Проклятието да имаш вода
Контролът върху язовирите е разпилян сред редица институции, заради което отговорността се размива.
© Надежда Чипева Още по тематиката
Бели Искър, черни мисли
Проблемите с водното оборудване, което доставя София, повдигнаха доста въпроси за поддръжката на язовирите изобщо
1 дек 2017
Чия е виновността за неприятното положение на язовир " Бели Искър "
Година и половина откакто е открито, че положението на язовира, който зарежда София, е рисково, към момента никой не е поел отговорност за ремонта
22 ное 2017
При наводнения в Бургаско още веднъж починаха хора
Скъсани са стените на най-малко седем каскадни язовира, само че това съгласно институциите не изяснява мащабите на бедствието
25 окт 2017
Къде изчезнаха реките
Европейската комисия стартира пилотна процедура против България поради сигнали за проблеми при водните централи
23 юни 2017 Язовир " Огняново " е край Елин Пелин, на 30 км от София. Той е основан още по времето на социализма от тогавашния металургичен комбинат " Кремиковци ", с цел да задоволява потребностите му от вода. Преди приватизацията на комбината оборудването е одържавено и е обещано за прилагане на предприятието. Междувременно " Кремиковци " банкрутира. Формално обаче " Огняново " към момента се води в активите на банкрутиралото сдружение, което не го стопанисва и желае да го трансферира на страната. Която пък не го желае и по този начин и не го е приела и до през днешния ден.
Това изобщо не е изключение. Същата е обстановката с най-малко още един язовир до София - " Бели Искър " и още над 150 други водоема в страната. Ако нещо е ничие, то никой не се грижи за него. Но тези 150 не изчерпват казуса: даже тези, за които някой се грижи, не са подсигурени против бедствия, тъй като в страната липсва механизъм за налагане на ограничения за поддържането на тези язовири.
Ето за какво не е чудно, че последните най-малко 10 - 15 години следим една и съща картина всяка пролет. Реки и язовири преливат, наводняват парцели и аграрни площи, взимат жертви и държат в боязън хората. Цяла верига от институции - общини, регионални шефове, министерства, организации, държавни предприятия, плетат пръсти и дават обещание ограничения. Премиерът се снима с няколко кметове, праща няколко милиона и получава благодарности.
От време на време се появяват и хрумвания за смяна в цялата система. Тази година новостта е законопроект, който да сътвори ново държавно сдружение и нова категоризация на язовирите. Така, до момента в който доста страни се концентрират върху тактики за " мъдро " ръководство на водите - най-ценния запас на бъдещето, България към момента търси метод да се оправи с " глупавите " проблеми - риска от едно и също повтарящо се злополучие, което заплашва живота и имуществото на хората. Проверки
За интервала 1 януари – 20 март инспекторите на Държавната организация за метрологичен и механически контрол са направили над 600 инспекции независимо и взаимно с Комисия за проучване на техническото и експедиционното на язовирните стени и оборудванията към тях. Най-много инспекции са осъществени в следните области Благоевград, Хасково, Ямбол, Перник, Пловдив, Стара Загора, Монтана и Бургас.
За установените нарушавания по несъблюдение на дадените наставления и избраните периоди в констативните протоколи на притежателите на язовирите са формирани 179 акта за определяне на административни нарушени. Най-много са формираните актове в областите Благоевград – 64 бр., Хасково – 53 бр., Пловдив – 13 бр., Кърджали – 13 бр., Плевен – 7 бр., Сливен – 6 бр.
Гьолове без жаби
Според формалните данни на Държавната организация по метрологичен и механически контрол (ДАМТН) в страната има близо 5300 язовира, над 4500 от които са благосъстоятелност на общините. Около 340 такива уреди стопанисват държавни структури като министерствата на районното развиване и на земеделието, компаниите " Напоителни системи " и " Язовири и каскади " към НЕК и други Други 250 язовира са на частни лица или аграрни кооперации и сдружения за напояване (виж картата). Това е теорията.
