Контейнерите в София имат социални мрежи. Актьорът Стефан Стоянов: Невъзможно е да мина покрай кофа и да не направя снимка
Контейнерите из софийските улици към този момент си имат формален профил в обществените мрежи и няколко хиляди почитатели. Защо артистът Стефан Стоянов преоткри хубостта на столичните кофи?
В града, където постоянно мирише на дюнери, а остарялото се събира в торби пред блока, има един човек, който не търси по витрините, а гледа… в кофите. И не, не е клошар. Актьор е. Но в тази роля – няма текст. Има находки. И има аудитория, която към този момент чака всяка фотография с неспокойствие.
А желанието за сходно изкуство се заражда на извънредно място.
" След един дълъг престой в тоалетната. Седях в тоалетната и си преглеждах фотосите в телефона и по този начин открих, чистейки си галерията, че имам доста фотоси на кофи - събрани през годините. И очевидно това нещо е живяло в мен, без да го осъзная. И в този миг взех решение, че ще направя един Инстаграм профил и по този начин се появи и започнах всеки ден да фотографирам кофи и в този момент не мога просто, безусловно е невероятно, да мина около кофа и да не обърна взор към нея, а в следствие и да не подвигна телефона и да не направя фотоси “, споделя Стефан.
С какво съумяват да те изненадат кофите?
Кофите съумяват да ме изненадат с това, че те първо са извънредно откровени. Там няма никакъв фалш. Там виждаш какво е и то е това, каквото е. Изненадват ме с това, че могат да бъдат радостни, могат да бъдат доста тъжни, могат да бъдат саркастични. Могат да бъдат и доста великодушни.
Оставят ли хората спомените си, предишното си, под една или друга форма към кофите или вътре в тях?
Доста постоянно ми се случва да намеря кофи, които са цялостни с цялостен един живот. Явно някой е завършил тук заниманията си измежду живите и неговите наследници изхвърлят всичко, което е било обвързвано с него. От тенджерите му, през облеклата му, столовете му, до фотосите. И в това има нещо тъжно, само че пък по този начин се случват нещата.
А в тези кофи от време на време не се крият единствено остарели обувки или захабени вестници. Те могат да скрият пакет с храна, пропуснат от някого или сандвич, на който не му е писано да бъде изяден.
А от време на време се намират и остарели книги, които ще опишат същата история по друг метод.
" Значи хората доста елементарно изхвърлят непознати предмети, това съм го забелязал даже по себе си. Най-гадно е като видиш цели библиотеки. Например в Турция, в Истанбул има една библиотека, която компаниите за непорочност са основали, която се попълня от заглавия, които са открити до кофите изхвърлени. Другото, което доста ми се желае - е да не храним кофите за отпадък. Те не са гладни. Хора са гладни, кофите за отпадък не са гладни. Много е жалко да се изхвърля храна. Безумно жалко е. Попадал съм на кофа, която е цялостна догоре с самун. Да изхвърлиш храна. Тоест, в случай че си малко по-умен, тъй като нали сме… Притежаваме някакъв човешки разсъдък подобен, можем и да го използваме, като се изключи че го притежаваме, и да го използваме сега, в който пазарим и да пазарим толкоз, колкото може би ще изядем, а не колкото можем да пренесем, изпотявайки се “, споделя още артистът пред bTV.
Той съумява да болести доста хора.
" И те започнаха да ми пращат фотоси на всевъзможни кофи с всякакво наличие. Освен това хората около този профил, най-малко по този начин си мисля, започнаха да се вглеждат и да си публикуват на техните страници, стартира да им става забавно да си качват фотоси с кофи. И да ме отбелязват нали, хоп, и ето, виж, качил съм те на стори, " Кофите на София “, изясни Стефан.
А театралните пътувания на Стефан, го срещат и с кофите на европейските столици, само че той е безапелационен по-красиви от българските няма.
В града, където постоянно мирише на дюнери, а остарялото се събира в торби пред блока, има един човек, който не търси по витрините, а гледа… в кофите. И не, не е клошар. Актьор е. Но в тази роля – няма текст. Има находки. И има аудитория, която към този момент чака всяка фотография с неспокойствие.
А желанието за сходно изкуство се заражда на извънредно място.
" След един дълъг престой в тоалетната. Седях в тоалетната и си преглеждах фотосите в телефона и по този начин открих, чистейки си галерията, че имам доста фотоси на кофи - събрани през годините. И очевидно това нещо е живяло в мен, без да го осъзная. И в този миг взех решение, че ще направя един Инстаграм профил и по този начин се появи и започнах всеки ден да фотографирам кофи и в този момент не мога просто, безусловно е невероятно, да мина около кофа и да не обърна взор към нея, а в следствие и да не подвигна телефона и да не направя фотоси “, споделя Стефан.
С какво съумяват да те изненадат кофите?
Кофите съумяват да ме изненадат с това, че те първо са извънредно откровени. Там няма никакъв фалш. Там виждаш какво е и то е това, каквото е. Изненадват ме с това, че могат да бъдат радостни, могат да бъдат доста тъжни, могат да бъдат саркастични. Могат да бъдат и доста великодушни.
Оставят ли хората спомените си, предишното си, под една или друга форма към кофите или вътре в тях?
Доста постоянно ми се случва да намеря кофи, които са цялостни с цялостен един живот. Явно някой е завършил тук заниманията си измежду живите и неговите наследници изхвърлят всичко, което е било обвързвано с него. От тенджерите му, през облеклата му, столовете му, до фотосите. И в това има нещо тъжно, само че пък по този начин се случват нещата.
А в тези кофи от време на време не се крият единствено остарели обувки или захабени вестници. Те могат да скрият пакет с храна, пропуснат от някого или сандвич, на който не му е писано да бъде изяден.
А от време на време се намират и остарели книги, които ще опишат същата история по друг метод.
" Значи хората доста елементарно изхвърлят непознати предмети, това съм го забелязал даже по себе си. Най-гадно е като видиш цели библиотеки. Например в Турция, в Истанбул има една библиотека, която компаниите за непорочност са основали, която се попълня от заглавия, които са открити до кофите изхвърлени. Другото, което доста ми се желае - е да не храним кофите за отпадък. Те не са гладни. Хора са гладни, кофите за отпадък не са гладни. Много е жалко да се изхвърля храна. Безумно жалко е. Попадал съм на кофа, която е цялостна догоре с самун. Да изхвърлиш храна. Тоест, в случай че си малко по-умен, тъй като нали сме… Притежаваме някакъв човешки разсъдък подобен, можем и да го използваме, като се изключи че го притежаваме, и да го използваме сега, в който пазарим и да пазарим толкоз, колкото може би ще изядем, а не колкото можем да пренесем, изпотявайки се “, споделя още артистът пред bTV.
Той съумява да болести доста хора.
" И те започнаха да ми пращат фотоси на всевъзможни кофи с всякакво наличие. Освен това хората около този профил, най-малко по този начин си мисля, започнаха да се вглеждат и да си публикуват на техните страници, стартира да им става забавно да си качват фотоси с кофи. И да ме отбелязват нали, хоп, и ето, виж, качил съм те на стори, " Кофите на София “, изясни Стефан.
А театралните пътувания на Стефан, го срещат и с кофите на европейските столици, само че той е безапелационен по-красиви от българските няма.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