Я из Болгарии. У нас лучше пахнет
КОРАБ „ ОСОГОВО “, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ
04.09.2004 година – 13.05.2005 година
Морето е за рибите, а остарелият транспортен съд – за хлебарките. Щом остарелият моряк избира кораба, който към този момент познава като джоба си, би трябвало да одобри и гадинките. Те също ме познават, наличието ми не ги плаши, безсрамно буболечат където им скимне.
Обаче корабът е и за моряци, а палубна команда потегля с човек по-малко. Говореше се, че ще назначат човек, особено за екипажа на „ Осогово “, само че наподобява полукандидатът е размислил. Няма мераклии да си губят времето за 13 $ на ден. Сега помощник-капитани не липсват, само че трябват и мужици да дърпат въжетата. Това е тихият протест на Малкия човек, началството ще се принуди да развърже кесията.
Провървя ми. Съсед по каюта ми е момък към края на първата младост. Два часа поработихме дружно, пет приказки си казахме – мъчно може да ме излъже мъжка характерност – случих на човек и сътрудник. Случих и на първо пристанище. За първи път съм в Туапсе. По-малък от северния си комшия Новоросийск, само че с по-руско лъчение. Излизаш от портала и към този момент си в града, а Моряшкият клуб – той все едно е в пристанището. Първо би трябвало да мина през дребна градинка край Памятник погибших в Отечественной войне за Северный Кавказ в 1941 – 1945 година Тръгвам да изляза на улицата, само че през 7-8 стъпала в краката ми се срутва мъртвопиян. Преди да възкликна, би трябвало да опиша анекдота за Вертински. Културтрегер, прекарал в заточение над 20 години след революцията през 1917 година и Гражданската война, получил позволение на управляващите да се върне. Развълнуван, прави първите крачки: „ Матушка Русь, не могу тебе узнать! “ Куфарите при нозе, на колене, целува земята. Когато се изправя, багажът му липсва. „ Матушка Русь, я тебе разбрал. “ Познах те, Русийо, не прескачам, а заобикалям пияния и към този момент съм на оживена улица.
Събота, ранен следобяд, черноморска Русия по къси ръкави. Дечица, автомобилчета, аудитория пред шахматни дъски и зарчета за табла, секси девойки и рано завяхващи дами. Няколко сватби, само че за какво с цветя пред монумент с надпис „ Борцов за власть Советов “? Все отново за предпочитане пред качения на фундамент Ленин. Осенява ме изобретение: ами младоженците ми наподобяват по-хубави от булките. От булеварден представител нонстоп звучи Висоцки. Бул. „ Гагарин “, бул. „ Маршал Жуков “… само че на мене ми е време да се връщам към корабната комуналка. А в пристанището постова будка стърчи до всеки транспортен съд.
В Самсун също съм за първи път и към този момент несъмнено избирам черноморските пристанища на Турция пред тези в Мраморно море. Първо се учудих, че нашият въглищар застана не доста надалеч от снежнобелите круизни кораби. Без превоз се насочвам към централните елементи, озъртам се и се усещам като на пешеходен круиз. Къде съм попаднал, осъждам не по минаретата, а по това по какъв начин наподобяват дамите в това кътче, аванпорт на азиатския изток. Не виждам силуети, от глава до пети покрити в черно, на каквито съм се нагледал по крайбрежията на Мраморно море. Привлекателни млади дами с неориенталски черти. С съвременни плитки дънки, само че с фланелка, която покрива мястото на сляпото „ око “, лишено от пъпната шнур. Забрадки на главите и… димящи цигари на най-обществените места. Масичка за двама на тротоара, момче и момиче хапват саралия и се гледат влюбено. Това към този момент е един избавен неделен следобяд на моряка.
А в Мариупол, където съм бил доста пъти, размагнетизиращата ми разходка ме води в централния универмаг. Огромна комерсиална повърхност, десетки щандове. И красиви дами със строги лица зад тях. Опитвам се да си ги показва усмихнати. Обиколил съм света, мога да се упълномощя да дам желание на славянската красота. Не от локален национализъм – номер едно са българките. Рускини и украинки дължат хубостта си и на събитието, че мъжете са водили нескончаеми войни, доста чуждоземци са посяли спомен за себе си. Виетнамките са сред хубавиците на Изтока по сходни аргументи, до момента в който в Съединени американски щати демонстрираната от Холивуд прелест не е генетична, а по-скоро фитнес облага.
