И в морето началниците са като футболното съдийство и лошото време
КОРАБ „ РОДИНА “, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ
28.05. – 30.05.1993 година, порт Равена – кеят
На вечеря занесох на камериера Оги в моряшкия салет малко закъснялата новина за кончината на баба Цола Драгойчева (видна фунционерка на комунистическата партия). Той се разтича да популяризира новината, която развълнува единствено него. Разбирам го, разказвал ми е за неприятностите, които е имал с някогашния към този момент режим, в този момент се изживяваше като жарък агитатор на синята концепция. Станах обект на кулинарно ухажване със сладолед и луканка. Приех като участник в самобитна СДС-панихида.
За трети път довтаса нисичкият търговец на спортни екипи. Потен и прибързан, разгласи цената, прилъга двама-трима против долари, направи отстъпка и одобри замяна против цигари, без да се гнуси даже от „ Ассос “. Четири картона за един комплект. На кърмата ненадейно попадна капитанът и незабавно направи забележка, че търговията на кораба е неразрешена. Приличаше на комплицирано дете, което всеки миг може или да заплаче, или да повика полиция. Не направи нито едното, нито другото, италианецът незабавно се метна във фиата и отпраши.
С четвъртия монтьор пътуваме към Равена. Освен нас в рейса са единствено двама колеги от Ростов на Дон. Все едно сме с такси. Но в града с моя сателит си дефинираме място и час за среща, след което всеки потегля след личните си ползи.
Гробницата на Данте Алегиери. Сякаш заставам в преддверието на „ Чистилището “. Не се виждам на нито една от седемте му тераси, разрешавам си единствено да усетя с длан хладината на мрамора. Тук е урната на великия флорентинец, останал след изгнаничество завинаги в Равена. Жив е духът на Ренесанса – сега в далечна Австралия върви цикъл прояви, отдадени на Данте.
Катедрала. Застоявам се пред всяка от картините, които рисуват 14-те стъпки по Кръстния път до Голгота. Тук, в лоното на католицизма, одухотворявам какъв брой исторически оптимизъм е заложен в строителството на катедрала. Строи се с десетилетия, които преливат във епохи и стои во веки.
Изненадва ме реставрационното скеле на наклонена кула. Не е световноизвестната забележителност в Пиза на брега на Тиренско море, тук е Адриатика, само че отклонението от вертикала е видимо. Имам възприятието, че велосипедистите са повече от пешеходците, въпреки всичко това не е европейски Виетнам. Забавлявам се да виждам по какъв начин млади девойки с червенина на лицето се изтезават да указват посоките ми на британски.
Току-що прибрал се на кораба, на крачка от каютата си чух противен тътнеж. Отправих се към кърмата. Само на 50-60 метра пред очите е тежък индустриален случай. Паднало е брегово оборудване, съставка от силозните съоръжения. По-голямата част от десетките тонове железа са грохнали на кея, само че челото на високата структура е в морето. Близо до срутището лежи мъртвец, щедро оцветен в алено. Първа с писък на сирена дойде полицейска кола, на секунди следвана от журналистически екип, минути по-късно кацна и медицинският хеликоптер. Въпреки бързата реакция няма на кого да се окаже животоспасяваща първа помощ. А единствено преди половин час ние с четвъртия монтьор на път към кораба бегом минахме под сходно оборудване. Двама водолази са под водата, само че едвам на другия ден по обед съумяха да измъкнат отдолу под железата още два натрупа. И злото не идва единствено. По „ Хоризонт “ слушам за бомбен атентат във Флоренция с жертви, ранени и вреди по световноизвестна изложба. Време е за сбогом на Пиренеите. Ех, Цезаре: пристигнах, видят и си отивам.
Нека да отнеса нещо ведро в зениците си. Спомен за италианското момиче с изваяно красиви устни, изпръхнали като за целувка от усилието да приказват на слабопознатия им британски: „ Гоу стрей, афтър… “ Боже, дано постоянно с обич да ги допира единствено оня, който те пожелаят да ощастливят.
