Украинската котка, която нелегално се качи на борда в Мариупол, емигрира в Новоросийск
КОРАБ „ СИЛВИЯ “, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ
25.10.2013 година – 10.12.2013 година
Радвам се на преимуществото да съм в заменен екипаж. Знаеш си кораба, каютата, работата, обкръжението. В чувал под леглото те чакат 2-3 гащеризона, специфични обувки с стоманени бомбета, фланелки… надали не половината от моряшкия багаж, който няма за какво да разнасяш до у дома и назад към различен транспортен съд. Но едвам доплавали от Варна до Мариупол, усетих на гърба си подла бучка. Веднага ме жегна предчувствието, че няма да мога да изкарам три месеца до промяната.
Липом. Подкожно мастно топче. Едва го доближавам единствено с нокътя на палец. Засега не е мъчително. Два и половина месеца бях на брега – нищо, просто подла спяща клетка, която единствено чака да се върна на кораба, и стартира да ми пречи да вляза в нормалния темп.
Заредиха се преходи Мариупол – Хереке, прелестно кътче на европейския бряг на Мраморно море. Турция си е Турция, само че Украйна към този момент не е същата. Площадът на независимостта в столицата се трансформира в Евромайдан. Помня Оранжевата гражданска война от края на 2004 година, когато манипулирани, неодобрени и повторени президентски избори провокираха внушителни митинги с гражданско непокорство, стачки, шествия. Сега виждам огньовете по площада, укрепените пунктове, конфликтите, слушам изстрелите и макар че дистанцията сред Мариупол и Киев е към 800 километра, имам чувството за наличие. Страната избира на изток или на запад да гледа и към този момент не се митингува, води се война с убити и ранени.
А липомът на гърба ми, гледан с двойно огледало, към този момент наподобява на яйце със почервенял връх. Заедно с втория асистент, който служебно има функционалностите на корабен доктор, се озовах в мариуполска болница. Двама хирурзи, млад и възрастен, диагностицираха случая. Единственото лекуване е посредством скалпел. Младият предложи неотложно оперативна интервенция, само че сътрудника му възрази с рационални доводи. А кой ще се грижи за него на кораба, кой ще сменя превръзките? Как ще работи с рана на гърба, по какъв начин ще поддържа хигиена? По-добре да се прибира в България и тогава да играе скалпелът.
Случи се по този начин, че незабавно се откри превоз до Варна с различен транспортен съд на същата компания. И в този екипаж случих на познати. Разтичаха се, настаняване, каюта, спално долни дрехи. Седнах на общата софра на Никулден. Никога до момента не съм бил в позицията на съпътстващо лице. Пийнаха момчетата, развеселиха се, посипаха се смешки. Майка му остаряла, Гергьовден си е друга работа, като вълк три дни се оригвам на агне. Шаранът не е месо, половин час след софрата съм гладен. Поради издутината на гърба може да съм приличал на прегърбен, няма по какъв начин моряци да не те емнат за шаран. Няма ужасно, сътрудник, постанова се някой път човек да пази гърба по-внимателно от гъза. Ха, наздраве.
В Пловдив се прибрах на 10 декември късно вечерта, два дни по-късно легнах на операционната маса.
13.04.2014 година – 15.07.2014 г.
Седмица преди връщането ми на кораба от компанията се обадиха, че има нови екоизисквания на Морска администрация, документът, добит преди година, към този момент не е задоволителен, с цел да бъда включен в екипажния лист. Наново! Двудневен курс, заплатен, несъмнено, изпит. Ако не съумея да се оправя спешно с казуса, ще пропусна тримесечния автобус, след това ще употребявам тримесечен „ отпуск “ и чак към средата на ноември ще мога да заема титулярното си място на „ Силвия “. Нямам време за яд, последван от отчаяние. Оказа се, че в Бургас стартира квалификационен курс, почитан служител прояви „ чудеса от смелост “, с цел да бъда включен в последния миг. Нощен трен, сядане на ученическата банка, хотел, тест, противоположен трен към Пловдив. Багажът. Нощен трен към Бургас. И това ми се случи при 19-то качване на транспортен съд. Какво да се прави? Моряк – дори автобиографията му не е негова.
