Уличната свада в Неапол не приключва с линейка, а с ръкомахане като в гимнастическа композиция
КОРАБ „ ПОМОРИЕ “, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ
13.12.2006 година – 31.01.2007 година
Коринтският залив се трансформира в същинска атракция. Каналът, който свързва Егейско и Йонийско море още от края на 19-ия век и на процедура трансформира Пелопонес в остров, е сечен в канара на равнището на морето без шлюзове. Спестява обход от 700 километра, тесничък е за актуалните кораби, по тази причина пък е задоволителен за круизите. Сега към остарялото строително знамение се добави ефирната паяжина на мост, който свързва двата бряга на залива. Нощем оборудването е възхитителна панорама. Е, придвижването под моста сякаш е по-интензивно, евентуално таксата за прекосяване плаши. Навигаторите от дълго време са привикнали с нея, ще свикнат и водачите.
С Васто, италианско градче на брега на Адриатика, се разминахме. Тежко декемврийско море, което не попречи на докерите акуратно да си свършат работата. Успях единствено да се поразтъпча отвън пристанището, едвам виждам, че и през зимата зеленото на Апенинският полуостров господства.
А в Констанца пристанищните кучета са доста, но доста повече от корабите. И са нахални до безочливост, групирани в глутница. Не го обичам нито града, нито пристанището на северните ни съседи. „ Поморие “ има единствено моряшки салет, няма къде другаде да се реализира контролата, в тази ситуация преди отплаване. Служебното събитие продължи с кръчмарско заседяване на гостите, изобщо не им мига окото, че в това помещение обядва цялостен екипаж, който през днешния ден се лишава от обществената облага. Оказа се, че чакаме даже харбор мастера (капитанът на порта) да намине. И в това време на кораба тече тъкмо толкоз щателна инспекция за бегълци, колкото в Алжир. Датата е 30.12.2006 година, ще рече човек, че след няма и два дни страната не влиза в Европейския, а в Африкански съюз. Накъде другаде биха се насочили бягащите от Румъния, с изключение на към страни, членки на Европейски Съюз?
Тази би трябвало да е последната ми Нова година в морето. Случи се при прекосяването на Босфора в посока юг. Маневрен режим, затова екипът в машинното поделение включва основен монтьор, монтьор и моторист. И въпреки всичко срещат се 2006-а и 2007-ма, горе в салета тече ваучър и в минутите след среднощ оставам самичък. Нищо изключително, несъмнено, само че маневрата си е маневра, а протокът – пролив. Случват се промени на ходовете, отчетливите сигнали се чуват в салета, само че подкрепления не идват. Който се е хванал на хорото, да си го играе.
Лош ден – не, само че 13.01.2007 година в порт Констанца се случи необикновен. Към обед дойде микробус от БМФ и откара в посока Варна шефа заради приключване на периода на документа му. Обаче вечерта бусчето се върна още веднъж и този път отнесе несъответстващия от пиене старши асистент. Не разбрах за какво бе трансфорат в пострадал водачът, който направи два курса Варна – Констанца – Варна с една командировка.
Провървя ни на основен монтьор. Просто бодър и контактен човек, освен това отличен експерт. Засмя се, когато видя големия катанец на цистерната с газьол, само че не го отстрани. Каза, че краткотрайно замества титуляра, който ще се върне да прави идния ремонт. В дребната ниша, в която могат да поседнат няколко души, стана по-светло. Освен чисто професионалните диалози получи се и естественото другарство на хора, на които им е прелестно да бъдат дружно. За първи път в машинното поделение чух групов смях, който заглушава боботенето на работещия елемент.
Вторият монтьор се върна към времето в Морското учебно заведение, дружно с кубински курсанти, които приказват занимателен български език. Пример от лавката: Два баничка, една швепс. Какъв швепс желаете? Няма смисъл. Третият монтьор продължи със смисъла да се учи работният език на морето – британски. Турчин от екипажа демонстрира интерес да поназнайва нещо най-малко на обикновено равнище. След два месеца учителят към този момент реди фрази на турски, а ученикът не може да обърне езика за една дума на британски. Шефът описа анекдотичен случай със 185 000-тонен бълкер (кораб за насипни товари) на компания „ Зодиак “. Корабът навлиза към Антверпен по река Шелда, а на двата бряга хора размахват знаменца. След заставането по трапа се изкачват достолепни господа. Порт стейт надзор? Капитан и основен монтьор не могат да се зарадват на такова посещаване. Не, гостите са кметът на града и харбор мастерът, които идват да поздравят екипажа и да връчат плакет за най-голямо количество въглища, докарани от един транспортен съд.
От шефа научих турското фразеология „ гемиджи кавгасъ “, което най-добре изяснява екипажното ежедневие. Корабни кавги, крамоли, свади, спречквания… все едно. Докато новият основен монтьор бе на борда, нищо сходно не се случи, най-малко в машинното поделение.
