Конституцията – кой поиска да я промени – управляващите партии.

Конституцията – кой изиска да я промени – ръководещите партии. Юридически – те имат право. Морално обаче е мъчно да се одобри, че дребна група хора, политици, дефинират това. А действително става дума за мнението на към 35%, гласувалите. Така те вземат решение вместо над 60% от популацията на България. Промените в Конституцията би трябвало да се вършат освен с планове на ръководещи, а с неправителствения бранш, представители на университетските среди и интелектуалците…. Още повече, е добре да се запитаме, в каква посока са тези промени в документа и от кои партии се вършат? - това разяснява в ефира на Дарик, доктор Зияд Ел Масри.

Той напомни, че през 90-те години на предишния век, когато цяла България беше по улиците след рухването на режима, настояването на хората е било за смяна за по-добър метод на живот. „ Какво обаче получихме, след огромните очаквания? Докладът на Централно разузнавателно управление на САЩ и Организация на обединените нации от 1988 година, който демонстрира стандартът на живот във всеки един бранш на другите страни. Доклад има и за интервала 2019 – 2020 година. Шокиращо е сравнението сред наличието на двата документа за нашата страна. Ако погледнем по индикатори във тип на ранглиста къде сме били и къде сме в този момент, ще видим, че за тези 30 години по най-важните индикатори стремглаво летим надолу. Били сме на 6-то място във връзка с качествено опазване на здравето, в този момент сме на 116-то място. В образованиетосме били в топ 3 в света,днес сме на 86-то място. Свобода на словото – били сме на 68-мо място, а в този момент сме на 117 място… А към този момент сме демократична страна. Можем да приказваме свободно. В бранш земеделие сме били на осмо място, няма потребност да споделям, какъв брой надълбоко сме затънали в това отношение и до кое място сме стигнали. Всеки, който желае може персонално да ревизира. Това са данните на Централно разузнавателно управление на САЩ. Мисля,че тези които ни ръководят през тези 34 години имат вяра на техните данни “, показа доктор Ел Масри. Той направи ангажимента, че задачата му е не е да пази предишното. Но статистиката сочи един противен ракурс за бъдещето.

„ Ясно, че след митингите за по-добро бъдеще, ние към този момент не се надяваме за нашето бъдеще, а за това на нашите внуци. Но, с каква убеденост да погледнем към тези, които ни ръководят на локално и национално равнище? През 90-те години, след измененията, видяхме разрушението на туризма в образцовия проект, в който беше, пристигна взрив на строителството. Унищожихме индустрията и производството стигна до едно едвам съществуващо равнище. Но знак на цялото зло бяха паметниците и мавзолеите. Сякаш те бяха признака, от който отървем ли се, ще се качим на високоскоростния трен за Западна Европа. Е, видяхме, че отговора не е в премахването, тъй като не сме на бързия трен дори. Сега имаме нова, „ сериозна “, „ дълбока “ тематика – хайде да махаме паметниците. Въпреки, че в целия цивилизован свят, можем да забележим предпазване на историята – добра или неприятна, като част от живота. Но в България очевидно тематика номер едно е паметниците и тяхното разглобяване. Сякаш станахме Швейцария на Балканите и остана един проблем – какво ще вършим с тях? “, разяснява още доктор Зияд Ел Масри.

Според него, огледало на това, което се случва на национално равнище е акцията за идните локални избори. „ Видимо парламентарно показаните партии с огромни бюджети стоят на картата, за разлика от гражданските кандидатури и тези за общинския съвет. Няма по какъв начин да чуем действително желанията на хората, тъй като има голямо разделяне сред решенията и потребностите на ръководещи и жители “, сподели доктор Зияд Ел Масри.

За неналичието на връзка сред хората и властта и за същинските, скъпи монументи в днешно време, чуйте повече от него в звуковия файл: