Моряци на аерогарата: от София през Дубай до Сингапур, това е височинна еуфория
КОРАБ „ ГЕО МИЛЕВ “, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ
05.01.1992 година, ВАРНА – БМФ
Пристигам по мрачно с нощния трен от Пловдив, търпеливо изчаквам да стартира работното време на параходството и влизам първи в стаята на контрольор Елена Колева, при която са досиетата с досиета на мотористите от плавсъстава. Разменяме благопожелания, които стартират с ЧНГ и са много подвластни от направлението след края на отпуска.
- „ Верила “, който прави къси автобуси, или „ Гео Милев “, предан на чартър в Далечния изток и към този момент трета година не се е прибирал. Смените стават със аероплан в Сингапур. Избирай.
- Дайте ми най-малко час за размисъл.
- Имаш два часа.
Тичам при сътрудниците от вестник „ Маяк “, чиято редакция към момента се намира на последния етаж в постройката на ул. „ Панагюрище “. Жеко Станев, остарял другар, към този момент е там, само че той не може да ми бъде добър съветник. Обаче познава персонално десетки моряци и не е мъчно да попаднем на „ остаряла пушка “.
- Хайде да не кажа морга, само че „ Верила “ е плаваща щайга. От всякъде не капе, а тече. Българско произвеждане, 10 000 тона, не е изнемощял, но… Вахтеният моторист по-скоро е санитарка – черната работа няма край. „ Гео Милев “ също е българско произвеждане, само че е 6-7 годишен, 15 000 тона, в напълно обичайно положение. И е бързак като кола за спешна помощ, 15-16 възела за нищо ги няма.
Хапнахме наоколо по баничка, Жеко и продавачът се оказаха познати. Стана приказка за моя проблем, при което със завистлива интонация чух:
- На мене да ми се отвори път към Сингапур, лазешком ще потегли.
Сингапур не ми е чужд, а за фамилията ми не е от голяма важност дали съм в Азовско или в Японско море. Избрах кораба.
Получих бележка за качване на „ Гео Милев “ с дата 09.01.1992 година Взеха ми гражданския паспорт против хвърчаща записка с персоналните ми данни и печата на БМФ. Така се прибрах в Пловдив. Следват телефонни разяснения за датата на полета, съобразена с идването на кораба в Сингапур.
30.01.1992 година, еърпорт София
Моряци на аерогарата. За първи път ми се случва. Група от 5 души: основен монтьор, старши асистент с капитанска дееспособност, рулеви, моторист, готвач. Приобщих се към групата напряко в София, основният монтьор ми донесе документите и ми спести пътуването до Варна и назад. Сняг и минусови температури. Около 22,30 часа, малко преди да се кача на Еърбъс А310 на компанията Джес Еър, се разголвам и предавам на сина си шапка, ръкавици, шуба, фланела – изцяло непотребни при тропичен климат.
Няма пасажери за Сейшелските острови, междинното кацане е в Дубай.
31.01.1992 година, Дубай – Сингапур
С транспортен съд „ Каравелов “ съм тръгвал от Сингапур за Дубай, само че надалеч преди да вземем курс към Персийския залив радиограмно бяхме известени, че товарът е за Сирия. Сега посоката е противоположна и по-късно повече от 4 часа полет, ето ни в голямата директна зала. Лъскаво кътче Дубай. Бързоходни пътеки за напредване на многочислените пасажери. Пред фришопа свети свръхлуксозен автомобил. Местните дами доста елементарно се разпознават не толкоз по присъщи черти, а по златото на гърдите им. Това не е бижутерия, а инвестиция. Уреден свят, само че не може да ме смае. След броени часове ще съм не в сиромашко пристанище някъде из Латинска Америка, а в Сингапур. Вратата на Изтока. Заедно с личния състав, който приготвя самолета да продължи пътя си, още веднъж прекосяваме през ограниченията за сигурност. Летим против изгрева. Необходимо е волево изпитание да не изпаднеш в кулинарни излишества. Непрекъснато се оферират вкуснотии и уиски. Не отивам в пустиня и не ми трябват ресурси на камила.