31.05. – 04.06.1993 година, преход Равена – Гибралтар
Знам, знам, щом тръгнем нанякъде, не може да не полегнем на дрейф. То е като съветския бит да се поседне минута две преди път. Ние в този момент също не прекаляваме, единствено 7-8 часа. Състоя се служебно събиране с осведомителна цел – къде отиваме (Аржентина), какви са стопанските резултати от автобуса до момента. Чудя им се на момчетата, много от тях са моряци с опит, а още не са схванали, че при този капитан сходни събития са с привършен дневен ред, още преди да са почнали. Няма място за въпроси при липса на отговори. Барото е монологичен вид, експерт по рязане на антени и други битови баналности. Началниците са като футболното съдийство и неприятното време, нищо друго не може да се направи, с изключение на очакване да мине и ти се махне от главата. В Гибралтар отново ще вземем бункер, слизане на бряг отново няма да има.
Цял ден слънцето огрява челото на африканската Скала, само че Сеута не благоволи да вдигне булото си. Сбогом на Европа, Гибралтар изчезна в здрача като двугърба камила, останала да нощува в оазиса. Пред нас е пустинята Атлантик.
05.06 - 12.06.1993 година, преход Гибралтар - Аржентина
Качих се на летния мостик да погледам появилия се по десния ръб Гран Канария, само че при слизането четвъртият монтьор ми скапе настроението. Получена е радиограма, че с цели 700-800 % се усилва цената на… персоналните радиограмите към и от кораба. Връзката с домашните телефони посредством Варна радио – не толкоз фрапантно, само че също нагоре. Веднага помолих радиста да ми пресметна цената на допустимо най-семплата радиограма. Адрес – 7 думи, текст – 3 думи (ЧРД), адресант – една дума. Общо 11 думи = 45 лв.. Е, в този момент океанът ще онемее.
Но не и корабът. На вечеря старпомът и вторият монтьор дядя Киря докараха зреещата сред тях омраза до вадене на ножове и криеница по канижелите. Навигаторът е вманиачен за връзване (квалификация на палубния боцман), механикът не оставя магарето си в калта и… типичните търкания в връзките мостик – машина. Барото плаши Доки, че ще го откомандирова от Буенос Айрес на негови разходи. Навикнахме с крясъците в офицерския салет, които една палуба надолу в моряшкия провокират иронични усмивки. Тук децибелите се подвигат нормално, когато се подмятат карти. С правото на потвърден професионален наблюдател, който не употребява привилегията си да подсказва, незабавно приканвам:
- По-тихо, момчета, не сме нито парламент, нито офицерски салет.
Пасторската фраза укротява пристрастеностите. Засега.
В детството ми имаше няколко старци, чиято младост е предходна във войните от началото на ХХ век. След окопи, сражения, епидемии, пленнически лагери, те пазеха за цялостен живот спомен за мъжки другарства. Помнеха трите имена на ротните си и низовите командири, знаеха родните места на десетки фронтоваци, с които са делили хляба и тегобите. Ние за един чартър, който е надалеч от края си, насъбрахме злост и нетърпимост типично по просташки: всеки против всички и всеки за себе си.
Наближаваме екватора. В машинното поделение това значи конска пот, мерена в литри. До болежка позната история. Най-после капитанът позволи да бъде запълнен маломерният басейн със задбордна вода, която в тази част на Южния Атлантик е 28 градуса. Истинско самодоволство, изключително когато излизам от вахта в 4 сутринта и се топвам еднолично като във вана.
Посрещнахме Негово Дълбочество Нептун и свитата му, както прилича по моряшкия бит. Пет червени ракети за начало. С същински артистизъм капитанът заяви по парлангото, че на борда ще стъпи повелителят на моретата и бурите. Между ветераните съм, получил моряшко име при сходно събитие в Тихия океан. Сега съм просто ухилен фен. За първи път виждам барото, старпома, дядя Киря, камериерите… в толкоз човешка светлина. В припадък на благосклонност реализираха вид реми: не скапаха празника, само че и не си простиха.
