Който бърза в египетско пристанище – да стане авиатор
КОРАБ „ ОБОРИЩЕ “, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ
08.04.1991 година, преход Варна – Пирея
Дарданелите. Гледам минаретата по двата бряга, въпреки че това, което виждам, е доста друго от феерията на Босфора. Още не знаем къде ще закараме амониевия сулфат, някъде на север от Гибралтар, а Пирея е междинна спирка единствено за бункер (гориво). Вече половин година съм на борда и към момента всеки ден не преставам да се запитвам какво върша тук? Моят остарял другар дядо Георги Воденичаря от дълго време ми беше внушил: Хората по кое време коренят, ти сей! Мнозина се хванаха да сеят на новата вестникарска равнища, а аз изкорених докрай посятото и обгрижвано с толкоз копнеж цели 20 години. Жертва на всички преходни времена нормално е интелигенцията. След дълготрайно общуване на транспортен съд в края на автобуса моряците минават през митницата и мълниеносно се разпръскват всеки в посоката си. Нещо сходно чаках да стане в обществото ни след края на лъжесоциализма, само че не се получава. Няма край митинговата нервност, да пази Бог от вероятните ексцесии.
12.04.1991 година, преход Пирея – Александрия
Оказа се, че крайната точка е Александрия. Уплашиха ни арабите още преди да пристигнем. Две следващи събирания на екипажа за инструктажи, заявления, описи и запечатване в пилотската каюта на какво ли не. Не разбрах за какво в моята дребна кутийка не мога да имам даже празни бутилки от оцет и разредител?
14.04. – 20.04.1991 година, Александрия – рейдът
Цяла седмица на котва. Време за работа, от която не зависи употребата на кораба. Получавам за задача да „ лъсна “ рулевата, а това значи да не остане ръждиво леке, блажна багра имам в безкрайно количество. Малка робинзониада на самотно островче, като че ли си накрай света, по етажите на машинното поделение няма по какъв начин да имаш такова чувство. Корабен лаф стана „ Васко бажда съ “. Възрастно момче, което се вживява в ролята на наш сътрудник, обезщетен с хранителни артикули. Всеки ден Васко „ бажда съ “, че на следващия ден заставаме на пристан в пристанището. Поддържаме 15-минутна подготвеност на машината и това ще продължи 15 дни съгласно прогнозата на към този момент пенсионирания втори помощник-капитан. И успокоява нетърпеливци като мен:
- Който бърза, да стане летец.
И киноман от мене не става. Телевизорът отново не работи, видеото върти остарели филми, аудитория се събира единствено тогава, когато върви нещо с екшън динамичността на гюлбара. Тук, в югоизтока на Средиземноморието, „ Селената “ ми лови чисти радиовълни. Сякаш разпростирам списание „ Икономист “ в емисия на Би Би Си, съгласно което капитализмът не е идеология, а пазарна система, непрестанно отворена за усъвършенстващи промени. Показа очевидно предимство по успеваемост на пазарната стопанска система, заради „ религия в духа и буквата на закона, останалото е благосъстоятелност “. Изненадващо новото за мен е, че квалификацията е тип благосъстоятелност на нейния собственик. Без нотариална легализация.
Оказа се, че повредата на тв приемника е нищо и никаква: разпоена маса на буксата за антенния вход. И след ремонт във Франция (520 долара), след безапелационното умозаключение на елмеханика, че тази кутия просто е за бракуване, помощник-готвачът заряза необелените картофи и за нула време с поялник задържа жичката. Кутията работи, та дим се подвига. И къде да я дене квалификацията си, откакто и при пазарна стопанска система, и при капитализъм, демократични порядки и впрочем работата му е да се върти из кухнята при тави и тенджери?
Знаех, че някой ден ще се случи, изненада ме единствено това, че машинният боцман има в гърлото си децибели съвсем колкото основния мотор. С иронична усмивка отхвърлих да почистя струга след майсторските му изяви:
- По длъжностна характерност съм моторист, а не ординарец. Като се оттеглиш на село при бабата и пенсията, вземи си чирак, че да се правиш най-малко на фелдфебел.