На летището ни чака микробус, организиран от представителя на БМФ в Сингапур. Хотел за две нощи, даже не съм сънувал подобен подарък. В една стая съм с основния монтьор, който е 7-8 години по-млад от мен. Едва-що сме внесли багажа, с любознание оглеждаме интериора, а под прага на вратата като шепа сребърни монети се появяват визитни картички. Предлага ни се масаж. Споглеждаме се съзаклятнически. Проституцията в Сингапур е неразрешена, това е формата за заверка на някои волности. В момента можем да си позволим разточителни разноски по 500-600 $, параходството заплаща командировката, само че това значи, че този договор ще ни е финален.
Днес имаме време единствено за безцелна разходка в късния следобяд. Оказва се, че единствен от групата към този момент съм бил в Сингапур. Приемат се предложенията ми за един чисто туристически ден с ръце в джобовете. Никакви колички с калкулатори в магазините, никакви покупки като джобно ножче с часовник… Просто се шляехме на бул. Орчард роуд, където ария на екзотична птица алармира къде е мястото за секване.
01.02.1992 година, Сингапур
Справяме се рано със закуската, която ни се поставя в хотела, и тръгваме към бар Рафълс, който се намира на 70-ия етаж на Уестин Стамфорт хотел. Искаме да забележим Сингапур от високо. Стоп. Тук не може да се влиза по сандали. Добре, изключение, само че, апелирам купете си чорапи. Забележката е отправена към старши помощника, останалите сме опрятни. Петима тръгнахме да търсим чифт чорапи, несъмнено, че намерихме, само че се оказа, че в разстройването си навигаторът е не запомнил ръчната си чанта с документи и долари. Върнахме се и преди да дочака въпрос за изгубената движимост, усмихната служителка с безупречна старание върна скъпата движимост на притежателя й. Ако губите нещо, апелирам правете това в бар Рафълс, даже да не сте Съмърсет Моам. Забележително място. През Втората международна война японската войска срина Сингапур, само че летците са имали заповед да не бомбардират бар Рафълс, прочут като средище на интелектуалци. Старият бар Рафълс и в този момент си е на мястото, само че ние се блазним от модерното.
Виждал съм силуета на Сингапур от рейдовата лодка, то е като от подножието да вдигнеш поглед към планинско висине. Тук, след докосването на сензорния бутон, асансьорът катапулт за секунди те качва на върха и още с първия взор си заложник на височинната еуфория. Възхитително. И въпреки всичко това е изтънчено заведение, едно смути коства 9 сингапурски $. В Шанхай, в обикновен магазин покрай пристанищен портал, толкоз ми струваше каса бира с 24 бутилки по 640 мл. Китайска работа, само че на морското ниво нещата са различни.
Към Сентоса, остров-атракцион, се насочваме по въжена линия. Интересно ми е да следя външните асансьори, които като скакалци се катерят по високи здания. За да разберем къде сме попаднали, сядаме във влакчето, което върти релсовия път по обходен маршрут. През безконечната зеленина се промушват велоалеи, минаваме около пеещи фонтани, водоскоци. Разкошна плажна линия. Аквариуми. И Макдоналдс, несъмнено. Вече няколко пъти съм пристигал в Сингапур по море. Корабът е на рейда. На смени с рейдовата лодка екипажът слиза на брега за по няколко часа. Часовникът пощурява. А името на това островче – Сентоса, значи успокоение. Не съм знаел до момента какъв брой доста успокоение може да попие душата.
Предлагат ни да се приберем с лодка, което провокира групова моряшка усмивка. Не, през днешния ден не, на вода от на следващия ден.
Перифразирам заемка от Достоевски: Един прелестен ден в Сингапур, белким е малко, въпреки за цялостен живот?
