Падането на една огромна ментална бариера: Защо Григор се нуждаеше точно от такава победа?
Контузия в гърба, отричане от " Мастърс " шампионат, загуба на старта в Синсинати и единствено един изигран мач за последния близо месец - не е най положителната допустима подготовка за шампионат от Големия шлем, нали по този начин? Физическото положение на Григор преди началото на US Open надалеч не можеше да бъде несъмнено като цветущо и беше изцяло обикновено да не подхождаме с огромни упования към присъединяване на най-хубавия български тенисист в Ню Йорк, имайки поради в какъв брой неуместно за него време се обрисуваше да започва последната " мейджър " конкуренция през сезона.
Точно това прави и толкоз скъп вчерашния поврат на Димитров. Тук не приказваме за някаква невероятна игра, която очевидно не беше налице, не приказваме за страхотна психическа резистентност, тъй като пропукванията бяха забележими, а приказваме за умеенето да не се отказваш до последно, абстрахирайки се от всички останали условия.
Редица спортисти упражняват по най-правилния вероятен метод с години наред и всичко в профил може да наподобява съвършено за тях, само че спортът е нечовечен и единствено няколко секунди нехайство биха могли да лишават фантазията, която си преследвал цялостен живот. Един провал е в положение да те пречупи и да заличи всички други пъти, в които си тръгвал доста пред останалите и постоянно си знаел накъде и за какво поемаш.
.jpg )
Поради тези аргументи, то беше напълно естествено Гришо да влезе постепенно в мача и самочувствието му да е доста надалеч от връхната си точка. Той диктуваше играта, беше основател на всички забавни решения и имаше статистическо преимущество в съвсем всички моменти, единствено че като че ли не вярваше задоволително в себе си и намираше метод да допусне неточност, когато привидно всичко се развиваше в негова изгода.
В такива моменти е значим методът на мислене и ясно можем да разпознаваем големия опит на Григор, който, признавам, аз персонално към този момент бях отписал. Бившият номер три нито за миг не е помислил по какъв начин до този миг в никакъв случай не е правил поврат от 0:2, а е наблегнал на това, че в действителност е направлявал играта от самото начало и ни показва един фактически шампионски нрав в идващите два сета, където превъзходството му беше несъмнено.
Той самичък показа какъв брой елементарно е да играеш, когато си " в зоната " и вярваш във всяко едно свое осъществяване, само че през вчерашния ден Димитров завоюва една доста по-важна борба, а точно тази със самия себе си. Постепенно можехме да забележим какъв брой по-сигурен става първата ни ракета в дейностите си, като към този момент неговите удари получиха надалеч по-голяма заостреност и вярата в очите беше налице.
Да, истина е, че нашият съотечественик направи и невъзможното да върне противника си назад в мача по време на решителните мигове от петия сет и нямаше да има късмет да се поздрави с триумф, в случай че от другата страна на мрежата не стоеше противник отвън топ 100 на международната класация, само че се замислете какво е 26 пъти да си изоставал с два сета и в никакъв случай да не си успявал да спечелиш. Григор е бил няколко пъти покрай изработката на сходен поврат и то намирайки се в доста по-добра спортна форма от сегашната си, но по този начин и не съумяваше да прекоси финалната линия.
Колкото и негативи обаче да посочим, то не можем да изтрием магическия свършек на дуела и едно стоп воле, което евентуално ще вдигне нужните вътрешни сили, с цел да забележим един напълно друг Григор Димитров в срещата му с Анди Мъри. Несъмнено британецът ще бъде надалеч по-сериозно тестване пред някогашния 1/2-финалист в надпреварата, само че той към този момент преодоля една голяма психическа преграда и на процедура получи втори живот в конкуренцията.