С ненаситност споделям усещанията си с капитан Кольо Дързев, чийто зрителен ъгъл е по-остър. Без тестостерон има красота, с нея природата обилно е надарила слабия пол, само че няма талантливост. Жените не са способни на метафизичен систематизирания, не им доближава възприятие за комизъм. Всяка от тях би желала да бъде Мис Свят, вместо да получи Нобелова премия за литература. В друга посока ме водят диалозите с сътрудника от прилежащата каюта. Жени всевъзможни, от хубавата Елена до перачките на Зола. На него ужасно му е провървяло. Дай Бог жена, която плаче, когато тръгваш на път през морето, а на брега остава една Пенелопа.
Радиограмна новина връща към позабравени моряшки действителности. Близо до Ню Орлиънс някой от екипажа на „ Рожен “ скача в Мисисипи, евентуално с вярата без зелена карта или виза да стане бежанец. Докато имаше Желязна завеса сред Изтока и Запада – може би. И още до момента в който е влажен, го поема бреговата защита, само че не го връща на кораба, а в помещение с решетки на прозореца. От параходството предизвестяват, че поради сходни прояви, до момента в който са в Съединени американски щати, капитаните на наши кораби ще би трябвало да потвърждават, че всички са на борда.
Освен мен и шефа, всички останали от машинната команда са новаци на този транспортен съд. Втори монтьор е някогашен боен, свалил капитанските пагони. Да не повярваш, че от казарма може да излезе толкоз свестен човек. Нямаме потребност от „ сплотяващи “ каютни разпивки, поддържаме връзка обикновено, машината не ни тормози с спешни внезапности. Но, както е казано, доста хубаво не е на хубаво.
При маневра за заставане на пристан в порт Туапсе корабът беше минал входа на пристанището, когато перото на винта закачи стената на вълнолома. От удара чугунът на балера (ос, част от привода на рулевото устройство), се оказа прегризан като от великанска челюст. На мига това значи загуба на ръководство и излизане от употреба. Без значение дали екипажите на маневрените влекачи са били трезви, има ли пилотска неточност и капитанска виновност. В пристанището бяха „ Руен “ и „ Сакар “, а влекачите изкараха „ Осогово “ на рейда. При щормово време котвата няма да помогне, тъкмо тук през февруари 1992 година „ Вихрен “ се пречупи на две, блъскан от вълните върху вълнолома. Неприятните мемоари – настрани, в този момент е едвам преполовена есен, настоящо е дали остарелият транспортен съд ще влезе на ремонт в цех, или ще се трансформира в скрап. Каквото има да става, това няма да се случи в локални условия, най-актуално е по кое време ще ни пратят влекач за провлачване до Варна.
Според огледа на съветски водолаз винтът и перото са без забележими провали. Остава писането на показания за пред застрахователя. На кърмата момчетата се радват на шанс – от раз чепаретата закачат по 5-6 сафрида. Обаче рукнаха проливни дъждове, шпигатите по основна палуба не смогват да поемат водата. За първи път на кабелт от кораба видях миниторнадо. Спуска се от облака като крив ятаган и вихри водата. Разби се във вълнолома.
Влекачът „ Дубе “ е на два кабелта по левия ръб, само че ситуацията към момента е щормова. Чакаме на котва. Вятър и ниски температури за края на октомври. За първи път работи отопление за надстройката. В първия подобаващ миг организирахме ужасна подготовка – 50 хода без вира котва и опити за връзка сред влекача и кораба не с швартово въже, а с верига. И на следващия ден е ден.
Тръгнахме след буксира с минимален напред при 50 оборота в минута. Така по цялата дължина на Черно море ще гледаме дупето на Дубето. Нервно. Вече сме в кораборемонтния цех, събран е целият екипаж и към момента са в оборот приказки за брак вместо ремонт. Необичаен договор! Не единствено се влачих на буксир, ами претърпях и земетресение в фабричен води. Разкрещяха се птици, корабът трепна и се поразклати. Тишина в среднощ.
