Хайде сбогом, ви посакувам мирно море
КОРАБ „ ПОМОРИЕ “, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ
03.02.2007 година – 04.04.2007 година
Събужда ме нахлуването на двама мъже в каютата ми. С изпитание пропъждам съня, който натиска клепките ми след нощната вахта. Единият от неканените посетители е вторият асистент, а другият – порт стейт надзор. Внезапният тест е за какъв брой време, мерено с хронометър, ще се облека и стъкмя със избавителна риза. Не се престарах с бързането, контролното лице си записа нещо и си потегли. Добре въпреки всичко, че не изиска да облека неопреновия костюм.
Необичайното е, че корабът към момента е на рейда пред Иличевск, следва влизане на ремонт в локалния цех, а съгласно разпоредбите, преди входяща контрола външни лица нямат право да стъпват на борда. Но тук е Украйна, разпоредбите не са ненарушими. Самата контрола продължи като тричасово ресторантско заседяване. Още тогава си споделих, че колкото и да трае ремонтът, ще си намеря камък из двора и при отплаването ще го метна обратно от кърмата. За да не се връщам в никакъв случай повече тук.
„ Большая работа начинается с большой перекур. “ (Голямата работа стартира с огромно тютюнопушене.) Това неписано локално предписание беше наложително спазвано всеки Божи ден. Учуди ме и ме подразни методът, по който поддържат връзка служащите. Не слушам имената им, а стандартизираното „ Бляд “. Доста по-грубо е от сякаш свойското „ майна “ в Пловдив. Тук „ Что ты, бляд, делаешь? “, е по-употребявано от „ Добро утро “. Странна страна, по радиото и малкия екран слушам само украински език, а на улицата, в магазина и завода – единствено съветски.
Бяха осъществени голямо количество заваръчни работи из теснотиите на кораба, на палубата, в хамбарите. Покрай съзнателната работа на електроженистите, контрагенти от частна компания, забелязах по какъв начин се скатават лентяите от държавния цех. Водната помпа на дизел генератор № 1 изправи на нокти локалните монтьори. Седем-осем пъти методът проба-грешка даде еднакъв резултат – тече. Понеже не могат да намерят техническо решение, избавят самочувствието си с календарното проклинание „ сделано в понедельнике “ (направено в понеделник). Тогава запретна ръкави третият монтьор и се оправи с казуса от раз. Хитрец, беше четвъртък.
За моя изненада ремонтът, който върви нервно, само че относително бързо, няма да се проточи повече от месец. С моя единствен „ хомолог “ на борда, сътрудника моторист, имаме идентични отговорности и напълно естествени разлики. Понатежал на килограми трудноподвижен добродушко с пристъпи на зной. Паснахме си идеално. Той пое работата седешком, посреща и изпраща екипите в машинното поделение и не си демонстрира носа на открито, за мен остана това, което се прави бегом. Между бака и кърмата, по палубата, в хамбарите, рулевата, магазиите, нещо като непрекъсната совалка. Оказа се, че не мога да си разреша обедна отмора, непрекъснато съм нужен някому някъде, обядвах надали не на крайник, по тази причина пък си позволявах самосиндикално да запразнявам към час по-рано и да излизам на релакс отвън завода. Три дни по този начин и със длъжностен яд ми изиска пояснение не някой различен, а третият монтьор.
Бяхме в съвършени служебни и чисто човешки връзки. Стана ми приветлив още когато бяхме на „ Осогово “ и ми показа: Когато за първи път потеглих с транспортен съд, бях същински благополучен. Втория път ми беше доста тъжно. Третия път излязох от вкъщи със сълзи в очите. Говореше с любов за жена си, за обвързаност към фамилията с първороден наследник, за това какъв брой му се желае всеки ден да се прибира у дома, да си реди лозето, бере гроздето и прави виното, което да споделя с другари. Прочел нещо, което го е озадачило, тичаше късно в каютата ми, с цел да попита по какъв начин по този начин мъчителната ерекция може да докара еректилна дисфункция? Или да предизвести: Наближаваме Коринт канал, не е панорама за изпускане. И в този момент напълно същият човек ме укорява, че съм се трансформирал в апаш на работно време. Едва ли не съм се „ украинизирал “. Главният монтьор да бе го споделил, нямаше да ме заболи.
