По-добре да питат „Тоя защо го няма? вместо „Тоя какво прави тука?
КОРАБ „ ОСОГОВО “, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ
21.12.2005 година – 26.03.2006 година
Не ми се е случвало корабоплаване към Истанбул единствено за зареждане с гориво. И това би трябвало да стане на рейда в Мраморно море. В Босфора навлязохме в моята вахта от среднощ до 04,00 часа.
Рутинна маневра, към час всичко е обикновено, досега, в който без обяснима причина машината просто угасна. Светкавично разтварям крана на пусковия въздух. На щамбайна е основният монтьор, стартирал мотора не десетки, не стотици, а хиляди пъти. Първи опит – неудачен. Вторият – също. Третият – отново нахалос. Затварям крана на първата въздушна бутилка и разтварям аварийна. Четвърти опит – като първия. Стартирам двата въздушни компресора. Пети – следващ отвод. Нямам авариен ход. В бутилката налягането на въздуха е задоволително единствено за още едно пускане. Слава Богу, успешно. Главният мотор зареди оборотите като прочут припев.
Нямах време да се изплаша в най-тесния пролив по международните морски трасета. Може би от случай ни избави събитието, че в посока юг течението е от Черно към Мраморно море, от мостика могат да следват курса при задоволителен ресурс на скорост. В посока север единствено с шанс може да се избегне конфликт с транспортен съд или бряг.
- Какво стана, шефе?
- Не знам, има необясними неща.
Маневрата за връщане към Черно море се случи отново в моята нощна вахта. Нормално, всичко с регулярна поредност и акуратност. Нямам аргументи заради неотдавна случилото се да развия комплекс „ Босфор “.
Два пъти подред посрещах Нова година с маневра за заставане в порт Мариупол. Сценарият се промени отчасти, с 2006 година можеше да се срещнем при отплаване от Бердянск. В 21,00 часа на 31 декември приемането на цялостен товар въглища завърши, палубна команда затвори люковите закрития на хамбарите, само че контролата бе оповестена 08,00 часа на първи януари. Така че купонът, освен това със зареден камбуз, се състоя в неходови режим. Разменихме вахтите с сътрудник по мое предложение и поех времето от 23,30 до 04,00 часа. Въобще не се появих в салета. Както споделяше преди време моят остарял другар, пловдивски сътрудник на вестник „ Стършел “ Слави Славов, по-добре да питат „ Тоя за какво го няма? “, вместо „ Тоя какво прави тука? “ Едва ли съм липсвал на някого. Алкохол преди вахта – изключено, а мешана скара и луканка не са моя уязвимост. Хапнах бисквити с шоколад и ябълка, в чаша за кафе си налях сок от черно френско грозде. Съвсем интимно изкарах празника в компанията на спомагателния казан.
Сега пък различен сътрудник моторист изпадна в моето състояние – в паспорта му няма място за печати в украински и съветски пристанища. Но индивидът си е от Варна, януари е цялостен с празници, откакто Йордан и Иван отминаха, за какво на Атанасовден индивидът да не си е у дома? Предпочете да напусне кораба, а на негово място се качи също варненец, склонил да направи едноседмичен автобус. Обещано ни е тази година корабът да не попада в Азовско море по време на заледяването. Следва Варна – Керч и назад, най-вече седем дни.
Обаче януари си е януари и пристигнахме на рейда Керч с пряспа на кърмата. Каква ти навигация, кротуваме на котва стотина кораба. Тук се крият и капитаните, които, напълно основателно, считат стоянката пред Новоросийск и Туапсе за рискова. Пейзажът не се трансформира с дни, през виелицата множеството кораби наподобяват на панелни околности, а през нощта отблясъците на светлините, умножени от морето, основават илюзията за претъпкан мегаполис. В Черно море ли сме? Блокове лед нахлуват от Азовско море през Керч канал и наподобяват повече от водата.