Отплавахме за Мариупол. Точно преди месец време Крим получи съветски „ моряшки паспорт “, само че Керч канал в посока Азовско море и назад прекосяваме със същите украински водачи. Още след контролата в порт Мариупол ни предизвестиха, че е по-добре да не излизаме в централните елементи на града заради извънредно изострената конюнктура, не е ясно проруски или проукраински групировки ще вземат връх. В пристанищния квартал е умерено. Да, умерено е, не се чуват изстрели, само че се вижда пушек от пожар някъде към центъра.
Заредиха се автобуси с украински или съветски въглища за главния консуматор в района – Турция. А украинската котка, която незаконно се качи на борда в Мариупол, емигрира в Новоросийск. Все едно дали си полуостров, моряк или котка, „ всичко е суетност и преследване на вятър “, съгласно Еклисиаста.
Поради ранната температурна офанзива на лятото отново мога да аплайвам за мистър „ Мокра фланелка “ – мятам и суша по четири броя на ден. Надявам се, че конската пот ще се отрази добре на пресния белег на гърба ми. Охлаждането изнемогва, температурата на маслото е 68 градуса при норма 60. Не пускаме масления сепаратор, който би трябвало непрекъснато да работи, когато сме на ход. Жест на обезсърчение, с цел да спадне най-малко малко товарът. Миди, миди, миди, количества миди затлачват тръбопроводи и помпи. Ако го обърнем на плантация за миди, може би ще изкярим повече от навлото.
Не съм сюрпризиран, че на „ проходная “ в Туапсе гладко минавам инспекцията на електрониката, само че пограничничката, която би трябвало да одобри назад пропуща ми, спи. Протягам ръка и го добутвам съвсем до носа й, обронен на масичката. Затова пък е огромна изненада, че към този момент не е позволено да се замятат чепарета зад кърмата. Да не се протяга ръка на рибното благосъстояние на Русия. Няма такова пристанище на никое място по света. При контрола в Новоросийск пръснаха за инспекция върху плюшената завивка заявените от мен 67 таблетки американски аспирин. Велика си Русь, с Пушкин, Менделеев, Кутузов… само че за какво влизаш в каютата ми с куче? Превръщам се в русофилофоб, тъй като, с цел да обичаш Русия, би трябвало да намразиш половината от нея.
При третото ми качване на „ Силвия “ сменният екипаж най-сетне си откри втория монтьор. Светлозар, ярък човек, доста бързо се трансфорах в дясната му ръка. През дългия работен ден имаше задоволително време за паузи с смешки, закачки и смях. Въведе тристепенна канара за оценяване на свършената работа, която излизаше отвън рамките на чисто професионалното. 1. Добре: Стария с гадже на море. 2. Много добре: Догодина с още две. 3. Отлично: Ще му нося куфарчето персонално. Любимият му претекст с вокал беше: Ще отида да видя изстина ли бирата, ще поканя аз някое гадже в квартирата. Едно от невъзможните неща на транспортен съд е да си добре с всички от екипажа, не се удаде и на втория монтьор. Около месец време за готвача той беше Светлака. Веднъж си разреши забележка за качествата на мусаката, и по-късно се трансформира в Араламби.
Няколко пъти след вечеря Боби се опита да провежда каре за карти, само че за това трябват сътрудници. Няма искащи, момчетата избират уединение в каютата уединено с компютърните игри. Но към края на автобуса се откри лек за корабната алиенация. Хванахме двата полуфинала и финала на международното състезание по футбол в Бразилия. При такава масовка пред тв приемника в салета не всички държат пакетите с цигари по джобове, а ги оставят на масичката пред себе си. Младо момче от палубата хитроумно заобикаля грозния лицев надпис. Просто лепи късче цветно тиксо върху първата писмен знак на неприемливия глагол „ убива “ и се получава насърчителното „ Пушенето бива “.
Едва на пропуснах този автобус, само че след 94 дни с цялостен синхрон в екипа на машинното поделение на борда се качи другият заменен екипаж. Бива.
07.11.2014 година – 13.02.2015 година
Не сме предупреждавани, нито пък сме имали чувството, че плаваме в зона на въоръжен спор, само че след няколко съветски черноморски пристанища останах с усещането, че компанията заобикаля визитите на украински в Азовско море.
