Обетованата земя не всеки посреща с „Добре дошъл
КОРАБ „ РОДИНА “, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ
04.02.1993 година, Варна – рейдът
Още по средата на януари си знаех жребия – „ Родина “, 52 000-тонно страшилище, най-големият и най-тежкият за обслужване карго транспортен съд в БМФ. И за машинна, и за палубна команда.
В рейдовата лодка бяхме дружно с контролата. Чиновниците се качиха по трапа, а ние, цялостен екипаж, останахме долу. Докато не завърши процедурата, никой от нас няма право да стъпва на палубата. Щом при качването чакаме, какво ли бързане ще бъде при слизането? Веднага се упрекнах за нелепото скимване. Още не сме облекли работните облекла, а до края на автобуса има пропаст от време.
Отново затягам за обитаване моряшка каюта, а в душата ми е пустота. Обичах корабите повече от дамите, само че от предходния копнеж не е останало нищо. Първо конфигурирам положителната остаряла и селективна „ Селена “.
06.02.1993 година, Констанца – кеят
На борда е същинско стълпотворение. Главният мотор е с осем придвижвания, само че две от тях – седмо и осмо, са изолирани, по този начин дойде корабът. В Констанца, дружно с екипажа, пристигна ремонтна бригада. Тук е и представител на Българския корабен указател. Българските командировъчни са много по-евтини от заплащането на задгранични бригади. Движението във отвесна посока из машинното поделение е съвсем като в осеметажна постройка. Асансьорната клетка си е на мястото, само че подемникът не действа, а е правил добра работа през първите години от употребата на кораба. Те и в този момент не са чак толкоз доста (от началото на 1979 г.), обаче, най-малко в машинното поделение, физическото остаряване изпреварва моралното.
Кучешката вахта от среднощ до 04,00 часа. Работи спомагателният казан. Два пъти ми звъни регистровият контрольор с недоволство, че духалото в каютата му не топли. Студено му е. Аз съм с едно одеяло. Ако желаете на следващия ден да нямате – споделя си длъжността с възходяща интонация!, оставете ме да измръзна. Нямам право да трансформирам заложения параметър, откликвам, котелът работи на автоматизиран режим. Телефонът в централния пулт е дублиран със сирена, която звучи в цялото машинно поделение. Тичам през няколко площадки, с цел да чуя симптоматика като за пред доктор.
09.02.1993 година, Констанца – кеят
Изкарах си акъла. Цял ден работих с двамата фитери по шпила на бака, до обед обикновено облечен, обаче слънцето ме заблуди, подцених чокойския мраз и следобяд карах по гащеризон и къса фланелка изпод. Вече прибирахме инструментите, наведох се да взема бойния чук и… изправих се доста мъчно. Тежка нощ, сутринта с изпитание се надигнах от леглото, облякох работната дреха и се добрах до централния пулт. Шефе, ситуацията е такова и такова, по-добре е да бъда откомандирован отрано и сменен от здрав колета. Началството незабавно уведоми корабния доктор, който, за моя изненада, възрази. Какво, станал, облякъл се и разговаряте долу в машинното поделение? Не, ще го изцелявам.
Даде ми някакви таблетки и фелоран със повеля да не спестявам, а да мажа с шепата. Продължих да се правя работата, само че със забавени придвижвания и напредване като дебнещ котарак. На всеки идващ ден се усещах по-добре от предходния, растеше и увереността ми, че ще се оправя. Даже ме топлеха въздишките по тропиците, където дажбата за питейна вода не е задоволителна, само че болежките са по-малко и по-леки. Наблизо застана „ Капитан Георги Георгиев “. На личен ход стигнах до палубата му и назад, даже останах удовлетворен от теста за валидност.
С радиограма от параходството получихме систематизирана информация за пиратските набези през 1992 година: Бразилия, Филипини, Малайзия, Индонезия. Все повече стават страховете на море, а сме закърмени с обич към него.
На палубата кацат ята гугутки. Зимна беритба, разтоварваме пшеничено зърно от Франция.
14.02.1993 година, Констанца – кеят
Пристанището тук е по-голямо от порт Бургас и Варна, взети дружно. Рентгенова недоверчивост на портала, която отминавам с професионално равнодушие. Днес е неделя, ходя към православния храм „ Св. Петър и св. Павел “. Бях пред дверите му, таман когато посрещаха първия архиерей. Потънах в многогласието на църковния хор, а восъчните пламъчета блестяха като еполети над раменете на смирено коленичилите миряни. Пристъпих няколко крачки, и собствен, и чужденец в храма на Бога. Колко богатства е душата на човек, чиито ръце са заети с отсрочената му шапка.
