Ядливи гъби стават отровни
Консумацията на миша гъба, на лимонка и киселка може да докара до гибел
Списъкът с ядливи гъби не е подновяван от 60-те години
На един от огромните пазари в София кореспондент на “Труд news ” откри, че продава тотровната миша гъба. Това ни даде мотив да се обърнем към експерти, с цел да разберем какво се случва с гъбите. Оказа се, че доста от диворастящите гъби, които до наскоро се смятаха за ядливи, в действителност са отровни.
Такъв е и казусът с мишата гъба. “Да, тази гъба към този момент е оповестена за отровна, макар че години наред се е считала за ядлива. Не знам за какво са я нарекли миши уши, само че аз виждам на фотографията микс от гъби -в горната част две пърхутки, Овчи нос и изрично - сивкавите от горната страна и бели изпод са миша гъба, без подозрение. Останалите не са отровни ”. Това удостовери пред “Труд news ” микологът доцент доктор Борис Асьов от Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българска академия на науките като видя фотография на продаваните на пазара гъби, показана от кореспондент на “Труд news ”.
“През 2014 година китайски учени изследват миша гъба от Европа, не нещо китайско, и са изолирали цялостен комплекс от отрови в нея. Научната им публикация е оповестена в авторитетното списание Chemistry - A European Journal. Когато има обява в такова влиятелно научно списание, то тя минава през най-малко двама рецензенти, които я разкостват, може да са и по петима. Така че Българска академия на науките се доверява на това проучване ”, съобщи експертът. Той посочи, че е потвърдено, че потреблението на миша гъба може да докара до автоимунно разграждане на мускулите на тялото. “Дори то не е толкоз ужасно, а това, че черният дроб и бъбреците се задръстват с отпадни артикули от това разграждане и се стига даже до гибел ”, предизвести доцент Асьов. Той уточни, че във всички по-стари справочници на български език тази гъба попада като ядлива. Затова доцент Асьов посочи, че гъби, които през годините са се считали за ядливи, към този момент са в описите на отровните, след проучвания, поради случаи на дискомфорт след потреблението им и даже гибел.
По думите на учения от Българска академия на науките, в България съществува държавно одобрен лист на гъби, които могат да се търгуват. Той обаче не е подновяван от 60-те години на предишния век. Това е повода да ги виждаме по пазарите. Пример за такава е лимонката. “През 80-те години е била извънредно известна. В България се е събирала и изнасяла към Западна Европа. Но настава вълна от сериозни отравяния, даже приключили със гибел. Тогава учените я изследват и откриват, че в действителност тя е рискова отровна гъба, която провокира нещо доста сходно с автоимунна реакция, при която тялото стартира да унищожава личните си тъкани, съответно мускулите, сходно с това, което предизвиква мишата гъба. Лимонката не се събира всеобщо, само че има хора, които не престават да я събират, поради това че са я консумирали от десетилетия ”, съобщи още експертът.
“Има и други такива - доста известна е киселката. От отравяне с нея е умрял един от огромните немски миколози от времето на Втората международна война. Заедно със брачната половинка му са консумирали неведнъж киселка, до момента в който в един миг и двамата умират от нея. За страдание токсичността на киселката не е доста известна и към момента в остарели книги може да се срещне като условно ядлива, а тя към този момент е известна отровна гъба ”, посочи микологът и предложи изкаралите курс по гъбарство преди години, да опресняват знанията си. “Навремето е имало условие гъбарите, които продават и прекупуват гъби, да имат документ за приключен курс, който тогава организираше ХЕИ. Знанията обаче, би трябвало да се надграждат, тъй като в годините постоянно се вършат проучвания, съгласно които се потвърждава рискова токсичност в някои оповестени за ядливи гъби ”, съобщи Асьов.
Важни правила при бране
- Никога не опитвайте гъби, които не можете да разпознаете, даже и да ухаят добре и да наподобяват вкусни. Външният тип може да е доста лъжовен и начинанието ви да свърши зле.
- Ако желаете да събирате гъби, които не можете да идентифицирате, с цел да можете да ги разгледате по-късно, взимайте и корените. В противоположен случай няма значение дали изтръгвате гъбите от земята, или ги режете до пънчето.