И Русия не е същата. Влизам в универмаг в Новоросийск и запитвам какъв брой коства черният шоколад, а щандистка на междинна възраст със неприязън и нараснали децибели ми отвръща какъв брой доста и за какво ненавижда американците. Спирам на улицата добре облечен възрастен мъж и запитвам по какъв начин мога да намеря банков офис, водим отзивчив диалог досега, в който давам отговор на въпрос с „ Я из Болгарии “. За секунди лицеизразът отсреща ми се трансформира, очите помръкват, а интонация изобщо липсва. Да, България към този момент не е другарска страна.
В началото на януари сме в Мариупол. Украинските сили не са позволили присъединението на града към самопровъзгласилата се Донецка национална република. Засега. Влизам в непретенциозен салон с един стол с желание да подстрижа косите си. Жена малко преди междинната възраст, доста опитна и с галещи пръсти. Говорим за Висоцки и тя ми изяснява за какво песните му към този момент не се нравят на младото потомство. Просто светът към този момент е различен. Прави пауза и като че ли на някой различен твърдо споделя: „ Кремъл няма работа тук! “ Не попитах Мариупол ли има поради в частност, или Източна Украйна като цяло, само че си помислих, че тук избуява спор доста по-голям от това, което Европа видя след разпада на Югославия.
Сред здравия януарски мраз на Мариупол тръгнахме с книпели в хамбарите през Азовско и Черно море чак до Искендерун на източния средиземноморски бряг. Би трябвало да се срамя от това „ чак “, откакто имам зад тила си плавания до Далечния изток, Северна и Латинска Америка, само че в този момент благите ми се видяха доста. Затова пък съчетанието юг и изток донесе на кораба същинско лято, толкоз е прелестно да се покажеш на палубата по фланелка с къси ръкави на топлия вятър.
През този автобус в екипа на машинното поделение няма нови хора. Екип пестник. Странна и доста симпатична ми е двойката трети монтьор и другия моторист. Първият ще строи къща и към този момент има утвърден план, а вторият, чието семейство се разпада заради ревностната параноя на брачната половинка, ще би трябвало да построи отначало самия себе си при неявяване на планова подготвеност. Мъж, на който всичко му е наред, и различен, към който всичко се разрушава, завързват крепко другарство. Моряшко е.
Жалко, че сред страните по този начин не може.
Нейко ДАМЯНОВ
25.10.2013 година – 10.12.2013 година
Радвам се на преимуществото да съм в заменен екипаж. Знаеш си кораба, каютата, работата, обкръжението. В чувал под леглото те чакат 2-3 гащеризона, специфични обувки с стоманени бомбета, фланелки… надали не половината от моряшкия багаж, който няма за какво да разнасяш до у дома и назад към различен транспортен съд. Но едвам доплавали от Варна до Мариупол, усетих на гърба си подла бучка. Веднага ме жегна предчувствието, че няма да мога да изкарам три месеца до промяната.
Липом. Подкожно мастно топче. Едва го доближавам единствено с нокътя на палец. Засега не е мъчително. Два и половина месеца бях на брега – нищо, просто подла спяща клетка, която единствено чака да се върна на кораба, и стартира да ми пречи да вляза в нормалния темп.
Заредиха се преходи Мариупол – Хереке, прелестно кътче на европейския бряг на Мраморно море. Турция си е Турция, само че Украйна към този момент не е същата. Площадът на независимостта в столицата се трансформира в Евромайдан. Помня Оранжевата гражданска война от края на 2004 година, когато манипулирани, неодобрени и повторени президентски избори провокираха внушителни митинги с гражданско непокорство, стачки, шествия. Сега виждам огньовете по площада, укрепените пунктове, конфликтите, слушам изстрелите и макар че дистанцията сред Мариупол и Киев е към 800 километра, имам чувството за наличие. Страната избира на изток или на запад да гледа и към този момент не се митингува, води се война с убити и ранени.
А липомът на гърба ми, гледан с двойно огледало, към този момент наподобява на яйце със почервенял връх. Заедно с втория асистент, който служебно има функционалностите на корабен доктор, се озовах в мариуполска болница. Двама хирурзи, млад и възрастен, диагностицираха случая. Единственото лекуване е посредством скалпел. Младият предложи неотложно оперативна интервенция, само че сътрудника му възрази с рационални доводи. А кой ще се грижи за него на кораба, кой ще сменя превръзките? Как ще работи с рана на гърба, по какъв начин ще поддържа хигиена? По-добре да се прибира в България и тогава да играе скалпелът.