17.02.1993 година, Варна - рейдът
По гледище на регистровия контрольор бе свален елмеханикът Виктор Иванич. Украинец. Явно с квалификацията от времената на остарялата дружба от епохи за епохи не може да се оправи с изгорелия елмотор на дизел генератор № 2. Дори по парланото бе подканен да побърза, лодката чака единствено него. Аз съм тук за употреба, а не за фабричен поправки, сподели го с ненакърнено самочувствие и се загуби надолу по трапа.
19.02.1993 година, преход Варна – Ашдод
Ето ти възродителен развой и в морето. Със заповед от параходството към този момент не сме „ Родина “, а „ Дина “. Изглежда, транспортен съд, който излиза от израелско пристанище, след това не може да влезе в арабски порт. Поне по документи си имаме ново име. На мостика по двата борда, на бака и кърмата с блажна багра са заличени първите две букви на „ Родина “. Какво би станало, в случай че се наричахме „ Алеко Константинов “? „ Леко “ или „ Тино “?
20.02.,1993 година, Ашдод – рейдът
Много приятна изненада. Бях възстановил на 100 % навиците си на радиослушател, когато попаднах на много богата корабна библиотека. Веднага отмъкнах „ Миналото “ на Стоян Заимов, „ Ана Каренина “ на Толстой, „ Пармският манастир “ и „ Червено и черно “ на Стендал. Четиво за океана, след Израел следват пристанища на Съединени американски щати.
21.02.,1993 година, Ашдод – рейдът
Фалшива маневра за заставане на пристан. Сървейорът не хареса хамбарите и – назад на котва. Гледано от морето, не изключително прелъстителен пейзаж, не наподобява на обетована земя. Прелитат американски самолети. Радиото се занимава с проблемите на пришълци – евреи от Русия и Етиопия. Оплакват се от корумпирана администрация и невисок стандарт. Интересно, подхожда корабът, а не лодката, която даже не е мидена черупка пред 52 000-тонното желязо.
23.02.1993 година, Ашдод – рейдът
Времето подвига, нека не се наложи да бягаме от този открит рейд. Висим на 15-минутна подготвеност. По „ Хоризонт “ слушам, че у нас предстоят празнувания във връзка 50 години от спасяването на българските евреи, а по локалното радио приканват пришълците към решение на жилищния проблем посредством банките – чакат ги рускоезични консултанти. А ние чакаме, позицията е 21-28.02., очевидно товарът още не е подготвен и домакините не бързат.
26.02.1993 година, Ашдод – кеят
Първи стъпки по обетованата земя. Не неприятно градче с обилие от варели-бойлери по покривите. И съветска тирада на всички места по улиците, не съм допускал, че без да зная една дума на иврит, няма да имам езикови проблеми. Масивни огради и решетки, оръжие на пристанищния портал, също и по улиците. Военна неуравновесеност от първи взор.
„ Лудогорец “ отплава, дойде „ Веслец “, чака се „ Средна гора “. Ашдод се трансформира в нещо като досегашния Жданов, в този момент Мариупол, само че за съпоставяне със остарялата съветска линия и дума не може да става.
01.03.1993 година, Ашдод – кеят
Без да е пътешествието на живота, ето ме към този момент хаджия. Около 65 километра до Йерусалим и първото, което ми прави усещане по пътя, е мемориал от войната през 1967 година Новички танкове, непослужили на арабите. Люлки в детски комплекси с темперамент на дребен боен полигон. Ето и постройката на Кнесета, която не е в Тел Авив. Нататък като на кино лента пробягват витлеемската черква, храмовете с името на пресветата Дева, мозайки, стенописи, мрамор, кубета… величие. И пътят към Голгота, запазил римския жанр. Стълпотворение, както край пирамидите наоколо до Кайро, само че тук концентрирано на доста по-малка повърхност. Полска група пее църковен химн в храма, а извън се чуват шумните свади на араби. Луксозни рейсове се разминават на сантиметри от муцуните на мързеливи камили. Двамина от нашата група си описват мита за Адам и Ева, само че заместват ябълката с маслините на Гетсиманската градина…
Преди да се надигнем пред Стената на рева, ни ревизираха за съществуване на експлозиви. Бях на туристическа отдалеченост и посегнах към вътрешен джоб за писалка, само че на секундата чух на сантиметри от ухото си повелителното „ Ноу райт “! Вероятно жестът ми е общопризнат като недоверчив от защитата, другояче тъкмо тук човек би могъл да мушне в стената листче с малко послание-желание, което съгласно поверието отива непосредствено при Всесъздателя.