Нейко ДАМЯНОВ
28.05. – 30.05.1993 година, порт Равена – кеят
На вечеря занесох на камериера Оги в моряшкия салет малко закъснялата новина за кончината на баба Цола Драгойчева (видна фунционерка на комунистическата партия). Той се разтича да популяризира новината, която развълнува единствено него. Разбирам го, разказвал ми е за неприятностите, които е имал с някогашния към този момент режим, в този момент се изживяваше като жарък агитатор на синята концепция. Станах обект на кулинарно ухажване със сладолед и луканка. Приех като участник в самобитна СДС-панихида.
За трети път довтаса нисичкият търговец на спортни екипи. Потен и прибързан, разгласи цената, прилъга двама-трима против долари, направи отстъпка и одобри замяна против цигари, без да се гнуси даже от „ Ассос “. Четири картона за един комплект. На кърмата ненадейно попадна капитанът и незабавно направи забележка, че търговията на кораба е неразрешена. Приличаше на комплицирано дете, което всеки миг може или да заплаче, или да повика полиция. Не направи нито едното, нито другото, италианецът незабавно се метна във фиата и отпраши.
С четвъртия монтьор пътуваме към Равена. Освен нас в рейса са единствено двама колеги от Ростов на Дон. Все едно сме с такси. Но в града с моя сателит си дефинираме място и час за среща, след което всеки потегля след личните си ползи.
Гробницата на Данте Алегиери. Сякаш заставам в преддверието на „ Чистилището “. Не се виждам на нито една от седемте му тераси, разрешавам си единствено да усетя с длан хладината на мрамора. Тук е урната на великия флорентинец, останал след изгнаничество завинаги в Равена. Жив е духът на Ренесанса – сега в далечна Австралия върви цикъл прояви, отдадени на Данте.
Катедрала. Застоявам се пред всяка от картините, които рисуват 14-те стъпки по Кръстния път до Голгота. Тук, в лоното на католицизма, одухотворявам какъв брой исторически оптимизъм е заложен в строителството на катедрала. Строи се с десетилетия, които преливат във епохи и стои во веки.
Изненадва ме реставрационното скеле на наклонена кула. Не е световноизвестната забележителност в Пиза на брега на Тиренско море, тук е Адриатика, само че отклонението от вертикала е видимо. Имам възприятието, че велосипедистите са повече от пешеходците, въпреки всичко това не е европейски Виетнам. Забавлявам се да виждам по какъв начин млади девойки с червенина на лицето се изтезават да указват посоките ми на британски.
Току-що прибрал се на кораба, на крачка от каютата си чух противен тътнеж. Отправих се към кърмата. Само на 50-60 метра пред очите е тежък индустриален случай. Паднало е брегово оборудване, съставка от силозните съоръжения. По-голямата част от десетките тонове железа са грохнали на кея, само че челото на високата структура е в морето. Близо до срутището лежи мъртвец, щедро оцветен в алено. Първа с писък на сирена дойде полицейска кола, на секунди следвана от журналистически екип, минути по-късно кацна и медицинският хеликоптер. Въпреки бързата реакция няма на кого да се окаже животоспасяваща първа помощ. А единствено преди половин час ние с четвъртия монтьор на път към кораба бегом минахме под сходно оборудване. Двама водолази са под водата, само че едвам на другия ден по обед съумяха да измъкнат отдолу под железата още два натрупа. И злото не идва единствено. По „ Хоризонт “ слушам за бомбен атентат във Флоренция с жертви, ранени и вреди по световноизвестна изложба. Време е за сбогом на Пиренеите. Ех, Цезаре: пристигнах, видят и си отивам.
Нека да отнеса нещо ведро в зениците си. Спомен за италианското момиче с изваяно красиви устни, изпръхнали като за целувка от усилието да приказват на слабопознатия им британски: „ Гоу стрей, афтър… “ Боже, дано постоянно с обич да ги допира единствено оня, който те пожелаят да ощастливят.