След съвсем цялостен месец ремонт някогашният към този момент капитан пожела на екипажа безаварийно корабоплаване. Златни уста. Като на изправителен изпит тръгнахме още веднъж към Туапсе и този път всичко – преходът, маневрите, контролата, приемането на товара, – всичко мина регулярно тъкмо и умерено. По същия метод пристигнахме и в Дилискелеси, градски квартал с изцяло селски образ, на северния бряг на Измитския залив в Мраморно море. Тежка, задушлива миризма на сяра към кораба, химия, която не минава през пречиствателна апаратура. По улиците на обитаемото място се диша по-леко. В магазините мъжете почтително дават преимущество на дамите. Типична Турция? Не мога да си разреша систематизирания за страна, на която познавам единствено пристанищата. Дилискелеси лъха на провинциална затънтеност и се запитвам по какъв начин може да бъде в една страна с черноморския Самсун? Няма нищо общо и със относително близкия порт Хереке, в действителност село, което няма и 500 поданици, само че е много по-представителна извадка.
На връх Курбан байрама на рейда пред Истанбул в Мраморно море се образува корабен град, надали не по-голям от мегаполиса. Около спуснатите котви щъкат риболовен гемии. „ Осогово “ е номер 200 на опашката за прекосяване на Босфора. Протокът е прекомерно стеснен за интензивния трафик, а празниците, както и утежняването на времето, го трансформират в същинска запушалка.
Полунощ е, а няма кой да ме смени от вахта. Моят човек, с който сме в топла връзка, не е в каютата си. Няма го и на кораба с още неколцина. Млад мъж, простено да му е. Така мисля до 02,00 часа. Няма го и след час и ме натиска неприятно предусещане. Групата се прибра към 04,00 с леки телесни повреди. Момчетата излизат към 22,30 часа от Моряшкия клуб, скоро по-късно ги атакува улична тайфа. Намеса на полиция, превръзки в здравни пунктове, писмени показания… Сред пострадалите има стажант на първи автобус след Морското учебно заведение, след 12-13 години би могъл да стане капитан, стига в морето да му върви повече, в сравнение с брега. А в Мариупол нощите към този момент са рискови.
В началото на февруари ни плени ледената пустота на Азовско море. Сякаш съм с шейна в крайния север. С всеки час ледът прибавя нови милиметри, става по-дебел и здрав. За да не стисне като в менгеме корпуса, през 9-10 часа даваме ход за разхлабване на хватката. Пълен напред – цялостен обратно без никакво напредване. Не знаем какъв брой дни и какъв брой пъти ще се повтаря това. „ Хемус “ е на 5-6 кабелта. Идват от Варна и имат артикули до края на зимата, само че нямат газьол – единствено десетина тона. Ние пък имаме газьол фул, обаче в камбуза ледът е повече от продуктите. С какъв ум чартьорът ни набута тук, откакто знае какво значи зима в Азовско море?
Пролетта също си има странности. На рейда пред Мариупол при започване на май ненадейно ни атакува ескадрила комари. Не, това не е ескадрила, а облак. На кърмата не може да се излиза без защитно облекло. Ако това беше нахлуване на пчели – пази Боже.
Завършва договор от 251 дни, дружно с ремонта. Три страни и три морета: Украйна, Русия и Турция, Черно, Азовско и Мраморно море. Улицата и пазара на черноморска Русия са много разнообразни от Русия на Радиото и изключително на геополитиката, Малкият човек приема своята обикновеност отвън мащабите, петилетките и свръхпретенциите на Съюз на съветските социалистически републики. За разлика от Бердянск, съвсем половинмилионният Мариупол е в друга багра. Космополитна Украйна с почти равно на брой украинско и съветско население, съществено гръцко наличие и още много етнически примеси, залита към латиноамериканска неустановеност на публичните места. В черноморските пристанища на Турция не е належащо да се озърташ. Незначителен подробност: служителите на реда, блюстителите на реда, при контакт, да речем проявление на паспорта при връщане в пристанище, изпращат с отзивчивото „ Таман “. Колегите им от околните черноморски страни пазят хладната си недостижимост.
Никога не ме е блазнила мисълта да остана някъде по света, само че в този момент се прибирам с същинско наслаждение. Защото:
Осми март в Русия е почитан празник, цветята са в обилие. Влязох в магазин с голяма, оградена от полиетилен площ, построен особено за случая. Може би тук има цветя за още един град като Теапсе. Наведох се да помириша парниковите рози. Нищо. „ Не пахнет? “, с блага усмивка ме попита 19-20 годишна продавачка. Също с усмивка отвърнах:
- Я из Болгарии. У нас лучше пахнет!