И монотонен край на деня, в действителност денонощието. Сутринта сдадох вахта 04,00 – 08,00 часа, в микробуса ми ръмжаха, че поради мен се бави тръгването, след обед бяхме на трапа в 15,55 часа. Гащеризона и долу в машинното поделение до 20,00 часа. Да бях станал хаджия пеша, може би нямаше да съм толкоз изтощен.
03.03.1993 година, Ашдод – кеят
Националният празник. Никакъв знак, несъмнено, можеше да се появи най-малко разноцветка на кърмата. Пред бака е кърмата на „ Балкан “, новата надстройка е като кукла, само че въпреки всичко - белязан транспортен съд. Едва ли скоро ще заглъхне споменът за пожара и четирите жертви.
По локалното радио слушам, че в дома си е атакуван и погубен деец от Великата отечествена война, воювал от първите дни, стигнал до Берлин и оживял по знамение. А „ Мис Израел “ за 1993 година е репатриантка от Киев. Обетованата земя не посреща всекиго с „ Добре пристигнал “.
В магазина мъжът зад щанда, евентуално притежател, пита бабката-репатриантка: „ Маргарина хочеш “? Тя кима утвърдително. „ Не забуду! “ и записва вересията в бележник. По пътя към кораба ме последва куче. Не го насърчих с нищо, а то ходя паралелно с мен до трапа и щом ме видя да се катеря към палубата, залая – дълго, афектирано и безутешно. Щом съм му дал късмет повече от половин час да ме сподиря, без да го прогоня, значи одобрявам да му бъда собственик. Муцунката му обещаваше такава лоялност. Как да го помъкна със себе си през Атлантика? Навярно пропуснах един късмет в любовта. Мъжът се ласкае от вниманието на жена, а едно куче напряко може да го разтопи.
„ Хоризонт “ изпълни каютата ми с атмосферата на тържествената заря пред Народното събрание. Представителна армейска част, президентът, „ Срещан марш “, а тълпата дюдюка и скандира „ Ос-тав-ка! “ В този момент на транспортен съд „ Родина “, прекръстен на „ Дина “, се почувствах като отломка от едно изгубено поколение…
Нейко ДАМЯНОВ
04.02.1993 година, Варна – рейдът
Още по средата на януари си знаех жребия – „ Родина “, 52 000-тонно страшилище, най-големият и най-тежкият за обслужване карго транспортен съд в БМФ. И за машинна, и за палубна команда.
В рейдовата лодка бяхме дружно с контролата. Чиновниците се качиха по трапа, а ние, цялостен екипаж, останахме долу. Докато не завърши процедурата, никой от нас няма право да стъпва на палубата. Щом при качването чакаме, какво ли бързане ще бъде при слизането? Веднага се упрекнах за нелепото скимване. Още не сме облекли работните облекла, а до края на автобуса има пропаст от време.
Отново затягам за обитаване моряшка каюта, а в душата ми е пустота. Обичах корабите повече от дамите, само че от предходния копнеж не е останало нищо. Първо конфигурирам положителната остаряла и селективна „ Селена “.
06.02.1993 година, Констанца – кеят
На борда е същинско стълпотворение. Главният мотор е с осем придвижвания, само че две от тях – седмо и осмо, са изолирани, по този начин дойде корабът. В Констанца, дружно с екипажа, пристигна ремонтна бригада. Тук е и представител на Българския корабен указател. Българските командировъчни са много по-евтини от заплащането на задгранични бригади. Движението във отвесна посока из машинното поделение е съвсем като в осеметажна постройка. Асансьорната клетка си е на мястото, само че подемникът не действа, а е правил добра работа през първите години от употребата на кораба. Те и в този момент не са чак толкоз доста (от началото на 1979 г.), обаче, най-малко в машинното поделение, физическото остаряване изпреварва моралното.
Кучешката вахта от среднощ до 04,00 часа. Работи спомагателният казан. Два пъти ми звъни регистровият контрольор с недоволство, че духалото в каютата му не топли. Студено му е. Аз съм с едно одеяло. Ако желаете на следващия ден да нямате – споделя си длъжността с възходяща интонация!, оставете ме да измръзна. Нямам право да трансформирам заложения параметър, откликвам, котелът работи на автоматизиран режим. Телефонът в централния пулт е дублиран със сирена, която звучи в цялото машинно поделение. Тичам през няколко площадки, с цел да чуя симптоматика като за пред доктор.