- Никога не събирайте доста дребни гъби или гъби, които са гризани от животни или изтръгнати от земята.
- Най-добре е да ядете гъбите в деня, в който сте ги набрали, защото се скапват бързо.
- Никога не яжте сурови гъби.
В Бургас се опасяват от двойниците
Култивирани печурки се продават по 7 лева килото в магазините.
Мария Кехайова
Труд news, Бургас
На Бургаския пазар съвсем няма горски гъби. В плод- зеленчуците продават култивирани гъби, по 7 лева килото, само че хората край морето рядко ги купуват. В Странджа планина има обилие, само че тук-таме в запустели съвсем селища в планината, някой локален гражданин върви да бере и то най-вече за лична консумация.
През последните три месеца, е имало три случая на отровени от гъби, брани в гората, само че за благополучие, пациентите не са били с тежки признаци и бързо са потърсили лекарска помощ, споделиха от държавната болница в морския град.
Повечето хора не се доверяват на горските гъби, още повече, че двойниците им са доста. Говори се, че до манатарките да вземем за пример, напълно наоколо, на сантиметри, порастват двойници и мъчно могат да бъдат разпознати.
Отровата от гъбите в доста случаи е даже по-опасна от змийската. Това считат бургаски медици. Според д- р Лорис Мануелян, експерт по вътрешни заболявания и нефрология има гъбни отравяния с къс инертен интервал - признаците след консумация се демонстрират сред втория и шестия час. С дълъг интервал са отравянията с демонстрация от 6 до 36 часа. Най-често и най-опасни са отравянията, чиито признаци се появяват от 10-ия до 12-ия час.
Може цяла вечер нищо да ти няма и на сутринта да започнеш да повръщаш и да имаш разстройство, което значи, че отравянето визира черния дроб, удря и бъбреците, и панкреаса, и мозъка, и сърцето.
По тази причина, неотложно би трябвало да се търси лекарнска помощ, поучават медиците.
В Бургаско, халюцигенни гъби няма. Преди години е бил подаден сигнал, че събират такива в Странджа, само че след инспекция на прокуратурата се е оказало, че сигналът не дава отговор на истината.
По една заплата си докарват берачи
Светлана Василева,
Труд news, Благоевград
Гъбарският сезон е към края си, по тази причина и гъбарите от Якорудско и Белица всеобщо берат, с цел да си докарат някой спомагателен лев към фамилния бюджет. Според берачите сушавото лято е влошило реколтата на гъби и есенните дъждове през септември са изкарали хората в гората. Берат най-вече манатарки, които продават по спонтанни пунктове на разнообразни цени от 8 до 12 лв. за кг.
Хората считат, че цените са ниски, само че въпреки всичко с доста труд изкарват по една минимална заплата и са удовлетворени. Има и патешки крайник, само че и неговата цена е не повече от 14 лв. за кг. Опитни гъбари могат да изкарат за ден не повече от 50 кг. манатарки, споделят локалните в Белишко. Има и берачи, които излагат продукцията си непосредствено на пазарите и там цените към този момент са много по-високи. А други пък имат сделки с локални заведения за хранене, които изкупуват по няколко килограми за менютата си. Други берачи пък признават, че са почнали сами да сушат гъбите, с цел да ги продават като сухи за по-висока изкупна цена, която може да стигне до 60-80 лв. за кг.
Стотици фамилии от региона на Якоруда, Белица и родопските села се изхранват с брането на диви гъби и плодове. След това ги консервират и продават по пазарите. Най-търсено е сладкото от диви ягоди -бурканче от 250 мл. върви на цена от 10 лв.. Консервират и гъби, които също продават на буркани.
Сушата ни лишава и от гъби
Цветелина Георгиева
Труд news, Шумен
Не си губете времето да търсите гъби на Шуменското плато, няма, тъй като скоро не е падал изобилен дъжд. Това описа пред “Труд news ” Николай Калев, някогашен боен водач и огромен ценител на гъбеното благосъстояние. Последно той имал гъбена слука в средата на месеца - благославя уикенда 12-13 октомври, тъй като тогава се върнал вкъщи с към 1 кг. сърнели. Пак тогава попаднал и на гигантска пърхутка, тежка към кг. С доста търсене по един северен скат край 4-5-годишни борове съумял да събере и удовлетворително количество от типа рижика.