- Не знаеш ли, че да си самичък и по мрачно, тук не е безвредно?
Случи ми се и необикновен инструктаж. Главният монтьор, апаш на гориво, ме направлява по какъв начин да вардя блажната багра от крадеца елтехник, паниката на кораба благоприятства присвояването на количества, чиято липса може да бъде приписвана на други. Мимоходом, минавайки бързешком около тази странна служебна двойка, дочух по какъв начин шефът товари ядовете си върху елтехника:
- Заради такива като тебе ще затворят и последните два нуклеарни реактора!
Това е ситуацията, всеки ръмжи против някого. Включително и против шефовете на БМФ, които набутаха кораба в тази дупка заради по-ниската цена на ремонта. Време е да тръгваме по пътя си. Ден финален. Запалихме по цигара с младо момче сред два хамбара, което без съмнение ми показа, че през лятото във Варна срещнало любовта. Много желал на чист български да каже какъв брой доста я обича. Извади писалка и ме погледна с молба в очите. Надигнах се, скъсах парче от търкалящото се по палубата велпапе, използвах за писалище гърба му и написах под диктовка: „ Ти си най-хубавото момиче, което съм виждал. Много, доста, доста те обичам! “ Разделихме се с прощални думи:
- Плавайте щастливо!
Не съм мечтал да попадна в порт Балчик, който въпреки отдалечеността се счита за част от Пристанищен комплекс Варна. Вдадена в морето скеля, пристанищни кранове, зърноизносител. Добре, само че някой, който се прави на харбор мастер (капитан на порта) не разрешава на моряците да се прибират на кораба с купена от града бира. „ Арестуваха “ три бири на втория монтьор. Чакай бе, бате, ние се прибираме „ у дома “, имаме си лични правила и корабът не е част от твоите пристанищни или казармени порядки. Значи в градска механа можеш да пиеш колкото и каквото си поискаш, а в каютата нямаш право на глътка бира? Няма такова пристанище на никое място по света – в арабска страна, в Далечния изток или Латинска Америка.
Тонове газьол от работна цистерна изтекоха в сантините. Пробив в обшивката, само че за какво единствено десетина дни след ремонта в Иличевск?
Ето я и компенсацията. Превеза. Може би 13-14 000 поданици, малко повече от Балчик. Навсякъде в Гърция могат да се намерят следи от времената преди Христа, само че тук, на брега на Йонийско море, с изненада попадам в градче, същинско украшение спрямо обичания ми Волос край брега на Егея. Разкошни пясъчни плажни линии, умопомрачителна прозрачност на водата. Жалко, че в деня на пролетното равноденствие градусите на водата са надалеч от изискванията за плуване. А зимата и пролетта се сменят тъкмо като моряци в екипаж: 21 март е астрономическа пролет, само че „ надникът “ се води на към момента календарната зима.
Последното ми прекосяване на Босфора в посока север се трансформира в капан. Висим на рейда в Мраморно море. Еко контролът ни хвана с фекални сантини зад кърмата. Протоколи, санкции, БМФ, преводи… Висяхме четири дни и нощи без баня и тоалетни. Капитанът позволяваше да се пуска и сладкия, и морския хидрофор единствено в случай че контролната лодка не е наоколо. Да, само че се бяхме трансформирали в недоверчив обект. Ако някой беше пипнал стомашно разстройство по това време – остави се.
Караме на GSM-курс към Варна и очаквам да вляза в мрежа. За довиждане морето е приветливо, без бръчица по челото. Не слизам в отпуск, това е избавление и в този миг не си давам сметка какъв брой доста ще ми липсва махалото тръгване – завръщане. На кея във Варна елтехникът ми оказа помощ да се натоваря на таксито с все багажа. Заедно със здравото мъжко здрависване употребих изречение с примеси от западния акцент:
- Ви посакувам спокойно море, само че ще се постарая до половин час да не помни за вас.