09.02.1993 година, Констанца – кеят
Изкарах си акъла. Цял ден работих с двамата фитери по шпила на бака, до обед обикновено облечен, обаче слънцето ме заблуди, подцених чокойския мраз и следобяд карах по гащеризон и къса фланелка изпод. Вече прибирахме инструментите, наведох се да взема бойния чук и… изправих се доста мъчно. Тежка нощ, сутринта с изпитание се надигнах от леглото, облякох работната дреха и се добрах до централния пулт. Шефе, ситуацията е такова и такова, по-добре е да бъда откомандирован отрано и сменен от здрав колета. Началството незабавно уведоми корабния доктор, който, за моя изненада, възрази. Какво, станал, облякъл се и разговаряте долу в машинното поделение? Не, ще го изцелявам.
Даде ми някакви таблетки и фелоран със повеля да не спестявам, а да мажа с шепата. Продължих да се правя работата, само че със забавени придвижвания и напредване като дебнещ котарак. На всеки идващ ден се усещах по-добре от предходния, растеше и увереността ми, че ще се оправя. Даже ме топлеха въздишките по тропиците, където дажбата за питейна вода не е задоволителна, само че болежките са по-малко и по-леки. Наблизо застана „ Капитан Георги Георгиев “. На личен ход стигнах до палубата му и назад, даже останах удовлетворен от теста за валидност.
С радиограма от параходството получихме систематизирана информация за пиратските набези през 1992 година: Бразилия, Филипини, Малайзия, Индонезия. Все повече стават страховете на море, а сме закърмени с обич към него.
На палубата кацат ята гугутки. Зимна беритба, разтоварваме пшеничено зърно от Франция.
14.02.1993 година, Констанца – кеят
Пристанището тук е по-голямо от порт Бургас и Варна, взети дружно. Рентгенова недоверчивост на портала, която отминавам с професионално равнодушие. Днес е неделя, ходя към православния храм „ Св. Петър и св. Павел “. Бях пред дверите му, таман когато посрещаха първия архиерей. Потънах в многогласието на църковния хор, а восъчните пламъчета блестяха като еполети над раменете на смирено коленичилите миряни. Пристъпих няколко крачки, и собствен, и чужденец в храма на Бога. Колко богатства е душата на човек, чиито ръце са заети с отсрочената му шапка.
17.02.1993 година, Варна - рейдът
По гледище на регистровия контрольор бе свален елмеханикът Виктор Иванич. Украинец. Явно с квалификацията от времената на остарялата дружба от епохи за епохи не може да се оправи с изгорелия елмотор на дизел генератор № 2. Дори по парланото бе подканен да побърза, лодката чака единствено него. Аз съм тук за употреба, а не за фабричен поправки, сподели го с ненакърнено самочувствие и се загуби надолу по трапа.
19.02.1993 година, преход Варна – Ашдод
Ето ти възродителен развой и в морето. Със заповед от параходството към този момент не сме „ Родина “, а „ Дина “. Изглежда, транспортен съд, който излиза от израелско пристанище, след това не може да влезе в арабски порт. Поне по документи си имаме ново име. На мостика по двата борда, на бака и кърмата с блажна багра са заличени първите две букви на „ Родина “. Какво би станало, в случай че се наричахме „ Алеко Константинов “? „ Леко “ или „ Тино “?
20.02.,1993 година, Ашдод – рейдът
Много приятна изненада. Бях възстановил на 100 % навиците си на радиослушател, когато попаднах на много богата корабна библиотека. Веднага отмъкнах „ Миналото “ на Стоян Заимов, „ Ана Каренина “ на Толстой, „ Пармският манастир “ и „ Червено и черно “ на Стендал. Четиво за океана, след Израел следват пристанища на Съединени американски щати.
21.02.,1993 година, Ашдод – рейдът
Фалшива маневра за заставане на пристан. Сървейорът не хареса хамбарите и – назад на котва. Гледано от морето, не изключително прелъстителен пейзаж, не наподобява на обетована земя. Прелитат американски самолети. Радиото се занимава с проблемите на пришълци – евреи от Русия и Етиопия. Оплакват се от корумпирана администрация и невисок стандарт. Интересно, подхожда корабът, а не лодката, която даже не е мидена черупка пред 52 000-тонното желязо.