Вече две седмици в района не е валяло и гъби мъчно се намират.
Ако търсещите горски блага излязат, би трябвало да си пробват шанса по долчинки и северни скатове, където може да се е задържала влага. Там може да има сърнели, печурки, масловки, както и бакърен овчи нос, споделя Калев.
Бъркат печурки и сърнели с токсични двойници
Даниела Фархи
Труд news,Варна
Над 10 души, консумирали отровни диворастящи гъби, са избавили варненски медици за последния месец. Пациентите са на друга възраст - от 17 година до пенсионна. Един от тях е бил в сериозно положение, само че лекарите са съумели да го върнат към живота. Част от потърпевшите са брали сами гъбите на правилото “проба-грешка ”, други са ги взели от съседи или родственици, които имали престиж на познавачи. В някои от случаите цели фамилии са яли, само че се е отровил единствено един, тъй като токсините не са отмерено ситуирани в гъбата и неприятният шанс спохожда единствено оня, който е хапнал отровното парче, изясняват медици.
Според тях всеобщо хората бъркат печурки и сърнели с отровните им двойници, които нанасят провали на черния дроб. През пролетта във Варна по знамение с настойчиво и нападателно лекуване бяха избавени мъж и жена пенсионери, които си приготвили яхния от червени мухоморки.
Младежи търсят „ вълшебен гъби “ в планините
Младежи търсят “магически гъби ” в Рила, Пирин и Странджа. Наричат ги още “Псилоцибе ”, а най-характерно за тях е, че имат халюциногенно деяние.
Растат по планински пасища, измежду треви и мъхове, поединично или на групи. Сезонът е през есента до настъпване на зимата. Смятат се за отровни гъби, тъй като съдържат психотропни субстанции като псилоцин и псилоцибин.
Законодателството ни не разрешава производството, преправянето, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, преносът, преместването, превозването, предлагането, придобиването, потреблението и притежаването на тази гъба, с изключение на за лимитирани количества, планувани за медицински и научни проучвания и за просветителни цели.
Списъкът с ядливи гъби не е подновяван от 60-те години
На един от огромните пазари в София кореспондент на “Труд news ” откри, че продава тотровната миша гъба. Това ни даде мотив да се обърнем към експерти, с цел да разберем какво се случва с гъбите. Оказа се, че доста от диворастящите гъби, които до наскоро се смятаха за ядливи, в действителност са отровни.
Такъв е и казусът с мишата гъба. “Да, тази гъба към този момент е оповестена за отровна, макар че години наред се е считала за ядлива. Не знам за какво са я нарекли миши уши, само че аз виждам на фотографията микс от гъби -в горната част две пърхутки, Овчи нос и изрично - сивкавите от горната страна и бели изпод са миша гъба, без подозрение. Останалите не са отровни ”. Това удостовери пред “Труд news ” микологът доцент доктор Борис Асьов от Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българска академия на науките като видя фотография на продаваните на пазара гъби, показана от кореспондент на “Труд news ”.
“През 2014 година китайски учени изследват миша гъба от Европа, не нещо китайско, и са изолирали цялостен комплекс от отрови в нея. Научната им публикация е оповестена в авторитетното списание Chemistry - A European Journal. Когато има обява в такова влиятелно научно списание, то тя минава през най-малко двама рецензенти, които я разкостват, може да са и по петима. Така че Българска академия на науките се доверява на това проучване ”, съобщи експертът. Той посочи, че е потвърдено, че потреблението на миша гъба може да докара до автоимунно разграждане на мускулите на тялото. “Дори то не е толкоз ужасно, а това, че черният дроб и бъбреците се задръстват с отпадни артикули от това разграждане и се стига даже до гибел ”, предизвести доцент Асьов. Той уточни, че във всички по-стари справочници на български език тази гъба попада като ядлива. Затова доцент Асьов посочи, че гъби, които през годините са се считали за ядливи, към този момент са в описите на отровните, след проучвания, поради случаи на дискомфорт след потреблението им и даже гибел.
