са вероятни. Кой знае какъв брой надалеч е най-близкото населено място, тъй че феновете на саралията този път ще пропуснат. Диарбекир пейзаж, какъвто е в спомените на щастливците, съумели да се завърнат от там. Солидаризирам се с тях, изпитвайки възприятие на неприсъствен изгнаник. Кораб без климатик, в каютата ми е 34 градуса, в машинното поделение към момента е под тези стойности. Подготовка за юли-август, само че по това време се надявам да си бъде вкъщи.
28.03 – 10.04.1994 година, Ашдод – рейдът – кеят
Пасха ни закопча на рейда за цяла седмица. Най-после „ Люлин “ влезе в пристанището и събитието отекна по другите наши кораби, които чакат на котва. За покачване на спадналия групов дух нощес на вечеря барото почерпи целия екипаж с по 50 грама концентрат, само че юнаците от палубна команда се разбушуваха на частно празненство до дребните часове. Лошото е, че някой разля в офицерския салет много машинно масло – масата с бялата завивка, столовете, пода… След като Гого Малкия меридиан бе спретнат в здравно заведение заради явна полуда, в този момент се оказа, че някой различен от екипажа се укрива в сенчестата фаза на заболяването. Това е корабен Чернобил. Резултат: завършек на демократичния режим, който е обществен, ще се играе на гоненица по каютите. Аман от лекета, които не са минавали Гибралтар и Суец канал, вършат се на моряци, а не устоят на синята досада.
Кой знае какъв брой време офицерският салет ще мирише на машинно поделение. На рейда закръглихме 10 дни, в този момент пък заради пясъчна стихия. Внезапно забелязах, че хавлията, която употребявам като завеса на библиотеката, виси надолу с отвесни линии и трансформира каютата ми в затворническа килия. Скачам и обръщам линиите в хоризонтални – като моряшка фланелка. Време е за влизане в пристанището.
В съботен ден – специфичен за евреите, излязох из Ашдод, град, в който няма потребност от превоз. Като из Западна Европа през уикенда – град пустиня. По улиците слушам единствено съветска тирада на преселници от някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Понякога минават леки коли с национални флагчета. Такава тишина и успокоение, за няколко часа човек може да се почувства в Обетована земя.
11.04. – 15.04.1994 година, преход Ашдод – Варна
Пак към Варна и по гърба ми дращят котараци. Предишния път поех дежурството, в този момент ми се поставя отмора. Имам два разновидността: или да пожертвам с марш на скок до Пловдив, или да преспя на хотел, едвам размагнетизирам. Ако не направя нито едното, нито другото, това значи самичък да трансформира Варна – запад в пристанище бантустан. Не, на транспортен съд съм, не мога да се върша на стоманен, непреклонен, зает, примирителен, всеопрощаващ и пренебрегващ общовалидното предписание „ И аз съм човек “.
16.04. – 17.04.1994 година, Варна – запад, кеят
Лудо препускане до Пловдив и назад към Варна със промяна на четири влака. И цели 100 минути вкъщи. Колкото да се усещам като посетител на отсъстващия собственик, който няма нищо общо с мен. Неприятна новина по телефона, най-близкият ми другар – Бащаванина, е в болница за интервенция от язва. А разчитах да се забележим за малко на гарата.
21.04.1994 година, Ашдод – рейдът
Още ме боли главата от 100-те минути вкъщи. Пренапрегнато и половинчато е, не трябва да си го предизвиквам. Залисвам се с усвояването на ново умеене – към този момент се подстригвам самичък, би трябвало ми единствено в допълнение назад огледало, с цел да виждам тила си. А третият асистент капитан легна болен и паникьоса екипажа. Пикае тъмна „ бирена “ урина, характерен признак на хепатит. Само епидемиологична конюнктура ни липсва. Слава Богу, след бързи съвещания с варненската транспортна болница диагнозата се оказа остра настинка.
30.04.1994 година, Волос – рейдът
Котва в 19,30 часа. Ден събота, нощта против Възкресение Христово. Гърците са моряци, няма да оставят християни на Великден без опция да отидат в църквата.