Нейко ДАМЯНОВ
04.09.2004 година – 13.05.2005 година
Морето е за рибите, а остарелият транспортен съд – за хлебарките. Щом остарелият моряк избира кораба, който към този момент познава като джоба си, би трябвало да одобри и гадинките. Те също ме познават, наличието ми не ги плаши, безсрамно буболечат където им скимне.
Обаче корабът е и за моряци, а палубна команда потегля с човек по-малко. Говореше се, че ще назначат човек, особено за екипажа на „ Осогово “, само че наподобява полукандидатът е размислил. Няма мераклии да си губят времето за 13 $ на ден. Сега помощник-капитани не липсват, само че трябват и мужици да дърпат въжетата. Това е тихият протест на Малкия човек, началството ще се принуди да развърже кесията.
Провървя ми. Съсед по каюта ми е момък към края на първата младост. Два часа поработихме дружно, пет приказки си казахме – мъчно може да ме излъже мъжка характерност – случих на човек и сътрудник. Случих и на първо пристанище. За първи път съм в Туапсе. По-малък от северния си комшия Новоросийск, само че с по-руско лъчение. Излизаш от портала и към този момент си в града, а Моряшкият клуб – той все едно е в пристанището. Първо би трябвало да мина през дребна градинка край Памятник погибших в Отечественной войне за Северный Кавказ в 1941 – 1945 година Тръгвам да изляза на улицата, само че през 7-8 стъпала в краката ми се срутва мъртвопиян. Преди да възкликна, би трябвало да опиша анекдота за Вертински. Културтрегер, прекарал в заточение над 20 години след революцията през 1917 година и Гражданската война, получил позволение на управляващите да се върне. Развълнуван, прави първите крачки: „ Матушка Русь, не могу тебе узнать! “ Куфарите при нозе, на колене, целува земята. Когато се изправя, багажът му липсва. „ Матушка Русь, я тебе разбрал. “ Познах те, Русийо, не прескачам, а заобикалям пияния и към този момент съм на оживена улица.
Събота, ранен следобяд, черноморска Русия по къси ръкави. Дечица, автомобилчета, аудитория пред шахматни дъски и зарчета за табла, секси девойки и рано завяхващи дами. Няколко сватби, само че за какво с цветя пред монумент с надпис „ Борцов за власть Советов “? Все отново за предпочитане пред качения на фундамент Ленин. Осенява ме изобретение: ами младоженците ми наподобяват по-хубави от булките. От булеварден представител нонстоп звучи Висоцки. Бул. „ Гагарин “, бул. „ Маршал Жуков “… само че на мене ми е време да се връщам към корабната комуналка. А в пристанището постова будка стърчи до всеки транспортен съд.
В Самсун също съм за първи път и към този момент несъмнено избирам черноморските пристанища на Турция пред тези в Мраморно море. Първо се учудих, че нашият въглищар застана не доста надалеч от снежнобелите круизни кораби. Без превоз се насочвам към централните елементи, озъртам се и се усещам като на пешеходен круиз. Къде съм попаднал, осъждам не по минаретата, а по това по какъв начин наподобяват дамите в това кътче, аванпорт на азиатския изток. Не виждам силуети, от глава до пети покрити в черно, на каквито съм се нагледал по крайбрежията на Мраморно море. Привлекателни млади дами с неориенталски черти. С съвременни плитки дънки, само че с фланелка, която покрива мястото на сляпото „ око “, лишено от пъпната шнур. Забрадки на главите и… димящи цигари на най-обществените места. Масичка за двама на тротоара, момче и момиче хапват саралия и се гледат влюбено. Това към този момент е един избавен неделен следобяд на моряка.
А в Мариупол, където съм бил доста пъти, размагнетизиращата ми разходка ме води в централния универмаг. Огромна комерсиална повърхност, десетки щандове. И красиви дами със строги лица зад тях. Опитвам се да си ги показва усмихнати. Обиколил съм света, мога да се упълномощя да дам желание на славянската красота. Не от локален национализъм – номер едно са българките. Рускини и украинки дължат хубостта си и на събитието, че мъжете са водили нескончаеми войни, доста чуждоземци са посяли спомен за себе си. Виетнамките са сред хубавиците на Изтока по сходни аргументи, до момента в който в Съединени американски щати демонстрираната от Холивуд прелест не е генетична, а по-скоро фитнес облага.