И по този начин към този момент 13 дни рейд с ледоход. Работата в машинното поделение не всеки път наподобява смислена, само че и в никакъв случай не свършва, значимо е момчетата постоянно да наподобяват на албанска или сирийска младоженка – наложително непразна. Колегата, който потегли за едноседмичен автобус, увеси нос, оплака се от непредсказуемостта на моряшкото съществуване и загуби сън. Сподели ми, че доста го изтезава нощната вахта от нула до 04,00 часа и помоли да я взема вместо него, а той да кара от 04,00 до 08,00 часа вместо мен. На секундата се съгласих. Още около караулната работа в казармата забелязах, че в дребните часове след среднощ съм по-бодър, в сравнение с в предутринните. Има нещо вродено в денонощния биологичен темп, само че вахтената въртележка по корабите от дълго време ме е трансформирала в чучулигова сова, която резервира продуктивност през нощта, каквато и денем.
Повика ме капитанът, сподели някаква бумага и загатна дата, на която съм бил свободен от дежурство, даже съм пътувал до Пловдив, а съм в лист за присъединяване в овъртайм заради инспекция от Морска администрация. Разбира се, че не мога да бъда по едно и също време на две места, нямам визия по какъв начин ми е приписана работа, която не съм направил, а къде съм бил, за жал не в Пловдив, не е работа на никого. Обаче щатните корабни „ артисти “ и курвите са постоянно повече от котвите. Това просто е даденост, която не можеш да промениш, само че и не можеш да не се съобразяваш с нея. Помолих да отпадна от листата.
С втория монтьор съвсем не се виждаме. Единственото, което научих от него, е, че другото име на наковалнята е йорс. По-голямата част от служебното си време той прекарва в работилницата, непрекъснато майстори нещо, предопределено за селския двор с ранчото. Случи се по този начин, че ми даде полиетиленов чувал, който се оказа разкъсан. Направих претенция, която провокира дребен вербален Везувий:
- Ти все доста знаеш, тъй като си висшист!
Странен мотив, последван от още няколко високодецибелни фрази.
- Лесно палиш мотора. Ако несъзнателно съм ритнал манивелата, извинявай.
Обидих го индивида, като обърнах тил и се отдръпнах. Естествената корабна реакция е да се развикам като него. Така няма да го избавя от комплексите му, само че ще оказа помощ да спадне нервното му напрежение, откакто е съумял да ме надвика. Подобни инцидентчета изникват от безвремието при висене на рейд, на ходова вахта няма нито време, нито въодушевление за това.
С дребни трикове контролирам и себе си. След „ пенсионерската “ вахта от 20,00 часа до среднощ обръщам 10-15 страници и поканвам съня да кацне на клепките ми. Не идва. В 02,30 ставам и сдъвквам половината от блокче „ Милка “. Не тъй като загивам от апетит, а поради микродозата серотонин, хормон на щастието, който съдържа шоколадът. Не чувствам прилив на благополучие, само че задрямвам умерено.
Посред зима я докарахме и до воден режим. И това съм го репетирал, имам три разновидността: обтриване с влажен парцал, напряко козметичен разкош с лавандулов алкохол, постоянно мога да наточа кофа вода от спомагателния казан. Съдържа доста химикали, за къпане става, даже за епилация, само че за глава - никога, подсигурява скоротечна алопеция.
Азовско море към момента е в ледената си ризница, навигация към него няма, само че край брега на Крим февруари стартира да мирише на предпролет. Идва денят на белия вятър и топлия дъжд, за часове се откри проход към Керч. Но съвсем незабавно след заставането вацманът прозяпа визитата на проверяващ по линия на сигурността, който доста се учудил, че никой не го стопира и не желае документ за идентичност. Капитанът обаче доста се ядоса, свика заседание с тирада за стягане на секюрити активността и забрани слизането на брега. Обяви, че чакаме порт стейт надзор. Навремето в панаирен Пловдив, преди идването на президента, започваше интензивно миене на улици и ободряване на фасади. Подобни са и дейностите на транспортен съд в очакване на високопоставения служител. Разбира се, в съботния ден той не пристигна.
На излизане от Керч през канала Азовско море се чистеше от бялата си облицовка, стотици квадратни метри бяха покрити с плаващи ледени плочи. Не, това не е черноморски пейзаж, не е и парченце Арктика, е мързеливо пълзящи стада мръсносиви крокодили. Понякога ми се коства, че и животните, и природата са по-предсказуеми и допустими от хората. А товарът въглища се оказа не за Варна, а за Хереке оттатък Босфора, след това отново за Керч и чак тогава за Топлоелектрическа централа Варна. Така че на бързащия сътрудник едноседмичният автобус са оказа 35-дневен.
