Контролът върху храните не трябва да се основава единствено на

Контролът върху храните не би трябвало да се основава само на сигнали от компании, а да бъде предпазен и непрекъснат. Това разяснява изпълнителният шеф на Асоциация „ Активни консуматори “ Богомил Николов в " Денят стартира ". Според него у нас липсва ефикасен надзор върху питателните артикули и в частност върху имитиращите млечни произведения.

Николов разяснява проблема с нарушаванията при млечните артикули и неналичието на ефикасен надзор. По думите му казусът е систематичен и дълготраен.

„ Всяка година Министерството на земеделието разгласява един отчет годишно, в който виждаме, че напълно публично се създават към 12–13 хиляди тона имитиращи млечни артикули. Само че вие като консуматор по кое време за финален път видяхте артикул, на чийто етикет да написа имитиращ артикул? Тези по този начин наречени артикули от дълго време ги няма в комерсиалната мрежа. Защо? Защото те отидоха в баничките, шопската салата, картофките, евентуално детски градини, не знам. Никой не ревизира. Това е огромният проблем. “

Николов изясни, че когато един съперник подаде сигнал, това приключва с санкция и глоба. Той сложи въпроса и за успеваемостта на контролните органи. На мнение, че Агенцията по храните не е нужно да реагира единствено на сигнали, а превантивно да управлява пазара.

Той напомни и предишни случаи с фалшифицирани млечни артикули.

„ Предишното такова решение на Комисия за защита на конкуренцията беше през 2016 година още веднъж против три компании, които тогава свенливо слагаха към 60% палмова лой в кравето масло. Краве в кавички. А в този момент това е достигнало до 98%. Това единствено демонстрира по какъв начин е повишена тяхната убеденост, на тези които желаят да създават ментета, че няма кой да ги управлява и хване. Те би трябвало да си разгласят кой от тях ще направи 100%. “

Николов акцентира, че контролът би трябвало да е предпазен, а тематиката е болна от години. Според него в прилежащите на България страни няма сходни проблеми. „ Това е една зараза, която не знам по какъв начин може да бъде спряна “, разяснява още той.

По мотив пакета от 19 ограничения на Комисията за защита на конкуренцията Николов декларира, че методът е „ най-правилният “, само че слага въпрос за какво Комисия за защита на конкуренцията поема водеща роля.

„ Защо Комисия за защита на конкуренцията би трябвало да прави тази работа? Няма ли Министерство на земеделието, което в последна сметка дава отговор за продоволствената политика? От тях би трябвало да тръгне експертната самодейност. Вътре има доста потребни неща. Не споделям, че Комисия за защита на конкуренцията не би трябвало да го прави. Но за какво тя би трябвало да води самодейността? Защото някой различен не си прави работата. “

Той приветства представянето на експертни хрумвания, които по-късно да станат политики и предизвести, че резултатите няма да са бързи.

„ Тези дълготрайни ограничения, ще дадат дълготрайни резултати “, счита той.

В диалога той разяснява и бюджетната политика и инфлацията. Според него взимането на заем не води до нищо положително, в случай че не е за инвестиция.

„ След години, в които бяхме образец в Европа за спестовност, в този момент имаме противоположната конкуренция и макар че това държавно управление пристигна след митинги за оня неудачен бюджет, в този момент в действителност получаваме предложение, което залага на още по-голям недостиг и по-голямо харчене. “

В края на диалога Николов разяснява въвеждането на нова такса за дребни онлайн колета. Според него мярката има за цел равнене на изискванията.

Вижте целия диалог с Богомил Николов във видеото.