31.05. – 04.06.1993 година, преход Равена – Гибралтар
Знам, знам, щом тръгнем нанякъде, не може да не полегнем на дрейф. То е като съветския бит да се поседне минута две преди път. Ние в този момент също не прекаляваме, единствено 7-8 часа. Състоя се служебно събиране с осведомителна цел – къде отиваме (Аржентина), какви са стопанските резултати от автобуса до момента. Чудя им се на момчетата, много от тях са моряци с опит, а още не са схванали, че при този капитан сходни събития са с привършен дневен ред, още преди да са почнали. Няма място за въпроси при липса на отговори. Барото е монологичен вид, експерт по рязане на антени и други битови баналности. Началниците са като футболното съдийство и неприятното време, нищо друго не може да се направи, с изключение на очакване да мине и ти се махне от главата. В Гибралтар отново ще вземем бункер, слизане на бряг отново няма да има.
Цял ден слънцето огрява челото на африканската Скала, само че Сеута не благоволи да вдигне булото си. Сбогом на Европа, Гибралтар изчезна в здрача като двугърба камила, останала да нощува в оазиса. Пред нас е пустинята Атлантик.
05.06 - 12.06.1993 година, преход Гибралтар - Аржентина
Качих се на летния мостик да погледам появилия се по десния ръб Гран Канария, само че при слизането четвъртият монтьор ми скапе настроението. Получена е радиограма, че с цели 700-800 % се усилва цената на… персоналните радиограмите към и от кораба. Връзката с домашните телефони посредством Варна радио – не толкоз фрапантно, само че също нагоре. Веднага помолих радиста да ми пресметна цената на допустимо най-семплата радиограма. Адрес – 7 думи, текст – 3 думи (ЧРД), адресант – една дума. Общо 11 думи = 45 лв.. Е, в този момент океанът ще онемее.
Но не и корабът. На вечеря старпомът и вторият монтьор дядя Киря докараха зреещата сред тях омраза до вадене на ножове и криеница по канижелите. Навигаторът е вманиачен за връзване (квалификация на палубния боцман), механикът не оставя магарето си в калта и… типичните търкания в връзките мостик – машина. Барото плаши Доки, че ще го откомандирова от Буенос Айрес на негови разходи. Навикнахме с крясъците в офицерския салет, които една палуба надолу в моряшкия провокират иронични усмивки. Тук децибелите се подвигат нормално, когато се подмятат карти. С правото на потвърден професионален наблюдател, който не употребява привилегията си да подсказва, незабавно приканвам:
- По-тихо, момчета, не сме нито парламент, нито офицерски салет.
Пасторската фраза укротява пристрастеностите. Засега.
В детството ми имаше няколко старци, чиято младост е предходна във войните от началото на ХХ век. След окопи, сражения, епидемии, пленнически лагери, те пазеха за цялостен живот спомен за мъжки другарства. Помнеха трите имена на ротните си и низовите командири, знаеха родните места на десетки фронтоваци, с които са делили хляба и тегобите. Ние за един чартър, който е надалеч от края си, насъбрахме злост и нетърпимост типично по просташки: всеки против всички и всеки за себе си.
Наближаваме екватора. В машинното поделение това значи конска пот, мерена в литри. До болежка позната история. Най-после капитанът позволи да бъде запълнен маломерният басейн със задбордна вода, която в тази част на Южния Атлантик е 28 градуса. Истинско самодоволство, изключително когато излизам от вахта в 4 сутринта и се топвам еднолично като във вана.
Посрещнахме Негово Дълбочество Нептун и свитата му, както прилича по моряшкия бит. Пет червени ракети за начало. С същински артистизъм капитанът заяви по парлангото, че на борда ще стъпи повелителят на моретата и бурите. Между ветераните съм, получил моряшко име при сходно събитие в Тихия океан. Сега съм просто ухилен фен. За първи път виждам барото, старпома, дядя Киря, камериерите… в толкоз човешка светлина. В припадък на благосклонност реализираха вид реми: не скапаха празника, само че и не си простиха.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