Нейко ДАМЯНОВ
05.01.1992 година, ВАРНА – БМФ
Пристигам по мрачно с нощния трен от Пловдив, търпеливо изчаквам да стартира работното време на параходството и влизам първи в стаята на контрольор Елена Колева, при която са досиетата с досиета на мотористите от плавсъстава. Разменяме благопожелания, които стартират с ЧНГ и са много подвластни от направлението след края на отпуска.
- „ Верила “, който прави къси автобуси, или „ Гео Милев “, предан на чартър в Далечния изток и към този момент трета година не се е прибирал. Смените стават със аероплан в Сингапур. Избирай.
- Дайте ми най-малко час за размисъл.
- Имаш два часа.
Тичам при сътрудниците от вестник „ Маяк “, чиято редакция към момента се намира на последния етаж в постройката на ул. „ Панагюрище “. Жеко Станев, остарял другар, към този момент е там, само че той не може да ми бъде добър съветник. Обаче познава персонално десетки моряци и не е мъчно да попаднем на „ остаряла пушка “.
- Хайде да не кажа морга, само че „ Верила “ е плаваща щайга. От всякъде не капе, а тече. Българско произвеждане, 10 000 тона, не е изнемощял, но… Вахтеният моторист по-скоро е санитарка – черната работа няма край. „ Гео Милев “ също е българско произвеждане, само че е 6-7 годишен, 15 000 тона, в напълно обичайно положение. И е бързак като кола за спешна помощ, 15-16 възела за нищо ги няма.
Хапнахме наоколо по баничка, Жеко и продавачът се оказаха познати. Стана приказка за моя проблем, при което със завистлива интонация чух:
- На мене да ми се отвори път към Сингапур, лазешком ще потегли.
Сингапур не ми е чужд, а за фамилията ми не е от голяма важност дали съм в Азовско или в Японско море. Избрах кораба.
Получих бележка за качване на „ Гео Милев “ с дата 09.01.1992 година Взеха ми гражданския паспорт против хвърчаща записка с персоналните ми данни и печата на БМФ. Така се прибрах в Пловдив. Следват телефонни разяснения за датата на полета, съобразена с идването на кораба в Сингапур.
30.01.1992 година, еърпорт София
Моряци на аерогарата. За първи път ми се случва. Група от 5 души: основен монтьор, старши асистент с капитанска дееспособност, рулеви, моторист, готвач. Приобщих се към групата напряко в София, основният монтьор ми донесе документите и ми спести пътуването до Варна и назад. Сняг и минусови температури. Около 22,30 часа, малко преди да се кача на Еърбъс А310 на компанията Джес Еър, се разголвам и предавам на сина си шапка, ръкавици, шуба, фланела – изцяло непотребни при тропичен климат.
Няма пасажери за Сейшелските острови, междинното кацане е в Дубай.
31.01.1992 година, Дубай – Сингапур
С транспортен съд „ Каравелов “ съм тръгвал от Сингапур за Дубай, само че надалеч преди да вземем курс към Персийския залив радиограмно бяхме известени, че товарът е за Сирия. Сега посоката е противоположна и по-късно повече от 4 часа полет, ето ни в голямата директна зала. Лъскаво кътче Дубай. Бързоходни пътеки за напредване на многочислените пасажери. Пред фришопа свети свръхлуксозен автомобил. Местните дами доста елементарно се разпознават не толкоз по присъщи черти, а по златото на гърдите им. Това не е бижутерия, а инвестиция. Уреден свят, само че не може да ме смае. След броени часове ще съм не в сиромашко пристанище някъде из Латинска Америка, а в Сингапур. Вратата на Изтока. Заедно с личния състав, който приготвя самолета да продължи пътя си, още веднъж прекосяваме през ограниченията за сигурност. Летим против изгрева. Необходимо е волево изпитание да не изпаднеш в кулинарни излишества. Непрекъснато се оферират вкуснотии и уиски. Не отивам в пустиня и не ми трябват ресурси на камила.
