Заповядайте на концерт във Враца с песенното творчество на Пучини
Концертът е акцент в съпътстващата камерна стратегия на 40-тия МММузикален конгрес, с присъединяване на превъзходни музиканти - тенорът Борис Луков, диригентът и пианист Вилиана Вълчева, дружно с квартет от Симфониета-Враца.
Самостоятелният песенен цикъл ще показа една едва позната страна от прочувствената, креативна персона на великия композитор.
Професионалният интерес на именития български тенор към творчеството на Пучини, както самичък той споделя, е доста изчерпателен заради обстоятелството, че това е неговият обичан оперен композитор.
Според Луков в ничии други творби теноровият глас не е толкоз разпрострат и няма подобен мащаб, какъвто има при Пучини като вокална драматургия.
Песните включени в програмата, сами по себе си ще изненадат всички фенове на композитора, тъй като са малко познати и стават публично притежание едвам през 1987г., когато ги разгласява един от най-големите откриватели на творчеството на Пучини – Майкъл Кей.
Композициите на Пучини, които ще показа за първи път пред врачанската аудитория тенорът Борис Луков, са сътворени през най-плодотворните години на Пучини, като огромна част от тях са написани инцидентно, по избран мотив или по гледище на близки и другари. Някои от тях са били композирани по поръчка на образователни заведения, други като романси, предопределени за приеми, и са били оповестени в периодически музикални издания.
Първата от тях, романсът “A te ” е написана в интервала 1874 – 1880-та година, когато Пучини е учил комбинация при Карло Анджелони в Музикалния институт „ Пачини ” в Лука, където е роден. Тогава нито той, нито света към момента допускат, че това ще бъде един от най-великите оперни композитори.
Песента “Canto d’anime ” е написана през 1904 особено за „ грамофона ” по поръчка на Алфредо Микаелис, притежател на грамофонна компания. Пучини написа превъзходната ария „ Casa mia ” / “Къща моя ”/ по молба на Едоардо де Фонсека, редактор, който я включва в публикация, оповестена в списанието “La casa ” /„ Къща ”/. В публикацията Пучини разказва и споделя за своите резиденции в Торе дел’Лаго, Киатри и Абетоне. С “L’uccelino ” / “Птиченцето ”/, приспивна ария, написана за детето на негов другар, с “Terra e mare ” / ”Земя и море ”/, написана за Де Фонсека за „ Годишен албум за изкуства и писма ”, и с „ Новисима – 1902 ”, Пучини доближава високото равнище на сполучлив песенен композитор.
Той напълно не е устоял на изкушението да употребява тези песни като претекстове и в своите опери. Във всяка една от тези вокални произведения, могат да бъдат дочути тематики от всички опери на Пучини. Както споделя Майкъл Кей: “Песните са като ранни мисли за бъдещи опери ”.
Основата в дуета на Мими и Рудолфо от трето деяние на „ Бохеми ” е може би най-известната му ария “Sole e amore ” ( “Слънце и обич ”), матината, написана от Пучини осем години по-рано. Затова той написа в посвещението си за негов другар, когато му я подарява - “Това е моят първи ембрион на “Бохеми ” ”. В „ Тоска ” и „ Мадам Бътерфлай ” се чува ехтене от към този момент родени от перото на Пучини мелодии. Една от тях е “Avanti Urania ” ( “Напред, Темида ”), композирана от Пучини за неговия огромен другар и филантроп Маркиз Карло Джинори-Лищи (Къдравия).
Пучини е бил доста буен ловджия и песента, която се трансформира в самобитен химн на ловците “Inno a Diana ” ( “Химн на Диана ”), е написана за ловните дружинки и отдадена на всички ловци в Италия. “Canto d’anime ” /Песен на душите/ е прототипът на арията на Ринучо от операта „ Джанни Скики ”. “Morire ” /Да умреш/ е употребена два пъти – в албум продаван с благотворителна цел от Италианския Червен Кръст по време на Първата Световна Война и като встъпителна песен на Руджеро във втората версия на „ Лястовичката ”.