С ненаситност споделям усещанията си с капитан Кольо Дързев, чийто зрителен ъгъл е по-остър. Без тестостерон има красота, с нея природата обилно е надарила слабия пол, само че няма талантливост. Жените не са способни на метафизичен систематизирания, не им доближава възприятие за комизъм. Всяка от тях би желала да бъде Мис Свят, вместо да получи Нобелова премия за литература. В друга посока ме водят диалозите с сътрудника от прилежащата каюта. Жени всевъзможни, от хубавата Елена до перачките на Зола. На него ужасно му е провървяло. Дай Бог жена, която плаче, когато тръгваш на път през морето, а на брега остава една Пенелопа.
Радиограмна новина връща към позабравени моряшки действителности. Близо до Ню Орлиънс някой от екипажа на „ Рожен “ скача в Мисисипи, евентуално с вярата без зелена карта или виза да стане бежанец. Докато имаше Желязна завеса сред Изтока и Запада – може би. И още до момента в който е влажен, го поема бреговата защита, само че не го връща на кораба, а в помещение с решетки на прозореца. От параходството предизвестяват, че поради сходни прояви, до момента в който са в Съединени американски щати, капитаните на наши кораби ще би трябвало да потвърждават, че всички са на борда.
Освен мен и шефа, всички останали от машинната команда са новаци на този транспортен съд. Втори монтьор е някогашен боен, свалил капитанските пагони. Да не повярваш, че от казарма може да излезе толкоз свестен човек. Нямаме потребност от „ сплотяващи “ каютни разпивки, поддържаме връзка обикновено, машината не ни тормози с спешни внезапности. Но, както е казано, доста хубаво не е на хубаво.
При маневра за заставане на пристан в порт Туапсе корабът беше минал входа на пристанището, когато перото на винта закачи стената на вълнолома. От удара чугунът на балера (ос, част от привода на рулевото устройство), се оказа прегризан като от великанска челюст. На мига това значи загуба на ръководство и излизане от употреба. Без значение дали екипажите на маневрените влекачи са били трезви, има ли пилотска неточност и капитанска виновност. В пристанището бяха „ Руен “ и „ Сакар “, а влекачите изкараха „ Осогово “ на рейда. При щормово време котвата няма да помогне, тъкмо тук през февруари 1992 година „ Вихрен “ се пречупи на две, блъскан от вълните върху вълнолома. Неприятните мемоари – настрани, в този момент е едвам преполовена есен, настоящо е дали остарелият транспортен съд ще влезе на ремонт в цех, или ще се трансформира в скрап. Каквото има да става, това няма да се случи в локални условия, най-актуално е по кое време ще ни пратят влекач за провлачване до Варна.
Според огледа на съветски водолаз винтът и перото са без забележими провали. Остава писането на показания за пред застрахователя. На кърмата момчетата се радват на шанс – от раз чепаретата закачат по 5-6 сафрида. Обаче рукнаха проливни дъждове, шпигатите по основна палуба не смогват да поемат водата. За първи път на кабелт от кораба видях миниторнадо. Спуска се от облака като крив ятаган и вихри водата. Разби се във вълнолома.
Влекачът „ Дубе “ е на два кабелта по левия ръб, само че ситуацията към момента е щормова. Чакаме на котва. Вятър и ниски температури за края на октомври. За първи път работи отопление за надстройката. В първия подобаващ миг организирахме ужасна подготовка – 50 хода без вира котва и опити за връзка сред влекача и кораба не с швартово въже, а с верига. И на следващия ден е ден.
Тръгнахме след буксира с минимален напред при 50 оборота в минута. Така по цялата дължина на Черно море ще гледаме дупето на Дубето. Нервно. Вече сме в кораборемонтния цех, събран е целият екипаж и към момента са в оборот приказки за брак вместо ремонт. Необичаен договор! Не единствено се влачих на буксир, ами претърпях и земетресение в фабричен води. Разкрещяха се птици, корабът трепна и се поразклати. Тишина в среднощ.
