Пием 1,4 литра повече алкохол, отколкото преди 10 години
Консумацията на алкохол в България се е нараснала с 1,4 литра на глава от популацията, от 2010 до 2020 година, излиза наяве от доклад Световната здравна организация (СЗО). Страната ни заема челно място измежду всички европейски страни за проучвания интервал.
Сред „ огромната четворка “ на Европейски Съюз във връзка с стопанската система и популацията най-голяма консумация на алкохол има в Германия (10,6 литра), следвана от Франция (10,4 литра), Испания (7,8 литра) и Италия (7,7 литра). В Обединеното кралство този индикатор е 9,7 литра. Ако разгледаме измененията на национално равнище сред 2010 година и 2020 година, потреблението на алкохол е намаляла в 25 страни, до момента в който в 11 страни се е нараснала.
В някои от тях са регистрирани незначителни промени, само че в множеството страни се следят забележителни промени през този интервал. Консумацията на алкохол е намаляла с над един литър в 14 страни, до момента в който в 5 страни, назад, се е нараснала през този интервал.
Най-голям спад в потреблението на алкохол през този интервал е регистриран в Ирландия и Литва. То е намаляло с 2,1 литра и в двете страни, следвани от
Испания и Гърция (и в двете по 2 литра).
Нидерландия, Франция, Кипър и Финландия също бележат спад от над 1,5 литра. Между 1 и 1,5 литра е било понижението и в Сърбия, Белгия, Хърватия, Дания, Швейцария и Германия.
Най-голямо е нарастването в Латвия, където потреблението е повишена с 2,3 литра, в България - (1,4 литра), Малта - (1,1 литра), Румъния и Полша (и двете по 1 литър) също означават доста нарастване. В Норвегия, Италия и Исландия нарастването е над 0,5 литра.
Много европейски страни са въвели редица политики за ограничение на потреблението на алкохол, като да вземем за пример данъчно облагане, ограничение на предлагането на алкохол и възбрана на рекламата на алкохол.
Според Организацията за икономическо сътрудничество и раз обаче успеваемостта им е възпрепятствана от слабото им използване на място и лимитираните запаси. Консумацията на алкохол се разграничава доста според от пола и образованието. Вместо количеството се изследва делът на тежките епизодични напивания.
Това е делът на пълнолетните лица на възраст 18 години и повече, които оповестяват, че са изпили 60 грама или повече чист етанол в един случай през последните 30 дни. Това се равнява на 6 или повече напитки.
През 2019 година съвсем един от всеки пет възрастни (19%) оповестява за тежко епизодично пиянство най-малко един път месечно в страните от Европейски Съюз - дял, който остава постоянен от 2014 година насам.
Във всички страни мъжете са по-склонни да оповестяват за тежко епизодично пиянство, в сравнение с дамите. През 2019 година приблизително за страните от Европейски Съюз 26,6% от мъжете оповестяват за тежко епизодично пиянство най-малко един път месечно спрямо 11,4% от дамите.
Най-висок дял на тежко епизодично пиянство при мъжете е регистриран в Румъния (55,2 %). Този % е над 35% в Дания, Люксембург, Германия и Белгия.
Жените в Дания, Люксембург, Германия и Ирландия демонстрират най-голям дял на тежко епизодично пиянство, който е над 20%.
Образователното равнище също е от голяма важност за използването на алкохол. Хората с по-ниско равнище на обучение не са с по-висок % на тежко епизодично пиянство в страните от Европейски Съюз, като се изключи Латвия.
Средно 12,5 % от хората с по-ниско от приблизително обучение оповестяват за тежко епизодично пиянство спрямо 20 % или повече от хората с най-малко приблизително (22,3 %) или висше обучение (20,2 %).
Тези разлики в забележителна степен отразяват по-голямата покупателна дарба.
„ Алкохолът е по-достъпен за хората с по-високо обучение и по-високи приходи. Въпреки това, когато се преглеждат вредите, свързани с алкохола, тежестта е по-голяма за хората с по-нисък социално-икономически статус “, се установи в отчета на Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Най-високият % на закъснение в образованието на пиещите тежки алкохолни питиета се следи в Латвия, Гърция, Естония, България и Литва.
В тези страни процентът на тежко епизодично пиянство при хората с по-ниско обучение е малко по-висок, в сравнение с при хората с висше обучение. Това е елементарен въпрос с елементарен отговор: не, няма такава разлика.
„ Не можем да приказваме за по този начин нареченото безвредно равнище на приложимост на алкохол. Няма значение какъв брой пиете - рискът за здравето на пиещия стартира от първата капка от всяка алкохолна напитка “, изясни Карина Ферейра-Боргес, изпълняваща длъжността началник на звеното за ръководство на незаразните заболявания и районен консултант по въпросите на алкохола и противозаконните опиати в Регионалния офис на СЗО за Европа.
Въпреки това количеството алкохол към момента е значимо.
„ Единственото, което можем да кажем сигурно, е, че колкото повече пиете, толкоз по-вредно е - или, с други думи, колкото по-малко пиете, толкоз по-безопасно е “, сподели Ферейра-Боргес.
FaceBookTwitterPinterest