23.02.1993 година, Ашдод – рейдът
Времето подвига, нека не се наложи да бягаме от този открит рейд. Висим на 15-минутна подготвеност. По „ Хоризонт “ слушам, че у нас предстоят празнувания във връзка 50 години от спасяването на българските евреи, а по локалното радио приканват пришълците към решение на жилищния проблем посредством банките – чакат ги рускоезични консултанти. А ние чакаме, позицията е 21-28.02., очевидно товарът още не е подготвен и домакините не бързат.
26.02.1993 година, Ашдод – кеят
Първи стъпки по обетованата земя. Не неприятно градче с обилие от варели-бойлери по покривите. И съветска тирада на всички места по улиците, не съм допускал, че без да зная една дума на иврит, няма да имам езикови проблеми. Масивни огради и решетки, оръжие на пристанищния портал, също и по улиците. Военна неуравновесеност от първи взор.
„ Лудогорец “ отплава, дойде „ Веслец “, чака се „ Средна гора “. Ашдод се трансформира в нещо като досегашния Жданов, в този момент Мариупол, само че за съпоставяне със остарялата съветска линия и дума не може да става.
01.03.1993 година, Ашдод – кеят
Без да е пътешествието на живота, ето ме към този момент хаджия. Около 65 километра до Йерусалим и първото, което ми прави усещане по пътя, е мемориал от войната през 1967 година Новички танкове, непослужили на арабите. Люлки в детски комплекси с темперамент на дребен боен полигон. Ето и постройката на Кнесета, която не е в Тел Авив. Нататък като на кино лента пробягват витлеемската черква, храмовете с името на пресветата Дева, мозайки, стенописи, мрамор, кубета… величие. И пътят към Голгота, запазил римския жанр. Стълпотворение, както край пирамидите наоколо до Кайро, само че тук концентрирано на доста по-малка повърхност. Полска група пее църковен химн в храма, а извън се чуват шумните свади на араби. Луксозни рейсове се разминават на сантиметри от муцуните на мързеливи камили. Двамина от нашата група си описват мита за Адам и Ева, само че заместват ябълката с маслините на Гетсиманската градина…
Преди да се надигнем пред Стената на рева, ни ревизираха за съществуване на експлозиви. Бях на туристическа отдалеченост и посегнах към вътрешен джоб за писалка, само че на секундата чух на сантиметри от ухото си повелителното „ Ноу райт “! Вероятно жестът ми е общопризнат като недоверчив от защитата, другояче тъкмо тук човек би могъл да мушне в стената листче с малко послание-желание, което съгласно поверието отива непосредствено при Всесъздателя.
И монотонен край на деня, в действителност денонощието. Сутринта сдадох вахта 04,00 – 08,00 часа, в микробуса ми ръмжаха, че поради мен се бави тръгването, след обед бяхме на трапа в 15,55 часа. Гащеризона и долу в машинното поделение до 20,00 часа. Да бях станал хаджия пеша, може би нямаше да съм толкоз изтощен.
03.03.1993 година, Ашдод – кеят
Националният празник. Никакъв знак, несъмнено, можеше да се появи най-малко разноцветка на кърмата. Пред бака е кърмата на „ Балкан “, новата надстройка е като кукла, само че въпреки всичко - белязан транспортен съд. Едва ли скоро ще заглъхне споменът за пожара и четирите жертви.
По локалното радио слушам, че в дома си е атакуван и погубен деец от Великата отечествена война, воювал от първите дни, стигнал до Берлин и оживял по знамение. А „ Мис Израел “ за 1993 година е репатриантка от Киев. Обетованата земя не посреща всекиго с „ Добре пристигнал “.
В магазина мъжът зад щанда, евентуално притежател, пита бабката-репатриантка: „ Маргарина хочеш “? Тя кима утвърдително. „ Не забуду! “ и записва вересията в бележник. По пътя към кораба ме последва куче. Не го насърчих с нищо, а то ходя паралелно с мен до трапа и щом ме видя да се катеря към палубата, залая – дълго, афектирано и безутешно. Щом съм му дал късмет повече от половин час да ме сподиря, без да го прогоня, значи одобрявам да му бъда собственик. Муцунката му обещаваше такава лоялност. Как да го помъкна със себе си през Атлантика? Навярно пропуснах един късмет в любовта. Мъжът се ласкае от вниманието на жена, а едно куче напряко може да го разтопи.
„ Хоризонт “ изпълни каютата ми с атмосферата на тържествената заря пред Народното събрание. Представителна армейска част, президентът, „ Срещан марш “, а тълпата дюдюка и скандира „ Ос-тав-ка! “ В този момент на транспортен съд „ Родина “, прекръстен на „ Дина “, се почувствах като отломка от едно изгубено поколение…
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