Нейко ДАМЯНОВ
03.02.2007 година – 04.04.2007 година
Събужда ме нахлуването на двама мъже в каютата ми. С изпитание пропъждам съня, който натиска клепките ми след нощната вахта. Единият от неканените посетители е вторият асистент, а другият – порт стейт надзор. Внезапният тест е за какъв брой време, мерено с хронометър, ще се облека и стъкмя със избавителна риза. Не се престарах с бързането, контролното лице си записа нещо и си потегли. Добре въпреки всичко, че не изиска да облека неопреновия костюм.
Необичайното е, че корабът към момента е на рейда пред Иличевск, следва влизане на ремонт в локалния цех, а съгласно разпоредбите, преди входяща контрола външни лица нямат право да стъпват на борда. Но тук е Украйна, разпоредбите не са ненарушими. Самата контрола продължи като тричасово ресторантско заседяване. Още тогава си споделих, че колкото и да трае ремонтът, ще си намеря камък из двора и при отплаването ще го метна обратно от кърмата. За да не се връщам в никакъв случай повече тук.
„ Большая работа начинается с большой перекур. “ (Голямата работа стартира с огромно тютюнопушене.) Това неписано локално предписание беше наложително спазвано всеки Божи ден. Учуди ме и ме подразни методът, по който поддържат връзка служащите. Не слушам имената им, а стандартизираното „ Бляд “. Доста по-грубо е от сякаш свойското „ майна “ в Пловдив. Тук „ Что ты, бляд, делаешь? “, е по-употребявано от „ Добро утро “. Странна страна, по радиото и малкия екран слушам само украински език, а на улицата, в магазина и завода – единствено съветски.
Бяха осъществени голямо количество заваръчни работи из теснотиите на кораба, на палубата, в хамбарите. Покрай съзнателната работа на електроженистите, контрагенти от частна компания, забелязах по какъв начин се скатават лентяите от държавния цех. Водната помпа на дизел генератор № 1 изправи на нокти локалните монтьори. Седем-осем пъти методът проба-грешка даде еднакъв резултат – тече. Понеже не могат да намерят техническо решение, избавят самочувствието си с календарното проклинание „ сделано в понедельнике “ (направено в понеделник). Тогава запретна ръкави третият монтьор и се оправи с казуса от раз. Хитрец, беше четвъртък.
За моя изненада ремонтът, който върви нервно, само че относително бързо, няма да се проточи повече от месец. С моя единствен „ хомолог “ на борда, сътрудника моторист, имаме идентични отговорности и напълно естествени разлики. Понатежал на килограми трудноподвижен добродушко с пристъпи на зной. Паснахме си идеално. Той пое работата седешком, посреща и изпраща екипите в машинното поделение и не си демонстрира носа на открито, за мен остана това, което се прави бегом. Между бака и кърмата, по палубата, в хамбарите, рулевата, магазиите, нещо като непрекъсната совалка. Оказа се, че не мога да си разреша обедна отмора, непрекъснато съм нужен някому някъде, обядвах надали не на крайник, по тази причина пък си позволявах самосиндикално да запразнявам към час по-рано и да излизам на релакс отвън завода. Три дни по този начин и със длъжностен яд ми изиска пояснение не някой различен, а третият монтьор.
Бяхме в съвършени служебни и чисто човешки връзки. Стана ми приветлив още когато бяхме на „ Осогово “ и ми показа: Когато за първи път потеглих с транспортен съд, бях същински благополучен. Втория път ми беше доста тъжно. Третия път излязох от вкъщи със сълзи в очите. Говореше с любов за жена си, за обвързаност към фамилията с първороден наследник, за това какъв брой му се желае всеки ден да се прибира у дома, да си реди лозето, бере гроздето и прави виното, което да споделя с другари. Прочел нещо, което го е озадачило, тичаше късно в каютата ми, с цел да попита по какъв начин по този начин мъчителната ерекция може да докара еректилна дисфункция? Или да предизвести: Наближаваме Коринт канал, не е панорама за изпускане. И в този момент напълно същият човек ме укорява, че съм се трансформирал в апаш на работно време. Едва ли не съм се „ украинизирал “. Главният монтьор да бе го споделил, нямаше да ме заболи.