Доста от песните на Пучини основават визия за незавършеност, с цел да може всеки слушател да доразвие във въображението си неговите гениални творби. Сложният клавирен акомпанимент е на швейцарската възпитаничка Маестра Вилиана Вълчева.
Самостоятелният песенен цикъл ще показа една едва позната страна от прочувствената, креативна персона на великия композитор.
Професионалният интерес на именития български тенор към творчеството на Пучини, както самичък той споделя, е доста изчерпателен заради обстоятелството, че това е неговият обичан оперен композитор.
Според Луков в ничии други творби теноровият глас не е толкоз разпрострат и няма подобен мащаб, какъвто има при Пучини като вокална драматургия.
Песните включени в програмата, сами по себе си ще изненадат всички фенове на композитора, тъй като са малко познати и стават публично притежание едвам през 1987г., когато ги разгласява един от най-големите откриватели на творчеството на Пучини – Майкъл Кей.
Композициите на Пучини, които ще показа за първи път пред врачанската аудитория тенорът Борис Луков, са сътворени през най-плодотворните години на Пучини, като огромна част от тях са написани инцидентно, по избран мотив или по гледище на близки и другари. Някои от тях са били композирани по поръчка на образователни заведения, други като романси, предопределени за приеми, и са били оповестени в периодически музикални издания.
Първата от тях, романсът “A te ” е написана в интервала 1874 – 1880-та година, когато Пучини е учил комбинация при Карло Анджелони в Музикалния институт „ Пачини ” в Лука, където е роден. Тогава нито той, нито света към момента допускат, че това ще бъде един от най-великите оперни композитори.
Песента “Canto d’anime ” е написана през 1904 особено за „ грамофона ” по поръчка на Алфредо Микаелис, притежател на грамофонна компания. Пучини написа превъзходната ария „ Casa mia ” / “Къща моя ”/ по молба на Едоардо де Фонсека, редактор, който я включва в публикация, оповестена в списанието “La casa ” /„ Къща ”/. В публикацията Пучини разказва и споделя за своите резиденции в Торе дел’Лаго, Киатри и Абетоне. С “L’uccelino ” / “Птиченцето ”/, приспивна ария, написана за детето на негов другар, с “Terra e mare ” / ”Земя и море ”/, написана за Де Фонсека за „ Годишен албум за изкуства и писма ”, и с „ Новисима – 1902 ”, Пучини доближава високото равнище на сполучлив песенен композитор.
Той напълно не е устоял на изкушението да употребява тези песни като претекстове и в своите опери. Във всяка една от тези вокални произведения, могат да бъдат дочути тематики от всички опери на Пучини. Както споделя Майкъл Кей: “Песните са като ранни мисли за бъдещи опери ”.
Основата в дуета на Мими и Рудолфо от трето деяние на „ Бохеми ” е може би най-известната му ария “Sole e amore ” ( “Слънце и обич ”), матината, написана от Пучини осем години по-рано. Затова той написа в посвещението си за негов другар, когато му я подарява - “Това е моят първи ембрион на “Бохеми ” ”. В „ Тоска ” и „ Мадам Бътерфлай ” се чува ехтене от към този момент родени от перото на Пучини мелодии. Една от тях е “Avanti Urania ” ( “Напред, Темида ”), композирана от Пучини за неговия огромен другар и филантроп Маркиз Карло Джинори-Лищи (Къдравия).
Пучини е бил доста буен ловджия и песента, която се трансформира в самобитен химн на ловците “Inno a Diana ” ( “Химн на Диана ”), е написана за ловните дружинки и отдадена на всички ловци в Италия. “Canto d’anime ” /Песен на душите/ е прототипът на арията на Ринучо от операта „ Джанни Скики ”. “Morire ” /Да умреш/ е употребена два пъти – в албум продаван с благотворителна цел от Италианския Червен Кръст по време на Първата Световна Война и като встъпителна песен на Руджеро във втората версия на „ Лястовичката ”.
Доста от песните на Пучини основават визия за незавършеност, с цел да може всеки слушател да доразвие във въображението си неговите гениални творби. Сложният клавирен акомпанимент е на швейцарската възпитаничка Маестра Вилиана Вълчева.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