Случи се по този начин, че незабавно се откри превоз до Варна с различен транспортен съд на същата компания. И в този екипаж случих на познати. Разтичаха се, настаняване, каюта, спално долни дрехи. Седнах на общата софра на Никулден. Никога до момента не съм бил в позицията на съпътстващо лице. Пийнаха момчетата, развеселиха се, посипаха се смешки. Майка му остаряла, Гергьовден си е друга работа, като вълк три дни се оригвам на агне. Шаранът не е месо, половин час след софрата съм гладен. Поради издутината на гърба може да съм приличал на прегърбен, няма по какъв начин моряци да не те емнат за шаран. Няма ужасно, сътрудник, постанова се някой път човек да пази гърба по-внимателно от гъза. Ха, наздраве.
В Пловдив се прибрах на 10 декември късно вечерта, два дни по-късно легнах на операционната маса.
13.04.2014 година – 15.07.2014 г.
Седмица преди връщането ми на кораба от компанията се обадиха, че има нови екоизисквания на Морска администрация, документът, добит преди година, към този момент не е задоволителен, с цел да бъда включен в екипажния лист. Наново! Двудневен курс, заплатен, несъмнено, изпит. Ако не съумея да се оправя спешно с казуса, ще пропусна тримесечния автобус, след това ще употребявам тримесечен „ отпуск “ и чак към средата на ноември ще мога да заема титулярното си място на „ Силвия “. Нямам време за яд, последван от отчаяние. Оказа се, че в Бургас стартира квалификационен курс, почитан служител прояви „ чудеса от смелост “, с цел да бъда включен в последния миг. Нощен трен, сядане на ученическата банка, хотел, тест, противоположен трен към Пловдив. Багажът. Нощен трен към Бургас. И това ми се случи при 19-то качване на транспортен съд. Какво да се прави? Моряк – дори автобиографията му не е негова.
Отплавахме за Мариупол. Точно преди месец време Крим получи съветски „ моряшки паспорт “, само че Керч канал в посока Азовско море и назад прекосяваме със същите украински водачи. Още след контролата в порт Мариупол ни предизвестиха, че е по-добре да не излизаме в централните елементи на града заради извънредно изострената конюнктура, не е ясно проруски или проукраински групировки ще вземат връх. В пристанищния квартал е умерено. Да, умерено е, не се чуват изстрели, само че се вижда пушек от пожар някъде към центъра.
Заредиха се автобуси с украински или съветски въглища за главния консуматор в района – Турция. А украинската котка, която незаконно се качи на борда в Мариупол, емигрира в Новоросийск. Все едно дали си полуостров, моряк или котка, „ всичко е суетност и преследване на вятър “, съгласно Еклисиаста.
Поради ранната температурна офанзива на лятото отново мога да аплайвам за мистър „ Мокра фланелка “ – мятам и суша по четири броя на ден. Надявам се, че конската пот ще се отрази добре на пресния белег на гърба ми. Охлаждането изнемогва, температурата на маслото е 68 градуса при норма 60. Не пускаме масления сепаратор, който би трябвало непрекъснато да работи, когато сме на ход. Жест на обезсърчение, с цел да спадне най-малко малко товарът. Миди, миди, миди, количества миди затлачват тръбопроводи и помпи. Ако го обърнем на плантация за миди, може би ще изкярим повече от навлото.
Не съм сюрпризиран, че на „ проходная “ в Туапсе гладко минавам инспекцията на електрониката, само че пограничничката, която би трябвало да одобри назад пропуща ми, спи. Протягам ръка и го добутвам съвсем до носа й, обронен на масичката. Затова пък е огромна изненада, че към този момент не е позволено да се замятат чепарета зад кърмата. Да не се протяга ръка на рибното благосъстояние на Русия. Няма такова пристанище на никое място по света. При контрола в Новоросийск пръснаха за инспекция върху плюшената завивка заявените от мен 67 таблетки американски аспирин. Велика си Русь, с Пушкин, Менделеев, Кутузов… само че за какво влизаш в каютата ми с куче? Превръщам се в русофилофоб, тъй като, с цел да обичаш Русия, би трябвало да намразиш половината от нея.