През ноември слушах дълготрайна прогноза за мека съветска зима. Оказа се типичната по съветски, в Москва температурата падна под минус 35 градуса и задържа по този начин дълъг интервал, неслучвал се от десетки години. Наложило се на слоновете в зоологическата градина профилактично да дават по ведро водка. И когато градусите се подвигат, умните животни се правели на простинали и траяли да кашлят, с цел да получат ведро със скъпоценната течност. Поне се схванало, че слоновете доста обичат националното пиво, напиват се, само че не се държат като руснаци.
Следваща дестинация се оказа отчаяние. В порт Самсун черен въглищар като „ Осогово “ към този момент не застава покрай круизните кораби. Далеч някъде е построен пристан за сходни товари, до симпатичния град има най-малко 12-13 километра и до него може да се стигне единствено с такси. Спомних си сентенцията на сътрудник, с който преди доста години бяхме на „ Каравелов “: „ Два дни в хубаво пристанище, къде дават по този начин? “ Но тук в менюто влезе следващата кулинарна изненада – пиле с бамя. Не мога да се произнеса за вкусовите качества.
Вече 165 дни съм на борда, а през последните десетина слизам на вахта с превързан ляв лакът. Обажда се залавно място на сухожилие – не помня да съм го предизвикал с нещо. Не е добре щом вместо да ти писне оная работа, писва ти лакътят.
Радиограма за промените с три дни предварение. Групата, с която слизам, е общо девет души. И таман в този пай откъслек време се случиха много обири: часовник от каюта, стомна с домашна ракия, 10 картона цигари, митническа пломба на корабен склад се оказа скъсана. Капитанът свика екипажна колекция, изброи случаите и изрече вяра, че с идването на промените кражбите ще престанат. Дано. Той самият трансформира кораба в плаваща механа. Както нормално, напущам кораба с облекчение.
Нейко ДАМЯНОВ
21.12.2005 година – 26.03.2006 година
Не ми се е случвало корабоплаване към Истанбул единствено за зареждане с гориво. И това би трябвало да стане на рейда в Мраморно море. В Босфора навлязохме в моята вахта от среднощ до 04,00 часа.
Рутинна маневра, към час всичко е обикновено, досега, в който без обяснима причина машината просто угасна. Светкавично разтварям крана на пусковия въздух. На щамбайна е основният монтьор, стартирал мотора не десетки, не стотици, а хиляди пъти. Първи опит – неудачен. Вторият – също. Третият – отново нахалос. Затварям крана на първата въздушна бутилка и разтварям аварийна. Четвърти опит – като първия. Стартирам двата въздушни компресора. Пети – следващ отвод. Нямам авариен ход. В бутилката налягането на въздуха е задоволително единствено за още едно пускане. Слава Богу, успешно. Главният мотор зареди оборотите като прочут припев.
Нямах време да се изплаша в най-тесния пролив по международните морски трасета. Може би от случай ни избави събитието, че в посока юг течението е от Черно към Мраморно море, от мостика могат да следват курса при задоволителен ресурс на скорост. В посока север единствено с шанс може да се избегне конфликт с транспортен съд или бряг.
- Какво стана, шефе?
- Не знам, има необясними неща.
Маневрата за връщане към Черно море се случи отново в моята нощна вахта. Нормално, всичко с регулярна поредност и акуратност. Нямам аргументи заради неотдавна случилото се да развия комплекс „ Босфор “.