Практиката е по-трагична. При наводнението в хасковското село Бисер през 2012 година след разкъсване на язовирна стена починаха 10 души. Шест години след този случай към момента няма отговор на въпроса кой е бил собственик на оборудването, нито дали някой в миналото е полагал грижи за техническото му положение. Според данни на ДАМТН, която прави надзор върху язовирите, към днешна дата има 153, които са с неизяснена благосъстоятелност. По закон в тази обстановка тяхната безвредна употреба би трябвало да се обезпечи от регионалните шефове. Така официално няма безстопанствени обекти. Това обаче е противоречиво обвързване, доколкото осъществяването на всевъзможни спешни и ремонтни действия е скъпо и може да се окаже юридически и механически мъчно поради неналичието на каквато и да било документи.
През декември 2017 година прокуратурата указа на регионалния шеф на София област незабавно да издаде акт за държавна благосъстоятелност на язовир " Огняново ". До това се стигна след инспекция, която е открила, че не са подхванати дейности по осъществяване на Закона на водите, съгласно който язовирът би трябвало да се включи в листата на комплексните и значими. Това не се е случило и до през днешния ден. Преди седмица Иван Сяров от основна дирекция " Надзор на язовирните стени и оборудванията " в ДАМТН съобщи, че в положението, в което е, и поради това, че не се подхващат дейни дейности по подобряването му, язовир " Огняново " е рисков. Ситуацията с " Бели Искър " е безусловно същата.
Кой язовир е " огромен "
След нещастието в Бисер стана ясно, че страната даже няма систематизирана информация за това чий язовир на кого е. Такава информация от този момент насам въпреки всичко е събрана. Сега въпросът е какво да се прави с нея. Само преди дни министърът на стопанската система Емил Караниколов заяви, че към 150 язовира в България са в " тежко положение ", а в края на предходната година от прокуратурата установяваха, че над 80 са напряко в предаварийно. От държавното обвиняване тогава оповестиха, че организацията за метрологичен контрол - контролният орган за тези уреди, издава наставления, само че те всеобщо не се съблюдават, а самата институция не прави следващи дейности против нарушителите.
Като цяло огромните язовири, които са обществена държавна благосъстоятелност, се поддържат от непрекъснат личен състав, имат построени контролно измерителни системи, разполагат с планова и техническа документи. Извършват се непрекъснати наблюдения и измервания. Но всичко това липсва при дребните язовири - в голямата си част те нямат техническа документи, като липсва и контролно измервателна система. След измененията в Закона за водите от началото на 2016 година, притежателите на язовирите са задължени да възложат поддръжката и употребата на язовирната стена и на оборудванията към нея на хидроспециалист, само че това също всеобщо не се съблюдава.
Един от проблемите е, че голяма част от язовирите в страната са общински. Общините в България нямат нито средствата, нито опциите да ползват текстовете на закона към своите водоеми. Много от тези язовири са на процедура по-големи локви, споделя общински източник, осведомен с казуса. Ето за какво Националното съдружие на общините е предложило да се вкара нова категоризация, която да анулира някои от по-скъпите и тежки условия за дребните водоеми.
Язовирите ще бъдат избрани като " огромни " и " дребни ", както и в три степени съгласно евентуалната щета, която биха нанесли при бедствена обстановка. От това ще зависи честотата на инспекциите им.
Според същия законопроект, с който " Капитал " разполага, към 2 хиляди язовира, които в действителност не дават отговор за възприетите критерии за язовир от интернационалната комисия по огромните язовири, е допустимо да бъдат " отписани " като такива. Това ще стане, в случай че възможното разрушение на стените им не би довело до провали и в случай че дават отговор на разнообразни механически условия - да вземем за пример размерът им е по-малък от 50 хиляди куб.м, или създаваният воден натиск е по-малък от 7 м и други Тази смяна би облекчила контрола им, само че в същото време би " освободила " и средства, които да се насочат към поддръжката на по-големи обекти.
Една, две, три държавни компании на клона
Втората група промени включва основаването на нова организация или държавни компании, които да стопанисват и поддържат " нежелани " от общините язовири. Това ще бъде трета подред конструкция след " Напоителни системи " и " Язовири и каскади ", която има функционалности по ръководството на язовири.
