Вертикалният газов коридор: тръбите, през които минава бъдещето
Кораб с тръби в Бургас. Символ на напредък или повтаряне на остарели модели?
На пръв взор – положителни вести: дойде втората доставка от 2526 тръби за, посрещната персонално от. Енергийният план с паневропейска значителност дава обещание да удвои потенциала за експорт на газ сред България и Румъния – от 5 на 10 милиарда кубични метра.
Но зад инфраструктурната горделивост стои едно по-дълбоко обръщение – за това какво значи през днешния ден понятието самостоятелност, когато става дума за енергийни доставки.
Амбиции с календар: дали периодите няма да станат догонващи?
Министър Станков уточни съответни стадии – до второто тримесечие на 2026 година да приключи секторът Кулата–Кресна, а до четвъртото – трасето Рупча–Ветрино. Тези периоди звучат амбициозно на фона на теренните провокации : сондажи под автомагистрала „ Хемус “, секване на реки с екологични условия, прекосяване през Стара планина.
А дали сходни инфраструктурни препъни-камъни няма да забавят процеса – както към този момент сме виждали при други енергийни планове?
От Русия към Европа: геополитическата промяна на потока
След прекратяването на съветските доставки за Киев, Вертикалният кулоар придобива още по-ясен стратегически силует . Целта: природен газ от юг на север – от Гърция, през България, към Румъния, Унгария, Словакия, Молдова, Украйна. Това на хартия наподобява като победа за енергийната диверсификация.
Но критиците могат да попитат: в случай че просто сменим посоката, само че не и логиката на зависимостта – в действителност ли сме свободни ?
Приходи, дивиденти, бюджет. Но кой ще заплати действителната цена?
Проектът ще носи облаги за „ Булгартрансгаз “ – от директни такси, които ще се вливат назад в бюджета като дял. Това звучи добре за хазната. Но кой ще заплати разноските, когато трасето би трябвало да бъде поддържано, когато цените се двоумят, когато партньорски страни не реализиран единодушие по цените?
Не просто тръби, а тестване за визията на България
Вертикалният газов кулоар не е просто инфраструктура . Това е тестване – за политическа воля, за експертен потенциал, за екологична отговорност и за бъдещето на България като енергиен хъб. Ако методът остане единствено „ през тръбите минава газ “, ще изпуснем шанса за стратегическа промяна.
Въпросът не е дали ще поставим тръбите в точния момент. А дали ще построим нещо по-голямо – енергийна самостоятелност с лице към хората, освен към статистиката.
Присъединете се към нашия
Въздухът в Бургас под лупа: „ Единение “ желае незабавен надзор
