Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева: Когато погледнем Копривщица, винаги разпознаваме един от символите на нашата култура, на нашето Възраждане
Копривщица. Когато погледнем Копривщица, постоянно можем да разпознаем един от знаците на нашата просвета, на нашето Възраждане, съобщи ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева на тържественото отбелязване на 143-ата годишнина от Априлското въстание в Копривщица. Това оповестиха от пресцентъра на Народното събрание .
Председателят на Народното събрание означи, че Априлското въстание е нашият щит против всеки клеветник, който си разреши да каже, че ние, българите, сме получили свободата безплатно. „ Копривщица е нашият щит против всеки клеветник, който си разреши да каже, че не сме били дозрели да поемем ориста си в лични ръце, тъй като незрелите нации не построяват места като Копривщица, където предприемаческият дух, свободолюбието, достолепието и културата се срещат ”, добави Цвета Караянчева.
„ Това малко планинско градче ни е дало Бенковски, Каблешков, Каравелов, Найден Геров, Димчо Дебелянов, доста от първите български свободни вестници, оставило ни е приказната си архитектура и луксозните си дърворезби ”, означи ръководителят на Народното събрание. Цвета Караянчева акцентира, че Копривщица най-много ни е оставила оня дух, който кара Захари Стоянов да напише: „ Копривщица е била цели епохи република без сенат и министри, без харти и президенти, 10 пъти по-либерална от френската и 100 пъти по-демократична от американската ”.
В тържественото си слово ръководителят на Народното събрание напомни, че единствено преди броени дни отбелязахме тържествено 140-годишнината от подписването на Търновската конституция – един от най-прогресивните документи за Европа на времето си. Учредителното заседание, поставило началото на Третата българска страна, стартира активността си едвам три години след събитията, които се разиграват на днешната дата в Копривщица, на 20 април 1876 година на Калъчевия мост. Цвета Караянчева добави, че доста постоянно, когато подреждаме прочувствено най-важните моменти от историята си, ние мислим за Априлското въстание като за дело на сантиментални, въодушевени, обречени да останат вечно млади герои, а за събитията три години по-късно във Велико Търново – като за държавнически героизъм на улегнали мъдреци.
„ На този ден се събираме тук, с цел да се преклоним пред паметта на героите и да помним и описваме на нашите генерации, че българинът преди 143 години е изкрещял мощно в Европа и е споделил: „ Не ща да бъда към този момент плебей, тъй като свободата е право на всички “, съобщи Цвета Караянчева.
Председателят на Народното събрание и народни представители сервираха цветя и венци на Паметника костница и на гроба на Тодор Каблешков в двора на църквата „ Успение Богородично “ в Копривщица. Връчени бяха и почетни грамоти на заслужили копривщенци.
Председателят на Народното събрание означи, че Априлското въстание е нашият щит против всеки клеветник, който си разреши да каже, че ние, българите, сме получили свободата безплатно. „ Копривщица е нашият щит против всеки клеветник, който си разреши да каже, че не сме били дозрели да поемем ориста си в лични ръце, тъй като незрелите нации не построяват места като Копривщица, където предприемаческият дух, свободолюбието, достолепието и културата се срещат ”, добави Цвета Караянчева.
„ Това малко планинско градче ни е дало Бенковски, Каблешков, Каравелов, Найден Геров, Димчо Дебелянов, доста от първите български свободни вестници, оставило ни е приказната си архитектура и луксозните си дърворезби ”, означи ръководителят на Народното събрание. Цвета Караянчева акцентира, че Копривщица най-много ни е оставила оня дух, който кара Захари Стоянов да напише: „ Копривщица е била цели епохи република без сенат и министри, без харти и президенти, 10 пъти по-либерална от френската и 100 пъти по-демократична от американската ”.
В тържественото си слово ръководителят на Народното събрание напомни, че единствено преди броени дни отбелязахме тържествено 140-годишнината от подписването на Търновската конституция – един от най-прогресивните документи за Европа на времето си. Учредителното заседание, поставило началото на Третата българска страна, стартира активността си едвам три години след събитията, които се разиграват на днешната дата в Копривщица, на 20 април 1876 година на Калъчевия мост. Цвета Караянчева добави, че доста постоянно, когато подреждаме прочувствено най-важните моменти от историята си, ние мислим за Априлското въстание като за дело на сантиментални, въодушевени, обречени да останат вечно млади герои, а за събитията три години по-късно във Велико Търново – като за държавнически героизъм на улегнали мъдреци.
„ На този ден се събираме тук, с цел да се преклоним пред паметта на героите и да помним и описваме на нашите генерации, че българинът преди 143 години е изкрещял мощно в Европа и е споделил: „ Не ща да бъда към този момент плебей, тъй като свободата е право на всички “, съобщи Цвета Караянчева.
Председателят на Народното събрание и народни представители сервираха цветя и венци на Паметника костница и на гроба на Тодор Каблешков в двора на църквата „ Успение Богородично “ в Копривщица. Връчени бяха и почетни грамоти на заслужили копривщенци.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