Пред " Капитал " вицепремиерът Валери Симеонов, който оглавява работна група за измененията, заяви, че към този момент има информация, че 90% от общинските уреди ще бъдат трансферирани към новото дружество. " Тези общини, които не желаят да ги трансферират на страната, ще би трябвало да си ги стопанисват. Никой не може принудително да им отнеме собствеността, само че тогава те ще би трябвало да поемат освен настоящите, само че и спомагателните поправки, с които да подсигуряват редовността и сигурността на тези уреди ", разяснява още той.
Но това не е всичко. Предвижда се и основаването на настрана държавно комерсиално сдружение, което да реализира поправки и поддръжка, най-малко до момента в който измененията в собствеността станат факт. В преходния интервал ще се употребява бюджет по линия на комисията за бедствия и повреди. И за похлупак съгласно изявление на икономическия министър Емил Караниколов през седмицата се разисква и опцията дали да не се сътвори и още едно сдружение, което да се грижи за речните корита. " Защото даже да почистим един язовир, да отстраним всичко, от реките потеглят надлежно дървета, растителност, а това ще запуши сифоните и ще се получи същият резултат на приливна вълна ", изясни той пред публицисти.
Това е ненужно. Както е явно, главният проблем на язовирите остават разпокъсаната им благосъстоятелност, неналичието на задоволително надзор и неналичието на средства в общините, с цел да ги поддържат. Всеки от тези проблеми може да бъде решен без основаването на още администрация, снабдена с голям бюджет и личен състав. Собствеността на 150-те " безпризорни " язовира може да бъде прегледана и решена стремително. Облекчаването на условията и увеличението на опциите за общинските финанси ще разреши по-добра грижа - кметът носи директна отговорност за живота на жителите и това го прави доста по-чувствителен към възможни последици. При потребност общините могат да трансферират язовирите си към някои от към този момент съществуващите структури - било то " Напоителни системи ", Министерство на регионалното развитие, " Язовири и каскади ", а тяхното финансиране да се усили с нужните средства за поддръжка. И най-много, несъмнено, контролните органи би трябвало да могат да постановат нужните поправки и следствията при неизпълнението на наставление да бъдат задоволително строги. Именно опцията на кметовете все още да се оправдават с безчет държавни структури за непочистените корита и прелелите язовири им оказва помощ да крият личната си безнаказаност.
По тематиката работи и Велина Господинова
© Надежда Чипева Още по тематиката
Бели Искър, черни мисли
Проблемите с водното оборудване, което доставя София, повдигнаха доста въпроси за поддръжката на язовирите изобщо
1 дек 2017
Чия е виновността за неприятното положение на язовир " Бели Искър "
Година и половина откакто е открито, че положението на язовира, който зарежда София, е рисково, към момента никой не е поел отговорност за ремонта
22 ное 2017
При наводнения в Бургаско още веднъж починаха хора
Скъсани са стените на най-малко седем каскадни язовира, само че това съгласно институциите не изяснява мащабите на бедствието
25 окт 2017
Къде изчезнаха реките
Европейската комисия стартира пилотна процедура против България поради сигнали за проблеми при водните централи
23 юни 2017 Язовир " Огняново " е край Елин Пелин, на 30 км от София. Той е основан още по времето на социализма от тогавашния металургичен комбинат " Кремиковци ", с цел да задоволява потребностите му от вода. Преди приватизацията на комбината оборудването е одържавено и е обещано за прилагане на предприятието. Междувременно " Кремиковци " банкрутира. Формално обаче " Огняново " към момента се води в активите на банкрутиралото сдружение, което не го стопанисва и желае да го трансферира на страната. Която пък не го желае и по този начин и не го е приела и до през днешния ден.
Това изобщо не е изключение. Същата е обстановката с най-малко още един язовир до София - " Бели Искър " и още над 150 други водоема в страната. Ако нещо е ничие, то никой не се грижи за него. Но тези 150 не изчерпват казуса: даже тези, за които някой се грижи, не са подсигурени против бедствия, тъй като в страната липсва механизъм за налагане на ограничения за поддържането на тези язовири.
Ето за какво не е чудно, че последните най-малко 10 - 15 години следим една и съща картина всяка пролет. Реки и язовири преливат, наводняват парцели и аграрни площи, взимат жертви и държат в боязън хората. Цяла верига от институции - общини, регионални шефове, министерства, организации, държавни предприятия, плетат пръсти и дават обещание ограничения. Премиерът се снима с няколко кметове, праща няколко милиона и получава благодарности.