След което последва високоволтова последователност: ръцете ми били кьопави на кръст (показа поза като с белезници); тук не било учебно заведение за бавноразвиващи се; бил съм лентяй; който ме е уредил в БМФ, той да ми бере греха; тук съм се скрил, тъй като са ме изгонили от редакцията… Може би би трябвало да съм му признателен. Той държи на порядки и привилегии, с които е привикнал от десетки години. В главния ми поминък, в който конфликтните обстановки изобилстват, не се е случвало да направя нещо със загуба на достолепие, няма да го позволи и в морето, само че едвам в този момент си задавам въпрос: След като от механотехникум излязох професионален водач, за какво не хванах кормилото на такси и да остана на брега? Защото към този момент имах забележителен опит по схемата „ публицист с краткотрайна месторабота “? Не. Вярвах, че кипналият като курбан преход след есента на 1989 година бързо ще се уталожи, всичко ще си отиде по местата по образеца на Западна Европа и – всекиму своето. Не съм единственият, който се е надявал…
22.04.1991 година, Александрия – рейдът
Навръх рождения ден на Ленин икономическият и политическият провал на Съюз на съветските социалистически републики наподобява неукротим. Горбачов се оказа извънредно неопитен за задачата, с която го натовари времето. А през днешния ден в София избухва бомба – вестник „ 24 часа “ разгласява лист на народни представители, които са били сътрудници на Държавна сигурност. Всички знаят, че пребивавам с ухо, залепено на транзистора, само че от дълго време съм си научил урока. Информация за мачовете в „ А “ футболна група – да, само че Ленин и „ славейчетата “ на службите, това не интересува никого. Поне в моряшкия салет.
23.04.1991 година, Александрия – рейдът
Крайно неприятна новина - пожар на транспортен съд „ Балкан “. Корабът потегля от Казабланка към Варна, случаят става на 21 април край крайбрежията на Алжир. Това – според информацията от служебната радиограма. Според частни диалози посредством Варна радио, в някои пространства на кораба е имало туби с дефицитния в България бензин, което изяснява за какво корабът се е трансформирал във факла. Четирима души са починали, останалите от екипажа са се избавили с евакуация на бака. Корабът ще бъде закърпен след стабилен ремонт, тъпо за момчетата.
27.04. – 07.05.1991 година, Александрия – кеят
Прогнозата на втория асистент замалко не се сбъдна. С 15-минутна подготвеност на машината изкарахме 14 дни, трябваше му още единствено един ден, с цел да се разгласи за оракул.
Вече съм бил в Порт Саид, Суец и Кайро, само че Александрия искрено ме разочарова. Най-мръсният пристан, който съм виждал, за хигиената по улиците също не мога да се изкажа ласкаво. Тръгнеш ли из Сингапур, избираш си за ориентир банка небостъргач, тук би трябвало да предпочетеш джамия. Привечер какофонията на клаксоните за момент потъва в настоятелните магнетофонни апели на муезините за молитва. Не останах с усещане, че локалните са ревностни мюсюлмани. Предпочитаният почивен ден е християнската неделя. Тълпата тече като мързелива река, по „ крайбрежията “ й протягат шепи дрипави просяци. В съпоставяне с града на Великия Александър, Тартус в прилежаща Сирия е напряко арабска Европа.
Бакшишо-полицейска страна. Нямам право да стъпя на различен транспортен съд, даже български. Особен пропускателен режим. При прекосяване през портала в посока към кораба, в паспорта би трябвало да има лира за униформения. Пропускам процедурата и получавам нервно предизвестие: „ Булгаро, само че бизнес! “ Добре де, връщам се без никакви покупки, да не би да прекосявам граница, само че съгласно локалните правила държанието ми е възмутително. Следващия път излизам не през формалния, а през някакъв периферен портал – там пък ме претърсват подробно. В региона на пристанището като канцеларии са приспособени контейнери. Изскача отсреща ти космат юначага и желае паспорта. Подаваш го по инерция, оня разлиства в търсене на „ своето “. Бакшиш единствено по тази причина, че ходя с празни ръце?
На портала задържаха третия монтьор Камен. Връща се с някаква покупка, а не запомнил парата в паспорта. Скъсали му документа за законно купена египетска валута против американски долари, значи към този момент е в нарушаване. Наложи се старши помощникът персонално да отиде на място и да реши затруднения проблем в картон „ Марлборо “. Странно момче е този Камен. След 5 години с режима на Морското и в този момент две години на „ Оборище “ без промяна, душата му изгаря за отпуск и корабното време му е задължение. Сипе пиперлии псувни по адрес на докерите, когато с албанска продуктивност хвърлят едвам 200 тона за деня. Тегли го към родния бряг, значи е човек. Ако след няколко месеца вкъщи още веднъж му се прииска да стъпи на транспортен съд, значи е моряк. И нека след години занимания с машините не загрубеят връзките му с хората.