По думите на учения от Българска академия на науките, в България съществува държавно одобрен лист на гъби, които могат да се търгуват. Той обаче не е подновяван от 60-те години на предишния век. Това е повода да ги виждаме по пазарите. Пример за такава е лимонката. “През 80-те години е била извънредно известна. В България се е събирала и изнасяла към Западна Европа. Но настава вълна от сериозни отравяния, даже приключили със гибел. Тогава учените я изследват и откриват, че в действителност тя е рискова отровна гъба, която провокира нещо доста сходно с автоимунна реакция, при която тялото стартира да унищожава личните си тъкани, съответно мускулите, сходно с това, което предизвиква мишата гъба. Лимонката не се събира всеобщо, само че има хора, които не престават да я събират, поради това че са я консумирали от десетилетия ”, съобщи още експертът.
“Има и други такива - доста известна е киселката. От отравяне с нея е умрял един от огромните немски миколози от времето на Втората международна война. Заедно със брачната половинка му са консумирали неведнъж киселка, до момента в който в един миг и двамата умират от нея. За страдание токсичността на киселката не е доста известна и към момента в остарели книги може да се срещне като условно ядлива, а тя към този момент е известна отровна гъба ”, посочи микологът и предложи изкаралите курс по гъбарство преди години, да опресняват знанията си. “Навремето е имало условие гъбарите, които продават и прекупуват гъби, да имат документ за приключен курс, който тогава организираше ХЕИ. Знанията обаче, би трябвало да се надграждат, тъй като в годините постоянно се вършат проучвания, съгласно които се потвърждава рискова токсичност в някои оповестени за ядливи гъби ”, съобщи Асьов.
Важни правила при бране
- Никога не опитвайте гъби, които не можете да разпознаете, даже и да ухаят добре и да наподобяват вкусни. Външният тип може да е доста лъжовен и начинанието ви да свърши зле.
- Ако желаете да събирате гъби, които не можете да идентифицирате, с цел да можете да ги разгледате по-късно, взимайте и корените. В противоположен случай няма значение дали изтръгвате гъбите от земята, или ги режете до пънчето.
- Никога не събирайте доста дребни гъби или гъби, които са гризани от животни или изтръгнати от земята.
- Най-добре е да ядете гъбите в деня, в който сте ги набрали, защото се скапват бързо.
- Никога не яжте сурови гъби.
В Бургас се опасяват от двойниците
Култивирани печурки се продават по 7 лева килото в магазините.
Мария Кехайова
Труд news, Бургас
На Бургаския пазар съвсем няма горски гъби. В плод- зеленчуците продават култивирани гъби, по 7 лева килото, само че хората край морето рядко ги купуват. В Странджа планина има обилие, само че тук-таме в запустели съвсем селища в планината, някой локален гражданин върви да бере и то най-вече за лична консумация.
През последните три месеца, е имало три случая на отровени от гъби, брани в гората, само че за благополучие, пациентите не са били с тежки признаци и бързо са потърсили лекарска помощ, споделиха от държавната болница в морския град.
Повечето хора не се доверяват на горските гъби, още повече, че двойниците им са доста. Говори се, че до манатарките да вземем за пример, напълно наоколо, на сантиметри, порастват двойници и мъчно могат да бъдат разпознати.
Отровата от гъбите в доста случаи е даже по-опасна от змийската. Това считат бургаски медици. Според д- р Лорис Мануелян, експерт по вътрешни заболявания и нефрология има гъбни отравяния с къс инертен интервал - признаците след консумация се демонстрират сред втория и шестия час. С дълъг интервал са отравянията с демонстрация от 6 до 36 часа. Най-често и най-опасни са отравянията, чиито признаци се появяват от 10-ия до 12-ия час.
Може цяла вечер нищо да ти няма и на сутринта да започнеш да повръщаш и да имаш разстройство, което значи, че отравянето визира черния дроб, удря и бъбреците, и панкреаса, и мозъка, и сърцето.
По тази причина, неотложно би трябвало да се търси лекарнска помощ, поучават медиците.
В Бургаско, халюцигенни гъби няма. Преди години е бил подаден сигнал, че събират такива в Странджа, само че след инспекция на прокуратурата се е оказало, че сигналът не дава отговор на истината.