Разликата сред триумфа и неуспеха може да бъде въпрос на милиметри и в никакъв случай не е късно да преминеш откъм печелившата страна. Григор самичък сподели, че към момента има вяра, че може да усъвършенства няколко дребни детайла, които биха могли да се трансфорат в огромната позитивна смяна за някогашния номер три. Първокласният тенис в никакъв случай не се е изпарявал от ракетата на българина и само остава другите части от пъзела да се наредят по подобен метод, че опитът да се трансформира от негатив в позитив за нашия тенисист. Първата крачка е направена.
Точно това прави и толкоз скъп вчерашния поврат на Димитров. Тук не приказваме за някаква невероятна игра, която очевидно не беше налице, не приказваме за страхотна психическа резистентност, тъй като пропукванията бяха забележими, а приказваме за умеенето да не се отказваш до последно, абстрахирайки се от всички останали условия.
Редица спортисти упражняват по най-правилния вероятен метод с години наред и всичко в профил може да наподобява съвършено за тях, само че спортът е нечовечен и единствено няколко секунди нехайство биха могли да лишават фантазията, която си преследвал цялостен живот. Един провал е в положение да те пречупи и да заличи всички други пъти, в които си тръгвал доста пред останалите и постоянно си знаел накъде и за какво поемаш.
Поради тези аргументи, то беше напълно естествено Гришо да влезе постепенно в мача и самочувствието му да е доста надалеч от връхната си точка. Той диктуваше играта, беше основател на всички забавни решения и имаше статистическо преимущество в съвсем всички моменти, единствено че като че ли не вярваше задоволително в себе си и намираше метод да допусне неточност, когато привидно всичко се развиваше в негова изгода.
В такива моменти е значим методът на мислене и ясно можем да разпознаваем големия опит на Григор, който, признавам, аз персонално към този момент бях отписал. Бившият номер три нито за миг не е помислил по какъв начин до този миг в никакъв случай не е правил поврат от 0:2, а е наблегнал на това, че в действителност е направлявал играта от самото начало и ни показва един фактически шампионски нрав в идващите два сета, където превъзходството му беше несъмнено.
Той самичък показа какъв брой елементарно е да играеш, когато си " в зоната " и вярваш във всяко едно свое осъществяване, само че през вчерашния ден Димитров завоюва една доста по-важна борба, а точно тази със самия себе си. Постепенно можехме да забележим какъв брой по-сигурен става първата ни ракета в дейностите си, като към този момент неговите удари получиха надалеч по-голяма заостреност и вярата в очите беше налице.
Да, истина е, че нашият съотечественик направи и невъзможното да върне противника си назад в мача по време на решителните мигове от петия сет и нямаше да има късмет да се поздрави с триумф, в случай че от другата страна на мрежата не стоеше противник отвън топ 100 на международната класация, само че се замислете какво е 26 пъти да си изоставал с два сета и в никакъв случай да не си успявал да спечелиш. Григор е бил няколко пъти покрай изработката на сходен поврат и то намирайки се в доста по-добра спортна форма от сегашната си, но по този начин и не съумяваше да прекоси финалната линия.
Колкото и негативи обаче да посочим, то не можем да изтрием магическия свършек на дуела и едно стоп воле, което евентуално ще вдигне нужните вътрешни сили, с цел да забележим един напълно друг Григор Димитров в срещата му с Анди Мъри. Несъмнено британецът ще бъде надалеч по-сериозно тестване пред някогашния 1/2-финалист в надпреварата, само че той към този момент преодоля една голяма психическа преграда и на процедура получи втори живот в конкуренцията.
Разликата сред триумфа и неуспеха може да бъде въпрос на милиметри и в никакъв случай не е късно да преминеш откъм печелившата страна. Григор самичък сподели, че към момента има вяра, че може да усъвършенства няколко дребни детайла, които биха могли да се трансфорат в огромната позитивна смяна за някогашния номер три. Първокласният тенис в никакъв случай не се е изпарявал от ракетата на българина и само остава другите части от пъзела да се наредят по подобен метод, че опитът да се трансформира от негатив в позитив за нашия тенисист. Първата крачка е направена.
Източник: tennis.bg
КОМЕНТАРИ