От време на време се появяват и хрумвания за смяна в цялата система. Тази година новостта е законопроект, който да сътвори ново държавно сдружение и нова категоризация на язовирите. Така, до момента в който доста страни се концентрират върху тактики за " мъдро " ръководство на водите - най-ценния запас на бъдещето, България към момента търси метод да се оправи с " глупавите " проблеми - риска от едно и също повтарящо се злополучие, което заплашва живота и имуществото на хората. Проверки
За интервала 1 януари – 20 март инспекторите на Държавната организация за метрологичен и механически контрол са направили над 600 инспекции независимо и взаимно с Комисия за проучване на техническото и експедиционното на язовирните стени и оборудванията към тях. Най-много инспекции са осъществени в следните области Благоевград, Хасково, Ямбол, Перник, Пловдив, Стара Загора, Монтана и Бургас.
За установените нарушавания по несъблюдение на дадените наставления и избраните периоди в констативните протоколи на притежателите на язовирите са формирани 179 акта за определяне на административни нарушени. Най-много са формираните актове в областите Благоевград – 64 бр., Хасково – 53 бр., Пловдив – 13 бр., Кърджали – 13 бр., Плевен – 7 бр., Сливен – 6 бр.
Гьолове без жаби
Според формалните данни на Държавната организация по метрологичен и механически контрол (ДАМТН) в страната има близо 5300 язовира, над 4500 от които са благосъстоятелност на общините. Около 340 такива уреди стопанисват държавни структури като министерствата на районното развиване и на земеделието, компаниите " Напоителни системи " и " Язовири и каскади " към НЕК и други Други 250 язовира са на частни лица или аграрни кооперации и сдружения за напояване (виж картата). Това е теорията.
Практиката е по-трагична. При наводнението в хасковското село Бисер през 2012 година след разкъсване на язовирна стена починаха 10 души. Шест години след този случай към момента няма отговор на въпроса кой е бил собственик на оборудването, нито дали някой в миналото е полагал грижи за техническото му положение. Според данни на ДАМТН, която прави надзор върху язовирите, към днешна дата има 153, които са с неизяснена благосъстоятелност. По закон в тази обстановка тяхната безвредна употреба би трябвало да се обезпечи от регионалните шефове. Така официално няма безстопанствени обекти. Това обаче е противоречиво обвързване, доколкото осъществяването на всевъзможни спешни и ремонтни действия е скъпо и може да се окаже юридически и механически мъчно поради неналичието на каквато и да било документи.
През декември 2017 година прокуратурата указа на регионалния шеф на София област незабавно да издаде акт за държавна благосъстоятелност на язовир " Огняново ". До това се стигна след инспекция, която е открила, че не са подхванати дейности по осъществяване на Закона на водите, съгласно който язовирът би трябвало да се включи в листата на комплексните и значими. Това не се е случило и до през днешния ден. Преди седмица Иван Сяров от основна дирекция " Надзор на язовирните стени и оборудванията " в ДАМТН съобщи, че в положението, в което е, и поради това, че не се подхващат дейни дейности по подобряването му, язовир " Огняново " е рисков. Ситуацията с " Бели Искър " е безусловно същата.
Кой язовир е " огромен "
След нещастието в Бисер стана ясно, че страната даже няма систематизирана информация за това чий язовир на кого е. Такава информация от този момент насам въпреки всичко е събрана. Сега въпросът е какво да се прави с нея. Само преди дни министърът на стопанската система Емил Караниколов заяви, че към 150 язовира в България са в " тежко положение ", а в края на предходната година от прокуратурата установяваха, че над 80 са напряко в предаварийно. От държавното обвиняване тогава оповестиха, че организацията за метрологичен контрол - контролният орган за тези уреди, издава наставления, само че те всеобщо не се съблюдават, а самата институция не прави следващи дейности против нарушителите.