- Не знаеш ли, че да си самичък и по мрачно, тук не е безвредно?
Случи ми се и необикновен инструктаж. Главният монтьор, апаш на гориво, ме направлява по какъв начин да вардя блажната багра от крадеца елтехник, паниката на кораба благоприятства присвояването на количества, чиято липса може да бъде приписвана на други. Мимоходом, минавайки бързешком около тази странна служебна двойка, дочух по какъв начин шефът товари ядовете си върху елтехника:
- Заради такива като тебе ще затворят и последните два нуклеарни реактора!
Това е ситуацията, всеки ръмжи против някого. Включително и против шефовете на БМФ, които набутаха кораба в тази дупка заради по-ниската цена на ремонта. Време е да тръгваме по пътя си. Ден финален. Запалихме по цигара с младо момче сред два хамбара, което без съмнение ми показа, че през лятото във Варна срещнало любовта. Много желал на чист български да каже какъв брой доста я обича. Извади писалка и ме погледна с молба в очите. Надигнах се, скъсах парче от търкалящото се по палубата велпапе, използвах за писалище гърба му и написах под диктовка: „ Ти си най-хубавото момиче, което съм виждал. Много, доста, доста те обичам! “ Разделихме се с прощални думи:
- Плавайте щастливо!
Не съм мечтал да попадна в порт Балчик, който въпреки отдалечеността се счита за част от Пристанищен комплекс Варна. Вдадена в морето скеля, пристанищни кранове, зърноизносител. Добре, само че някой, който се прави на харбор мастер (капитан на порта) не разрешава на моряците да се прибират на кораба с купена от града бира. „ Арестуваха “ три бири на втория монтьор. Чакай бе, бате, ние се прибираме „ у дома “, имаме си лични правила и корабът не е част от твоите пристанищни или казармени порядки. Значи в градска механа можеш да пиеш колкото и каквото си поискаш, а в каютата нямаш право на глътка бира? Няма такова пристанище на никое място по света – в арабска страна, в Далечния изток или Латинска Америка.
Тонове газьол от работна цистерна изтекоха в сантините. Пробив в обшивката, само че за какво единствено десетина дни след ремонта в Иличевск?
Ето я и компенсацията. Превеза. Може би 13-14 000 поданици, малко повече от Балчик. Навсякъде в Гърция могат да се намерят следи от времената преди Христа, само че тук, на брега на Йонийско море, с изненада попадам в градче, същинско украшение спрямо обичания ми Волос край брега на Егея. Разкошни пясъчни плажни линии, умопомрачителна прозрачност на водата. Жалко, че в деня на пролетното равноденствие градусите на водата са надалеч от изискванията за плуване. А зимата и пролетта се сменят тъкмо като моряци в екипаж: 21 март е астрономическа пролет, само че „ надникът “ се води на към момента календарната зима.
Последното ми прекосяване на Босфора в посока север се трансформира в капан. Висим на рейда в Мраморно море. Еко контролът ни хвана с фекални сантини зад кърмата. Протоколи, санкции, БМФ, преводи… Висяхме четири дни и нощи без баня и тоалетни. Капитанът позволяваше да се пуска и сладкия, и морския хидрофор единствено в случай че контролната лодка не е наоколо. Да, само че се бяхме трансформирали в недоверчив обект. Ако някой беше пипнал стомашно разстройство по това време – остави се.
Караме на GSM-курс към Варна и очаквам да вляза в мрежа. За довиждане морето е приветливо, без бръчица по челото. Не слизам в отпуск, това е избавление и в този миг не си давам сметка какъв брой доста ще ми липсва махалото тръгване – завръщане. На кея във Варна елтехникът ми оказа помощ да се натоваря на таксито с все багажа. Заедно със здравото мъжко здрависване употребих изречение с примеси от западния акцент:
- Ви посакувам спокойно море, само че ще се постарая до половин час да не помни за вас.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