01.05.1994 година, Волос – кеят
Ранната маневра завърши по-късно повече от час и в 09,15 часа към този момент сме в пристанището. Жребият ми отреди следобедната свободна промяна. Изненадах се, че макар напредналото време празничната работа в църквата продължава. Заседях се със примирение в душата, заслушан в песнопенията. Навън Волос дъхти на рибарско и яхтено море, а в зелената полифония солист е мирисът на акация. Великден.
15.05.1994 година, Хайфа – кеят
Тук към този момент си имам обичано място – свещеното кътче на бахаите –обетовано в Обетованата земя. Нагоре по хълма Кармел боботят строителни машини, след време там ще оживеят вавилонски митове. На връщане се загледах в надписи на иврит. И печатни, и стилизирани, и ръкописни, все едно, най-малко половината букви ми наподобяват на извадени зъби. Ама че стоматологична асоциация.
20.05.1994 година, Василико – кеят
Кипър. След като два пъти съм бил в Тайван, в този момент за повторно попадам в островно пристанище. Кристалночисто море с каменна, а не пясъчна плажна линия. Очаквах нещо по-кипарисно зелено, а попадам на лимони и пшеничена беритба. И тук пълним хамбарите с клинкер, технологията наоколо да циментовия цех ми се видя много амортизирана, само че се оказа ефикасна. Къс преход от Хайфа до южния бряг на Кипър, само че и пай престой.
11.06.,1994 година, преход Варна – Ашдод
Ей Богу, в действителност бих предпочел да си спестя третото подред междинно отблъскване до Варна. Поех дежурството, през нощта локалните момчета ме оставиха самичък и въобще не напуснах региона на пристанището. Съгласно груповия трудов контракт право на отпуск имам след 150-ия ден от качването на кораба, остава ми още половин месец до заветната граница. Сега се качиха някогашни военни - капитан, старши и трети асистент. И първото им начинание бе върху люковото прикритие на втори хамбар да се очертае окръжност, която да ориентира за кацането на вертолет. Абе без микроскоп си проличава, че имат каски на раменете и в случай че им се оставим, като нищо може да повторим първичното военно образование по канижелите на основна палуба.
22.06. – 27.06.1994 година, Волос рейда – кеят
Във времето на мача Германия - Испания от международното състезание по футбол в Съединени американски щати единственият корабен тв приемник върти касета с разсъблечен филм. Новият старши асистент и компания показват неуважение към желанията на всеобщия консуматор. Ден преди мача България – Гърция докерите самонадеяно, безмълвно и красноречиво ни демонстрират с пръсти ушите и други отверстия, където ще ни го начукат. Но след гръмката победа на нашите юнаци с 4:0, това бяха най-хрисимите и учтиви хора.
01.07.1994 година, Ашдод – рейдът
Тягостен ден. Радиограма, че БМФ подвига с 50 на 100 задграничните дневни (валутата) единствено на офицерския състав. Арабският квартал недоволства. Няма самун за нас на брега, в този момент на процедура ни споделят: или се филипинизирайте, или се махайте и от морето. Гледаме се неприятно – нови помешчици и остарели мужици. Съвсем нова обществена обстановка, която няма метод да не повреди партньорството. Да разглобя и сглобя маслен сепаратор – към този момент не. От нас почистването и прибирането на инструментите, за същинската работа си има монтьор. Тръгнаха и първите спречквания в работна среда. Главният монтьор отрано събра всички и попита в само число?
- Кой ще ме намрази единствено тъй като съм избрал да ходя по този път и той, популярност Богу, се е оказал печеливш.
Абсолютно прав е. Отвориха се границите. Кадърни и дефицитни, нашите капитани и механици избраха парите на непознати компании, а кораби на БМФ, изцяло подготвени за път, висят на котва пред Варна и Бургас с неокомплектован екипаж – липсва старши асистент или втори монтьор. А за изпълнителски състав си има азиатци и африканци, българите не са първи избор. Категорично резервирам почитание към шефа. По принцип единствено към капитана на кораба, който и да е той и какъвто и да е, се обръщам в учтивата форма – като към институция. Главният монтьор е инстанция, може на „ ти “, както към всички останали на борда.