На летището ни чака микробус, организиран от представителя на БМФ в Сингапур. Хотел за две нощи, даже не съм сънувал подобен подарък. В една стая съм с основния монтьор, който е 7-8 години по-млад от мен. Едва-що сме внесли багажа, с любознание оглеждаме интериора, а под прага на вратата като шепа сребърни монети се появяват визитни картички. Предлага ни се масаж. Споглеждаме се съзаклятнически. Проституцията в Сингапур е неразрешена, това е формата за заверка на някои волности. В момента можем да си позволим разточителни разноски по 500-600 $, параходството заплаща командировката, само че това значи, че този договор ще ни е финален.
Днес имаме време единствено за безцелна разходка в късния следобяд. Оказва се, че единствен от групата към този момент съм бил в Сингапур. Приемат се предложенията ми за един чисто туристически ден с ръце в джобовете. Никакви колички с калкулатори в магазините, никакви покупки като джобно ножче с часовник… Просто се шляехме на бул. Орчард роуд, където ария на екзотична птица алармира къде е мястото за секване.
01.02.1992 година, Сингапур
Справяме се рано със закуската, която ни се поставя в хотела, и тръгваме към бар Рафълс, който се намира на 70-ия етаж на Уестин Стамфорт хотел. Искаме да забележим Сингапур от високо. Стоп. Тук не може да се влиза по сандали. Добре, изключение, само че, апелирам купете си чорапи. Забележката е отправена към старши помощника, останалите сме опрятни. Петима тръгнахме да търсим чифт чорапи, несъмнено, че намерихме, само че се оказа, че в разстройването си навигаторът е не запомнил ръчната си чанта с документи и долари. Върнахме се и преди да дочака въпрос за изгубената движимост, усмихната служителка с безупречна старание върна скъпата движимост на притежателя й. Ако губите нещо, апелирам правете това в бар Рафълс, даже да не сте Съмърсет Моам. Забележително място. През Втората международна война японската войска срина Сингапур, само че летците са имали заповед да не бомбардират бар Рафълс, прочут като средище на интелектуалци. Старият бар Рафълс и в този момент си е на мястото, само че ние се блазним от модерното.
Виждал съм силуета на Сингапур от рейдовата лодка, то е като от подножието да вдигнеш поглед към планинско висине. Тук, след докосването на сензорния бутон, асансьорът катапулт за секунди те качва на върха и още с първия взор си заложник на височинната еуфория. Възхитително. И въпреки всичко това е изтънчено заведение, едно смути коства 9 сингапурски $. В Шанхай, в обикновен магазин покрай пристанищен портал, толкоз ми струваше каса бира с 24 бутилки по 640 мл. Китайска работа, само че на морското ниво нещата са различни.
Към Сентоса, остров-атракцион, се насочваме по въжена линия. Интересно ми е да следя външните асансьори, които като скакалци се катерят по високи здания. За да разберем къде сме попаднали, сядаме във влакчето, което върти релсовия път по обходен маршрут. През безконечната зеленина се промушват велоалеи, минаваме около пеещи фонтани, водоскоци. Разкошна плажна линия. Аквариуми. И Макдоналдс, несъмнено. Вече няколко пъти съм пристигал в Сингапур по море. Корабът е на рейда. На смени с рейдовата лодка екипажът слиза на брега за по няколко часа. Часовникът пощурява. А името на това островче – Сентоса, значи успокоение. Не съм знаел до момента какъв брой доста успокоение може да попие душата.
Предлагат ни да се приберем с лодка, което провокира групова моряшка усмивка. Не, през днешния ден не, на вода от на следващия ден.
Перифразирам заемка от Достоевски: Един прелестен ден в Сингапур, белким е малко, въпреки за цялостен живот?
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