След съвсем цялостен месец ремонт някогашният към този момент капитан пожела на екипажа безаварийно корабоплаване. Златни уста. Като на изправителен изпит тръгнахме още веднъж към Туапсе и този път всичко – преходът, маневрите, контролата, приемането на товара, – всичко мина регулярно тъкмо и умерено. По същия метод пристигнахме и в Дилискелеси, градски квартал с изцяло селски образ, на северния бряг на Измитския залив в Мраморно море. Тежка, задушлива миризма на сяра към кораба, химия, която не минава през пречиствателна апаратура. По улиците на обитаемото място се диша по-леко. В магазините мъжете почтително дават преимущество на дамите. Типична Турция? Не мога да си разреша систематизирания за страна, на която познавам единствено пристанищата. Дилискелеси лъха на провинциална затънтеност и се запитвам по какъв начин може да бъде в една страна с черноморския Самсун? Няма нищо общо и със относително близкия порт Хереке, в действителност село, което няма и 500 поданици, само че е много по-представителна извадка.
На връх Курбан байрама на рейда пред Истанбул в Мраморно море се образува корабен град, надали не по-голям от мегаполиса. Около спуснатите котви щъкат риболовен гемии. „ Осогово “ е номер 200 на опашката за прекосяване на Босфора. Протокът е прекомерно стеснен за интензивния трафик, а празниците, както и утежняването на времето, го трансформират в същинска запушалка.
Полунощ е, а няма кой да ме смени от вахта. Моят човек, с който сме в топла връзка, не е в каютата си. Няма го и на кораба с още неколцина. Млад мъж, простено да му е. Така мисля до 02,00 часа. Няма го и след час и ме натиска неприятно предусещане. Групата се прибра към 04,00 с леки телесни повреди. Момчетата излизат към 22,30 часа от Моряшкия клуб, скоро по-късно ги атакува улична тайфа. Намеса на полиция, превръзки в здравни пунктове, писмени показания… Сред пострадалите има стажант на първи автобус след Морското учебно заведение, след 12-13 години би могъл да стане капитан, стига в морето да му върви повече, в сравнение с брега. А в Мариупол нощите към този момент са рискови.
В началото на февруари ни плени ледената пустота на Азовско море. Сякаш съм с шейна в крайния север. С всеки час ледът прибавя нови милиметри, става по-дебел и здрав. За да не стисне като в менгеме корпуса, през 9-10 часа даваме ход за разхлабване на хватката. Пълен напред – цялостен обратно без никакво напредване. Не знаем какъв брой дни и какъв брой пъти ще се повтаря това. „ Хемус “ е на 5-6 кабелта. Идват от Варна и имат артикули до края на зимата, само че нямат газьол – единствено десетина тона. Ние пък имаме газьол фул, обаче в камбуза ледът е повече от продуктите. С какъв ум чартьорът ни набута тук, откакто знае какво значи зима в Азовско море?
Пролетта също си има странности. На рейда пред Мариупол при започване на май ненадейно ни атакува ескадрила комари. Не, това не е ескадрила, а облак. На кърмата не може да се излиза без защитно облекло. Ако това беше нахлуване на пчели – пази Боже.
Завършва договор от 251 дни, дружно с ремонта. Три страни и три морета: Украйна, Русия и Турция, Черно, Азовско и Мраморно море. Улицата и пазара на черноморска Русия са много разнообразни от Русия на Радиото и изключително на геополитиката, Малкият човек приема своята обикновеност отвън мащабите, петилетките и свръхпретенциите на Съюз на съветските социалистически републики. За разлика от Бердянск, съвсем половинмилионният Мариупол е в друга багра. Космополитна Украйна с почти равно на брой украинско и съветско население, съществено гръцко наличие и още много етнически примеси, залита към латиноамериканска неустановеност на публичните места. В черноморските пристанища на Турция не е належащо да се озърташ. Незначителен подробност: служителите на реда, блюстителите на реда, при контакт, да речем проявление на паспорта при връщане в пристанище, изпращат с отзивчивото „ Таман “. Колегите им от околните черноморски страни пазят хладната си недостижимост.
Никога не ме е блазнила мисълта да остана някъде по света, само че в този момент се прибирам с същинско наслаждение. Защото:
Осми март в Русия е почитан празник, цветята са в обилие. Влязох в магазин с голяма, оградена от полиетилен площ, построен особено за случая. Може би тук има цветя за още един град като Теапсе. Наведох се да помириша парниковите рози. Нищо. „ Не пахнет? “, с блага усмивка ме попита 19-20 годишна продавачка. Също с усмивка отвърнах:
- Я из Болгарии. У нас лучше пахнет!
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