Като цяло огромните язовири, които са обществена държавна благосъстоятелност, се поддържат от непрекъснат личен състав, имат построени контролно измерителни системи, разполагат с планова и техническа документи. Извършват се непрекъснати наблюдения и измервания. Но всичко това липсва при дребните язовири - в голямата си част те нямат техническа документи, като липсва и контролно измервателна система. След измененията в Закона за водите от началото на 2016 година, притежателите на язовирите са задължени да възложат поддръжката и употребата на язовирната стена и на оборудванията към нея на хидроспециалист, само че това също всеобщо не се съблюдава.
Един от проблемите е, че голяма част от язовирите в страната са общински. Общините в България нямат нито средствата, нито опциите да ползват текстовете на закона към своите водоеми. Много от тези язовири са на процедура по-големи локви, споделя общински източник, осведомен с казуса. Ето за какво Националното съдружие на общините е предложило да се вкара нова категоризация, която да анулира някои от по-скъпите и тежки условия за дребните водоеми.
Язовирите ще бъдат избрани като " огромни " и " дребни ", както и в три степени съгласно евентуалната щета, която биха нанесли при бедствена обстановка. От това ще зависи честотата на инспекциите им.
Според същия законопроект, с който " Капитал " разполага, към 2 хиляди язовира, които в действителност не дават отговор за възприетите критерии за язовир от интернационалната комисия по огромните язовири, е допустимо да бъдат " отписани " като такива. Това ще стане, в случай че възможното разрушение на стените им не би довело до провали и в случай че дават отговор на разнообразни механически условия - да вземем за пример размерът им е по-малък от 50 хиляди куб.м, или създаваният воден натиск е по-малък от 7 м и други Тази смяна би облекчила контрола им, само че в същото време би " освободила " и средства, които да се насочат към поддръжката на по-големи обекти.
Една, две, три държавни компании на клона
Втората група промени включва основаването на нова организация или държавни компании, които да стопанисват и поддържат " нежелани " от общините язовири. Това ще бъде трета подред конструкция след " Напоителни системи " и " Язовири и каскади ", която има функционалности по ръководството на язовири.
Пред " Капитал " вицепремиерът Валери Симеонов, който оглавява работна група за измененията, заяви, че към този момент има информация, че 90% от общинските уреди ще бъдат трансферирани към новото дружество. " Тези общини, които не желаят да ги трансферират на страната, ще би трябвало да си ги стопанисват. Никой не може принудително да им отнеме собствеността, само че тогава те ще би трябвало да поемат освен настоящите, само че и спомагателните поправки, с които да подсигуряват редовността и сигурността на тези уреди ", разяснява още той.
Но това не е всичко. Предвижда се и основаването на настрана държавно комерсиално сдружение, което да реализира поправки и поддръжка, най-малко до момента в който измененията в собствеността станат факт. В преходния интервал ще се употребява бюджет по линия на комисията за бедствия и повреди. И за похлупак съгласно изявление на икономическия министър Емил Караниколов през седмицата се разисква и опцията дали да не се сътвори и още едно сдружение, което да се грижи за речните корита. " Защото даже да почистим един язовир, да отстраним всичко, от реките потеглят надлежно дървета, растителност, а това ще запуши сифоните и ще се получи същият резултат на приливна вълна ", изясни той пред публицисти.
Това е ненужно. Както е явно, главният проблем на язовирите остават разпокъсаната им благосъстоятелност, неналичието на задоволително надзор и неналичието на средства в общините, с цел да ги поддържат. Всеки от тези проблеми може да бъде решен без основаването на още администрация, снабдена с голям бюджет и личен състав. Собствеността на 150-те " безпризорни " язовира може да бъде прегледана и решена стремително. Облекчаването на условията и увеличението на опциите за общинските финанси ще разреши по-добра грижа - кметът носи директна отговорност за живота на жителите и това го прави доста по-чувствителен към възможни последици. При потребност общините могат да трансферират язовирите си към някои от към този момент съществуващите структури - било то " Напоителни системи ", Министерство на регионалното развитие, " Язовири и каскади ", а тяхното финансиране да се усили с нужните средства за поддръжка. И най-много, несъмнено, контролните органи би трябвало да могат да постановат нужните поправки и следствията при неизпълнението на наставление да бъдат задоволително строги. Именно опцията на кметовете все още да се оправдават с безчет държавни структури за непочистените корита и прелелите язовири им оказва помощ да крият личната си безнаказаност.
По тематиката работи и Велина Господинова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