Вместо да ме очарова, Неапол ме стъписа. Град – голяма сергия в арабски жанр с тъмнокож личен състав. Попаднах на улична кавга с 5-6 участници, може би дребни търговци с валута. Децибели, които могат да заглушат излитащ Боинг. Изплаших се, че ще се наложи да идват 2-3 коли за спешна помощ, а нещата утихнаха единствено с размахване на горни крака като в гимнастическа комбинация. Постоях под монумента на Гарибалди в обграждане на асоциални, очевидно дрогирани видове, нито един от които не бе италианец. С остри като стрели погледи ме прогониха от тяхната света обител. Циганки с камуфлажни бебета в ръце просят по улиците и към влаковете стрели на гарата. Тук-там по тротоарите се търкалят мъже в безпомощно положение, евентуално дрогирани. От огромни афиши на доста места гледа усмихнатият Марадона с екипа на „ Наполи “, въпреки че са минали 16 години след блестящата му кариера с тази фланелка. Нима за толкоз време тук не се е случило друго събитие, заслужаващо внимание? Ако ще градим такава Европа, по-добре да гледаме към Ориента.
За повторно в границите на месец време в лявото ми око се появи алено леке, на което обърна внимание вторият монтьор. Абе ти мериш ли си кръвното налягане? Да, всяка година при прегледа за легализация на здравната брошура. А имал ли си проблеми? Не, от много години насам. Ама това в окото ти е спукан капиляр, я да забележим какво ще покаже апаратчето? Лошо, 180/90. Нямам никаква подготвеност за закъснялата предварителна защита. Оказа се, че от седем души в машинното поделение петима са хипертоници, които ежедневно поемат таблетки с шепата. Ето, появи се и шестият. И в корабната аптека се откри нещо уместно – по отношение на скорошното прибиране във Варна, където да ме прегледа експерт от Транспортна болница.
Не съм допускал, че е допустимо от толкоз дребен транспортен съд като „ Поморие “ да се крадат такива количества. Във Варна се върна остарелият основен монтьор, махна катинара на цистерната и остави всеки мераклия да наточи газьол съгласно вместимостите, с които разполага. Другата полезност е блажната багра, само че там диспечер е палубният боцман. И на всякакви дървении се намират консуматори. На кораба следва влизане в фабричен ремонт, по-добре е да се облажат „ своите “, в сравнение с всякакви непознати навлеци.
И на мене ми е време за „ ремонт “. По-малко от година преди отдръпване от обществена интензивност, в действителност морето ме напуща и ме трансформира в доживотен клиент на фармацията.
Нейко ДАМЯНОВ
13.12.2006 година – 31.01.2007 година
Коринтският залив се трансформира в същинска атракция. Каналът, който свързва Егейско и Йонийско море още от края на 19-ия век и на процедура трансформира Пелопонес в остров, е сечен в канара на равнището на морето без шлюзове. Спестява обход от 700 километра, тесничък е за актуалните кораби, по тази причина пък е задоволителен за круизите. Сега към остарялото строително знамение се добави ефирната паяжина на мост, който свързва двата бряга на залива. Нощем оборудването е възхитителна панорама. Е, придвижването под моста сякаш е по-интензивно, евентуално таксата за прекосяване плаши. Навигаторите от дълго време са привикнали с нея, ще свикнат и водачите.
С Васто, италианско градче на брега на Адриатика, се разминахме. Тежко декемврийско море, което не попречи на докерите акуратно да си свършат работата. Успях единствено да се поразтъпча отвън пристанището, едвам виждам, че и през зимата зеленото на Апенинският полуостров господства.
А в Констанца пристанищните кучета са доста, но доста повече от корабите. И са нахални до безочливост, групирани в глутница. Не го обичам нито града, нито пристанището на северните ни съседи. „ Поморие “ има единствено моряшки салет, няма къде другаде да се реализира контролата, в тази ситуация преди отплаване. Служебното събитие продължи с кръчмарско заседяване на гостите, изобщо не им мига окото, че в това помещение обядва цялостен екипаж, който през днешния ден се лишава от обществената облага. Оказа се, че чакаме даже харбор мастера (капитанът на порта) да намине. И в това време на кораба тече тъкмо толкоз щателна инспекция за бегълци, колкото в Алжир. Датата е 30.12.2006 година, ще рече човек, че след няма и два дни страната не влиза в Европейския, а в Африкански съюз. Накъде другаде биха се насочили бягащите от Румъния, с изключение на към страни, членки на Европейски Съюз?
Тази би трябвало да е последната ми Нова година в морето. Случи се при прекосяването на Босфора в посока юг. Маневрен режим, затова екипът в машинното поделение включва основен монтьор, монтьор и моторист. И въпреки всичко срещат се 2006-а и 2007-ма, горе в салета тече ваучър и в минутите след среднощ оставам самичък. Нищо изключително, несъмнено, само че маневрата си е маневра, а протокът – пролив. Случват се промени на ходовете, отчетливите сигнали се чуват в салета, само че подкрепления не идват. Който се е хванал на хорото, да си го играе.