При третото ми качване на „ Силвия “ сменният екипаж най-сетне си откри втория монтьор. Светлозар, ярък човек, доста бързо се трансфорах в дясната му ръка. През дългия работен ден имаше задоволително време за паузи с смешки, закачки и смях. Въведе тристепенна канара за оценяване на свършената работа, която излизаше отвън рамките на чисто професионалното. 1. Добре: Стария с гадже на море. 2. Много добре: Догодина с още две. 3. Отлично: Ще му нося куфарчето персонално. Любимият му претекст с вокал беше: Ще отида да видя изстина ли бирата, ще поканя аз някое гадже в квартирата. Едно от невъзможните неща на транспортен съд е да си добре с всички от екипажа, не се удаде и на втория монтьор. Около месец време за готвача той беше Светлака. Веднъж си разреши забележка за качествата на мусаката, и по-късно се трансформира в Араламби.
Няколко пъти след вечеря Боби се опита да провежда каре за карти, само че за това трябват сътрудници. Няма искащи, момчетата избират уединение в каютата уединено с компютърните игри. Но към края на автобуса се откри лек за корабната алиенация. Хванахме двата полуфинала и финала на международното състезание по футбол в Бразилия. При такава масовка пред тв приемника в салета не всички държат пакетите с цигари по джобове, а ги оставят на масичката пред себе си. Младо момче от палубата хитроумно заобикаля грозния лицев надпис. Просто лепи късче цветно тиксо върху първата писмен знак на неприемливия глагол „ убива “ и се получава насърчителното „ Пушенето бива “.
Едва на пропуснах този автобус, само че след 94 дни с цялостен синхрон в екипа на машинното поделение на борда се качи другият заменен екипаж. Бива.
07.11.2014 година – 13.02.2015 година
Не сме предупреждавани, нито пък сме имали чувството, че плаваме в зона на въоръжен спор, само че след няколко съветски черноморски пристанища останах с усещането, че компанията заобикаля визитите на украински в Азовско море.
И Русия не е същата. Влизам в универмаг в Новоросийск и запитвам какъв брой коства черният шоколад, а щандистка на междинна възраст със неприязън и нараснали децибели ми отвръща какъв брой доста и за какво ненавижда американците. Спирам на улицата добре облечен възрастен мъж и запитвам по какъв начин мога да намеря банков офис, водим отзивчив диалог досега, в който давам отговор на въпрос с „ Я из Болгарии “. За секунди лицеизразът отсреща ми се трансформира, очите помръкват, а интонация изобщо липсва. Да, България към този момент не е другарска страна.
В началото на януари сме в Мариупол. Украинските сили не са позволили присъединението на града към самопровъзгласилата се Донецка национална република. Засега. Влизам в непретенциозен салон с един стол с желание да подстрижа косите си. Жена малко преди междинната възраст, доста опитна и с галещи пръсти. Говорим за Висоцки и тя ми изяснява за какво песните му към този момент не се нравят на младото потомство. Просто светът към този момент е различен. Прави пауза и като че ли на някой различен твърдо споделя: „ Кремъл няма работа тук! “ Не попитах Мариупол ли има поради в частност, или Източна Украйна като цяло, само че си помислих, че тук избуява спор доста по-голям от това, което Европа видя след разпада на Югославия.
Сред здравия януарски мраз на Мариупол тръгнахме с книпели в хамбарите през Азовско и Черно море чак до Искендерун на източния средиземноморски бряг. Би трябвало да се срамя от това „ чак “, откакто имам зад тила си плавания до Далечния изток, Северна и Латинска Америка, само че в този момент благите ми се видяха доста. Затова пък съчетанието юг и изток донесе на кораба същинско лято, толкоз е прелестно да се покажеш на палубата по фланелка с къси ръкави на топлия вятър.
През този автобус в екипа на машинното поделение няма нови хора. Екип пестник. Странна и доста симпатична ми е двойката трети монтьор и другия моторист. Първият ще строи къща и към този момент има утвърден план, а вторият, чието семейство се разпада заради ревностната параноя на брачната половинка, ще би трябвало да построи отначало самия себе си при неявяване на планова подготвеност. Мъж, на който всичко му е наред, и различен, към който всичко се разрушава, завързват крепко другарство. Моряшко е.
Жалко, че сред страните по този начин не може.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