Два пъти подред посрещах Нова година с маневра за заставане в порт Мариупол. Сценарият се промени отчасти, с 2006 година можеше да се срещнем при отплаване от Бердянск. В 21,00 часа на 31 декември приемането на цялостен товар въглища завърши, палубна команда затвори люковите закрития на хамбарите, само че контролата бе оповестена 08,00 часа на първи януари. Така че купонът, освен това със зареден камбуз, се състоя в неходови режим. Разменихме вахтите с сътрудник по мое предложение и поех времето от 23,30 до 04,00 часа. Въобще не се появих в салета. Както споделяше преди време моят остарял другар, пловдивски сътрудник на вестник „ Стършел “ Слави Славов, по-добре да питат „ Тоя за какво го няма? “, вместо „ Тоя какво прави тука? “ Едва ли съм липсвал на някого. Алкохол преди вахта – изключено, а мешана скара и луканка не са моя уязвимост. Хапнах бисквити с шоколад и ябълка, в чаша за кафе си налях сок от черно френско грозде. Съвсем интимно изкарах празника в компанията на спомагателния казан.
Сега пък различен сътрудник моторист изпадна в моето състояние – в паспорта му няма място за печати в украински и съветски пристанища. Но индивидът си е от Варна, януари е цялостен с празници, откакто Йордан и Иван отминаха, за какво на Атанасовден индивидът да не си е у дома? Предпочете да напусне кораба, а на негово място се качи също варненец, склонил да направи едноседмичен автобус. Обещано ни е тази година корабът да не попада в Азовско море по време на заледяването. Следва Варна – Керч и назад, най-вече седем дни.
Обаче януари си е януари и пристигнахме на рейда Керч с пряспа на кърмата. Каква ти навигация, кротуваме на котва стотина кораба. Тук се крият и капитаните, които, напълно основателно, считат стоянката пред Новоросийск и Туапсе за рискова. Пейзажът не се трансформира с дни, през виелицата множеството кораби наподобяват на панелни околности, а през нощта отблясъците на светлините, умножени от морето, основават илюзията за претъпкан мегаполис. В Черно море ли сме? Блокове лед нахлуват от Азовско море през Керч канал и наподобяват повече от водата.
И по този начин към този момент 13 дни рейд с ледоход. Работата в машинното поделение не всеки път наподобява смислена, само че и в никакъв случай не свършва, значимо е момчетата постоянно да наподобяват на албанска или сирийска младоженка – наложително непразна. Колегата, който потегли за едноседмичен автобус, увеси нос, оплака се от непредсказуемостта на моряшкото съществуване и загуби сън. Сподели ми, че доста го изтезава нощната вахта от нула до 04,00 часа и помоли да я взема вместо него, а той да кара от 04,00 до 08,00 часа вместо мен. На секундата се съгласих. Още около караулната работа в казармата забелязах, че в дребните часове след среднощ съм по-бодър, в сравнение с в предутринните. Има нещо вродено в денонощния биологичен темп, само че вахтената въртележка по корабите от дълго време ме е трансформирала в чучулигова сова, която резервира продуктивност през нощта, каквато и денем.
Повика ме капитанът, сподели някаква бумага и загатна дата, на която съм бил свободен от дежурство, даже съм пътувал до Пловдив, а съм в лист за присъединяване в овъртайм заради инспекция от Морска администрация. Разбира се, че не мога да бъда по едно и също време на две места, нямам визия по какъв начин ми е приписана работа, която не съм направил, а къде съм бил, за жал не в Пловдив, не е работа на никого. Обаче щатните корабни „ артисти “ и курвите са постоянно повече от котвите. Това просто е даденост, която не можеш да промениш, само че и не можеш да не се съобразяваш с нея. Помолих да отпадна от листата.
С втория монтьор съвсем не се виждаме. Единственото, което научих от него, е, че другото име на наковалнята е йорс. По-голямата част от служебното си време той прекарва в работилницата, непрекъснато майстори нещо, предопределено за селския двор с ранчото. Случи се по този начин, че ми даде полиетиленов чувал, който се оказа разкъсан. Направих претенция, която провокира дребен вербален Везувий:
- Ти все доста знаеш, тъй като си висшист!
Странен мотив, последван от още няколко високодецибелни фрази.
- Лесно палиш мотора. Ако несъзнателно съм ритнал манивелата, извинявай.
Обидих го индивида, като обърнах тил и се отдръпнах. Естествената корабна реакция е да се развикам като него. Така няма да го избавя от комплексите му, само че ще оказа помощ да спадне нервното му напрежение, откакто е съумял да ме надвика. Подобни инцидентчета изникват от безвремието при висене на рейд, на ходова вахта няма нито време, нито въодушевление за това.