Но по какъв начин се заспива със загнездилото се в главата ми изречение от съветската класика: „ Преди Шаро скимтеше за корица, в този момент Буби се мръщи на чиния. “ Ето че събитията още веднъж ме трансформират в скимтящ Шаро. Бреговата ми малоценност се трансформира в комплекс. Сам пред себе си с някаква вина диря оправдания, че към този момент съм кадърен единствено за синята пустиня и стоманения ковчег. Пред никого няма да загатвам пасторската си проповед: Докато сме на кораба, най-важно е да минат дните, да вземем парите, да не си вадим очите и да не си бъркаме в душите.
10.07.1994 година
Със смесената миризма на транспортен съд и трен едва-що се прибрах вкъщи и стартира мачът България – Германия. Какъв подарък, главоболието ми изчезна. Половин Пловдив излезе на открито, по улиците се прегръщаха непознати хора.
Нейко ДАМЯНОВ
18.03. – 22.03.1994 година, Хайфа – кеят
Арабска демонстрация на учтивост е да попиташ „ Потиш ли се добре? “. На транспортен съд съвсем същото можеш да изразиш с въпроса „ Наспа ли се? “. Трудно упражнение. Не е елементарно да се отпуснеш във вибриращата постелка, изключително когато главата ти е цялостна с проблемите от брега. Частен случай е безсънието, обвързвано с късите визити на българско пристанище и терзанията за промените. Изненада може да връхлети всеки от екипажа. Този, който желае да слезе, може да остане на борда – това се случи с четвъртия монтьор. Да се прибере вкъщи, бе последното, което му се искаше на шефа, само че излезе в отпуск, може би финален преди пенсиониране.
Новият основен монтьор, младеж със напълно младежко лъчение, на първи автобус като началник на команда техническа употреба, откакто обходи машинното поделение и палубните механизми, заключи: На този транспортен съд просто няма какво да се случи. Оптимист, който още не се е научил да не провокира шанса. Похвали се, че напуща пренаселения наставнически дом, преди малко си е купил апартамент и най-сетне ще направи връзката баня-спалня съответна на потребностите си.
Но донесе и смущаващи новини. В БМФ към този момент има бляк описи с имената на тези, от които би трябвало да се освободи. Критерият за непопадането в тях не е нереалното „ Кой какво може “, а покриването на написаната длъжностна характерност, оценено по точкова система. И в действителност притеснителното: чака се доста повишение на задграничните дневни пари (доларите), само че единствено за офицерския състав и нищо за изпълнителския. Това към този момент в действителност може да смути съня ми като татко на двама студенти.
24.03. – 27.03.1994 година, Торос Гюбре – кеят
Странна маневра за отплаване. Цялата вахта 08,00 – 12,00 часа изкарахме в цялостна подготвеност, а водачът са направи на Годо – по този начин и не пристигна. Четвъртият монтьор от самото начало не миряса и не седна, маршируваше, преговаряйки рутинните дейности на маневрата. Това е вътрешната пружина на един надълбоко нерешителен в себе си човек.
Срещу късия преход от към 30 часа нямам нищо срещу, само че това не може да бъде пристанище. Бетонен, вдаден на 400-500 метра в морето, пристан. Нищо друго. Наоколо е военна зона, тъй че стъпки на територията в тази част на Турция не са вероятни. Кой знае какъв брой надалеч е най-близкото населено място, тъй че феновете на саралията този път ще пропуснат. Диарбекир пейзаж, какъвто е в спомените на щастливците, съумели да се завърнат от там. Солидаризирам се с тях, изпитвайки възприятие на неприсъствен изгнаник. Кораб без климатик, в каютата ми е 34 градуса, в машинното поделение към момента е под тези стойности. Подготовка за юли-август, само че по това време се надявам да си бъде вкъщи.