Лош ден – не, само че 13.01.2007 година в порт Констанца се случи необикновен. Към обед дойде микробус от БМФ и откара в посока Варна шефа заради приключване на периода на документа му. Обаче вечерта бусчето се върна още веднъж и този път отнесе несъответстващия от пиене старши асистент. Не разбрах за какво бе трансфорат в пострадал водачът, който направи два курса Варна – Констанца – Варна с една командировка.
Провървя ни на основен монтьор. Просто бодър и контактен човек, освен това отличен експерт. Засмя се, когато видя големия катанец на цистерната с газьол, само че не го отстрани. Каза, че краткотрайно замества титуляра, който ще се върне да прави идния ремонт. В дребната ниша, в която могат да поседнат няколко души, стана по-светло. Освен чисто професионалните диалози получи се и естественото другарство на хора, на които им е прелестно да бъдат дружно. За първи път в машинното поделение чух групов смях, който заглушава боботенето на работещия елемент.
Вторият монтьор се върна към времето в Морското учебно заведение, дружно с кубински курсанти, които приказват занимателен български език. Пример от лавката: Два баничка, една швепс. Какъв швепс желаете? Няма смисъл. Третият монтьор продължи със смисъла да се учи работният език на морето – британски. Турчин от екипажа демонстрира интерес да поназнайва нещо най-малко на обикновено равнище. След два месеца учителят към този момент реди фрази на турски, а ученикът не може да обърне езика за една дума на британски. Шефът описа анекдотичен случай със 185 000-тонен бълкер (кораб за насипни товари) на компания „ Зодиак “. Корабът навлиза към Антверпен по река Шелда, а на двата бряга хора размахват знаменца. След заставането по трапа се изкачват достолепни господа. Порт стейт надзор? Капитан и основен монтьор не могат да се зарадват на такова посещаване. Не, гостите са кметът на града и харбор мастерът, които идват да поздравят екипажа и да връчат плакет за най-голямо количество въглища, докарани от един транспортен съд.
От шефа научих турското фразеология „ гемиджи кавгасъ “, което най-добре изяснява екипажното ежедневие. Корабни кавги, крамоли, свади, спречквания… все едно. Докато новият основен монтьор бе на борда, нищо сходно не се случи, най-малко в машинното поделение.
Вместо да ме очарова, Неапол ме стъписа. Град – голяма сергия в арабски жанр с тъмнокож личен състав. Попаднах на улична кавга с 5-6 участници, може би дребни търговци с валута. Децибели, които могат да заглушат излитащ Боинг. Изплаших се, че ще се наложи да идват 2-3 коли за спешна помощ, а нещата утихнаха единствено с размахване на горни крака като в гимнастическа комбинация. Постоях под монумента на Гарибалди в обграждане на асоциални, очевидно дрогирани видове, нито един от които не бе италианец. С остри като стрели погледи ме прогониха от тяхната света обител. Циганки с камуфлажни бебета в ръце просят по улиците и към влаковете стрели на гарата. Тук-там по тротоарите се търкалят мъже в безпомощно положение, евентуално дрогирани. От огромни афиши на доста места гледа усмихнатият Марадона с екипа на „ Наполи “, въпреки че са минали 16 години след блестящата му кариера с тази фланелка. Нима за толкоз време тук не се е случило друго събитие, заслужаващо внимание? Ако ще градим такава Европа, по-добре да гледаме към Ориента.
За повторно в границите на месец време в лявото ми око се появи алено леке, на което обърна внимание вторият монтьор. Абе ти мериш ли си кръвното налягане? Да, всяка година при прегледа за легализация на здравната брошура. А имал ли си проблеми? Не, от много години насам. Ама това в окото ти е спукан капиляр, я да забележим какво ще покаже апаратчето? Лошо, 180/90. Нямам никаква подготвеност за закъснялата предварителна защита. Оказа се, че от седем души в машинното поделение петима са хипертоници, които ежедневно поемат таблетки с шепата. Ето, появи се и шестият. И в корабната аптека се откри нещо уместно – по отношение на скорошното прибиране във Варна, където да ме прегледа експерт от Транспортна болница.
Не съм допускал, че е допустимо от толкоз дребен транспортен съд като „ Поморие “ да се крадат такива количества. Във Варна се върна остарелият основен монтьор, махна катинара на цистерната и остави всеки мераклия да наточи газьол съгласно вместимостите, с които разполага. Другата полезност е блажната багра, само че там диспечер е палубният боцман. И на всякакви дървении се намират консуматори. На кораба следва влизане в фабричен ремонт, по-добре е да се облажат „ своите “, в сравнение с всякакви непознати навлеци.
И на мене ми е време за „ ремонт “. По-малко от година преди отдръпване от обществена интензивност, в действителност морето ме напуща и ме трансформира в доживотен клиент на фармацията.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