С дребни трикове контролирам и себе си. След „ пенсионерската “ вахта от 20,00 часа до среднощ обръщам 10-15 страници и поканвам съня да кацне на клепките ми. Не идва. В 02,30 ставам и сдъвквам половината от блокче „ Милка “. Не тъй като загивам от апетит, а поради микродозата серотонин, хормон на щастието, който съдържа шоколадът. Не чувствам прилив на благополучие, само че задрямвам умерено.
Посред зима я докарахме и до воден режим. И това съм го репетирал, имам три разновидността: обтриване с влажен парцал, напряко козметичен разкош с лавандулов алкохол, постоянно мога да наточа кофа вода от спомагателния казан. Съдържа доста химикали, за къпане става, даже за епилация, само че за глава - никога, подсигурява скоротечна алопеция.
Азовско море към момента е в ледената си ризница, навигация към него няма, само че край брега на Крим февруари стартира да мирише на предпролет. Идва денят на белия вятър и топлия дъжд, за часове се откри проход към Керч. Но съвсем незабавно след заставането вацманът прозяпа визитата на проверяващ по линия на сигурността, който доста се учудил, че никой не го стопира и не желае документ за идентичност. Капитанът обаче доста се ядоса, свика заседание с тирада за стягане на секюрити активността и забрани слизането на брега. Обяви, че чакаме порт стейт надзор. Навремето в панаирен Пловдив, преди идването на президента, започваше интензивно миене на улици и ободряване на фасади. Подобни са и дейностите на транспортен съд в очакване на високопоставения служител. Разбира се, в съботния ден той не пристигна.
На излизане от Керч през канала Азовско море се чистеше от бялата си облицовка, стотици квадратни метри бяха покрити с плаващи ледени плочи. Не, това не е черноморски пейзаж, не е и парченце Арктика, е мързеливо пълзящи стада мръсносиви крокодили. Понякога ми се коства, че и животните, и природата са по-предсказуеми и допустими от хората. А товарът въглища се оказа не за Варна, а за Хереке оттатък Босфора, след това отново за Керч и чак тогава за Топлоелектрическа централа Варна. Така че на бързащия сътрудник едноседмичният автобус са оказа 35-дневен.
През ноември слушах дълготрайна прогноза за мека съветска зима. Оказа се типичната по съветски, в Москва температурата падна под минус 35 градуса и задържа по този начин дълъг интервал, неслучвал се от десетки години. Наложило се на слоновете в зоологическата градина профилактично да дават по ведро водка. И когато градусите се подвигат, умните животни се правели на простинали и траяли да кашлят, с цел да получат ведро със скъпоценната течност. Поне се схванало, че слоновете доста обичат националното пиво, напиват се, само че не се държат като руснаци.
Следваща дестинация се оказа отчаяние. В порт Самсун черен въглищар като „ Осогово “ към този момент не застава покрай круизните кораби. Далеч някъде е построен пристан за сходни товари, до симпатичния град има най-малко 12-13 километра и до него може да се стигне единствено с такси. Спомних си сентенцията на сътрудник, с който преди доста години бяхме на „ Каравелов “: „ Два дни в хубаво пристанище, къде дават по този начин? “ Но тук в менюто влезе следващата кулинарна изненада – пиле с бамя. Не мога да се произнеса за вкусовите качества.
Вече 165 дни съм на борда, а през последните десетина слизам на вахта с превързан ляв лакът. Обажда се залавно място на сухожилие – не помня да съм го предизвикал с нещо. Не е добре щом вместо да ти писне оная работа, писва ти лакътят.
Радиограма за промените с три дни предварение. Групата, с която слизам, е общо девет души. И таман в този пай откъслек време се случиха много обири: часовник от каюта, стомна с домашна ракия, 10 картона цигари, митническа пломба на корабен склад се оказа скъсана. Капитанът свика екипажна колекция, изброи случаите и изрече вяра, че с идването на промените кражбите ще престанат. Дано. Той самият трансформира кораба в плаваща механа. Както нормално, напущам кораба с облекчение.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