28.03 – 10.04.1994 година, Ашдод – рейдът – кеят
Пасха ни закопча на рейда за цяла седмица. Най-после „ Люлин “ влезе в пристанището и събитието отекна по другите наши кораби, които чакат на котва. За покачване на спадналия групов дух нощес на вечеря барото почерпи целия екипаж с по 50 грама концентрат, само че юнаците от палубна команда се разбушуваха на частно празненство до дребните часове. Лошото е, че някой разля в офицерския салет много машинно масло – масата с бялата завивка, столовете, пода… След като Гого Малкия меридиан бе спретнат в здравно заведение заради явна полуда, в този момент се оказа, че някой различен от екипажа се укрива в сенчестата фаза на заболяването. Това е корабен Чернобил. Резултат: завършек на демократичния режим, който е обществен, ще се играе на гоненица по каютите. Аман от лекета, които не са минавали Гибралтар и Суец канал, вършат се на моряци, а не устоят на синята досада.
Кой знае какъв брой време офицерският салет ще мирише на машинно поделение. На рейда закръглихме 10 дни, в този момент пък заради пясъчна стихия. Внезапно забелязах, че хавлията, която употребявам като завеса на библиотеката, виси надолу с отвесни линии и трансформира каютата ми в затворническа килия. Скачам и обръщам линиите в хоризонтални – като моряшка фланелка. Време е за влизане в пристанището.
В съботен ден – специфичен за евреите, излязох из Ашдод, град, в който няма потребност от превоз. Като из Западна Европа през уикенда – град пустиня. По улиците слушам единствено съветска тирада на преселници от някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Понякога минават леки коли с национални флагчета. Такава тишина и успокоение, за няколко часа човек може да се почувства в Обетована земя.
11.04. – 15.04.1994 година, преход Ашдод – Варна
Пак към Варна и по гърба ми дращят котараци. Предишния път поех дежурството, в този момент ми се поставя отмора. Имам два разновидността: или да пожертвам с марш на скок до Пловдив, или да преспя на хотел, едвам размагнетизирам. Ако не направя нито едното, нито другото, това значи самичък да трансформира Варна – запад в пристанище бантустан. Не, на транспортен съд съм, не мога да се върша на стоманен, непреклонен, зает, примирителен, всеопрощаващ и пренебрегващ общовалидното предписание „ И аз съм човек “.
16.04. – 17.04.1994 година, Варна – запад, кеят
Лудо препускане до Пловдив и назад към Варна със промяна на четири влака. И цели 100 минути вкъщи. Колкото да се усещам като посетител на отсъстващия собственик, който няма нищо общо с мен. Неприятна новина по телефона, най-близкият ми другар – Бащаванина, е в болница за интервенция от язва. А разчитах да се забележим за малко на гарата.
21.04.1994 година, Ашдод – рейдът
Още ме боли главата от 100-те минути вкъщи. Пренапрегнато и половинчато е, не трябва да си го предизвиквам. Залисвам се с усвояването на ново умеене – към този момент се подстригвам самичък, би трябвало ми единствено в допълнение назад огледало, с цел да виждам тила си. А третият асистент капитан легна болен и паникьоса екипажа. Пикае тъмна „ бирена “ урина, характерен признак на хепатит. Само епидемиологична конюнктура ни липсва. Слава Богу, след бързи съвещания с варненската транспортна болница диагнозата се оказа остра настинка.
30.04.1994 година, Волос – рейдът
Котва в 19,30 часа. Ден събота, нощта против Възкресение Христово. Гърците са моряци, няма да оставят християни на Великден без опция да отидат в църквата.
01.05.1994 година, Волос – кеят
Ранната маневра завърши по-късно повече от час и в 09,15 часа към този момент сме в пристанището. Жребият ми отреди следобедната свободна промяна. Изненадах се, че макар напредналото време празничната работа в църквата продължава. Заседях се със примирение в душата, заслушан в песнопенията. Навън Волос дъхти на рибарско и яхтено море, а в зелената полифония солист е мирисът на акация. Великден.
15.05.1994 година, Хайфа – кеят
Тук към този момент си имам обичано място – свещеното кътче на бахаите –обетовано в Обетованата земя. Нагоре по хълма Кармел боботят строителни машини, след време там ще оживеят вавилонски митове. На връщане се загледах в надписи на иврит. И печатни, и стилизирани, и ръкописни, все едно, най-малко половината букви ми наподобяват на извадени зъби. Ама че стоматологична асоциация.