Нейко ДАМЯНОВ
08.04.1991 година, преход Варна – Пирея
Дарданелите. Гледам минаретата по двата бряга, въпреки че това, което виждам, е доста друго от феерията на Босфора. Още не знаем къде ще закараме амониевия сулфат, някъде на север от Гибралтар, а Пирея е междинна спирка единствено за бункер (гориво). Вече половин година съм на борда и към момента всеки ден не преставам да се запитвам какво върша тук? Моят остарял другар дядо Георги Воденичаря от дълго време ми беше внушил: Хората по кое време коренят, ти сей! Мнозина се хванаха да сеят на новата вестникарска равнища, а аз изкорених докрай посятото и обгрижвано с толкоз копнеж цели 20 години. Жертва на всички преходни времена нормално е интелигенцията. След дълготрайно общуване на транспортен съд в края на автобуса моряците минават през митницата и мълниеносно се разпръскват всеки в посоката си. Нещо сходно чаках да стане в обществото ни след края на лъжесоциализма, само че не се получава. Няма край митинговата нервност, да пази Бог от вероятните ексцесии.
12.04.1991 година, преход Пирея – Александрия
Оказа се, че крайната точка е Александрия. Уплашиха ни арабите още преди да пристигнем. Две следващи събирания на екипажа за инструктажи, заявления, описи и запечатване в пилотската каюта на какво ли не. Не разбрах за какво в моята дребна кутийка не мога да имам даже празни бутилки от оцет и разредител?
14.04. – 20.04.1991 година, Александрия – рейдът
Цяла седмица на котва. Време за работа, от която не зависи употребата на кораба. Получавам за задача да „ лъсна “ рулевата, а това значи да не остане ръждиво леке, блажна багра имам в безкрайно количество. Малка робинзониада на самотно островче, като че ли си накрай света, по етажите на машинното поделение няма по какъв начин да имаш такова чувство. Корабен лаф стана „ Васко бажда съ “. Възрастно момче, което се вживява в ролята на наш сътрудник, обезщетен с хранителни артикули. Всеки ден Васко „ бажда съ “, че на следващия ден заставаме на пристан в пристанището. Поддържаме 15-минутна подготвеност на машината и това ще продължи 15 дни съгласно прогнозата на към този момент пенсионирания втори помощник-капитан. И успокоява нетърпеливци като мен:
- Който бърза, да стане летец.
И киноман от мене не става. Телевизорът отново не работи, видеото върти остарели филми, аудитория се събира единствено тогава, когато върви нещо с екшън динамичността на гюлбара. Тук, в югоизтока на Средиземноморието, „ Селената “ ми лови чисти радиовълни. Сякаш разпростирам списание „ Икономист “ в емисия на Би Би Си, съгласно което капитализмът не е идеология, а пазарна система, непрестанно отворена за усъвършенстващи промени. Показа очевидно предимство по успеваемост на пазарната стопанска система, заради „ религия в духа и буквата на закона, останалото е благосъстоятелност “. Изненадващо новото за мен е, че квалификацията е тип благосъстоятелност на нейния собственик. Без нотариална легализация.
Оказа се, че повредата на тв приемника е нищо и никаква: разпоена маса на буксата за антенния вход. И след ремонт във Франция (520 долара), след безапелационното умозаключение на елмеханика, че тази кутия просто е за бракуване, помощник-готвачът заряза необелените картофи и за нула време с поялник задържа жичката. Кутията работи, та дим се подвига. И къде да я дене квалификацията си, откакто и при пазарна стопанска система, и при капитализъм, демократични порядки и впрочем работата му е да се върти из кухнята при тави и тенджери?
Знаех, че някой ден ще се случи, изненада ме единствено това, че машинният боцман има в гърлото си децибели съвсем колкото основния мотор. С иронична усмивка отхвърлих да почистя струга след майсторските му изяви:
- По длъжностна характерност съм моторист, а не ординарец. Като се оттеглиш на село при бабата и пенсията, вземи си чирак, че да се правиш най-малко на фелдфебел.