По една заплата си докарват берачи
Светлана Василева,
Труд news, Благоевград
Гъбарският сезон е към края си, по тази причина и гъбарите от Якорудско и Белица всеобщо берат, с цел да си докарат някой спомагателен лев към фамилния бюджет. Според берачите сушавото лято е влошило реколтата на гъби и есенните дъждове през септември са изкарали хората в гората. Берат най-вече манатарки, които продават по спонтанни пунктове на разнообразни цени от 8 до 12 лв. за кг.
Хората считат, че цените са ниски, само че въпреки всичко с доста труд изкарват по една минимална заплата и са удовлетворени. Има и патешки крайник, само че и неговата цена е не повече от 14 лв. за кг. Опитни гъбари могат да изкарат за ден не повече от 50 кг. манатарки, споделят локалните в Белишко. Има и берачи, които излагат продукцията си непосредствено на пазарите и там цените към този момент са много по-високи. А други пък имат сделки с локални заведения за хранене, които изкупуват по няколко килограми за менютата си. Други берачи пък признават, че са почнали сами да сушат гъбите, с цел да ги продават като сухи за по-висока изкупна цена, която може да стигне до 60-80 лв. за кг.
Стотици фамилии от региона на Якоруда, Белица и родопските села се изхранват с брането на диви гъби и плодове. След това ги консервират и продават по пазарите. Най-търсено е сладкото от диви ягоди -бурканче от 250 мл. върви на цена от 10 лв.. Консервират и гъби, които също продават на буркани.
Сушата ни лишава и от гъби
Цветелина Георгиева
Труд news, Шумен
Не си губете времето да търсите гъби на Шуменското плато, няма, тъй като скоро не е падал изобилен дъжд. Това описа пред “Труд news ” Николай Калев, някогашен боен водач и огромен ценител на гъбеното благосъстояние. Последно той имал гъбена слука в средата на месеца - благославя уикенда 12-13 октомври, тъй като тогава се върнал вкъщи с към 1 кг. сърнели. Пак тогава попаднал и на гигантска пърхутка, тежка към кг. С доста търсене по един северен скат край 4-5-годишни борове съумял да събере и удовлетворително количество от типа рижика.
Вече две седмици в района не е валяло и гъби мъчно се намират.
Ако търсещите горски блага излязат, би трябвало да си пробват шанса по долчинки и северни скатове, където може да се е задържала влага. Там може да има сърнели, печурки, масловки, както и бакърен овчи нос, споделя Калев.
Бъркат печурки и сърнели с токсични двойници
Даниела Фархи
Труд news,Варна
Над 10 души, консумирали отровни диворастящи гъби, са избавили варненски медици за последния месец. Пациентите са на друга възраст - от 17 година до пенсионна. Един от тях е бил в сериозно положение, само че лекарите са съумели да го върнат към живота. Част от потърпевшите са брали сами гъбите на правилото “проба-грешка ”, други са ги взели от съседи или родственици, които имали престиж на познавачи. В някои от случаите цели фамилии са яли, само че се е отровил единствено един, тъй като токсините не са отмерено ситуирани в гъбата и неприятният шанс спохожда единствено оня, който е хапнал отровното парче, изясняват медици.
Според тях всеобщо хората бъркат печурки и сърнели с отровните им двойници, които нанасят провали на черния дроб. През пролетта във Варна по знамение с настойчиво и нападателно лекуване бяха избавени мъж и жена пенсионери, които си приготвили яхния от червени мухоморки.
Младежи търсят „ вълшебен гъби “ в планините
Младежи търсят “магически гъби ” в Рила, Пирин и Странджа. Наричат ги още “Псилоцибе ”, а най-характерно за тях е, че имат халюциногенно деяние.
Растат по планински пасища, измежду треви и мъхове, поединично или на групи. Сезонът е през есента до настъпване на зимата. Смятат се за отровни гъби, тъй като съдържат психотропни субстанции като псилоцин и псилоцибин.
Законодателството ни не разрешава производството, преправянето, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, преносът, преместването, превозването, предлагането, придобиването, потреблението и притежаването на тази гъба, с изключение на за лимитирани количества, планувани за медицински и научни проучвания и за просветителни цели.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