20.05.1994 година, Василико – кеят
Кипър. След като два пъти съм бил в Тайван, в този момент за повторно попадам в островно пристанище. Кристалночисто море с каменна, а не пясъчна плажна линия. Очаквах нещо по-кипарисно зелено, а попадам на лимони и пшеничена беритба. И тук пълним хамбарите с клинкер, технологията наоколо да циментовия цех ми се видя много амортизирана, само че се оказа ефикасна. Къс преход от Хайфа до южния бряг на Кипър, само че и пай престой.
11.06.,1994 година, преход Варна – Ашдод
Ей Богу, в действителност бих предпочел да си спестя третото подред междинно отблъскване до Варна. Поех дежурството, през нощта локалните момчета ме оставиха самичък и въобще не напуснах региона на пристанището. Съгласно груповия трудов контракт право на отпуск имам след 150-ия ден от качването на кораба, остава ми още половин месец до заветната граница. Сега се качиха някогашни военни - капитан, старши и трети асистент. И първото им начинание бе върху люковото прикритие на втори хамбар да се очертае окръжност, която да ориентира за кацането на вертолет. Абе без микроскоп си проличава, че имат каски на раменете и в случай че им се оставим, като нищо може да повторим първичното военно образование по канижелите на основна палуба.
22.06. – 27.06.1994 година, Волос рейда – кеят
Във времето на мача Германия - Испания от международното състезание по футбол в Съединени американски щати единственият корабен тв приемник върти касета с разсъблечен филм. Новият старши асистент и компания показват неуважение към желанията на всеобщия консуматор. Ден преди мача България – Гърция докерите самонадеяно, безмълвно и красноречиво ни демонстрират с пръсти ушите и други отверстия, където ще ни го начукат. Но след гръмката победа на нашите юнаци с 4:0, това бяха най-хрисимите и учтиви хора.
01.07.1994 година, Ашдод – рейдът
Тягостен ден. Радиограма, че БМФ подвига с 50 на 100 задграничните дневни (валутата) единствено на офицерския състав. Арабският квартал недоволства. Няма самун за нас на брега, в този момент на процедура ни споделят: или се филипинизирайте, или се махайте и от морето. Гледаме се неприятно – нови помешчици и остарели мужици. Съвсем нова обществена обстановка, която няма метод да не повреди партньорството. Да разглобя и сглобя маслен сепаратор – към този момент не. От нас почистването и прибирането на инструментите, за същинската работа си има монтьор. Тръгнаха и първите спречквания в работна среда. Главният монтьор отрано събра всички и попита в само число?
- Кой ще ме намрази единствено тъй като съм избрал да ходя по този път и той, популярност Богу, се е оказал печеливш.
Абсолютно прав е. Отвориха се границите. Кадърни и дефицитни, нашите капитани и механици избраха парите на непознати компании, а кораби на БМФ, изцяло подготвени за път, висят на котва пред Варна и Бургас с неокомплектован екипаж – липсва старши асистент или втори монтьор. А за изпълнителски състав си има азиатци и африканци, българите не са първи избор. Категорично резервирам почитание към шефа. По принцип единствено към капитана на кораба, който и да е той и какъвто и да е, се обръщам в учтивата форма – като към институция. Главният монтьор е инстанция, може на „ ти “, както към всички останали на борда.
Но по какъв начин се заспива със загнездилото се в главата ми изречение от съветската класика: „ Преди Шаро скимтеше за корица, в този момент Буби се мръщи на чиния. “ Ето че събитията още веднъж ме трансформират в скимтящ Шаро. Бреговата ми малоценност се трансформира в комплекс. Сам пред себе си с някаква вина диря оправдания, че към този момент съм кадърен единствено за синята пустиня и стоманения ковчег. Пред никого няма да загатвам пасторската си проповед: Докато сме на кораба, най-важно е да минат дните, да вземем парите, да не си вадим очите и да не си бъркаме в душите.
10.07.1994 година
Със смесената миризма на транспортен съд и трен едва-що се прибрах вкъщи и стартира мачът България – Германия. Какъв подарък, главоболието ми изчезна. Половин Пловдив излезе на открито, по улиците се прегръщаха непознати хора.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