След което последва високоволтова последователност: ръцете ми били кьопави на кръст (показа поза като с белезници); тук не било учебно заведение за бавноразвиващи се; бил съм лентяй; който ме е уредил в БМФ, той да ми бере греха; тук съм се скрил, тъй като са ме изгонили от редакцията… Може би би трябвало да съм му признателен. Той държи на порядки и привилегии, с които е привикнал от десетки години. В главния ми поминък, в който конфликтните обстановки изобилстват, не се е случвало да направя нещо със загуба на достолепие, няма да го позволи и в морето, само че едвам в този момент си задавам въпрос: След като от механотехникум излязох професионален водач, за какво не хванах кормилото на такси и да остана на брега? Защото към този момент имах забележителен опит по схемата „ публицист с краткотрайна месторабота “? Не. Вярвах, че кипналият като курбан преход след есента на 1989 година бързо ще се уталожи, всичко ще си отиде по местата по образеца на Западна Европа и – всекиму своето. Не съм единственият, който се е надявал…
22.04.1991 година, Александрия – рейдът
Навръх рождения ден на Ленин икономическият и политическият провал на Съюз на съветските социалистически републики наподобява неукротим. Горбачов се оказа извънредно неопитен за задачата, с която го натовари времето. А през днешния ден в София избухва бомба – вестник „ 24 часа “ разгласява лист на народни представители, които са били сътрудници на Държавна сигурност. Всички знаят, че пребивавам с ухо, залепено на транзистора, само че от дълго време съм си научил урока. Информация за мачовете в „ А “ футболна група – да, само че Ленин и „ славейчетата “ на службите, това не интересува никого. Поне в моряшкия салет.
23.04.1991 година, Александрия – рейдът
Крайно неприятна новина - пожар на транспортен съд „ Балкан “. Корабът потегля от Казабланка към Варна, случаят става на 21 април край крайбрежията на Алжир. Това – според информацията от служебната радиограма. Според частни диалози посредством Варна радио, в някои пространства на кораба е имало туби с дефицитния в България бензин, което изяснява за какво корабът се е трансформирал във факла. Четирима души са починали, останалите от екипажа са се избавили с евакуация на бака. Корабът ще бъде закърпен след стабилен ремонт, тъпо за момчетата.
27.04. – 07.05.1991 година, Александрия – кеят
Прогнозата на втория асистент замалко не се сбъдна. С 15-минутна подготвеност на машината изкарахме 14 дни, трябваше му още единствено един ден, с цел да се разгласи за оракул.
Вече съм бил в Порт Саид, Суец и Кайро, само че Александрия искрено ме разочарова. Най-мръсният пристан, който съм виждал, за хигиената по улиците също не мога да се изкажа ласкаво. Тръгнеш ли из Сингапур, избираш си за ориентир банка небостъргач, тук би трябвало да предпочетеш джамия. Привечер какофонията на клаксоните за момент потъва в настоятелните магнетофонни апели на муезините за молитва. Не останах с усещане, че локалните са ревностни мюсюлмани. Предпочитаният почивен ден е християнската неделя. Тълпата тече като мързелива река, по „ крайбрежията “ й протягат шепи дрипави просяци. В съпоставяне с града на Великия Александър, Тартус в прилежаща Сирия е напряко арабска Европа.
Бакшишо-полицейска страна. Нямам право да стъпя на различен транспортен съд, даже български. Особен пропускателен режим. При прекосяване през портала в посока към кораба, в паспорта би трябвало да има лира за униформения. Пропускам процедурата и получавам нервно предизвестие: „ Булгаро, само че бизнес! “ Добре де, връщам се без никакви покупки, да не би да прекосявам граница, само че съгласно локалните правила държанието ми е възмутително. Следващия път излизам не през формалния, а през някакъв периферен портал – там пък ме претърсват подробно. В региона на пристанището като канцеларии са приспособени контейнери. Изскача отсреща ти космат юначага и желае паспорта. Подаваш го по инерция, оня разлиства в търсене на „ своето “. Бакшиш единствено по тази причина, че ходя с празни ръце?
На портала задържаха третия монтьор Камен. Връща се с някаква покупка, а не запомнил парата в паспорта. Скъсали му документа за законно купена египетска валута против американски долари, значи към този момент е в нарушаване. Наложи се старши помощникът персонално да отиде на място и да реши затруднения проблем в картон „ Марлборо “. Странно момче е този Камен. След 5 години с режима на Морското и в този момент две години на „ Оборище “ без промяна, душата му изгаря за отпуск и корабното време му е задължение. Сипе пиперлии псувни по адрес на докерите, когато с албанска продуктивност хвърлят едвам 200 тона за деня. Тегли го към родния бряг, значи е човек. Ако след няколко месеца вкъщи още веднъж му се прииска да стъпи на транспортен съд, значи е моряк. И нека след години занимания с машините не загрубеят връзките му с хората.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